Tweet
Здравейте.Както всяка неделя и тази имаше Заралийска расотка.Още през седмицата маршрутът не беше много ясен.Стефан предложи да се качим на Бузлуджа,Марин пък доразви идеята да караме през Селце до Българка,нооо.....на среща с Янчо Терзиев/нашия водач тази седмица/,приехме неговото предложение да се поразходим до Каваклийка.Решението ни беше продиктувано от факта,че нагоре в Ст.Планина имаше много сняг и беше под въпрос докъде ще стигнем.Към старозагорската група имахме тази седмица и гости от София и Казанлък.Срещата ни беше в 9.00ч. на ОМВ,и даже колегите от София /макар и да бяха тръгнали към Ст.Загора сутринта /бяха съвсем на време/.За 15-20мин. бензиностанцията беше окупирана от 15-те джипки участващи в прехода.Нито някой можеше да зареди нито пък ....смееше
.
След като се събрахме и беше заредено гориво колоната потегли.Беше доста внушително 15 джипа в колона изнасящи се от града.....направо събрахме погледите на минувачите.И така прехода започна.Изтеглихме се в посока с.М.Верея и Лясково.От там започна и първия ни маршрут по черно до с.Сулица.Многократно съм минавал от там без никакви проблеми,но сега беше доста поразкаляно от скорошните дъждове.
Пътят точно преди Сулица минава през голяма открита площ/поляна/,с лек страничен наклон.Пътят който съм минавал на заден мост,сега беше една кална пързалка и даже и с кални гуми колатга се носеше наляво и надясно.Преминахме го без премеждия макар,че на Боко на Витарата нещо му изключи предното,.......но тази Витарка съм я признал....издраска и само на задно
Последва сбор в Сулица ......
......И не след дълго пак в гората.
Пропуснах да отбележа,че имаше подобаващо гъста мъгла и не спря да вали почети през целия ден.Маршрутът макар и не много труден/само да си с кални гуми/,беше много интересен и разнообразен.Редуваха се изкачвания,спускания,коловози,преминаваме на реки и водни препятствия.Имаше всичко.Тъй като в началото екстрема ми се видя нещо малко,аз реших че е време да закъсам.Е направих го.........на един метър от асфалта
Те хората чинно се качваха от друго /проходимо място/,ама Динко ми вика от тука му било майката.И аз кво да правя...........няма сега да
му троша хатъра я.
Ей го дей подстрекателя....ама не можа да ме издърпа на горе.
Опит втори,Г-то заходи и ме издърпа на зад на асфалта.
Е да ама аз пък не се давам толкоз лесно.Викам му на Дичето да стои на изходна позиция и докато хората наоколо разберат какво става......Айде пак на черешата.Че този път и по-хубаво се насадих...
Последва ново вадене от кереча,но......имаше и трети опит...Така и не успях
.Можеби с повече засилка щях да успея,но....предпочетох да щадя автомобила и да оставя баирчето на мира.И така продължихме напред/а аз дължа на Динко 3-бири/.Не след дълго стигнахме и полигона през който трябваше да минем,но....не ни пуснаха.Имаше кръгом и......сбор на една поляна забулена от тайнственост.....
....абе като си се замисля си беше май най-обикновена поляна ,комбинирана с гъстичка мъгла и ситен дъждец.
Колоната тръгна за да обиколи,но....нещо пътят се оказа ялов и настана едно обръщане,газене на дървета и храсти от по-подготвените и високи автомобили.Не е лесно 15 джипа да обърнат посоката си без да се връщат назад,и почети без място напред.
За съжаление /тъй като бях в края на колоната/,успях да запечатам само последния преминал през храсталака,и макар да не е с някое лифтирано Г-клас,Белата се справи мъжката и с Витарата.Браво пич
Тука работата е малко от сорта "...къртим мивки,лепим плочки...."
Японската Уазка си чака чинно реда.
А....то и Г-то се нуждае от помощ от приятелА Динко твърдеше/Диче не можах да се стърпя/ че не му трябвал компресор,еее....сега вече ще се оборудва и с такъв.
Явно от прибоксуването в по-дълбоките коловози не само Г-то,но и Витарата на Белата,имаха проблеми с влезнали камъчета между гумата и джантата и гумите им си фъщтяха сериозно.На няколко пъти се налагаше да спираме и да се помпят.По причина,че времето беше напреднало,а до Каваклийка имаше около 20-тина км.,решихме групата да се раздели: 5-6 по-подготвените джипки начело с Янчо продължи,а колоната от останалите се насочи към Средногорово.Ето тук се разделихме.
По причина на това,че возех с мен един приятел и гаджето му и трябваше да ги върна по-навреме,аз се присъединих към групата и поехме към Средногорово.Останалите продължиха прехода.За съжаление изтървах най- хард момента от цялата расотка.Доколкота разбрах при колегите е имало доста лебедки,затъвания в реката,изкочила пружина на Витара,газене до кръста в ледената вода.....гол....и други забавления.Ще помоля който е бил на място да опише ,а също да пусне и снимков материал,за да разберем подробности и т.н.
В заключение мога да кажа,че расотката на мене лично ми хареса.Имаше си всичко,кал,изкачване на стръмно кално нагорнище,коловози, преминаване на реки/многократно/спускания и т.н.Искам да благодаря на гостите ни от София,за голямото им желание,за това ,че макар и с неподготвени джипки се справиха прекрасно/колегата Sparkybg,му беше втора разходка/,минаха от където и всички и никой не се наложи да го дърпаме.........освен мен на асфалта.Надявам се че им е харесало и за в бъдеще ще правим и по-хард изпълнения съвместно.Поздрави.
П.П.Обещах на колегите да попитам.На прехода се появи една Навара/мисля също от София/,която макар и доста тежичка и с неподходящите гуми все пак се справи доста добре.Е..имаше пританцувания на задницата,и чат пат свличане в някой коловоз,но при тази подготвеност е напълно нормално.Та въпроса ми е кой беше колегата,защото той мистериозно изчезна след края на прехода и неможахме да се видим в кръчмето и да си полафим.Ако е човек от форума ще го помоля да се обади ....за да знам,все пак след кого карах днес доста километри.
П.П.2 Очаквам и разказите на другите участници ,а също и снимков и видео материал.Моето видео ще пусна по-късно след обработката.
.След като се събрахме и беше заредено гориво колоната потегли.Беше доста внушително 15 джипа в колона изнасящи се от града.....направо събрахме погледите на минувачите.И така прехода започна.Изтеглихме се в посока с.М.Верея и Лясково.От там започна и първия ни маршрут по черно до с.Сулица.Многократно съм минавал от там без никакви проблеми,но сега беше доста поразкаляно от скорошните дъждове.
Пътят точно преди Сулица минава през голяма открита площ/поляна/,с лек страничен наклон.Пътят който съм минавал на заден мост,сега беше една кална пързалка и даже и с кални гуми колатга се носеше наляво и надясно.Преминахме го без премеждия макар,че на Боко на Витарата нещо му изключи предното,.......но тази Витарка съм я признал....издраска и само на задно
Последва сбор в Сулица ......
......И не след дълго пак в гората.
Пропуснах да отбележа,че имаше подобаващо гъста мъгла и не спря да вали почети през целия ден.Маршрутът макар и не много труден/само да си с кални гуми/,беше много интересен и разнообразен.Редуваха се изкачвания,спускания,коловози,преминаваме на реки и водни препятствия.Имаше всичко.Тъй като в началото екстрема ми се видя нещо малко,аз реших че е време да закъсам.Е направих го.........на един метър от асфалта
Те хората чинно се качваха от друго /проходимо място/,ама Динко ми вика от тука му било майката.И аз кво да правя.......
....няма сега да му троша хатъра я.
Ей го дей подстрекателя....ама не можа да ме издърпа на горе
.Опит втори,Г-то заходи и ме издърпа на зад на асфалта.
Е да ама аз пък не се давам толкоз лесно.Викам му на Дичето да стои на изходна позиция и докато хората наоколо разберат какво става......Айде пак на черешата.Че този път и по-хубаво се насадих...
Последва ново вадене от кереча,но......имаше и трети опит...Така и не успях
.Можеби с повече засилка щях да успея,но....предпочетох да щадя автомобила и да оставя баирчето на мира.И така продължихме напред/а аз дължа на Динко 3-бири/.Не след дълго стигнахме и полигона през който трябваше да минем,но....не ни пуснаха.Имаше кръгом и......сбор на една поляна забулена от тайнственост.........абе като си се замисля си беше май най-обикновена поляна ,комбинирана с гъстичка мъгла и ситен дъждец.
Колоната тръгна за да обиколи,но....нещо пътят се оказа ялов и настана едно обръщане,газене на дървета и храсти от по-подготвените и високи автомобили.Не е лесно 15 джипа да обърнат посоката си без да се връщат назад,и почети без място напред.
За съжаление /тъй като бях в края на колоната/,успях да запечатам само последния преминал през храсталака,и макар да не е с някое лифтирано Г-клас,Белата се справи мъжката и с Витарата.Браво пич
Тука работата е малко от сорта "...къртим мивки,лепим плочки...."
Японската Уазка си чака чинно реда.
А
....то и Г-то се нуждае от помощ от приятелА Динко твърдеше/Диче не можах да се стърпя/ че не му трябвал компресор,еее....сега вече ще се оборудва и с такъв.Явно от прибоксуването в по-дълбоките коловози не само Г-то,но и Витарата на Белата,имаха проблеми с влезнали камъчета между гумата и джантата и гумите им си фъщтяха сериозно.На няколко пъти се налагаше да спираме и да се помпят.По причина,че времето беше напреднало,а до Каваклийка имаше около 20-тина км.,решихме групата да се раздели: 5-6 по-подготвените джипки начело с Янчо продължи,а колоната от останалите се насочи към Средногорово.Ето тук се разделихме.
По причина на това,че возех с мен един приятел и гаджето му и трябваше да ги върна по-навреме,аз се присъединих към групата и поехме към Средногорово.Останалите продължиха прехода.За съжаление изтървах най- хард момента от цялата расотка.Доколкота разбрах при колегите е имало доста лебедки,затъвания в реката,изкочила пружина на Витара,газене до кръста в ледената вода.....гол....
и други забавления.Ще помоля който е бил на място да опише ,а също да пусне и снимков материал,за да разберем подробности и т.н.В заключение мога да кажа,че расотката на мене лично ми хареса.Имаше си всичко,кал,изкачване на стръмно кално нагорнище,коловози, преминаване на реки/многократно/спускания и т.н.Искам да благодаря на гостите ни от София,за голямото им желание,за това ,че макар и с неподготвени джипки се справиха прекрасно/колегата Sparkybg,му беше втора разходка/,минаха от където и всички и никой не се наложи да го дърпаме.........освен мен на асфалта
.Надявам се че им е харесало и за в бъдеще ще правим и по-хард изпълнения съвместно.Поздрави.П.П.Обещах на колегите да попитам.На прехода се появи една Навара/мисля също от София/,която макар и доста тежичка и с неподходящите гуми все пак се справи доста добре.Е..имаше пританцувания на задницата,и чат пат свличане в някой коловоз,но при тази подготвеност е напълно нормално.Та въпроса ми е кой беше колегата,защото той мистериозно изчезна след края на прехода и неможахме да се видим в кръчмето и да си полафим.Ако е човек от форума ще го помоля да се обади ....за да знам,все пак след кого карах днес доста километри.
П.П.2 Очаквам и разказите на другите участници ,а също и снимков и видео материал.Моето видео ще пусна по-късно след обработката.
......
Бива, бива, имаше от всичко и се забавлявахме което е наи важното.
Коментар