Събрахме се и решихме - този уйкенд на Медвен.Хотела е супер ,механата също , природа и кал на корем.Речено сторено .В последния момент ни хрумна да направим една бърза разходка до Жеравна и вр. Разбойна , след което слизаме в Котел и мятаме медвенските баири.Всички набелязани маршрути са от топографски карти калибрирани за Гпс(от Ribaro и мен).Пристигайки вечерта бяхме посрещнати от представители на Котленската музикална школа:

както иот собственика на хотела -Чорбаджи Петър:

Проведоха се дебати в подходяща атмосфера:




Каква решимост в погледа...

На Сутринта се събрахме и тръгнахме на бързата разходка до вр.Разбойна по план.След което щяхме да се хвърлим в истинския оффроу.

това е хотела:

Всичко започна тихо и кротко:



От Жеравна навлязохме по едно пътче в което Патрула не се чувстваше много добре (заради ширината)
От едната страна бяха коренища , а от другата остри камъни.В последните години надали някой е минавал от там.


Усещането за бърза и лесна разходка взе да ме напуска...
(вече търся пътя)

Така наречения път премина в един скален улей ...




Дайхатсу-то си кара и си свирука в теснината а аз...



Е те тука ,каквото приличаше малко на път съвсем изчезна:

Хубав папрат ( ама със скрити камъни
)


А тук се беше скрил и един скален улей..

Безпътие


В един момент се показа нещо което ни зарадва - а бе май е път,ама...



Е след няколко стотин метра свърши

Кратка почивка и обсъждане на ,,лекото'' трасе ( бяха минали вече няколко часа)


От тук ни чакаше ето това :


Фотограф и навигатор...

Тръгнахме по трака (път няма)


И се започна...













Много интересно свличаше на това местенце...





Мартин навигираше много добре..










Една от малките изненади ( имаше къде по-големи)

Най- после го качихме !!!! Връх разбойна! Мислихме че ще го качим за час , а всъщност го направихме за около3,5ч.


От тук на картата се виждаше път и си мислихме че ще се спуснем до котел набързо
Е да , ама не ...

Започна едно диво търсене на тези пътища . По трака бяхме на верното място , ама друм .. тц!
през камъни, дървета ,драки стигнахме до място на билото където трябваше да се събират 3 пътя.Е нямаше ги.Картите бяха верно калибрирани ( в началото докато имаше птища съвпадаха идеално).Просто на тяхно място имаше такива канари ,че не е възможно да са съществували там.Най вероятно някой генерал е заповядал да се направят пътищата , а някой фатмак ги е отчел за направени ...
Започна да се мръква и да пада мъгла оставащите няколко километра се оказаха безнадежни и тръгнахме по обратния път да се прибираме . И така цялото упражнение наново за затвърждаване на знанията
Е тука на тойотата и се пръсна водно съединение ( за разнообразие)



Накрая се прибрахме поживо ,по здраво. Пийнахме тихо и кротко (размишлявахме за изборите)
На другия ден отидохме да се щракнем и на водопада





както иот собственика на хотела -Чорбаджи Петър:
Проведоха се дебати в подходяща атмосфера:



Каква решимост в погледа...

На Сутринта се събрахме и тръгнахме на бързата разходка до вр.Разбойна по план.След което щяхме да се хвърлим в истинския оффроу.

това е хотела:

Всичко започна тихо и кротко:



От Жеравна навлязохме по едно пътче в което Патрула не се чувстваше много добре (заради ширината)
От едната страна бяха коренища , а от другата остри камъни.В последните години надали някой е минавал от там.


Усещането за бърза и лесна разходка взе да ме напуска...
(вече търся пътя)

Така наречения път премина в един скален улей ...




Дайхатсу-то си кара и си свирука в теснината а аз...



Е те тука ,каквото приличаше малко на път съвсем изчезна:

Хубав папрат ( ама със скрити камъни



А тук се беше скрил и един скален улей..

Безпътие


В един момент се показа нещо което ни зарадва - а бе май е път,ама...



Е след няколко стотин метра свърши

Кратка почивка и обсъждане на ,,лекото'' трасе ( бяха минали вече няколко часа)


От тук ни чакаше ето това :


Фотограф и навигатор...

Тръгнахме по трака (път няма)


И се започна...













Много интересно свличаше на това местенце...





Мартин навигираше много добре..










Една от малките изненади ( имаше къде по-големи)

Най- после го качихме !!!! Връх разбойна! Мислихме че ще го качим за час , а всъщност го направихме за около3,5ч.


От тук на картата се виждаше път и си мислихме че ще се спуснем до котел набързо
Е да , ама не ...

Започна едно диво търсене на тези пътища . По трака бяхме на верното място , ама друм .. тц!
през камъни, дървета ,драки стигнахме до място на билото където трябваше да се събират 3 пътя.Е нямаше ги.Картите бяха верно калибрирани ( в началото докато имаше птища съвпадаха идеално).Просто на тяхно място имаше такива канари ,че не е възможно да са съществували там.Най вероятно някой генерал е заповядал да се направят пътищата , а някой фатмак ги е отчел за направени ...
Започна да се мръква и да пада мъгла оставащите няколко километра се оказаха безнадежни и тръгнахме по обратния път да се прибираме . И така цялото упражнение наново за затвърждаване на знанията

Е тука на тойотата и се пръсна водно съединение ( за разнообразие)



Накрая се прибрахме поживо ,по здраво. Пийнахме тихо и кротко (размишлявахме за изборите)
На другия ден отидохме да се щракнем и на водопада





Коментар