Tweet
От няколко години имах желание да посетя Беласица, но все не се получаваше сериозна организация. Тази година обаче нещата се получиха.
Разходката беше на 14 юни, но чак сега намирам време да направя темата.
Групата беше от три джипа- две Ферози и едно Сантафе, срещнахме се в 8ч. сутринта на бензиностанция на изхода на Благоевград и потеглихме в посока Петрич. Асфалтовата част от пътуването не е интересна затова ще споделя, само че пътят за планината минава точно покрай стадиона на град Петрич. Слизайки от асфалта веднага спряхме за кратка почивка - "да се настроим на off вълна".
Тогава един проблем загатна за себе си - изпод капака на едната Фероза (не моята) излезе забележимо количество пара, но тъй като по думите на шофьора и всичко беше наред, продължихме без да се бавим. Тук е момента да вметна, че въпросната джипка е карана доста време с вода! Две седмици преди прехода е налят антифриз, водната помпа е текнала веднага и е била заменена с нова. Знаейки това и добавяйки последната случка, в мен започнаха да нахлуват неприятни мисли. На около половин километър от хижата човекът спря, защото "гадината започнала сериозно да загрява"
. Отворихме капака и се оказа, че има теч придружен с духане, което много приличаше на заминала гарнитура на главата. Успяхме да охладим двигателя с поливане на радиатора с вода и "леко подаване на газ на тласъци". Тъй като знаехме, че хижата не е далеч решихме да придвижим въпросната Фероза до нея - за щастие джипа се справи безпроблемно и го оставихме пред хижа Конгур.
Ето я и нея:
Двора й е много добре поддържан:
Напълнихме вода, прехвърлихме багажа от проблемната машина и събрани само в двата джипа продължихме нагоре. Групата се състоеше от десет човека, шест от които сега бяха в Сантафе-то. Това се отрази доста неприятно на клиренса му и се налагаше при всеки по висок камък или по-дълбока дупка, хората да слизат. Изчаквайки аз имах време да снимам:
След едно-две от въпросните спирания някои решиха да продължат пеша, а ние с джиповете да продължим нагоре докато намерим подходящо място да ги паркираме.
Изкачвайки се пред нас се откриваха страхотни панорами:
Тук е мястото да кажа, че пътя е в отлично състояние за джип - ферозата си се качи само на задно без никакви проблеми. Сантафето, тъй като е по-дълго, се окантари на един от завоите и се наложи да се засили, за да премине, но то си е паркетник и не се брой
.
От далече съгледахме, че и някой друг си е оставил джипа на една от полянките:
Решихме и ние да се присъединим. Отново прекрасна гледка:
Групата се посъбра:
По пешеходната пътека има табели:
Населените места в долината:
Изкачваме се все по-високо:
Групата:
Следва....
Разходката беше на 14 юни, но чак сега намирам време да направя темата. Групата беше от три джипа- две Ферози и едно Сантафе, срещнахме се в 8ч. сутринта на бензиностанция на изхода на Благоевград и потеглихме в посока Петрич. Асфалтовата част от пътуването не е интересна затова ще споделя, само че пътят за планината минава точно покрай стадиона на град Петрич. Слизайки от асфалта веднага спряхме за кратка почивка - "да се настроим на off вълна".
Тогава един проблем загатна за себе си - изпод капака на едната Фероза (не моята) излезе забележимо количество пара, но тъй като по думите на шофьора и всичко беше наред, продължихме без да се бавим. Тук е момента да вметна, че въпросната джипка е карана доста време с вода! Две седмици преди прехода е налят антифриз, водната помпа е текнала веднага и е била заменена с нова. Знаейки това и добавяйки последната случка, в мен започнаха да нахлуват неприятни мисли. На около половин километър от хижата човекът спря, защото "гадината започнала сериозно да загрява". Отворихме капака и се оказа, че има теч придружен с духане, което много приличаше на заминала гарнитура на главата. Успяхме да охладим двигателя с поливане на радиатора с вода и "леко подаване на газ на тласъци". Тъй като знаехме, че хижата не е далеч решихме да придвижим въпросната Фероза до нея - за щастие джипа се справи безпроблемно и го оставихме пред хижа Конгур.Ето я и нея:
Двора й е много добре поддържан:
Напълнихме вода, прехвърлихме багажа от проблемната машина и събрани само в двата джипа продължихме нагоре. Групата се състоеше от десет човека, шест от които сега бяха в Сантафе-то. Това се отрази доста неприятно на клиренса му и се налагаше при всеки по висок камък или по-дълбока дупка, хората да слизат. Изчаквайки аз имах време да снимам:
След едно-две от въпросните спирания някои решиха да продължат пеша, а ние с джиповете да продължим нагоре докато намерим подходящо място да ги паркираме.
Изкачвайки се пред нас се откриваха страхотни панорами:
Тук е мястото да кажа, че пътя е в отлично състояние за джип - ферозата си се качи само на задно без никакви проблеми. Сантафето, тъй като е по-дълго, се окантари на един от завоите и се наложи да се засили, за да премине, но то си е паркетник и не се брой
.От далече съгледахме, че и някой друг си е оставил джипа на една от полянките:
Решихме и ние да се присъединим. Отново прекрасна гледка:
Групата се посъбра:
По пешеходната пътека има табели:
Населените места в долината:
Изкачваме се все по-високо:
Групата:
Следва....
:
) и аз започнах да оглеждам мястото, от което течеше сутринта. За щастие се оказа, че не е гарнитура на главата, а просто спукана тръба от страната на мотора. Когато колата е загряла тя пръска точно където е гарнитурата и ни е подлъгала. Бандажирахме дупчицата с изолирбанд (само това имах) и свалихме капачката на радиатора, за да няма налягане в системата, от което течът да се поднови. На мястото на капачката завихме един парцал и потеглихме към Благоевград.
той ни каза, че в планината по принцип идват идват малко туристи. По-населено е по асфалтовия път в близост до Петрич. 
Коментар