Чудният пряк път от Сулица към София

[дядо Ники]

Здравейте!

В тази тема се разказва за това как шестима участници (с 4 джипки) в общонационалния Сузуки-събор (виж http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=27790 ) много бързаха да се приберат в София и избраха пряк маршрут "със съвсем малко чер път".

Решението си те взеха в с. Сулица, на 10-15 км западно от Стара Загора, където гостоприемството на belata увенча чудесната организация на събора и приветливостта на заралии.

В темата се разказва още какво се случи след решението.

Обаче разказът ще започне след малко, тъй като моя милост (един от шестимата) се прибра преди 1 час. Малко време за обработка на малкото снимки (за повече нямаше време).

Продължението следва...

[дядо Ники]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

Карахме известно време по разбит асфалт - онази настилка, която човек охотно би сменил даже с хард оф-роуд.

С незначителни колебания за посоките стигнахме до ключовия пункт в маршрута.

Ето няколко снимки, а разказът ще продължи утре. Още повече думата трябва да си кажат и другите участници.

Поздрави!

[Jimi]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

Утре ще пусна снимки и аз! Много добре си изкарахме и се прибрахме съвсем навреме

[Дявол Коледа]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

Браво на веселата дружинка добър завършек на седмицата сте си спретнали и аз за малко да съм участник ма на мал шанс.

[дядо Ники]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

Ключовият пункт, където малко след 17 часа в неделя се снимахме на простор и в бодро настроение, беше хижа Каваклийка. Доколкото отбирам от география, тя е в югоизточната част на Средна гора.

А беше ключова, защото след нея, след като минем 10-15 км чер път, най-много за час трябваше да излезем някъде около Свежен, т.е. да попаднем в републиканската пътна мрежа и да влезем в шосето Пловдив - Карлово.

Но човек предполага, GPS помага, а Бог разполага.

***
Изпреварвайки събитията, ще отбележа само, че 4 часа, след като тръгнахме от Каваклийка, се озовахме на 11-12 км североизточно от Свежен. И не знаехме къде точно сме се озовали; и научихме това по стария и изпитан, но категорично ненаучен метод "с питане"; и така и не видяхме пътя Пловдив - Карлово.

***
Jimi, който даде идеята за прекия път и състави маршрута, естествено се превърна във водач на групата. С тази роля той се справи отлично. А ролята, както ще видим, въобще не беше лесна.

***
След Каваклийка първата ни работа беше да се загубим. Е не изцяло, а колкото е нужно, да има повече тръпка в оф-роуд разходката.

Нали знаете: намираш пътя, но не си съвсем сигурен дали е ТОЗИ път, нито накъде всъщност води той. И хич не си сигурен дали въпросният път ще си остане път и след километър-два напред. И други такива сладки съмнения.

***
Накрая се чудихме дали няма да е в интерес на научната истина да отворим тази тема не в "Разходки", а в хард. Работата е, че сухата общо взето почва ни беше приготвила твърде подли приплъзвания към стръмния склон вдясно. Имаше и камъни, потоци за пресичане, и минаване по паднали дървета. И други прелести.

Случиха се само две окопавания (сухи) - едното на моето джимни, а другото на самурая на Кольо. И двата проблема бяха безпрекословно решени от Кайо и неговата витара. Само дето самурая известно време беше влачен почти по дясната му врата, преди да се изправи на крака.

(Имаше още едно теглене - и то беше решаващо. Но, както ще видим по-късно, не беше теглен джип...)

Впрочем Кайо първо беше доста притеснен, защото много бързаше да се прибере. (Поначало трудно го уговорихме да влезе в екипа "Пряк път".) Освен това в Сузуки-събора той беше получил предостатъчна порция оф-роуд преживявания, което е видно по задния прозорец на витарата. В събота той не изглеждаше така.

Стана обаче чудесно, че Кайо дойде с нас. Той помогна много - и не на последно място с това, че според мен беше най-якия от групата.

***
За капак се оказахме в обширна територия без милиграм GSM-покритие от никой оператор. Няма начин нито да предупредиш, когото трябва, че закъс(ня)ваш, нито да викаш МСС.

Добре, че имахме криво-ляво действаща радиовръзка.

***
Да се върна към свойствата на трасето. Честно казано си беше тежък "софт".

Обаче, ако ден-два преди да минем там беше валял сериозен дъжд, щеше да е хард отвсякъде. И в такъв случай в този момент, най-вероятно нямаше съм пред компютъра и в добро настроение да описвам разходка. А щях печално да се грея край огъня, който несъмнено щяхме да сме запалили, за да ни забележи случайно прелитащ хеликоптер.

***
В малкото снимки, които прилагам в тази част от разказа, има една разфокусирана. Качвам я само, защото тя хубаво символизира яснотата на положението, бистротата относно посоките, а и (в един момент) свежестта на настроението.

***
Най-драматичния проблем - и това как го решихме, ще опиша по-късно. И не защото сега нямам време, а защото трябва да се опише особено отговорно. Не бих подходил безотговорно към нещо, което може да влезе в учебните планове на Мобилната спасителна служба.

Поздрави!

[gele_75]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

Нека Кайо да разкаже за случката със заадния джам на Витарата, че аз какво да кажа за задния кардан на Самурая - "фабричен дефект или от завода или от масата едно от двете............".

[дядо Ники]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

(Продължение)


"Някой има ли резачка?"

Въпросът беше уместен, отговорът - безутешен. Никой няма дори трион.

Дървото беше бая голямо и ветровете са видели зор докато го стоварят напреко на пътя. Беше надлъжно сцепено, но не по такъв начин, че да му помогнеш с нещо като лост. На всичкото отгоре клоните му се преплитаха в малко, но здраво дърво, поникнало на ниския склон.

***
Даже нарочно не може да се измисли толкова сериозна бариера от едно-единствено подръчно дърво.

Дървото излъчваше гнусно послание: "Намерете място за завой на 180 градуса и чао, и приятен път!"

Но идеята да се набираме обратно по пътя, осеян с рошави местенца, не будеше ентусиазъм у никой от групата. (До коварното дърво бяхме напредвали не по-малко от час.)

***
Започнахме безнадеждно на пръв поглед занимание - да пресечем дървото с малката брадвичка на Jimi (Fiskars, ако не ме лъже зрителната памет). С Кайо и Кольо се редувахме, а Jimi и навигаторката му тръгнаха на далечно пешеходно разузнаване - за да знаем дали дървото няма съучастници по-напред, а също така дали има надежда този път все пак да води някъде.

Кайо не беше запален привърженик на сеченето, нищо че най-голямата част от работата свърши той. (Неговите трески бяха с най-голямо V нулево и стигаха много далече. Заради този обстрел операторските ми опити се провалиха, а кадрите от неуспешното клипче, които давам тук заедно със снимките, са некачествени.)

***
Тъй като Кайо не беше запален привърженик на сеченето, той пръв даде идеята да вържем дървото и Кольо да го тегли с най-близко спрелия джип - на Jimi. Първите такива опити се провалиха и дървото започна да излъчва друго послание: "Ха-ха-ха...".

Аз бях навит да сечем, воден от два важни принципа:

1. Капка по капка вир става. (Смятах, че за 15-20 минути непрекъснато сечене на смени, ще му видим сметката.)

2. Никое дърво на света не може да се опре на трима Кольовци.

В крайна сметка победи комбинация на двата подхода. Ще се опитам да кача едно мини-клипче, което показва един многобройните опити на самурая да довърши започнатото със секирчето.

Но преди комбинацията да победи поддържахме връзка с разузнавателната група, за да разберем има ли смисъл да сечем.

***
Данните от разузнаването се оказаха обнадеждаващи. И дървото трябваше да се предаде пред съчетаното действие на брадвичката, на неколкократните мозъчни атаки - с достойното участие на навигаторките, и на една самурайска сила.

Дървото ни изяде поне един час. След него обаче нещата тръгнаха относително по-лесно, макар и не по вода.

***
Предстоеше ни все пак доста каране до първите признаци на цивилизация - трасе, очевидно използвано не много отдавна, стени от изоставена къща, мостче, мост с ръждиви железни перила и т.н.

В самата цивилизация влязохме, шашвайки двама души от селото с въпроса "Къде се намираме?". Намирахме се в с. Александрово, на 5-6 км южно от Подбалканското шосе, в което се включихме 10-ина км източно от Калофер.

***
Засега не мога да кажа, колко километра сме изминали в гората, но часовете бяха около четири.

Не е изключено маршрутът ни да е трак за "расотки", интересен и за други колеги. Вероятно Jimi ще може да го качи във форума. Би трябвало да го е записал и моят GPS (поне тази работа да свърши проклетото пискало), но да го обработя и прехвърля тук - това за мен все още е висша математика.

***
Остава сърдечно да благодаря на всички от екипа "Пряк път" за помощта и за веселия дух, който беше по-силен от моментите на объркване. Винаги бих тръгнал с тях и на разходка, и на приключение. Дано и аз да не съм ги разочаровал.

И с нетърпение очаквам техните впечатления, спомени и размисли за прекия път.

Поздрави!





http://www.youtube.com/watch?v=jiaE0C3_Was

[genkogenev]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

Още в събота ми се сторихте авантюристи,сега вече съм сигурен ! Браво на вас,не мога да кажа че сте постъпили безръзсъдно но все пак .........другият път си запишете някой телефон /обади се на приятел/ от близкият град.Поздравления - не се случва всеки ден да питаш : Къде съм ? тръпката е несравнима.

[кайо]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

Kато начало искам да благодаря на всички участници в нашата'' малка ''авантюра из Средна гора.Аз специално мисля че темата трябваше да е в HARD разходки по моята веща преценка, но щом адаша е решил да е soft така да бъде.Мисля че 4 часов преход през почти непроходимите дерета на Средна гора при изминати около 40-50 км. по черен път са добър завършък на SUZUKI уикенда.Специални благодарности на коoлегата Jimmi и неговата навигаторка която не изпусна GPS-а нито за миг, за това че не изгубиха самообладание и дори в неправилната посока ни изкараха на асфалт.Аз бързах, но но това което ни се случи никой не можеше да го предвиди, за това не се сърдя на никой,а пък такива гледки и препядствия не бяхме и очаквали.Колегата Spass 55 забрави да спомене че се движихме по северния склон на Средногорието така че сушата която беше в Стара Загора беше заменена с кални коловози ,течащи дерета и коварни старнични наколни, да не казвам за падналите букови дънери един от които доста ни озори ,но с общи усилия и общи идеи успяхме да го отстраниме.ИСКАМ ДА ПОДЧЕРТАЯ ЧЕ С ТАЗИ ГРУПА ВИНАГИ И ПО ВСЯКО ВРЕМЕ ВЛИЗАМ В ГОРАТА И СЕ НАДЯВАМ ЧЕ ПО СЪЩИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН НАЧИН ЩЕ ИЗЛЕЗЕМ ОТ НЕЯ.

[Jimi]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

Дали хард дали софт няма значение беше много хубаво.

Та хапваме си ние пържоли на крак при Белата,



и разглеждаме ГПС-са. Още е три часа следобед, а магистралата хич не ни се вижда интересна.

От Сулица до х. Каваклийка има асвалт, а съвсем близо от хижата започва един червен трак до с. Свежен. От там пък лесно се стига до язовир Домлян и полсе Карлово. Пътя правеше хубав диагонал през Средна гора така че да се включим в подбалканския път за София. Това беше и маршрута, който съставих.

После разбрах, че и Спас е за подбалканския път и му предложих да се включи. Той разбира се не се чуди много

Докато отидем да заредим и Кайо беше в групата и тръгнахме.... в 15.30

На бързо изядохме асвалта и се озовахме на връхчето над х. Каваклийка.



После продължихме до началото на червения трак по горски път тип магистрала, но много, много красив.



Пътя стига до х. Братан, от където започва интересното. Пътя като за начало изглеждаше неползван отдавна заради храсти и ровове. Водата се беше постарала да направи интересен следобеда ни:



Хубавото беше че с нашите маломерно джипчета не се затрудявахме да заобикаляме рововете с изключение на няколко по сериозни свличания. Другите препятстия беха падналите дървета. Брадвичка Фискарс ни помогна в случая.



Ето го и голямото препятсвие. Когато спрях пред него положението изглеждаше доста безнадеждно, но както е казал колегата "капка по капка вир става". И така с общи усилия се справихме.





Това обаче не беше всичко. Преди да се озовем пред това дърво ни се наложи да се отклоним от трака защото реката беше направил пътя невъзможен за минаване. Затова и докатo колегите се бориха с дървото аз се разходих напред за да видя какви са изгледите да се слеем с пътя в последстие. След около 15 минути открих, че пътя започва рязко да слиза точно в посока на трака, което ме обнадежди много. Върхах се, помогнах да довършим дървото и подкарахме по предполагаемия верен път. След около още 15 минути пак бяхме на реката но този път през проходим вир се върнахме на трака. После стана лесно. Залез слънце.



От там решихме да стигнем максимално бързо да асвалт. В 23.00 бяхме в София.

[Симеон]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

Една изключителна авантюра! Приключението е прекрасно описано с характерна за мъжкарите самоирония. Ни следа от самовъзхита и героика.
А само преди 4-5 часа бях седял на кротко кафе с тези мъже и по нищо не им личеше. Браво!

[koi4a]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

Супер разходка браво прочетох всичко изписано дума по дума. Само една препоръка за напред да се оборудвате с по сериозна брадва.

[Георги Крумов]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

Някой беше писал из форума,че резачката е необходимост когато се ходи по горите.
Но като цяло ви завиждам за прекарването.Кога ли и аз ще мога да си позволя това време.

[sparkybg]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

А никой ли нямаше Hijack? Не можеше ли да свърши някаква работа с дървото?

Иначе поздравления за приключението.

[Чавдар (V93)]

До: Чудният пряк път от Сулица към София

"Някой има ли резачка?"

Въпросът беше уместен, отговорът - безутешен. Никой няма дори трион.

Дървото беше бая голямо и ветровете са видели зор докато го стоварят напреко на пътя. Беше надлъжно сцепено, но не по такъв начин, че да му помогнеш с нещо като лост. На всичкото отгоре клоните му се преплитаха в малко, но здраво дърво, поникнало на ниския склон.
...

Подобни "барикади" се срещат доста по-често, отколкото човек може да си мисли. Точно една ей такава дебела и баята буковица напреки на пътя беше последната "капка", която ме накара да не тръгвам в гората без моторен трион. Ако не трион е добре да има поне брадва, желателно Fiskars, ама да е от по-големите, че иначе хамалогията може да е голяма ...