Tweet
Лятото дойде и беше време да "открием сезона на разходките". На дневен ред се появи чуденката за маршрута. Идеята беше да не бъде много тежък и дълъг, а да е по-приятен и вработващ, като първи преход за годината. Коментирахме няколко варианта и накрая се спряхме на Рила:
Благоевград – Рила - Илийна река - Кантон на хидрото – Пета шахта на хидрото(От тук продължаваме пеша) - Мраморно езеро - Гледка от билото към Рибните езера - Синьо езеро
Асфалтовата част не е интересна и я пропускам. Както може да се предположи, тъй като беше гореща събота, веднага след отбивката от асфалта беше пълно с коли, кемпери и каравани още от 8 сутринта. След 10-тина километра по "черно" останахме само ние и още един джип със стопаните на "ферма", намираща се доста високо в планината. В последствие, това се оказаха последните хора, които видяхме за нашето изкачване! В пешеходната част не засякохме нито един човек!
Пета шахта на хидрото – Оставяме джипа и продължаваме пеша:
Тук е момента да кажа, че пътеката е доста обрасла и се губи доста често! За този маршрут препоръчвам да имате GPS с подходящите карти! Още в самото начало:
Маркировката на пътеката е бяло-жълт-бяло (където я има):
Групата ни се състоеше от четири човека, двама бяхме с GPS-и и въпреки това на връщане на два пъти се наложи да се ориентираме на метода "проба-грешка". Провирахме се през клек, на няколко места лазешком, но разходката беше много зареждаща.
Щом набрахме височина ориентацията стана значително по-лесна, а гледките по-красиви:
Първата цел за деня – Мермерско или Мраморно езеро:
Мястото е изключително красиво и спокойно!
След кратка почивка продължаваме нагоре. Ясно очертана пътека няма, но посоката е ясна:
Езерото от високо:
Изкачвайки седловината, пред нас се разкри гледка към Рибните езера и едноименната хижа:
Отсреща вали дъжд:
По билото пътеката се вижда отчетливо, засича се маркировка бяло-червено-бяло:
Големци насреща ни:
Виждаме целта – Синьото езеро:
Решихме да не слизаме до брега му, а да обядваме гледайки го от високо. Не мога да не отбележа тишината и то тази присъща на планината!!!
Неусетно стана време да поемем по обратния път:
Отблизо:
Времето вече е друго:
Направиха ни впечатление две напълно успоредни бразди на билото, но не можахме да стигнем до единодушно мнение за тяхното предназначение:
На финала си имахме и изпращач:
Благоевград – Рила - Илийна река - Кантон на хидрото – Пета шахта на хидрото(От тук продължаваме пеша) - Мраморно езеро - Гледка от билото към Рибните езера - Синьо езеро
Асфалтовата част не е интересна и я пропускам. Както може да се предположи, тъй като беше гореща събота, веднага след отбивката от асфалта беше пълно с коли, кемпери и каравани още от 8 сутринта. След 10-тина километра по "черно" останахме само ние и още един джип със стопаните на "ферма", намираща се доста високо в планината. В последствие, това се оказаха последните хора, които видяхме за нашето изкачване! В пешеходната част не засякохме нито един човек!
Пета шахта на хидрото – Оставяме джипа и продължаваме пеша:
Тук е момента да кажа, че пътеката е доста обрасла и се губи доста често! За този маршрут препоръчвам да имате GPS с подходящите карти! Още в самото начало:
Маркировката на пътеката е бяло-жълт-бяло (където я има):
Групата ни се състоеше от четири човека, двама бяхме с GPS-и и въпреки това на връщане на два пъти се наложи да се ориентираме на метода "проба-грешка". Провирахме се през клек, на няколко места лазешком, но разходката беше много зареждаща.
Щом набрахме височина ориентацията стана значително по-лесна, а гледките по-красиви:
Първата цел за деня – Мермерско или Мраморно езеро:
Мястото е изключително красиво и спокойно!
След кратка почивка продължаваме нагоре. Ясно очертана пътека няма, но посоката е ясна:
Езерото от високо:
Изкачвайки седловината, пред нас се разкри гледка към Рибните езера и едноименната хижа:
Отсреща вали дъжд:
По билото пътеката се вижда отчетливо, засича се маркировка бяло-червено-бяло:
Големци насреща ни:
Виждаме целта – Синьото езеро:
Решихме да не слизаме до брега му, а да обядваме гледайки го от високо. Не мога да не отбележа тишината и то тази присъща на планината!!!
Неусетно стана време да поемем по обратния път:
Отблизо:
Времето вече е друго:
Направиха ни впечатление две напълно успоредни бразди на билото, но не можахме да стигнем до единодушно мнение за тяхното предназначение:
На финала си имахме и изпращач:
Коментар