Tweet
Знаете по празници как е - ядене, пиене, преяждане, препиване... тежка работа
След като на закуска за пореден път напълнихме тумбаците единодушно решихме, че това не може да продължава така. Времето беше хубаво и решихме да идем някъде на близко: Бачковски манастир + Асенова крепост = приятна и лека х'асфалтова разходка
Първо посетихме Асенова крепост. Няма да се впускам в подробности, защото мястото е известно и предполагам няма човек, който да не е ходил там. Само няколко снимки
Гледката отгоре
Самата крепост
Мечтая си за такава "картинка" и през моя прозорец
Но нещата не се стекоха така както ги бяхме замислили - тиха и разтоварваща разходка. На крепостта имаше много народ, доста коли продължаваха и в посока Бачково - явно и там щеше да е лудница. Вниманието ни беше привлечено от пътя продължаващ нагоре, защото никой не хващаше по него. Разпитахме местните и се оказа, че води към селата Лясково, Яврово и Добралък. Веднага поставихме друга крайна точка на маршрута ни - родната къща на Н. Хайтов в Яврово. Пътя до там е хубав асфалт(наистина хубав, без дупки), но доста тесен. Тези села са като забравени, но в същото време направят впечатление многото стегнати и накипрени къщи, на по няколко етажа и с по няколко паркетника в двора. Но до Добралък не стигнахме. На едно разклонение от асфалта тръгваше черен път с посоката град() Куклен. Еми какво да Ви кажа - не сбъркахме, че тръгнахме по него и се радвам, че не послушахме жените, които бяхме настанили на задната седалка. Пътчето се оказа много хубаво, живопистно. Пред нас се откриваха невероятни гледки към Тракийската низина, а ако човек се вгледаше можеше да открие и очертанията на старопланинските върхове.
Природата беше свежо зелена и на човек му става едно такова на душата...
Пътя минава и през люлякова горичка. Накъсахме си щедро. Другото нещо, което отнесохме вкъщи, за да ни напомня за пролетния ден беше игликата.
По средата на пътя попаднахме и на една прекрасна полянка - постлана с горски ягоди и с изглед към Пловдив. Обещахме си, че по ягодово време отново ще идем там да направим едно BBQ и да се насладим на плодовете на природата
Продължихме по пътчето, което ни отведе до с. Руен. Спряхме за малко в комплекса Руенско езеро. Хубаво местенце за отдих с басейн, ресторант(с народни цени) и хотелска част.
В заключение ще кажа, че си изкарахме страхотно и изобщо не съжаляваме, че не го прекарахме така както беше заплануван, а точно обратното - радваме се и сме благодарни на Съдбата
След като на закуска за пореден път напълнихме тумбаците единодушно решихме, че това не може да продължава така. Времето беше хубаво и решихме да идем някъде на близко: Бачковски манастир + Асенова крепост = приятна и лека х'асфалтова разходкаПърво посетихме Асенова крепост. Няма да се впускам в подробности, защото мястото е известно и предполагам няма човек, който да не е ходил там. Само няколко снимки
Гледката отгоре
Самата крепост
Мечтая си за такава "картинка" и през моя прозорец
Но нещата не се стекоха така както ги бяхме замислили - тиха и разтоварваща разходка. На крепостта имаше много народ, доста коли продължаваха и в посока Бачково - явно и там щеше да е лудница. Вниманието ни беше привлечено от пътя продължаващ нагоре, защото никой не хващаше по него. Разпитахме местните и се оказа, че води към селата Лясково, Яврово и Добралък. Веднага поставихме друга крайна точка на маршрута ни - родната къща на Н. Хайтов в Яврово. Пътя до там е хубав асфалт(наистина хубав, без дупки), но доста тесен. Тези села са като забравени, но в същото време направят впечатление многото стегнати и накипрени къщи, на по няколко етажа и с по няколко паркетника в двора. Но до Добралък не стигнахме. На едно разклонение от асфалта тръгваше черен път с посоката град(
) Куклен. Еми какво да Ви кажа - не сбъркахме, че тръгнахме по него и се радвам, че не послушахме жените, които бяхме настанили на задната седалка. Пътчето се оказа много хубаво, живопистно. Пред нас се откриваха невероятни гледки към Тракийската низина, а ако човек се вгледаше можеше да открие и очертанията на старопланинските върхове.Природата беше свежо зелена и на човек му става едно такова на душата...
Пътя минава и през люлякова горичка. Накъсахме си щедро. Другото нещо, което отнесохме вкъщи, за да ни напомня за пролетния ден беше игликата.По средата на пътя попаднахме и на една прекрасна полянка - постлана с горски ягоди и с изглед към Пловдив. Обещахме си, че по ягодово време отново ще идем там да направим едно BBQ и да се насладим на плодовете на природата
Продължихме по пътчето, което ни отведе до с. Руен. Спряхме за малко в комплекса Руенско езеро. Хубаво местенце за отдих с басейн, ресторант(с народни цени) и хотелска част.
В заключение ще кажа, че си изкарахме страхотно и изобщо не съжаляваме, че не го прекарахме така както беше заплануван, а точно обратното - радваме се и сме благодарни на Съдбата
Че GPS не се очертава скоро, а тя е лесно достъпна и евтина. Под "става" имам предвид дали е достатъчно подробна
.
Коментар