Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Да изпратиш есента.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Да изпратиш есента.

    Идва неделя...Скапан съм от натоварената работна седмица...Планове никакви...
    То какви планове, иска ти се да лежиш и нищо да не правиш.Защо пък не...
    Така идва и въпросната неделна сутрин.Ставам рано/около 7,00 ч./, защото не мога да спя до късно...най-вероятно е пренапрежение.Пия кафе и сега какво...Никакви планове...никакво желание за каквото и да било...абе пълна скръб
    Слънцето пробива облаците и озарява с лъчите си всичко наоколо.Изведнъж от мрачен есенен неделен ден, започва всичко да крещи около мен..."хайде последен влак за изпращане на есента".
    Ооо...замислям се аз...ама това чувство е измамно...То есента вече си отиде и всичко е вече почти голо и окапало...
    Все пак изведнъж авантюристичния ми дух се пробужда на пук на всичко и решително дозареждам батерията на фотоапарата и решавам да направя една лека солова акция/нашите другари бяха организирали офроуд разходка, но аз бях изтървал вече началото и, а и нещо в последно време започват да ми харесват соловите изпълнения, едно, че никой не ме препира за каквото и да било, и второ...тръпката от адреналина когато си съвсем сам е доста по-голяма / по асфалт до пресевните около с. Ръжена, с. Ягода и с. Шаново.
    Слънцето блестеше наистина красиво и обещаваше един невероятно красив ден от циганското лято.
    Скоро съм готов и потеглям на както си мислех първоначално една кратка асфалтова разходка около р. Тунджа и пресевните, с лек привкус на офроуд около самата река.
    Пътя по асфалта няма какво да ви го описвам.Скоро достигам и първата пресевна в района на с. Ръжена.Отбивам се смело по пътя и подкарвам по черно.Скоро достигам и до нея, но какво да видя...много рибари, много кал и коловози и...никаква есен
    Явно растителността около водата беше окапала твърде рано и сега всичко беше отчайващо голо.Все пак направих малко офроуд около водоема, но освен да се окалях порядъчно, нищо свързано с есента не открих.
    Потеглям в посока с. Ягода и с. Шаново.Отново се отбивам от асфалта, но този път прехода по черно е доста по-дълъг.От едното село достигам по черно до другото, но отново...нищо.
    Попадам на интересна гледка, но...далеч не есенна...



    Отчаян от това, че разходката ми се превръща в пълен провал, трескаво започвам да мисля как да спася останалата част от нея и решавам, че асфалтовата разходка няма да ме отведе до така блянуваната есенна.Затова макар и сам решавам и навлизам в Средна гора.
    Много скоро разбирам, че съм на прав път...
    Есента не само, че не си беше все още отишла, но дори ме посрещна с феерия от златни краски.Накъдето и де се обърнех...злато...Невероятно и много красиво!





    Беше красиво не само горе по дърветата, а и долу където есента беше спретнала невероятен килим.











    Намерих и този красавец...сякаш не идваше зима , а пролет...





    Като споменах есенния килим...ето го и него...



    Продължих през планината в посока с. Змеево.Скоро подкарах по пътчета, по които не бях минавал.Все някъде щяха да ме изведат.GPS-а кротко си стоеше у нас на секцията в хола..., но не ми пукаше.Не бързах, просто се движех някъде през просото в посока с. Змеево.Скоро изкочих от гората и излязох в полето.Видях, че посоката ми е вярна и се успокоих, че не съм се загубил някъде из гората.Дори и тук имаше красиви местенца...колкото и голо да беше...



    Хванах един път напосоки и той ме изведе до познато място.Времето обаче започна да се променя.От ясно и слънчево, сега вече беше облачно.Слънцето се скри, но за сметка на това, имах възможността да снимам невероятното шоу на облаците.



    Беше красиво и омагьосващо...





    Последни снимки на вярната машина и невероятните облаци...



    Скоро достигнах и покрайнините на с. Змеево.Реших да го заобиколя и да продължа по черно към С. Загора.От тук нататък пътя ми беше известен, но...изненади не липсваха...





    Спускайки се от южна страна на селото, отново попаднах на страхотна гледка...



    Стоях безмълвен и се сливах с природата.Ветреца, който полъхваше нежно галеше кожата ми и някак ме успокояваше.Искаше ми се да остана тук завинаги...Не знам колко време мина в съзерцание.Бях спрял джипа на една поляна, бях седнал на предния капак и просто реех поглед над всичкото това.Замислих се...дали има рай на земята...и дали всъщност той не е на една ръка разстояние от нас, но ние забързани да..."живеем" не успяваме да го зърнем дори...
    Насилих се да продължа макар, че не исках.Тръгнах по познатия път/вижда се дори и на горната снимка/само, че...попаднах в някакъв малък ад от изкопани коловози дълбоки на места и до 1 метър...
    Наложи се да импровизирам и да заобикалям определени участъци от пътя, които бяха станали вероятно заради силните дъждове меко казано непроходими.До тук се бях справил с импровизираната си офроуд разходка и не ми се искаше точно преди финала да се налага да търся помощ от приятел.Макар и оборудван с лебедка, поемах умерени рискове при преминаване на по-проблематичните зони по трасето където минавах.На няколко пъти нещата бяха под въпрос, но всичко мина с повечко гас и чалъми .Добре, че като цяло беше сухо и калните места не съвпаднаха със силно изкопаните коловози.Все пак на два пъти остъргах гредата под раздатката в камънака под мен, но...все пак без тия емоции по черните пътища не може.
    Продължих и започнах да се изкачвам на горе.Скоро достигнах една поляна, от която имам невероятни спомени от барбекюта с приятели и невероятна гледка.Приятелите ги нямаше, но гледката си беше тук..



    Искаше ми се да се изкача на отсрещния връх/вр. Бетера или...Вулкана, както го наричаме/, но днес нямаше време за това.Нищо...като изпратя есента, може пък да посрещна зимата горе...знам ли кога ще ме ухапе кучето...
    Обърнах се да се връщам към джипа и не се стърпях да не нащракам още няколко снимки.Небето, а и всичко около мен беше прекрасно...









    Продължих с изкачването...Скоро пред мен се откри невероятна панорама.На всичкото отгоре, в долината под мен от към ст. Загора започна да се придвижва мъгла, която постепенно както ще видите и по-късно направо ме обгърна.
    Беше красиво и просторно.



    Изоставих черния път и щурмувах напряко през баира.На доста места се наложи да заобикалям храсти, камъни и дупки, но знаех, че си заслужава, защото гледката отгоре си струва усилието.





    Ето и една панорамка от изгледа...



    От тук маршрута ми продължи отново през гората, като се насочих към вилната зона над Баритна мина на няколко километра от Ст. Загора.
    Излизайки от гората, не можех да не спра , за да се насладя на следващата гледка.





    Слизайки долу, минах и през реката, като това изигра и ролята на автомивка за понакаляното Терано.Няколко тигела през реката и повечето кал на бързо се свлече...



    Слънчевия ден обаче беше до тук.Мъглата някак рязко ме обгърна.Беше много красиво, защото тя се стелеше и се движеше на талази, което придаваше на пейзажа някак особен...дори тайнствен вид на моменти.





    Не бях присъствал на такава рязка промяна на времето в низината.От ясно и слънчево време, за няколко минути ме обгърна мъгла и стана доста студено.



    Последен кадър към сгушените на отсрещния баир къщички, които малко след това вече бяха скрити от гъстите пелени на мъглата.



    Последваха няколко километра спускане към Ст. Загора...
    Този ден направих две неща...
    Едното е, че се насладих на невероятна красота, и релаксирах до припадък, а другото е, че отново направих нещо, което не трябва да се прави, а именно...ходих сам в гората
    Да...насладих се и на голяма доза адреналин от това, че попаднах на участъци , които бяха под въпрос с преминаването, а бях сам без да разчитам на помощ от приятел до себе си, но...за мен си заслужаваше.
    Все пак...в гората не е добре да се правят солови акции, та точно този аспект от разходката си, не го давам за пример.
    Така завърши и един ден в който аз лично изпратих есента.Само след няколко дни дъжда и силния вятър събориха де каквото имаше есенно по дърветата...поне на повечето места.
    Поздрави и релаксирайте...имаме нужда от това!
    Последно редактирано от lubashki777; 16-11-14, 23:25.
    NISSAN FOREVER
    -----------------------------------------------------------------------------
    Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!

  • #2
    От: Да изпратиш есента.

    Благодаря за прекрасните снимки колега!
    ГАЗ 69 УАЗ 452-2 броя УАЗ 31512 Kia Sportage 2.0 16v
    Калта за УАЗа е като водата за водолаза 0886445318

    Коментар


    • #3
      От: Да изпратиш есента.

      Много хубави снимки. Благодаря за споделянето.
      Когато помагаш на другите, помагаш на себе си.
      Стефан Арзатов

      Коментар


      • #4
        От: Да изпратиш есента.

        Както винаги,чудесен пътепис и прекрасни снимки!
        0осем9осем7шест0осем7едно
        Миро

        Коментар


        • #5
          От: Да изпратиш есента.

          Благодаря за чудесните снимки колега!
          Hyundai TERRACAN J3 2,9 CRDI 163HP

          Коментар


          • #6
            От: Да изпратиш есента.

            Благодаря ви за вниманието приятели.
            Радвам се, че ви е харесало моето изпращане на есента.Красотата не може да се предаде с думи или снимки...трябва да се види, вдиша и изживее.
            Дай Боже всеки му!
            Поздрави!
            NISSAN FOREVER
            -----------------------------------------------------------------------------
            Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!

            Коментар


            • #7
              От: Да изпратиш есента.

              Красиво - и фото, и думи!

              Коментар


              • #8
                От: Да изпратиш есента.

                Първоначално публикуван от n960 Преглед на мнение
                Красиво - и фото, и думи!
                Благодаря...беше наистина много готино...
                NISSAN FOREVER
                -----------------------------------------------------------------------------
                Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!

                Коментар


                • #9
                  От: Да изпратиш есента.

                  Благодаря! Ама май ще ме откажеш да снимам....

                  Коментар


                  • #10
                    От: Да изпратиш есента.

                    Първоначално публикуван от lubashki777 Преглед на мнение
                    Благодаря...беше наистина много готино...

                    Ако ми дойдеш на гости и ми носиш раницата /ловна/ два дни, ти обещавам повече емоции

                    Коментар


                    • #11
                      От: Да изпратиш есента.

                      Първоначално публикуван от lubashki777 Преглед на мнение
                      ...и някак ме успокояваше.Искаше ми се да остана тук завинаги...Не знам колко време мина в съзерцание.Бях спрял джипа на една поляна, бях седнал на предния капак и просто реех поглед над всичкото това.
                      Много хубаво написано! Аз, както предполагам и повечето хора тук изпитваме същото в такава ситуация

                      Готини снимки!

                      Коментар


                      • #12
                        От: Да изпратиш есента.

                        Първоначално публикуван от n960 Преглед на мнение
                        Ако ми дойдеш на гости и ми носиш раницата /ловна/ два дни, ти обещавам повече емоции
                        Това раница/ловна/ ми звучи нещо като...пълна раница със суджуци и най-разнообразни деликатесни мезета от различен дивеч...
                        Ако е така...ще нося и няма да се опъвам...
                        Дори може да се комбинираме...Аз ще "стрелям" с фотоапарата, а ти с пушката, че да не ни прегази някой разбеснял се глиган докато му правим снимка, и от портрет на глиго...да стане накрая селфи-ние двамата с него на кълбо..

                        Първоначално публикуван от ianely Преглед на мнение
                        Благодаря! Ама май ще ме откажеш да снимам....
                        Ооо...не в никакъв случай не е това целта.Фотографията ми е просто хоби и дори съм далеч от това което искам да постигна в нея.
                        Снимката си е част от емоцията, която запечатваш и след време можеш да си припомниш и изживееш всичко отново гледайки албума.Тогава изведнъж изникват спомените и на човек му става невероятно готино.
                        Така, че...снимай си спокойно и запечтавай емоции и прекрасни местенца...после ще им се кефиш, защото един кадър не е само добро техническо изпълнение...Той е нещо с което трябва да запазиш емоцията от даден момент.Това е най-ценното...

                        Първоначално публикуван от Ich0 Преглед на мнение
                        Много хубаво написано! Аз, както предполагам и повечето хора тук изпитваме същото в такава ситуация

                        Готини снимки!
                        Колега, изключително ме зарадва с този си пост.Щом се усеща от написаното, какво съм изживяло на живо...значи не е напразен труда ми.
                        Благодаря!
                        Поздрави на всички!
                        Последно редактирано от lubashki777; 18-11-14, 06:24.
                        NISSAN FOREVER
                        -----------------------------------------------------------------------------
                        Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!

                        Коментар


                        • #13
                          От: Да изпратиш есента.

                          Благодаря за споделените емоции и носталгичната(за мен) фотосесия. И аз си падам по соло скитанията из Планината, но пеша.
                          Почти пълна Нирвана -
                          "я шагаю по тропе
                          с пустотою в голове"

                          Коментар


                          • #14
                            От: Да изпратиш есента.

                            Любо, Благодаря

                            Коментар


                            • #15
                              От: Да изпратиш есента.

                              Здравейте г-н Любашки. Аз съм нов във форума и за това кратко време, съм изчел почти всички ваши публикации. Чета ги, защото с тях се пренасям там, където Вие с вашия талант на творец и разказвач, направо разбивате умората от тежките ми работни дни. БЛАГОДАРЯ Ви за това. Поздрави и може пък да се видим по планините.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X