Tweet
Привет, позагубих се и отдавна не съм публикувал фотопис, но всъщност не съм спрял да обикалям и снимам, така че имам много материал и да наваксвам тук във форума :-)
Доста неща се промениха около мен, което е причината за тази пауза, ако мога така да я нарека, защото разходките и снимките не съм спирал.
Ще ви представя последната ми разходка от изминалия уикенд. Надявам се да ви допадне, макар че есента вече е под формата на килим от листа и липсва неповторимата й колоритност, но така е в средата на ноември месец по високите места.
Тази есен успях да заснема така наречената "Златна есен", но на други места .
Избрах да покажа на приятели красотите на Русалийския проход в Стара планина , като добавих още няколко интересни точки по маршрута.
Маршрут:
София - Гложенски манастир - Тетевен - Рибарица - Васильовска планина -
Троян - Априлци - хижа Тъжа - Русалийски проход - Кадемлийско пръскало -
хижа Триглав - Бабско пръскало - село Тъжа - Карлово - София.
Малко над 500км преход, в това число около 40-50км извън пътя. Имаше участъци, които и за мен бяха нови, така че не бе интересно само да спътниците ми, а и на мен.
Да споделя, че предварителният план, докато градях маршрута бе да го изпълня в обратна последователност. Да се качим рано сутринта по южните склонове на Стара планина и Тъжанското ждрело, където познавах пътя и да спусна от север към Априлци по пътя, който не познавах. Причината, поради която избрах да подходя обратно бе слънцестоенето и гледките, които ме интересуваха и възнамерявах да снимам. Сугурен бях, че следобедното слънце щеше да ми даде нужната светлина към някои обекти по пътя ни и така дойде решението за промяната.
Приятелите ми кръстиха на майтап тази поредна дълга и изтощителна разходка - Неделна утрепия с Влади.
Последните ми разходки са наистина доста дълги и изморителни, но също толкова интересни и зареждащи с емоции.
Продължавам да карам сам джип, но не защото не обичам друга компания, а поради естеството на разходките ми. Ставане по нощите и неясен час на прибиране, неясни спирки за хапване, много навъртяни километри и често импровизиране на маршрута, включване на нови точки, отпадане на планинрани и т.н.
Настоящата разходка, която искам да ви представя не правеше изключение и започна от 5 сутринта (за мен в 3:50 часа) и продължи чак до 22 часа вечерта, когато се прибрахме обратно в София. Бяхме скапани, което бе добър повод да се нарече разходката утрепия :-), но така си ги обичаме и ни е приятно.
Лично за мен си заслужава всяка минута прекарана сред природната и културно-историческа красота на България и така бих искал да продължавам.
Есента си е отишла вече, но времето беше много приятно и пак имаше какво да се снима и види.
Тръгнах по къси гащи с дълги чорапи, което в ранната сутрин изглеждаше глупаво решение, но впоследствие топлото слънце и безветрие ме накараха да се чуствам напълно комфортно.
И така, събрах от различни краища на София моите приятели, купихме си закуски и поехме по магистрала Хемус към Ябланица, където щяхме да слезнем от магистралата и да поемем по асфалтовия път към Гложенския манастир.
Първата спирка бе малко преди Ябланица на една отбивка покрай изоставен сграда. Хареса ми изгрева и слезнах да снимам.
Тетевенския Балкан в ранната утрин и изгрева.
Така и така бяхме спрели и знаех посоката към Гложенския манастир реших да задам на навигацията тази точка.
Тя потвърди, че пътчето напред е правилното и решиме да го подхванем и да видим как ще ни заведе до манастира.
Пътят минава през село Малък Извор, откъдето има път до манастира.
Понеже настройките за навигация изискваха "Най-пряк път" , това значеше, че ще има изненади. Имаше. Навито ни заби по един стар път прег доста клонаци и храсталаци, които нежно деряха боята на джипа, но вече съм го прежалил и просто карах.
Малко по нагоре ни включи в царския черен път подхождащ от Изток към манастира. Досега на Гложенския манастир съм ходил само с кола по асфалтовия път и сега ми бе интересно.
Утринното слънце
Юникорн - външебното конче
Катерехме по този хубав горски път
И излезнахме на поляна срещу манастира. Доста хубаво място с място за пикник.
Красивият Гложенски манастир огрят директно от сутрешните слънчеви лъчи.
От друга гледна точка напред по пътя.
И самият манастир
Исторически препратки към макар и поробена - Велика България и Дяконът - Васил Левски
Запалихме свещички в църквата
Поклон пред този велик българин!
Горд съм, че съм му родом съгражданин и сънародник.
Попът от манастира ни чул, че идваме по черния път и попита, дали по него ще продължим напред. Повозихме го и него до близко селище и продължихме към Тетевен.
А Тетевен рано сътринта изглеждаше така
Река Вит кротко течеше
На кафе в града
Продължихме без да спираме през Рибарица към Троян. Минававе през Васильовска планина, чийто едноименен връх се вижда тук на снимката
Със спокойно темпо без да бързаме, тъй като изключих от плана една точка за посещение - водопадът край Тетевен "Скока" с цел да спестим малко време за други обект стигнахме и до Априлци.
Тук за пръв път идвам. Това трябва да е Зла река, която тече оттук.
И една хубава къща
От последната махала на Априлци тръгва пътят към хижа Тъжа, през един невзрачен мост над реката.
Минава покрай едно перфектно място за пикник край реката.
Пътчето е много приятно
Скоро изпопадалата шума е толкова мека, като килим
Това е към края на пътя, стръмната и доста камениста част. Готин път.
Виждат се вече и билата
Рамблера навъртя вече 20 000 км откакто го имам. Засега се справя с всяко предизвикателство на което го подлагам.
Малко преди да излезем на билото
Северният склон беше предимно в сянка, но тук горе е като друга планета. Отзад билото е част от масива Триглав, връх Голям Кадемлия.
Потърсихме храна първо в хижа Тъжа, но казаха, че имат само пилешка супа и зависело, дали сме много гладни.
Решихме да продължим напред през местността "Смесите" и продължихме към южните склонове на Стара планина посока село Тъжа.
Точно пред водопада Кадемлийско пръскало срещахме солидна група джипки и хора от Габрово. Поздрави, ако някой чете :-)
Последваха снимки пред един от любимите ми водопади.
Имаше и друг фотограф, който бе така добър да ни предложио да ни снима. Нося си и статива, но друго си е колега.
Трябваше да побързаме, защото слънцето щеше да се скрие зад отсрещния хълм. Светлината падаше точно върху водопада, заради което обърнах целият маршрут.
И понеже бях с къси гащи и бутонки лесно се катерех. Качих се до най-високото място, което успях да достигна, точно до водопада
Директните слънчеви лъчи образуваха дъга в самия пад. Страхотно!
Поглед и към Русалийския проход. Водните пръски изпълваха планинския въздух.
Снимка с джипа за спомен.
И същото място преди 3 години със стария джип и през лятото.
Дюшек от шума
Беше 15:30 часа и бързах да стигнем хижа Триглав, където се надявах да намерим нещо за хапване, защото нищо не носехме с нас.
Знаех, че предния ден е имало рожден ден на един от хижарите. Същият ден мой приятел ми каза, че е бил тук и са се качвали пеша до връх Ботев, но с него сме се разминали и си беше тръгнал.
Излезнаха няколко човека и ги попитах дали имат нещо за хапване. Изненадах се, като казаха "Май не!"
Оказа се, че с хижаря се познаваме, даже сме съседи в София :-)
Отскоро се е заел да стопанисква хижата и каза, че ще ни направи нещо за хапване. Побъбрихме си приятно. Нито аз знаех за новата му дейност, нито той, че обикалям да снимам.
Хижата е станала доста уютна и има перфектен интернет. Препоръчвам.
Нагостиха ни със съвсем прясна туршия, която беше страхотна. Също така с кюфтенца.
Хапваме, някой пийват и ракийка, а аз само на кафенце, за да съм свеж - чакаше ни дълго прибиране по нощите.
Отскочихме в последния час преди залеза и до Бабското пръскало, което е на 15-20 мин пеш от хижата.
Дойде време и за залеза
Тъмно е, а ние сме все още високо в планината.
Беше ни толкова приятно, че никой не го притесняваше, че ни чакат 3 часа до София.
Спирахме на няколко пъти асфалта за сладолед и напитки.
Една перфектно прекарана неделя. Изморени, но заредени и с приятни спомени и снимки.
Поздрави!
Доста неща се промениха около мен, което е причината за тази пауза, ако мога така да я нарека, защото разходките и снимките не съм спирал.
Ще ви представя последната ми разходка от изминалия уикенд. Надявам се да ви допадне, макар че есента вече е под формата на килим от листа и липсва неповторимата й колоритност, но така е в средата на ноември месец по високите места.
Тази есен успях да заснема така наречената "Златна есен", но на други места .
Избрах да покажа на приятели красотите на Русалийския проход в Стара планина , като добавих още няколко интересни точки по маршрута.
Маршрут:
София - Гложенски манастир - Тетевен - Рибарица - Васильовска планина -
Троян - Априлци - хижа Тъжа - Русалийски проход - Кадемлийско пръскало -
хижа Триглав - Бабско пръскало - село Тъжа - Карлово - София.
Малко над 500км преход, в това число около 40-50км извън пътя. Имаше участъци, които и за мен бяха нови, така че не бе интересно само да спътниците ми, а и на мен.
Да споделя, че предварителният план, докато градях маршрута бе да го изпълня в обратна последователност. Да се качим рано сутринта по южните склонове на Стара планина и Тъжанското ждрело, където познавах пътя и да спусна от север към Априлци по пътя, който не познавах. Причината, поради която избрах да подходя обратно бе слънцестоенето и гледките, които ме интересуваха и възнамерявах да снимам. Сугурен бях, че следобедното слънце щеше да ми даде нужната светлина към някои обекти по пътя ни и така дойде решението за промяната.
Приятелите ми кръстиха на майтап тази поредна дълга и изтощителна разходка - Неделна утрепия с Влади.
Последните ми разходки са наистина доста дълги и изморителни, но също толкова интересни и зареждащи с емоции.
Продължавам да карам сам джип, но не защото не обичам друга компания, а поради естеството на разходките ми. Ставане по нощите и неясен час на прибиране, неясни спирки за хапване, много навъртяни километри и често импровизиране на маршрута, включване на нови точки, отпадане на планинрани и т.н.
Настоящата разходка, която искам да ви представя не правеше изключение и започна от 5 сутринта (за мен в 3:50 часа) и продължи чак до 22 часа вечерта, когато се прибрахме обратно в София. Бяхме скапани, което бе добър повод да се нарече разходката утрепия :-), но така си ги обичаме и ни е приятно.
Лично за мен си заслужава всяка минута прекарана сред природната и културно-историческа красота на България и така бих искал да продължавам.
Есента си е отишла вече, но времето беше много приятно и пак имаше какво да се снима и види.
Тръгнах по къси гащи с дълги чорапи, което в ранната сутрин изглеждаше глупаво решение, но впоследствие топлото слънце и безветрие ме накараха да се чуствам напълно комфортно.
И така, събрах от различни краища на София моите приятели, купихме си закуски и поехме по магистрала Хемус към Ябланица, където щяхме да слезнем от магистралата и да поемем по асфалтовия път към Гложенския манастир.
Първата спирка бе малко преди Ябланица на една отбивка покрай изоставен сграда. Хареса ми изгрева и слезнах да снимам.
Тетевенския Балкан в ранната утрин и изгрева.
Така и така бяхме спрели и знаех посоката към Гложенския манастир реших да задам на навигацията тази точка.
Тя потвърди, че пътчето напред е правилното и решиме да го подхванем и да видим как ще ни заведе до манастира.
Пътят минава през село Малък Извор, откъдето има път до манастира.
Понеже настройките за навигация изискваха "Най-пряк път" , това значеше, че ще има изненади. Имаше. Навито ни заби по един стар път прег доста клонаци и храсталаци, които нежно деряха боята на джипа, но вече съм го прежалил и просто карах.
Малко по нагоре ни включи в царския черен път подхождащ от Изток към манастира. Досега на Гложенския манастир съм ходил само с кола по асфалтовия път и сега ми бе интересно.
Утринното слънце
Юникорн - външебното конче
Катерехме по този хубав горски път
И излезнахме на поляна срещу манастира. Доста хубаво място с място за пикник.
Красивият Гложенски манастир огрят директно от сутрешните слънчеви лъчи.
От друга гледна точка напред по пътя.
И самият манастир
Исторически препратки към макар и поробена - Велика България и Дяконът - Васил Левски
Запалихме свещички в църквата
Поклон пред този велик българин!
Горд съм, че съм му родом съгражданин и сънародник.
Попът от манастира ни чул, че идваме по черния път и попита, дали по него ще продължим напред. Повозихме го и него до близко селище и продължихме към Тетевен.
А Тетевен рано сътринта изглеждаше така
Река Вит кротко течеше
На кафе в града
Продължихме без да спираме през Рибарица към Троян. Минававе през Васильовска планина, чийто едноименен връх се вижда тук на снимката
Със спокойно темпо без да бързаме, тъй като изключих от плана една точка за посещение - водопадът край Тетевен "Скока" с цел да спестим малко време за други обект стигнахме и до Априлци.
Тук за пръв път идвам. Това трябва да е Зла река, която тече оттук.
И една хубава къща
От последната махала на Априлци тръгва пътят към хижа Тъжа, през един невзрачен мост над реката.
Минава покрай едно перфектно място за пикник край реката.
Пътчето е много приятно
Скоро изпопадалата шума е толкова мека, като килим
Това е към края на пътя, стръмната и доста камениста част. Готин път.
Виждат се вече и билата
Рамблера навъртя вече 20 000 км откакто го имам. Засега се справя с всяко предизвикателство на което го подлагам.
Малко преди да излезем на билото
Северният склон беше предимно в сянка, но тук горе е като друга планета. Отзад билото е част от масива Триглав, връх Голям Кадемлия.
Потърсихме храна първо в хижа Тъжа, но казаха, че имат само пилешка супа и зависело, дали сме много гладни.
Решихме да продължим напред през местността "Смесите" и продължихме към южните склонове на Стара планина посока село Тъжа.
Точно пред водопада Кадемлийско пръскало срещахме солидна група джипки и хора от Габрово. Поздрави, ако някой чете :-)
Последваха снимки пред един от любимите ми водопади.
Имаше и друг фотограф, който бе така добър да ни предложио да ни снима. Нося си и статива, но друго си е колега.
Трябваше да побързаме, защото слънцето щеше да се скрие зад отсрещния хълм. Светлината падаше точно върху водопада, заради което обърнах целият маршрут.
И понеже бях с къси гащи и бутонки лесно се катерех. Качих се до най-високото място, което успях да достигна, точно до водопада
Директните слънчеви лъчи образуваха дъга в самия пад. Страхотно!
Поглед и към Русалийския проход. Водните пръски изпълваха планинския въздух.
Снимка с джипа за спомен.
И същото място преди 3 години със стария джип и през лятото.
Дюшек от шума
Беше 15:30 часа и бързах да стигнем хижа Триглав, където се надявах да намерим нещо за хапване, защото нищо не носехме с нас.
Знаех, че предния ден е имало рожден ден на един от хижарите. Същият ден мой приятел ми каза, че е бил тук и са се качвали пеша до връх Ботев, но с него сме се разминали и си беше тръгнал.
Излезнаха няколко човека и ги попитах дали имат нещо за хапване. Изненадах се, като казаха "Май не!"
Оказа се, че с хижаря се познаваме, даже сме съседи в София :-)
Отскоро се е заел да стопанисква хижата и каза, че ще ни направи нещо за хапване. Побъбрихме си приятно. Нито аз знаех за новата му дейност, нито той, че обикалям да снимам.
Хижата е станала доста уютна и има перфектен интернет. Препоръчвам.
Нагостиха ни със съвсем прясна туршия, която беше страхотна. Също така с кюфтенца.
Хапваме, някой пийват и ракийка, а аз само на кафенце, за да съм свеж - чакаше ни дълго прибиране по нощите.
Отскочихме в последния час преди залеза и до Бабското пръскало, което е на 15-20 мин пеш от хижата.
Дойде време и за залеза
Тъмно е, а ние сме все още високо в планината.
Беше ни толкова приятно, че никой не го притесняваше, че ни чакат 3 часа до София.
Спирахме на няколко пъти асфалта за сладолед и напитки.
Една перфектно прекарана неделя. Изморени, но заредени и с приятни спомени и снимки.
Поздрави!
...и ни изненада с тези прекрасни кадри , благодаря ти 
Коментар