Tweet
Колеги здравейте.Миналата седмица доста се чудихме къде да покараме събота и неделя ,като в крайна сметка се оформи мнението да отидем до х.Каваклийка/средна Гора/,и дори да преспим на палатки и т.н.Но за съжаление предполагаемите участници един по един отпаднаха, и ние аз и Видьо останахме сами.Да не си помислите че работата се е разсъхнала.За такава ерест не искам и да чувам.
Дълго дискутирахме с него какво ще правим като сме само двете семейства,и в крайна сметка маршрута се промени в последния момент в посока с.Енина.След закупуването на жизнено важното цър-пър, и задължителното пийване,в събота на 21.06.се отправихме към Ст.Планина.Точката от която щяхме да навлезем в планината беше с.Енина.
Скоро то беше достигнато и поехме по пътя нагоре.
Отивахме някъде там горе....като имахме само бегла отправна точка ,а именно Родопова чешмата и заслона на ловджийте в близост до нея.
Ето от тук започнахме и същинското изкачване.
Няма да казвам колко бяха щастливи и най-малките оффроудърчета,за тях това си беше истинско приключение.
Продължавайки нагоре скоро спряхме да се насладим и на панорамния изглед който ни се откриваше.
Пътят продължи и скоро стана доста каменист и стръмен.Това разбира се не беше никакъв проблем и машините се носеха по пътя гордо и уверено.
Денивелацията не беше малка,и докато преди 15-20мин. бяхме на ето тази поляна и се възхищавахме на изгледа,то сега тя стоеше в краката ни и гледката беше доста зрелищна.
Не само това,ами имах чувство че сме попаднали в градината на Боговете........
Тя жената ме чака,но....аз не мога да се откъсна от райското излъчване на всичко около мен....
Най-сетне се откъснах от магията и скоро стигнахме до основата набелязана цел.....Родоповата чешма/доста известна по тия места/,и......
......невероятния заслон на ловджийте.
Поради силния вятър не беше удачно да разпъваме палатките на това място и ние продължихме нагоре в планината.Скоро попаднахме и на едно невероятно местенце.Красива поляна заобиколена от три страни от гора,а от четвъртата с невероятен изглед към планината и вр. Бузлуджа.
Веднага всичката налична жива сила беше хвърлена да разпъва шатрата/което при доста силния вятър не беше много лесна задача/.
След шатрата,започна и дискусия къде точно да разпънем и палатките.........
......иииии след консултацията между двамата мъже...... решението е взето
Скоро и огънят весело и уютно заприпуква в специално приготвеното за целта огнище.
Петромакса не съм го поглеждал от миналата година,и естествено той ми направи проблем.Каквото и да правех,нещо не искаше да задържи налягането,но добре че го подхванах навреме и не след дълго всичко си беше тип-топ.
Полека-полека и ноща се спусна над планината.Залезът на който бяхме свидетели просто не може да се опише с думи.....вижте сами.
Лагера беше готов точно навреме да посрещне ноща....
....бикът беше здраво вързан,за да не буйства....
......ние също бяхме готови за мохабета,цър-пър и всичките му екстри.
Да не си помислите че залеза за който ви говорих се състои от три снимки.Та при тази гледка,аз забравих и за мръвки и за бира и за .....всичко.
Залезът беше невероятно изживяване,а фотоапарата сякаш сам снимаше,щото аз бях зяпнал от всякъде
Добре че слънцето залезе,че щях май гладен да остана
Хората не само хапваха,ами и здраво пийваха......
.....вода.
Най-после и аз съм сред купона,ама само за .....протокола,защото.......
.....ноща бе не по-малко красива от залеза.
За съжаление това е единствената що годе качествена снимка.
Последва наистина сериозно хапване,пийване,мохабет и много игри съвместно с дечурлигата около весело припукващия лагерен огън.
Макар и облечени дебело,ако не беше огъня,щяхме да умрем от студ,защото направо си стана студено.Късно вечерта измалели от прехода и емоциите се натъркаляхме в палатките, всичко притихна и нищо не нарушаваше покоя на ноща в планината.Спането в планината не може да се сравнява с нищо друго,а тази нощ премина много спокойно/дори и някоя мечка не се появи,че да стане купона/,а на сутринта имах чувството че съм си отспал за една седмица напред.
........следва продължение.......
Дълго дискутирахме с него какво ще правим като сме само двете семейства,и в крайна сметка маршрута се промени в последния момент в посока с.Енина.След закупуването на жизнено важното цър-пър, и задължителното пийване,в събота на 21.06.се отправихме към Ст.Планина.Точката от която щяхме да навлезем в планината беше с.Енина.Скоро то беше достигнато и поехме по пътя нагоре.
Отивахме някъде там горе....като имахме само бегла отправна точка ,а именно Родопова чешмата и заслона на ловджийте в близост до нея.
Ето от тук започнахме и същинското изкачване.
Няма да казвам колко бяха щастливи и най-малките оффроудърчета,за тях това си беше истинско приключение.
Продължавайки нагоре скоро спряхме да се насладим и на панорамния изглед който ни се откриваше.
Пътят продължи и скоро стана доста каменист и стръмен.Това разбира се не беше никакъв проблем и машините се носеха по пътя гордо и уверено.
Денивелацията не беше малка,и докато преди 15-20мин. бяхме на ето тази поляна и се възхищавахме на изгледа,то сега тя стоеше в краката ни и гледката беше доста зрелищна.
Не само това,ами имах чувство че сме попаднали в градината на Боговете........
Тя жената ме чака,но....аз не мога да се откъсна от райското излъчване на всичко около мен....
Най-сетне се откъснах от магията и скоро стигнахме до основата набелязана цел.....Родоповата чешма/доста известна по тия места/,и......
......невероятния заслон на ловджийте.
Поради силния вятър не беше удачно да разпъваме палатките на това място и ние продължихме нагоре в планината.Скоро попаднахме и на едно невероятно местенце.Красива поляна заобиколена от три страни от гора,а от четвъртата с невероятен изглед към планината и вр. Бузлуджа.
Веднага всичката налична жива сила беше хвърлена да разпъва шатрата/което при доста силния вятър не беше много лесна задача/.
След шатрата,започна и дискусия къде точно да разпънем и палатките.
..............иииии след консултацията между двамата мъже...... решението е взето
Скоро и огънят весело и уютно заприпуква в специално приготвеното за целта огнище.
Петромакса не съм го поглеждал от миналата година,и естествено той ми направи проблем.Каквото и да правех,нещо не искаше да задържи налягането,но добре че го подхванах навреме и не след дълго всичко си беше тип-топ.
Полека-полека и ноща се спусна над планината.Залезът на който бяхме свидетели просто не може да се опише с думи.....вижте сами.
Лагера беше готов точно навреме да посрещне ноща....
....бикът беше здраво вързан,за да не буйства....
......ние също бяхме готови за мохабета,цър-пър и всичките му екстри.
Да не си помислите че залеза за който ви говорих се състои от три снимки.Та при тази гледка,аз забравих и за мръвки и за бира и за .....всичко.
Залезът беше невероятно изживяване,а фотоапарата сякаш сам снимаше,щото аз бях зяпнал от всякъде
Добре че слънцето залезе,че щях май гладен да остана
Хората не само хапваха,ами и здраво пийваха......
.....вода
.Най-после и аз съм сред купона,ама само за .....протокола,защото.......
.....ноща бе не по-малко красива от залеза.
За съжаление това е единствената що годе качествена снимка.
Последва наистина сериозно хапване,пийване,мохабет и много игри съвместно с дечурлигата около весело припукващия лагерен огън.Макар и облечени дебело,ако не беше огъня,щяхме да умрем от студ,защото направо си стана студено.Късно вечерта измалели от прехода и емоциите се натъркаляхме в палатките, всичко притихна и нищо не нарушаваше покоя на ноща в планината.Спането в планината не може да се сравнява с нищо друго,а тази нощ премина много спокойно/дори и някоя мечка не се появи,че да стане купона
/,а на сутринта имах чувството че съм си отспал за една седмица напред.........следва продължение.......
Коментар