Tweet
Чудех се как да кръстя тази кратка неделна разходка - "Светът над и под мъглата"; "До загадъчния Гърловски храм-кладенец" или "Умиращи цветове".
И трите заглавия ми харесаха и характеризираха част от разходката, но реших да я кръста "Контрасти - в търсене на загадъчния Гърловски храм-кладенец", а самият разказ да разделя на две части, и два подраздела.
Това бе една неделя , която спокойно можеш да проспиш и/или да си помързелуваш пред телевизора. Студена, мрачна, мъглива, влажна...
Ден, който погледнат през прозореца изглежда загубен, но всъщност само така изглежда. Може да се оползотвори доста по-интересно и забавно.
Половината ден бе загубен в излежаване, чудене и двуумене, демек както си е по подразбиране
. След няколко телефонни разговора с приятели започнахме тура спонтанно, късно, със среща след 12 часа обедно време.
Целта бе да се разходим някъде наблизо и затова предложих до връх Виден в Конявска планина. До там пътят е разбит асфалт, но близо до върха има и черни пътища, които водят незнайно къде,
така че разполагахме с евентуално интересно продължение. Два джипа и четири човека поехме без ясна идея как и къде отиваме, просто да не стоим вкъщи.
На околовръстното на Перник се събрахме двете джипки и тогава дойде предложението да посетим един загадъчен обект - Гърловския храм-кладенец. Този кладенец е скрит нейде по склоновете на никому неизвестната Гребен планина. Аз лично за сефте чувам тази планина. Този старинен обект кладенецът се намира в близост до село Гърло, Брезнишко, до язовир Красава. Лично за мен напълно непознати места.
Реално вече имахме два маршрута и понеже бяхме по пътя към първата ни цел - връх Виден, предложих да се качим първо до там, а след това да отскочим и до Брезник и да търсим кладенеца.
Маршрут:
София - Перник - Радомир - Конявски проход - връх Виден - Брезник - с.Гърло - язовир Красава - Гърловски храм-кладенец - Брезник - Перник - София.
Тежка мъгла бе покрила всичко. Не знаехме, че след 850 метра надморска височина щяхме да излезем над нея. Можеше лесно да проверим по някоя онлайн камера, но така или иначе искахме да се разходим някъде, така че и в мъгла щеше да е приятно. Заглавието контрасти идва от голямата разлика от това да си под и над мъглата. Все пак това е един и същ ден, място и час, а всичко изглежда толкова различно.
От началото на разходката снимки нямам, но си представете всичко потънало в мъгла. Започвам направо от:
Част първа " Светът над мъглата"
Подножието на Конявска планина с изглед към побелята Витоша планина.
Идилия - слънце, спокойствие, друг свят...
Бързо качихме пътя водещ към телевизионната кула. Тук обикновено спирам, защото се откриват панорамни гледки в няколко посоки.
Поглед на Юг към Рила планина и пушеците от комините в Бобов дол
Поглед на североизток - Стара планина
До тук спокойно може да дойдете и с лека кола, не ви трябва джип. Отбивката към ТВ кулата е точно от билото на Конявски проход по пътя към Кюстендил. Завивате наляво покрай една новопостроена сграда от дървен материал и държите пътя. Пътят в началото е разбит, но нагоре се подобрява.
Конявска планина в ширина и отново Витоша на заден план
Гледката към Кюстендилска котловина и Осоговска планина и връх Руен. Облачната маса отразяваше силно слънцето.
Понеже единият участник не обича да се снима групата изглеждаше така
Връх Виден е място със страхотна планина към Рила, Пирин, Витоша, Стара планина, Осоговска планина и десетки други по-малки планини.
Гледките наоколо бяха страхотни, особено като се сети човек от каква мъгла идва.
Имаше и няколко парапланеристи
В групата ни имаше още един фотограф с който разменяхме идеи за снимки и настройки.
ТВ кулата под върха
Над Кюстендил и под Осоговска планина
Чокльово блато
Поемаме обратно и в посока Брезник. Това е последнята снимка от света над мъглата. Време бе да се потопим в нея и да видим как това променя всичко.
Част втора "Светът под мъглата"
Тук някъде започва и търсенето на загадъчния кладенец.
В светът под мъглата могат да се снимат само близки обекти. Тук, човек обръща повече внимание на детайлите, просто защото няма какво друго да се снима.
Тук сме стигнали в село Гърло, подминали сме неговия център и сграда-кметство и сме поели към една махала.
Пътят след последните къщи ни води по един кален осеян с дълбоки дупки черен път, който не вдъхва грам доверие, че води до интересно място.
Разклонения отляво и отдясно, мъгла, поради което избрах да държа централния път, който обаче ни изведе под голямата стена на язовира Красава. Тук продължение нямаше, затова обърнахме и се върнахме малко. Отдясно на централния път има отклонение , което е доста обрасно и води нагоре към язовирната стена. Там обаче се стига до тази бариера.
Оставихме джиповете тук и продължихме пеш. След 30 метра се излиза на самата язовирна стена. Мъглата бе толкова гъста, че си виждаме само пред краката. Охраната на язовира ни е чул и "изплува" като силует от мъглявината.
Попитахме го как да намерим въпросния кладенец. Добре, че беше той, защото идея нямахме как да стигнем до него, а и нищо не се виждаше.
Към храм-кладенеца се стига, като пресечеш язовирната стена, след това се стига до преливните канали. Оттам се прескача една ниска предпазна ограда и се тръгва покрай язовира, който беше пред преливане.
Межди язовира и самите преливници следва стръмна кална пътечка водеща наляво в гората.
Всичката растителност наоколо бе натежала от влага.
Пътеката води нагоре по хълма. Тук за последно се виждат язовирните води.
Минава се през една скъсана телена ограждаща язовира мрежа. Стига се до един бетонен каптаж и покрай него се поема наляво и стръмно нагоре в приятна горичка.
"Умиращи цветове"
Есента към своя край и гниещите цветове и растителност.
Пътят минава покрай останките на порутена сграда.
Не заподозряхме, че кладенецът може да е скрит в нея, така че продължихме по добре изразена и ясна пътека нагоре през гората.
Ходихме 15 минути, дори излезнахме над мъглата.
Тук вече се усъмнихме, че сме сбъркали пътя. Четяхме онлайн напътствия на други туристи, дори вече бяхме убедени, че сме се объркали. Тръгнахме обратно.
"Гърловския храм-кладенец"
Минавайки отново покрай порутената сграда, едно от приятелчетата реши да я обиколи и да провери.
Чух силен ентусиазиран вик - равносилен на "Да, тук е!"
И наистина. В центъра на порутената сграда без покрив започваше това тайствено стълбише водещо нейде надолу.
Стълбището слизаше в кръгла заличка без покрив, в центъра на която беше кладенецът.
Самият кладенец. За наше съжаление пресъхнал.
Заличката погледната от долу нагоре
И обратно, от горе надолу
Поглед от високо
Загадъчно място оставено на произвола на съдбата
За финал инфо за този кладенец копирано от Wikipedia:
И трите заглавия ми харесаха и характеризираха част от разходката, но реших да я кръста "Контрасти - в търсене на загадъчния Гърловски храм-кладенец", а самият разказ да разделя на две части, и два подраздела.
Това бе една неделя , която спокойно можеш да проспиш и/или да си помързелуваш пред телевизора. Студена, мрачна, мъглива, влажна...
Ден, който погледнат през прозореца изглежда загубен, но всъщност само така изглежда. Може да се оползотвори доста по-интересно и забавно.
Половината ден бе загубен в излежаване, чудене и двуумене, демек както си е по подразбиране
. След няколко телефонни разговора с приятели започнахме тура спонтанно, късно, със среща след 12 часа обедно време. Целта бе да се разходим някъде наблизо и затова предложих до връх Виден в Конявска планина. До там пътят е разбит асфалт, но близо до върха има и черни пътища, които водят незнайно къде,
така че разполагахме с евентуално интересно продължение. Два джипа и четири човека поехме без ясна идея как и къде отиваме, просто да не стоим вкъщи.
На околовръстното на Перник се събрахме двете джипки и тогава дойде предложението да посетим един загадъчен обект - Гърловския храм-кладенец. Този кладенец е скрит нейде по склоновете на никому неизвестната Гребен планина. Аз лично за сефте чувам тази планина. Този старинен обект кладенецът се намира в близост до село Гърло, Брезнишко, до язовир Красава. Лично за мен напълно непознати места.
Реално вече имахме два маршрута и понеже бяхме по пътя към първата ни цел - връх Виден, предложих да се качим първо до там, а след това да отскочим и до Брезник и да търсим кладенеца.
Маршрут:
София - Перник - Радомир - Конявски проход - връх Виден - Брезник - с.Гърло - язовир Красава - Гърловски храм-кладенец - Брезник - Перник - София.
Тежка мъгла бе покрила всичко. Не знаехме, че след 850 метра надморска височина щяхме да излезем над нея. Можеше лесно да проверим по някоя онлайн камера, но така или иначе искахме да се разходим някъде, така че и в мъгла щеше да е приятно. Заглавието контрасти идва от голямата разлика от това да си под и над мъглата. Все пак това е един и същ ден, място и час, а всичко изглежда толкова различно.
От началото на разходката снимки нямам, но си представете всичко потънало в мъгла. Започвам направо от:
Част първа " Светът над мъглата"
Подножието на Конявска планина с изглед към побелята Витоша планина.
Идилия - слънце, спокойствие, друг свят...
Бързо качихме пътя водещ към телевизионната кула. Тук обикновено спирам, защото се откриват панорамни гледки в няколко посоки.
Поглед на Юг към Рила планина и пушеците от комините в Бобов дол
Поглед на североизток - Стара планина
До тук спокойно може да дойдете и с лека кола, не ви трябва джип. Отбивката към ТВ кулата е точно от билото на Конявски проход по пътя към Кюстендил. Завивате наляво покрай една новопостроена сграда от дървен материал и държите пътя. Пътят в началото е разбит, но нагоре се подобрява.
Конявска планина в ширина и отново Витоша на заден план
Гледката към Кюстендилска котловина и Осоговска планина и връх Руен. Облачната маса отразяваше силно слънцето.
Понеже единият участник не обича да се снима групата изглеждаше така
Връх Виден е място със страхотна планина към Рила, Пирин, Витоша, Стара планина, Осоговска планина и десетки други по-малки планини.
Гледките наоколо бяха страхотни, особено като се сети човек от каква мъгла идва.
Имаше и няколко парапланеристи
В групата ни имаше още един фотограф с който разменяхме идеи за снимки и настройки.
ТВ кулата под върха
Над Кюстендил и под Осоговска планина
Чокльово блато
Поемаме обратно и в посока Брезник. Това е последнята снимка от света над мъглата. Време бе да се потопим в нея и да видим как това променя всичко.
Част втора "Светът под мъглата"
Тук някъде започва и търсенето на загадъчния кладенец.
В светът под мъглата могат да се снимат само близки обекти. Тук, човек обръща повече внимание на детайлите, просто защото няма какво друго да се снима.
Тук сме стигнали в село Гърло, подминали сме неговия център и сграда-кметство и сме поели към една махала.
Пътят след последните къщи ни води по един кален осеян с дълбоки дупки черен път, който не вдъхва грам доверие, че води до интересно място.
Разклонения отляво и отдясно, мъгла, поради което избрах да държа централния път, който обаче ни изведе под голямата стена на язовира Красава. Тук продължение нямаше, затова обърнахме и се върнахме малко. Отдясно на централния път има отклонение , което е доста обрасно и води нагоре към язовирната стена. Там обаче се стига до тази бариера.
Оставихме джиповете тук и продължихме пеш. След 30 метра се излиза на самата язовирна стена. Мъглата бе толкова гъста, че си виждаме само пред краката. Охраната на язовира ни е чул и "изплува" като силует от мъглявината.
Попитахме го как да намерим въпросния кладенец. Добре, че беше той, защото идея нямахме как да стигнем до него, а и нищо не се виждаше.
Към храм-кладенеца се стига, като пресечеш язовирната стена, след това се стига до преливните канали. Оттам се прескача една ниска предпазна ограда и се тръгва покрай язовира, който беше пред преливане.
Межди язовира и самите преливници следва стръмна кална пътечка водеща наляво в гората.
Всичката растителност наоколо бе натежала от влага.
Пътеката води нагоре по хълма. Тук за последно се виждат язовирните води.
Минава се през една скъсана телена ограждаща язовира мрежа. Стига се до един бетонен каптаж и покрай него се поема наляво и стръмно нагоре в приятна горичка.
"Умиращи цветове"
Есента към своя край и гниещите цветове и растителност.
Пътят минава покрай останките на порутена сграда.
Не заподозряхме, че кладенецът може да е скрит в нея, така че продължихме по добре изразена и ясна пътека нагоре през гората.
Ходихме 15 минути, дори излезнахме над мъглата.
Тук вече се усъмнихме, че сме сбъркали пътя. Четяхме онлайн напътствия на други туристи, дори вече бяхме убедени, че сме се объркали. Тръгнахме обратно.
"Гърловския храм-кладенец"
Минавайки отново покрай порутената сграда, едно от приятелчетата реши да я обиколи и да провери.
Чух силен ентусиазиран вик - равносилен на "Да, тук е!"
И наистина. В центъра на порутената сграда без покрив започваше това тайствено стълбише водещо нейде надолу.
Стълбището слизаше в кръгла заличка без покрив, в центъра на която беше кладенецът.
Самият кладенец. За наше съжаление пресъхнал.
Заличката погледната от долу нагоре
И обратно, от горе надолу
Поглед от високо
Загадъчно място оставено на произвола на съдбата
За финал инфо за този кладенец копирано от Wikipedia:
Подземният храм-кладенец е открит при разкопки през 1972 г. от екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло на северния дял на Гребен планина, под връх Кула при с.Гърло.
Въпреки недостатъчния археологически материал, проф. Митова-Джонова датира съоръжението от ХІІ-Х в.пр.Хр. и го свързва с културата Нураги[2], от която най-голям брой запазени паметници, тип "нураг"[3], днес са запазени на о-в Сардиния, Италия.
Извън Сардиния подобни градежи са открити във - с.Гърло (България), п-в Крим (Украйна) и Палестина.[4] [5]
Непосредствено над храма е имало светилище. Днес скалният масив и теренът на светилището са обхванати от млада гора. По спомени на местни жители по околните скали имало изрязани знаци и малко каменно корито в близост с храм-кладенеца. В един от своите трудове българският археолог Кръстю Миятев споменава за побити камъни (менхири) от т.нар. "Русалимско гробище", които са били на разстояние 0,7 - 0,8 km северозападно от храма-кладенец. Според описанието което ученият дава, това са били наредени в редица необработени каменни стълбове (които често съпровождат Културата Нураги). Тези данни публикувани от Мятиев са потвърдени от местни жители на с.Гърло пред проф.Джонова по време на разкопките на обекта. Според нея, макар и придобити от спомените на жителите на с.Гърло, разказите за съпътстващи градежи и обекти заслужават особено внимание, защото набелязаните паметници са отделни елементи от културата на нурагите и съставляват култа към Луната и допълват характера на храм-кладенеца.
Как се е стигнало до изграждането на мегалитното съоръжение и на целия култов комплекс именно при с.Гърло това остава открит въпрос за съвременните историци и археолози. Дали преселници от културата на нурагите са пожелали да имат в новото си място на заселване свой храм или върнали се в родината си след дълга миграция местни обитатели, са довели строители, за да им изградят такова съоръжение поради някаква причина е много трудно да се каже.
При теренните проучвания през 70-те години екипът на проф. Митова-Джонова попада на материали, които може би принадлежат на аналогични светилища - при с.Берайнци, с.Ребро, с.Долна Секирна, с.Долна Мелна, с.Парамун и с.Долни Романци.
Въпросът с проучването на скално-изсечените мегалитни светилища и прилежащите им мегалитни обекти все още очаква своето широкомащабно проучване както на територията на Западна България, така и на свързаните с тази култура сакрални обекти на територия на страната.
Фактът че култовото съоръжение е почти изцяло запазено прави от него уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България.[6]
За популяризирането на храм-кладенецът след 2004 г. упорито се грижи инж. Любомир Цонев - като един от инициаторите на проекта Балкански мегалити.[7]
Архитектура
Входът (90°завой е доизграден от реставраторите)
Оригиналният отвор на купола е повтарял диаметъра на кладенеца
Съоръжението е изградено в уютна малка котловина, която е била осеяна с много извори през праисторическите времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (dromos/δρόμος)[8] с дължина 7 m, с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла зала (θολωτός)[9], в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 m. Кръглата зала (tholos/θολωτός) има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът (коридорът) е покрит с фалшив свод. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса има по една ниша. Първата покривна плоча на тавана на коридора-стълбище почва от нивото на земята. После коридорът-стълбище слиза под земята и в центъра таванът е най-дълбоко под земята. Зидът на купола се издига до нивото на земята, където завършва с кръгъл светъл отвор опеон (ὀπαῖον).
Особен интерес представлява строителната техника застъпена при изграждането на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисков принцип (като може да се предполага, че това е най-ранното им изграждане на Балканския полуостров и в Европа, ако датировката предложена от проф.Джонова бъде потвърдена).
При разглеждане на коридора-стълбище се установява следния преход - в горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с огромни плочи от мегалитен тип (като при похлупаци на долмените), които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на каменния клин, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Сложната конструктивна задача по изграждането на кладенеца е решена само със средствата на суха каменна зидария.[10]
Стъпалата, такива, каквито са е във днешния си вид са променени от реставраторите от Пернишкия музей и не отговарят на първоначално изградените в древността каменни стъпала, вкл. завоят от 90 градуса.(На обекта липсва указателна табела, обозначаваща както самия храм, така и реконструкциите, направени по древното съоръжение от реставраторите.) Ширината на стъпалата е варирала между 23 и 56 см, а височината им - между 13 и 24 см. Западната част на толоса (подът във вътрешната част на храма) е разбита от иманяри.
Според проф.Митова-Джонова храм-кладенецът (макар и да има съвсем друго предназначение), повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно след самия край на Бронзовата епоха, започва да прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция (Древна Елада) и в един сравнително ранен период – XIV- XII в.пр.Хр. – достига до Горнострумските райони в пределите на Древна Тракия (днешните български земи). Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец при с.Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче е израз на преклонение към подпочвените води. Мегалитното съоръжение има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една неочаквана буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.[11]
Култовият градеж край с.Гърло се разглежда и като част от проблема за произхода на куполните строежи в Тракия, който е твърде дискусионен и заплетен. Анализирайки куполните постройки в Микена, изграждани до към XIII в.пр.Хр., тези в Тесалия, разпространени до VII в., гробницитв в Етрурия и Кария, които се появяват, когато тесалийските изчезват, още Богдан Филов предлага тракийските куполни сгради да се смятат за ренесанс на микенските в една по-късна епоха, когато общественото развитие диктувало нуждата от тях. Това мнение се потвърждава именно от откритието на храм-кладенеца, който е вкопан в естествен хълм. Не е изключено подобни градежи да бъдат открити вбъдеще, които да изпълнят поне част от времето между XII и V в.пр.Хр. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че с куполовидно покритие са повечето от скалните гробници и е съвсем вероятно чрез съществуването им да е предаван споменът и да е запазен смисълът на микенската традиция, където куполът наподобява небесния свод и изграждането ми е свързано с микенската и тракийската представа за строежа на света.[12]
Категоризация, датировка и принадлежност
Според датировката на проф.Димитрина Митова-Джонова - XII в.пр.Хр. съоръжението е по-старо от мегалитните паметници (долмените), оцелели по нашите земи на територията на Странджа, Сакар, Източните Родопи и всички подобни обекти на територията на Балканския полуостров.
Нураг край Чиарамонти по пътя за Сасари, Сардиния
Нураг в Лоса, Сардиния
Купол на нураг в Сан Антине, Сардиния
Храм-кладенецът е археологически проучен - открити са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни, което според проф.Джонова определя сакралната същност на обекта. Въз основа на тях и на обемноплановото му решение храм-кладенецът намира пряка връзка с Протосардинската култура Нураги и с предноазиатската култова архитектура. Съоръжението е датирано от Къснобронзовата епоха и е синхронично на селището и светилището от съседния връх Кула, които се намират на 100 метра от него. Засега той е единствен представител на културата "нураги" в България и представлява особен научен интерес. Може би към същия праисторически култов комплекс принадлежат и побитите камъни, известни като "Русалимските гробища" (в близост до съседното с.Билинци и Манастир Св.Арахангел Михаил), които са отстоели на 0,7-0,8 километра северозападно от храм-кладенеца преди да бъдат извадени и унищожени. Според описанията това са наредени в редица необработени каменни стълбове, често съпровождащи културата нураги. При тях, както при иманярските изкопи открити около култовото съоръжение, така и при изваждането им за употреба като строителен материал за строящият се асфалтов път наблизо не са намерени никакви археологически материали. [13]
Въпреки недостатъчния археологически материал, проф. Митова-Джонова датира съоръжението от ХІІ-Х в.пр.Хр. и го свързва с културата Нураги[2], от която най-голям брой запазени паметници, тип "нураг"[3], днес са запазени на о-в Сардиния, Италия.
Извън Сардиния подобни градежи са открити във - с.Гърло (България), п-в Крим (Украйна) и Палестина.[4] [5]
Непосредствено над храма е имало светилище. Днес скалният масив и теренът на светилището са обхванати от млада гора. По спомени на местни жители по околните скали имало изрязани знаци и малко каменно корито в близост с храм-кладенеца. В един от своите трудове българският археолог Кръстю Миятев споменава за побити камъни (менхири) от т.нар. "Русалимско гробище", които са били на разстояние 0,7 - 0,8 km северозападно от храма-кладенец. Според описанието което ученият дава, това са били наредени в редица необработени каменни стълбове (които често съпровождат Културата Нураги). Тези данни публикувани от Мятиев са потвърдени от местни жители на с.Гърло пред проф.Джонова по време на разкопките на обекта. Според нея, макар и придобити от спомените на жителите на с.Гърло, разказите за съпътстващи градежи и обекти заслужават особено внимание, защото набелязаните паметници са отделни елементи от културата на нурагите и съставляват култа към Луната и допълват характера на храм-кладенеца.
Как се е стигнало до изграждането на мегалитното съоръжение и на целия култов комплекс именно при с.Гърло това остава открит въпрос за съвременните историци и археолози. Дали преселници от културата на нурагите са пожелали да имат в новото си място на заселване свой храм или върнали се в родината си след дълга миграция местни обитатели, са довели строители, за да им изградят такова съоръжение поради някаква причина е много трудно да се каже.
При теренните проучвания през 70-те години екипът на проф. Митова-Джонова попада на материали, които може би принадлежат на аналогични светилища - при с.Берайнци, с.Ребро, с.Долна Секирна, с.Долна Мелна, с.Парамун и с.Долни Романци.
Въпросът с проучването на скално-изсечените мегалитни светилища и прилежащите им мегалитни обекти все още очаква своето широкомащабно проучване както на територията на Западна България, така и на свързаните с тази култура сакрални обекти на територия на страната.
Фактът че култовото съоръжение е почти изцяло запазено прави от него уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България.[6]
За популяризирането на храм-кладенецът след 2004 г. упорито се грижи инж. Любомир Цонев - като един от инициаторите на проекта Балкански мегалити.[7]
Архитектура
Входът (90°завой е доизграден от реставраторите)
Оригиналният отвор на купола е повтарял диаметъра на кладенеца
Съоръжението е изградено в уютна малка котловина, която е била осеяна с много извори през праисторическите времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (dromos/δρόμος)[8] с дължина 7 m, с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла зала (θολωτός)[9], в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 m. Кръглата зала (tholos/θολωτός) има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът (коридорът) е покрит с фалшив свод. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса има по една ниша. Първата покривна плоча на тавана на коридора-стълбище почва от нивото на земята. После коридорът-стълбище слиза под земята и в центъра таванът е най-дълбоко под земята. Зидът на купола се издига до нивото на земята, където завършва с кръгъл светъл отвор опеон (ὀπαῖον).
Особен интерес представлява строителната техника застъпена при изграждането на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисков принцип (като може да се предполага, че това е най-ранното им изграждане на Балканския полуостров и в Европа, ако датировката предложена от проф.Джонова бъде потвърдена).
При разглеждане на коридора-стълбище се установява следния преход - в горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с огромни плочи от мегалитен тип (като при похлупаци на долмените), които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на каменния клин, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Сложната конструктивна задача по изграждането на кладенеца е решена само със средствата на суха каменна зидария.[10]
Стъпалата, такива, каквито са е във днешния си вид са променени от реставраторите от Пернишкия музей и не отговарят на първоначално изградените в древността каменни стъпала, вкл. завоят от 90 градуса.(На обекта липсва указателна табела, обозначаваща както самия храм, така и реконструкциите, направени по древното съоръжение от реставраторите.) Ширината на стъпалата е варирала между 23 и 56 см, а височината им - между 13 и 24 см. Западната част на толоса (подът във вътрешната част на храма) е разбита от иманяри.
Според проф.Митова-Джонова храм-кладенецът (макар и да има съвсем друго предназначение), повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно след самия край на Бронзовата епоха, започва да прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция (Древна Елада) и в един сравнително ранен период – XIV- XII в.пр.Хр. – достига до Горнострумските райони в пределите на Древна Тракия (днешните български земи). Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец при с.Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче е израз на преклонение към подпочвените води. Мегалитното съоръжение има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една неочаквана буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.[11]
Култовият градеж край с.Гърло се разглежда и като част от проблема за произхода на куполните строежи в Тракия, който е твърде дискусионен и заплетен. Анализирайки куполните постройки в Микена, изграждани до към XIII в.пр.Хр., тези в Тесалия, разпространени до VII в., гробницитв в Етрурия и Кария, които се появяват, когато тесалийските изчезват, още Богдан Филов предлага тракийските куполни сгради да се смятат за ренесанс на микенските в една по-късна епоха, когато общественото развитие диктувало нуждата от тях. Това мнение се потвърждава именно от откритието на храм-кладенеца, който е вкопан в естествен хълм. Не е изключено подобни градежи да бъдат открити вбъдеще, които да изпълнят поне част от времето между XII и V в.пр.Хр. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че с куполовидно покритие са повечето от скалните гробници и е съвсем вероятно чрез съществуването им да е предаван споменът и да е запазен смисълът на микенската традиция, където куполът наподобява небесния свод и изграждането ми е свързано с микенската и тракийската представа за строежа на света.[12]
Категоризация, датировка и принадлежност
Според датировката на проф.Димитрина Митова-Джонова - XII в.пр.Хр. съоръжението е по-старо от мегалитните паметници (долмените), оцелели по нашите земи на територията на Странджа, Сакар, Източните Родопи и всички подобни обекти на територията на Балканския полуостров.
Нураг край Чиарамонти по пътя за Сасари, Сардиния
Нураг в Лоса, Сардиния
Купол на нураг в Сан Антине, Сардиния
Храм-кладенецът е археологически проучен - открити са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни, което според проф.Джонова определя сакралната същност на обекта. Въз основа на тях и на обемноплановото му решение храм-кладенецът намира пряка връзка с Протосардинската култура Нураги и с предноазиатската култова архитектура. Съоръжението е датирано от Къснобронзовата епоха и е синхронично на селището и светилището от съседния връх Кула, които се намират на 100 метра от него. Засега той е единствен представител на културата "нураги" в България и представлява особен научен интерес. Може би към същия праисторически култов комплекс принадлежат и побитите камъни, известни като "Русалимските гробища" (в близост до съседното с.Билинци и Манастир Св.Арахангел Михаил), които са отстоели на 0,7-0,8 километра северозападно от храм-кладенеца преди да бъдат извадени и унищожени. Според описанията това са наредени в редица необработени каменни стълбове, често съпровождащи културата нураги. При тях, както при иманярските изкопи открити около култовото съоръжение, така и при изваждането им за употреба като строителен материал за строящият се асфалтов път наблизо не са намерени никакви археологически материали. [13]
поздрави !
Коментар