Tweet
До: Разходка около Пловдив
Легенди, митове и предания,
свързани с културни обекти в община Чепеларе
Цирикова черква:
1. Калин Черпоков и Паун Паунов:
Когато османските войски превзели Ропката и тръгнали към Забърдо, те попаднали в селище, наречено Старо село, южно от връх Цирикова черква. На върха имало крепост и жителите на селото се скрили в нея още щом научили, че Зареница е паднала под властта на завоевателите. Османските войски обсадили крепостта и се опитали да проникнат вътре, но върху главите на завоевателите се изсипвали запалени главни и вряла вода. След няколко дни се свършили хлябът и водата. За бранителите на крепостта настанали мигове на изпитание. Тогава мъжете започнали да убиват жените и децата си, за да не попаднат живи в ръцете на турците. Най-сетне завоевателите нахлули в крепостта. Започнали да извеждат навън заприличалите на скелети от глад и жажда последни защитници. Според преданието едни от тях приели исляма, но повечето останали верни на честта и вярата си. Тях ги завеждали до ръба на близката пропаст в южната част на върха и с вързани ръце и очи ги блъскали в бездната, откъдето цяла седмица се чували цирикания (писъци). От тук дошло и името на местността “Цириковица”.
2. Калин Черпоков:
На “Цирикова черква” имало манастир “Св. Никола”. По време на ислямизацията веднъж дошъл турският военачалник Дели Софта. Заобиколил църквата, а вътре били жителите на Старо село. Изкарал ги навън, разтоварил пред тях два товара чалми и фесове, и рекъл: “Ей, кавури, избирайте или фесовете, или главите…” Непокорните били изловени и затворени в църквата, където ги изклала ордата на Дели Софта. Тези, които приели исляма, напуснали Старо село и основали ново село – Забърдо. Игуменът на манастира също се потурчил и станал сота.
3. Георги Арнаудов:
Според него Дели Софта обградил църквата с еничари, а ислямизираното население основало село Сафтъще, по името на Дели Софта. Те не можели да останат да живеят на старото място, където били избити техните братя и сестри.
Легенди, митове и предания,
свързани с културни обекти в община Чепеларе
Цирикова черква:
1. Калин Черпоков и Паун Паунов:
Когато османските войски превзели Ропката и тръгнали към Забърдо, те попаднали в селище, наречено Старо село, южно от връх Цирикова черква. На върха имало крепост и жителите на селото се скрили в нея още щом научили, че Зареница е паднала под властта на завоевателите. Османските войски обсадили крепостта и се опитали да проникнат вътре, но върху главите на завоевателите се изсипвали запалени главни и вряла вода. След няколко дни се свършили хлябът и водата. За бранителите на крепостта настанали мигове на изпитание. Тогава мъжете започнали да убиват жените и децата си, за да не попаднат живи в ръцете на турците. Най-сетне завоевателите нахлули в крепостта. Започнали да извеждат навън заприличалите на скелети от глад и жажда последни защитници. Според преданието едни от тях приели исляма, но повечето останали верни на честта и вярата си. Тях ги завеждали до ръба на близката пропаст в южната част на върха и с вързани ръце и очи ги блъскали в бездната, откъдето цяла седмица се чували цирикания (писъци). От тук дошло и името на местността “Цириковица”.
2. Калин Черпоков:
На “Цирикова черква” имало манастир “Св. Никола”. По време на ислямизацията веднъж дошъл турският военачалник Дели Софта. Заобиколил църквата, а вътре били жителите на Старо село. Изкарал ги навън, разтоварил пред тях два товара чалми и фесове, и рекъл: “Ей, кавури, избирайте или фесовете, или главите…” Непокорните били изловени и затворени в църквата, където ги изклала ордата на Дели Софта. Тези, които приели исляма, напуснали Старо село и основали ново село – Забърдо. Игуменът на манастира също се потурчил и станал сота.
3. Георги Арнаудов:
Според него Дели Софта обградил църквата с еничари, а ислямизираното население основало село Сафтъще, по името на Дели Софта. Те не можели да останат да живеят на старото място, където били избити техните братя и сестри.
(доста дълбоки между другото).
). 
Коментар