Tweet
30.01.2016г. връх Мусала
Беше пропуск в моите разходки - зимата на най-високия ни връх. Страхотно изживяване е да изкачиш Мусала насред зима.
Неописуема красота, трънящите от сладка умора мускули, екшънът на изкачване и спускане по стоманените въжета. Незабравими мигове.
Това е точен цитат, който прочетох в нета. Думите са на възрастен планински спасител.
Чел съм ги перифразирани многократно. Затова съм благодарен, че този ден планината бе благослонна и ни позволи да се качим на покрива на България - връх Мусала.
Времето беше страхотно, условията за туризъм също.
Кратка история.
Гласяхме се група приятели тази зима, да изкачим пешком някои емблематични върхове . Ами така де, стига с тези джипаджийски разходки, малко истински туризъм.
Започнахме с връх Мальовица и логично дойде време за уговорки и за Мусала.
Не успяхме да се включим в провелото се седмица по-рано традиционното зимно изкачване на върха, организирано публично, за което в новините прочетох, че група от над 100 човека са успяли да се изкачат. Съмнява ме, обаче че имам желание с такава голяма група да катеря.
Всъщност нашата импровизирана група не е добре подготвена за пешеходен зимен туризъм и това донякъде ни притесняваше. Зимата не е като лятото. Изисква познания, екипировка и крие много повече опасности.
Именно опасностите ме притесняваха. Новините за падналите на Витоша 5 лавини и загиналите момчета ми влезна под кожата. От една страна имах силно желание да се изкача, но отдруга си задавах въпроса, защо ще рискувам и мога ли да се кача без риск. Зимата без риск май няма как да се качиш.
Другият проблем бе, че зимно време не съм се качвал до Мусала и познатите ми летни пътеки се оказаха неизползваеми. Беше ясно, че ще се ходи по нов маршрут. Не се знаеше точно колко е дълбок снега, има ли пътека, колко време ще ни отнеме да се качим и слезнем, ще ни трябват ли задължително "котки", щеки, снегоходки - все атрибути и въпроси с чийто отговори не разполагаме. Друг въпрос бе, ще се преспива ли в хижата или може за един ден да се отиде и върне.
Зимното работно време на лифта от Боровец е от 8:30 до 16:00 часа. Това те ограничава много.
Обсъждахме на чатове няколкократно какво да направим и в крайна сметка решихме, че не можем да се преборим с неизвестните. Решихме да опитаме и имахме готовност да не успеем да се качим или да слизаме без лифт до Боровец по нощите, ако изпуснем лифта.
Денят бе насрочен, времето се очакваше да ни е съюзник и оставаше само да тръгнем. Настроихме си будилниците за ранно ставане преди 5 часа сутринта. Последва предижване до Боровец, където в 7:30 бяхме първите на паркинга на лифта. От лятното ми изкачване на върха помня сутрин какви опашки се заформят пред лифта и държах да сме сред първите и да не губим ценно време. Наехме си щети под наем - много ценен ход, защото помагат доста да разтовариш натоварването на долните крайници и получваш допълнителна опора.
Походът ни започваше. Малко преди 8:30 часа зад гърба ни пред входа на лифта имаше вече стотици хора, предимно скиори. Ние бяхме сред първите и хванахме 5-а или 6-а кабинка. В началото ги пускат през една, за да регулират теглото по въжената линия.
Карта на района. Червеният трак от връх Ястребец бе нашият маркер
Стъклата на лифтовите кабинки са много захабени и затова не снимам през тях. След 20 минути сме вече на горната станция на 2369 метра.
Трибагреникът ни
Връх Мусала се вижда най-вляво
Прясно загладеният сняг по пистите
Миниатюрни зимни пейзажчета
Най-нетърпеливите скиори и сноубордисти вече летяха по пистите
А ние с усмивки бодро крачехме напред. Първоначално по пистите, впоследствие засякохме пътеката към хижа Мусала, която нямаше много ясни следи.
Подножията на връх Дено. Това е върхът, който се вижда първи огрян от слънцето от Самоков.
В далечината се виждат белите била на Стара планина.
Болшинството са тук за да карат ски, малцина като нас са тръгнали към върха.
Пътеката. Имаше пресен 10-20см сняг отгоре, а отдолу отъпкан стар. Излезнеш ли извън очертанията й пропадаш мигновено.
Този малък талант си заслужи снимката
Преди нас бе вървял един единствен човек
Бялата синева, как звучи само
Тук бе дълбочко
Стигнахме постройките до хижа Мусала.
Ето го изполинът
Кратка почивка, защото нямахме време за губене.
Аз хапнах едно бурканче Нутела - Любимо ми е, но избягвам да го ям заради многото калории и гадости в него.
Днес мина метър и го изгорих в рамките на деня :-)
Ардис пие топъл чай
Михаела се радва на метрите сняг
Мдааа, няма как без рискове!
Старата хижа Мусала се превърна в една от любимите ми зимни снимки
Това мисля е връх малка Мусала, която караше слънцето да изгрява тук чак сега.
Стръмничко
Катерим...
Нещо като първа тераса
Както се изрази един приятел във Фейсбук и нарече тази снимка опасна - Ето къде дреме лавината!
Лятото горе по ръба минава пряката лятна пътека. Зимно време пак ходят някои ентусиасти.
Състезавахме се негласно със скиорите, които ходеха малко по бавно, но минаваха напряко на някои места както тук на снимката. Пътеката ни вие в съвсем друга посока.
По пътеката към заслон Леденото езеро
Поглед назад.
Още малко и предстои кратка почивка преди най-трудния участък.
Дръпнах малко напред, за да снимам приятелчетата по-ефектно
Това е най-стръмният участък. Тук се катери по ръба и по въжетата. Много е хлъзгаво и липсата на "котки" е най-чувствителна тук. От двете ти страни са лавинообразни склонове, така че за предпочитане е едната ръка да не изпуска въжетата
Леденото езеро затрупано от метри сняг
Зимна стилистика
Витоша планина
От високо над заслона
Тук е най-коварно и хлъзгаво. От двете ти страни са пропасти.
Горе на върха умората взима връх. Тези момчета си подобриха рекорда за изкачване - 3 часа и 18 минути, но без лифта и от Боровец. При това без щети и котки!
В началото вриш и кипиш и може да издържиш десетина минути по тениска
Серия снимки на страхотните гледки от покрива на Балканите
Язовир Бели Искър и отзад за фон Северен Пирин
Още една кротко подхъркваща лавина
Поглед над нея
Височината на Мусала измерена по GPS технологията е 2971м.
Язовир Искър
Маричините езера, изворите на река Марица
Самоков и лифтената ни станция
Красота, красота и пак красота....нямам думи
Хижа Мусала и пътят ни дотук ясно се виждат
Мдааа. Едър мъж, гол до кръста с навите до колената крачоли (така се качи и до върха) рисува в центъра на замръзналото Ледено езеро
Плюшен сладур
Пирин
Животът на върха кипи, е образно казано, защото като охладиш усещаш зверския студ.
Беше пропуск в моите разходки - зимата на най-високия ни връх. Страхотно изживяване е да изкачиш Мусала насред зима.
Неописуема красота, трънящите от сладка умора мускули, екшънът на изкачване и спускане по стоманените въжета. Незабравими мигове.
Планината не се покорява, при планината се ходи и тя или те приема или не те приема. Тя винаги трябва да се уважава!
Чел съм ги перифразирани многократно. Затова съм благодарен, че този ден планината бе благослонна и ни позволи да се качим на покрива на България - връх Мусала.
Времето беше страхотно, условията за туризъм също.
Кратка история.
Гласяхме се група приятели тази зима, да изкачим пешком някои емблематични върхове . Ами така де, стига с тези джипаджийски разходки, малко истински туризъм.
Започнахме с връх Мальовица и логично дойде време за уговорки и за Мусала.
Не успяхме да се включим в провелото се седмица по-рано традиционното зимно изкачване на върха, организирано публично, за което в новините прочетох, че група от над 100 човека са успяли да се изкачат. Съмнява ме, обаче че имам желание с такава голяма група да катеря.
Всъщност нашата импровизирана група не е добре подготвена за пешеходен зимен туризъм и това донякъде ни притесняваше. Зимата не е като лятото. Изисква познания, екипировка и крие много повече опасности.
Именно опасностите ме притесняваха. Новините за падналите на Витоша 5 лавини и загиналите момчета ми влезна под кожата. От една страна имах силно желание да се изкача, но отдруга си задавах въпроса, защо ще рискувам и мога ли да се кача без риск. Зимата без риск май няма как да се качиш.
Другият проблем бе, че зимно време не съм се качвал до Мусала и познатите ми летни пътеки се оказаха неизползваеми. Беше ясно, че ще се ходи по нов маршрут. Не се знаеше точно колко е дълбок снега, има ли пътека, колко време ще ни отнеме да се качим и слезнем, ще ни трябват ли задължително "котки", щеки, снегоходки - все атрибути и въпроси с чийто отговори не разполагаме. Друг въпрос бе, ще се преспива ли в хижата или може за един ден да се отиде и върне.
Зимното работно време на лифта от Боровец е от 8:30 до 16:00 часа. Това те ограничава много.
Обсъждахме на чатове няколкократно какво да направим и в крайна сметка решихме, че не можем да се преборим с неизвестните. Решихме да опитаме и имахме готовност да не успеем да се качим или да слизаме без лифт до Боровец по нощите, ако изпуснем лифта.
Денят бе насрочен, времето се очакваше да ни е съюзник и оставаше само да тръгнем. Настроихме си будилниците за ранно ставане преди 5 часа сутринта. Последва предижване до Боровец, където в 7:30 бяхме първите на паркинга на лифта. От лятното ми изкачване на върха помня сутрин какви опашки се заформят пред лифта и държах да сме сред първите и да не губим ценно време. Наехме си щети под наем - много ценен ход, защото помагат доста да разтовариш натоварването на долните крайници и получваш допълнителна опора.
Походът ни започваше. Малко преди 8:30 часа зад гърба ни пред входа на лифта имаше вече стотици хора, предимно скиори. Ние бяхме сред първите и хванахме 5-а или 6-а кабинка. В началото ги пускат през една, за да регулират теглото по въжената линия.
Карта на района. Червеният трак от връх Ястребец бе нашият маркер
Стъклата на лифтовите кабинки са много захабени и затова не снимам през тях. След 20 минути сме вече на горната станция на 2369 метра.
Трибагреникът ни
Връх Мусала се вижда най-вляво
Прясно загладеният сняг по пистите
Миниатюрни зимни пейзажчета
Най-нетърпеливите скиори и сноубордисти вече летяха по пистите
А ние с усмивки бодро крачехме напред. Първоначално по пистите, впоследствие засякохме пътеката към хижа Мусала, която нямаше много ясни следи.
Подножията на връх Дено. Това е върхът, който се вижда първи огрян от слънцето от Самоков.
В далечината се виждат белите била на Стара планина.
Болшинството са тук за да карат ски, малцина като нас са тръгнали към върха.
Пътеката. Имаше пресен 10-20см сняг отгоре, а отдолу отъпкан стар. Излезнеш ли извън очертанията й пропадаш мигновено.
Този малък талант си заслужи снимката
Преди нас бе вървял един единствен човек
Бялата синева, как звучи само
Тук бе дълбочко
Стигнахме постройките до хижа Мусала.
Ето го изполинът
Кратка почивка, защото нямахме време за губене.
Аз хапнах едно бурканче Нутела - Любимо ми е, но избягвам да го ям заради многото калории и гадости в него.
Днес мина метър и го изгорих в рамките на деня :-)
Ардис пие топъл чай
Михаела се радва на метрите сняг
Мдааа, няма как без рискове!
Старата хижа Мусала се превърна в една от любимите ми зимни снимки
Това мисля е връх малка Мусала, която караше слънцето да изгрява тук чак сега.
Стръмничко
Катерим...
Нещо като първа тераса
Както се изрази един приятел във Фейсбук и нарече тази снимка опасна - Ето къде дреме лавината!
Лятото горе по ръба минава пряката лятна пътека. Зимно време пак ходят някои ентусиасти.
Състезавахме се негласно със скиорите, които ходеха малко по бавно, но минаваха напряко на някои места както тук на снимката. Пътеката ни вие в съвсем друга посока.
По пътеката към заслон Леденото езеро
Поглед назад.
Още малко и предстои кратка почивка преди най-трудния участък.
Дръпнах малко напред, за да снимам приятелчетата по-ефектно
Това е най-стръмният участък. Тук се катери по ръба и по въжетата. Много е хлъзгаво и липсата на "котки" е най-чувствителна тук. От двете ти страни са лавинообразни склонове, така че за предпочитане е едната ръка да не изпуска въжетата
Леденото езеро затрупано от метри сняг
Зимна стилистика
Витоша планина
От високо над заслона
Тук е най-коварно и хлъзгаво. От двете ти страни са пропасти.
Горе на върха умората взима връх. Тези момчета си подобриха рекорда за изкачване - 3 часа и 18 минути, но без лифта и от Боровец. При това без щети и котки!
В началото вриш и кипиш и може да издържиш десетина минути по тениска
Серия снимки на страхотните гледки от покрива на Балканите
Язовир Бели Искър и отзад за фон Северен Пирин
Още една кротко подхъркваща лавина
Поглед над нея
Височината на Мусала измерена по GPS технологията е 2971м.
Язовир Искър
Маричините езера, изворите на река Марица
Самоков и лифтената ни станция
Красота, красота и пак красота....нямам думи
Хижа Мусала и пътят ни дотук ясно се виждат
Мдааа. Едър мъж, гол до кръста с навите до колената крачоли (така се качи и до върха) рисува в центъра на замръзналото Ледено езеро
Плюшен сладур
Пирин
Животът на върха кипи, е образно казано, защото като охладиш усещаш зверския студ.
и третия е да от Ястребец да се слезе в долината преди Маркуджик 3. Така се губи малко височина (много по-малко отколкото е спестил лифта), но се избягват опасните склонове.
Коментар