Събрахме се и решихме - този уйкенд на Медвен.Хотела е супер ,механата също , природа и кал на корем.Речено сторено .В последния момент ни хрумна да направим една бърза разходка до Жеравна и вр. Разбойна , след което слизаме в Котел и мятаме медвенските баири.Всички набелязани маршрути са от топографски карти калибрирани за Гпс(от Ribaro и мен).Пристигайки вечерта бяхме посрещнати от представители на Котленската музикална школа:
както иот собственика на хотела -Чорбаджи Петър:
Проведоха се дебати в подходяща атмосфера:
Каква решимост в погледа...
На Сутринта се събрахме и тръгнахме на бързата разходка до вр.Разбойна по план.След което щяхме да се хвърлим в истинския оффроу.
това е хотела:
Всичко започна тихо и кротко:
От Жеравна навлязохме по едно пътче в което Патрула не се чувстваше много добре (заради ширината)
От едната страна бяха коренища , а от другата остри камъни.В последните години надали някой е минавал от там.
Усещането за бърза и лесна разходка взе да ме напуска...
(вече търся пътя)
Така наречения път премина в един скален улей ...
Дайхатсу-то си кара и си свирука в теснината а аз...
Е те тука ,каквото приличаше малко на път съвсем изчезна:
Хубав папрат ( ама със скрити камъни )
А тук се беше скрил и един скален улей..
Безпътие
В един момент се показа нещо което ни зарадва - а бе май е път,ама...
Е след няколко стотин метра свърши
Кратка почивка и обсъждане на ,,лекото'' трасе ( бяха минали вече няколко часа)
От тук ни чакаше ето това :
Фотограф и навигатор...
Тръгнахме по трака (път няма)
И се започна...
Много интересно свличаше на това местенце...
Мартин навигираше много добре..
Една от малките изненади ( имаше къде по-големи)
Най- после го качихме !!!! Връх разбойна! Мислихме че ще го качим за час , а всъщност го направихме за около3,5ч.
От тук на картата се виждаше път и си мислихме че ще се спуснем до котел набързо
Е да , ама не ...
Започна едно диво търсене на тези пътища . По трака бяхме на верното място , ама друм .. тц!
през камъни, дървета ,драки стигнахме до място на билото където трябваше да се събират 3 пътя.Е нямаше ги.Картите бяха верно калибрирани ( в началото докато имаше птища съвпадаха идеално).Просто на тяхно място имаше такива канари ,че не е възможно да са съществували там.Най вероятно някой генерал е заповядал да се направят пътищата , а някой фатмак ги е отчел за направени ...
Започна да се мръква и да пада мъгла оставащите няколко километра се оказаха безнадежни и тръгнахме по обратния път да се прибираме . И така цялото упражнение наново за затвърждаване на знанията
Е тука на тойотата и се пръсна водно съединение ( за разнообразие)
Накрая се прибрахме поживо ,по здраво. Пийнахме тихо и кротко (размишлявахме за изборите)
На другия ден отидохме да се щракнем и на водопада
както иот собственика на хотела -Чорбаджи Петър:
Проведоха се дебати в подходяща атмосфера:
Каква решимост в погледа...
На Сутринта се събрахме и тръгнахме на бързата разходка до вр.Разбойна по план.След което щяхме да се хвърлим в истинския оффроу.
това е хотела:
Всичко започна тихо и кротко:
От Жеравна навлязохме по едно пътче в което Патрула не се чувстваше много добре (заради ширината)
От едната страна бяха коренища , а от другата остри камъни.В последните години надали някой е минавал от там.
Усещането за бърза и лесна разходка взе да ме напуска...
(вече търся пътя)
Така наречения път премина в един скален улей ...
Дайхатсу-то си кара и си свирука в теснината а аз...
Е те тука ,каквото приличаше малко на път съвсем изчезна:
Хубав папрат ( ама със скрити камъни )
А тук се беше скрил и един скален улей..
Безпътие
В един момент се показа нещо което ни зарадва - а бе май е път,ама...
Е след няколко стотин метра свърши
Кратка почивка и обсъждане на ,,лекото'' трасе ( бяха минали вече няколко часа)
От тук ни чакаше ето това :
Фотограф и навигатор...
Тръгнахме по трака (път няма)
И се започна...
Много интересно свличаше на това местенце...
Мартин навигираше много добре..
Една от малките изненади ( имаше къде по-големи)
Най- после го качихме !!!! Връх разбойна! Мислихме че ще го качим за час , а всъщност го направихме за около3,5ч.
От тук на картата се виждаше път и си мислихме че ще се спуснем до котел набързо
Е да , ама не ...
Започна едно диво търсене на тези пътища . По трака бяхме на верното място , ама друм .. тц!
през камъни, дървета ,драки стигнахме до място на билото където трябваше да се събират 3 пътя.Е нямаше ги.Картите бяха верно калибрирани ( в началото докато имаше птища съвпадаха идеално).Просто на тяхно място имаше такива канари ,че не е възможно да са съществували там.Най вероятно някой генерал е заповядал да се направят пътищата , а някой фатмак ги е отчел за направени ...
Започна да се мръква и да пада мъгла оставащите няколко километра се оказаха безнадежни и тръгнахме по обратния път да се прибираме . И така цялото упражнение наново за затвърждаване на знанията
Е тука на тойотата и се пръсна водно съединение ( за разнообразие)
Накрая се прибрахме поживо ,по здраво. Пийнахме тихо и кротко (размишлявахме за изборите)
На другия ден отидохме да се щракнем и на водопада
Коментар