Tweet
Открих, че съм зависим. Зависим към опианението на пътешествието. Пристрастен съм към необятната българска красота.
Вчера пак си взех "дозата". Дозата "наркотик". Наркотикът, който успешно лекува стрес, напрежение и неприятни помисли. Лекарството за душата, елексир за сетивата. Терапията наречена - да пътуваш.
Пътуване с любими хора, приятели, домашни любимци, фотоапарат, джипът и приятната музика. Поредното незабравимо пътуване сред нескончаемата красота на българската природа.
Остана ли си вкъщи съм уязвим, а докато пътувам летя. Чувствам как по този начин зареждам биологичните си батерии, а ако не го направя ми липсва енергия.
Най-много ме радва, когато правя щастливи и други хора и същества и споделям снимките си. Това ме прави щастлив.
Зареден съм за следващата работна седмица.
Един слънчев съботен ден, 14 часа изживяни пълноценно, почти неусетен 400км шосеен преход, 1 час пеша за здраве и 400 снимки за спомен, споделени с приятели.
Импровизирана в движение обиколка на цяла Рила планина:
Маршрут:
София - Юндола - яз.Белмекен - подножието на вр.Ортачал - Юндола - Банско - Бъндеришка поляна - Банско - София.
Денят в модерната дума "тагове" - етикети, маркери, ключови моменти:
Спиращи дъха зимни рилски пейзажи # свежестта на новонавалялия сняг отрупал смърчовете # впечатляващи 1.5 метрови снежни прорези в пътя # уютната слънчева топлина и успокояващият син цвят на небето # искрящата светлина на пресния сняг # пробождащата болка от северния вятър високо в планината # ледената красота на язовир Белмекен # изпълващото с глъчка детско състезание по ски бягане # манов мед за сладък привкус # доза носталгия - влакчето "теснолинейската" Велинград/Септември # Най-високата ж.п.гара в България # контрастът между скоростта от 80км/час и спрелият сякаш живот в крайпътните села # обаянието на българската кухня в битова обстановка # романтиката на огнената камина # живецът на туристическата суматоха под хилядите закачливи светлинки във вечерно Банско # освеженият от нощта и пресния сняг планински път до Бъндеришка поляна # забързаната нощната смяна на ратраците по ски пистите # спокойното и дълго нощно магистрално прибиране към София.
Реших да разходя майка ми и да й покажа истинската зима, тази красивата, чистата, ослепителната. Перфектното място - язовоир Беллмекен. Перфектният ден - днес. Взехме с нас и трите ни кученца и поехме към магистралата.
Рила от магистрала Тракия. Отиваме нейде там горе.
Проходът "Юндола" с прясно навалял сняг, заледен и силно набразден от почистващата техника. Вибро-масаж в пряк смисъл :-)
Пресен сняг, малко но достатъчно за няколко импулса за зареждане на биологичните батерии
Феерично реещи се във въздуха снежинки
Перфектна 4x4 система с пълен набор от блокажи
По нисък модел, но с достатъчно хъс трудностите са преодолени
На "Юндола" опитах и си взехме тъмен манов мед - страхотен!
Пътят към язовир Белмекен бе перфектно почистен и изгладен, така че никакво значение с какво МПС сте тръгнали.
Провеждаше се детско състезание по ски бягане. Много приятна гледка.
Поглед напред
Надясно
Страхотните Рилски пейзажи мощно изпълваха жадната ми "батерия" и безжалостно черпеха от тази на фотоапарата.
Ски писта
Пресният сняг по дърветата бе допринесъл за онази приказност на зимата, за която всеки мечтае.
Снежната покривка не бе много за 2000 метра надмоска височина в началото на февруари с изключение на някои навяти места като тези. Тук стените бяха поне 1.5 метра високи и одрязани като с топъл нож от снегопочистващата техника.
Спортното градче
Замръзналият язовир "Белмекен"
Ледени стени
Успях да окопая джипа край пътя до язовира в опит да разбия една преспа и разширя паркинга. Нямах време да извадя лопатите, защото точно минаваше колега от Ленд Ровър клуба и хвърлихме бърза лента.
Благодаря му пак, ако чете тези редове.
Тук реших с най-голямото ми кече да походим нагоре и да снимаме по отвисоко. Духаше силен вътър и ми пронизваше ушите през шапката и тънка качулка. Бях сбъркал якето.
Снежната повърхност беше като лабиринт. На ветровитите места твърд като лед, а на заветсните потъвах до кръста. Маршрутът ми нагоре бе неясен и криволичещ, затова не стигнах достатъчно високо.
Радост
Лъки бе щастлив, като мен... Постоянно ми благодареше , като се закачаше.
Направихме си пътека, която ако някой последва ще се види в чудо
Страхотни замръзнали форми
Язовирната стена
Стъпчици
Друг вид удоволствие
Ледените отражения на Пирин ни промениха маршрута към Банско.
Черният буботещ красавец на фона на ослепително белия сняг.
Село Пашово, ако не бъркам на слизане от Юндола.
Кратки забежки край пътя. Спускахме към Якоруда и след всеки километър снегът наваляваше драстично.
Минавайки покрай Гара "Аврамово" (която сега разбирам, че е най-високата ни ж.п. гара с височина 1267м.) видях, че стои и изчаква "теснолинейската". Колкото пъти съм минавал по тези места винаги съм търсел с жаден поглед да зърна влакчетата.
Днес късметът ми се усмихна и видях цели две влакчета.
Отбих мигновенно от пътя и паркирах зад гарата. Изкочих трескаво с апарат в ръка и под учудените погледи на хората на гарата отидох да снимам влакчето.
С нескрита усмивка и радост кадрирах. Изпитах гъдаличкащо чувство на носталгия гледайки линиите, железните вагони, умореният вид на локомотива. Хората наоколо изглеждаха доволни. Явно не само мене греят тези гледки.
И ето, задава се супер бавно насрещният влак. От колесниците му излиза бяла пара. Колелата маркират свръзките на релските с онзии неповторим звук, който помня от детството си - трак, трак...
Звукът на свирещите спирачки и свищяш от компресорите въздух. Безценно!
Вижте хората на преден план с какви усмивки очкаваха другото влакче.
Крайпътна идилия
Селата покрай река Места деляща Родопите от Рила.
Въпреки, че карах със 70-80км/ч. чувството бе как сякаш профучавам супер бързо.Красивите къщички на тези малки села виждахме като един миг. Забавих темпото и спрях да снимам.
Кръговото кръстовище в село Баня, малко преди Банско
В самото Банско спряхме в това заведение. Страхотна битова обстановка, ястия и атмосфера. Звучеше българска народна музика. Камината бумтеше.
Скромно удоволствие и за други сетива
След вечеря подкарах към пистите
Оживеният център
Липсваше сняг. Това е преснонавалелият от снощи, който видимо бе единствената снежна покривка по завоите нагоре. Бе валяло по-малко и от София.
Стигнахме "Бъндеришка поляна", където помолих охраната да направя няколко нощни кадъра.
Ратраци неуморно работеха успоредно с произвеждащите сняг машини.
Последен кадър от нощно Банско
И без да бързаме по обратния път към София. Страхотен зимен ден.
Вчера пак си взех "дозата". Дозата "наркотик". Наркотикът, който успешно лекува стрес, напрежение и неприятни помисли. Лекарството за душата, елексир за сетивата. Терапията наречена - да пътуваш.
Пътуване с любими хора, приятели, домашни любимци, фотоапарат, джипът и приятната музика. Поредното незабравимо пътуване сред нескончаемата красота на българската природа.
Остана ли си вкъщи съм уязвим, а докато пътувам летя. Чувствам как по този начин зареждам биологичните си батерии, а ако не го направя ми липсва енергия.
Най-много ме радва, когато правя щастливи и други хора и същества и споделям снимките си. Това ме прави щастлив.
Зареден съм за следващата работна седмица.
Един слънчев съботен ден, 14 часа изживяни пълноценно, почти неусетен 400км шосеен преход, 1 час пеша за здраве и 400 снимки за спомен, споделени с приятели.
Импровизирана в движение обиколка на цяла Рила планина:
Маршрут:
София - Юндола - яз.Белмекен - подножието на вр.Ортачал - Юндола - Банско - Бъндеришка поляна - Банско - София.
Денят в модерната дума "тагове" - етикети, маркери, ключови моменти:
Спиращи дъха зимни рилски пейзажи # свежестта на новонавалялия сняг отрупал смърчовете # впечатляващи 1.5 метрови снежни прорези в пътя # уютната слънчева топлина и успокояващият син цвят на небето # искрящата светлина на пресния сняг # пробождащата болка от северния вятър високо в планината # ледената красота на язовир Белмекен # изпълващото с глъчка детско състезание по ски бягане # манов мед за сладък привкус # доза носталгия - влакчето "теснолинейската" Велинград/Септември # Най-високата ж.п.гара в България # контрастът между скоростта от 80км/час и спрелият сякаш живот в крайпътните села # обаянието на българската кухня в битова обстановка # романтиката на огнената камина # живецът на туристическата суматоха под хилядите закачливи светлинки във вечерно Банско # освеженият от нощта и пресния сняг планински път до Бъндеришка поляна # забързаната нощната смяна на ратраците по ски пистите # спокойното и дълго нощно магистрално прибиране към София.
Реших да разходя майка ми и да й покажа истинската зима, тази красивата, чистата, ослепителната. Перфектното място - язовоир Беллмекен. Перфектният ден - днес. Взехме с нас и трите ни кученца и поехме към магистралата.
Рила от магистрала Тракия. Отиваме нейде там горе.
Проходът "Юндола" с прясно навалял сняг, заледен и силно набразден от почистващата техника. Вибро-масаж в пряк смисъл :-)
Пресен сняг, малко но достатъчно за няколко импулса за зареждане на биологичните батерии
Феерично реещи се във въздуха снежинки
Перфектна 4x4 система с пълен набор от блокажи
По нисък модел, но с достатъчно хъс трудностите са преодолени
На "Юндола" опитах и си взехме тъмен манов мед - страхотен!
Пътят към язовир Белмекен бе перфектно почистен и изгладен, така че никакво значение с какво МПС сте тръгнали.
Провеждаше се детско състезание по ски бягане. Много приятна гледка.
Поглед напред
Надясно
Страхотните Рилски пейзажи мощно изпълваха жадната ми "батерия" и безжалостно черпеха от тази на фотоапарата.
Ски писта
Пресният сняг по дърветата бе допринесъл за онази приказност на зимата, за която всеки мечтае.
Снежната покривка не бе много за 2000 метра надмоска височина в началото на февруари с изключение на някои навяти места като тези. Тук стените бяха поне 1.5 метра високи и одрязани като с топъл нож от снегопочистващата техника.
Спортното градче
Замръзналият язовир "Белмекен"
Ледени стени
Успях да окопая джипа край пътя до язовира в опит да разбия една преспа и разширя паркинга. Нямах време да извадя лопатите, защото точно минаваше колега от Ленд Ровър клуба и хвърлихме бърза лента.
Благодаря му пак, ако чете тези редове.
Тук реших с най-голямото ми кече да походим нагоре и да снимаме по отвисоко. Духаше силен вътър и ми пронизваше ушите през шапката и тънка качулка. Бях сбъркал якето.
Снежната повърхност беше като лабиринт. На ветровитите места твърд като лед, а на заветсните потъвах до кръста. Маршрутът ми нагоре бе неясен и криволичещ, затова не стигнах достатъчно високо.
Радост
Лъки бе щастлив, като мен... Постоянно ми благодареше , като се закачаше.
Направихме си пътека, която ако някой последва ще се види в чудо
Страхотни замръзнали форми
Язовирната стена
Стъпчици
Друг вид удоволствие
Ледените отражения на Пирин ни промениха маршрута към Банско.
Черният буботещ красавец на фона на ослепително белия сняг.
Село Пашово, ако не бъркам на слизане от Юндола.
Кратки забежки край пътя. Спускахме към Якоруда и след всеки километър снегът наваляваше драстично.
Минавайки покрай Гара "Аврамово" (която сега разбирам, че е най-високата ни ж.п. гара с височина 1267м.) видях, че стои и изчаква "теснолинейската". Колкото пъти съм минавал по тези места винаги съм търсел с жаден поглед да зърна влакчетата.
Днес късметът ми се усмихна и видях цели две влакчета.
Отбих мигновенно от пътя и паркирах зад гарата. Изкочих трескаво с апарат в ръка и под учудените погледи на хората на гарата отидох да снимам влакчето.
С нескрита усмивка и радост кадрирах. Изпитах гъдаличкащо чувство на носталгия гледайки линиите, железните вагони, умореният вид на локомотива. Хората наоколо изглеждаха доволни. Явно не само мене греят тези гледки.
И ето, задава се супер бавно насрещният влак. От колесниците му излиза бяла пара. Колелата маркират свръзките на релските с онзии неповторим звук, който помня от детството си - трак, трак...
Звукът на свирещите спирачки и свищяш от компресорите въздух. Безценно!
Вижте хората на преден план с какви усмивки очкаваха другото влакче.
Крайпътна идилия
Селата покрай река Места деляща Родопите от Рила.
Въпреки, че карах със 70-80км/ч. чувството бе как сякаш профучавам супер бързо.Красивите къщички на тези малки села виждахме като един миг. Забавих темпото и спрях да снимам.
Кръговото кръстовище в село Баня, малко преди Банско
В самото Банско спряхме в това заведение. Страхотна битова обстановка, ястия и атмосфера. Звучеше българска народна музика. Камината бумтеше.
Скромно удоволствие и за други сетива
След вечеря подкарах към пистите
Оживеният център
Липсваше сняг. Това е преснонавалелият от снощи, който видимо бе единствената снежна покривка по завоите нагоре. Бе валяло по-малко и от София.
Стигнахме "Бъндеришка поляна", където помолих охраната да направя няколко нощни кадъра.
Ратраци неуморно работеха успоредно с произвеждащите сняг машини.
Последен кадър от нощно Банско
И без да бързаме по обратния път към София. Страхотен зимен ден.
Пожелавам ти още много разходки и запечатани красиви моменти!
,
Коментар