Tweet
Идва неделя...Скапан съм от натоварената работна седмица...Планове никакви...
То какви планове, иска ти се да лежиш и нищо да не правиш.Защо пък не...
Така идва и въпросната неделна сутрин.Ставам рано/около 7,00 ч.
/, защото не мога да спя до късно...най-вероятно е пренапрежение.Пия кафе и сега какво...Никакви планове...никакво желание за каквото и да било...абе пълна скръб 
Слънцето пробива облаците и озарява с лъчите си всичко наоколо.Изведнъж от мрачен есенен неделен ден, започва всичко да крещи около мен..."хайде последен влак за изпращане на есента".
Ооо...замислям се аз...ама това чувство е измамно...То есента вече си отиде и всичко е вече почти голо и окапало...
Все пак изведнъж авантюристичния ми дух се пробужда на пук на всичко и решително дозареждам батерията на фотоапарата и решавам да направя една лека солова акция/нашите другари бяха организирали офроуд разходка, но аз бях изтървал вече началото и, а и нещо в последно време започват да ми харесват соловите изпълнения, едно, че никой не ме препира за каквото и да било, и второ...тръпката от адреналина когато си съвсем сам е доста по-голяма
/ по асфалт до пресевните около с. Ръжена, с. Ягода и с. Шаново.
Слънцето блестеше наистина красиво и обещаваше един невероятно красив ден от циганското лято.
Скоро съм готов и потеглям на както си мислех първоначално една кратка асфалтова разходка около р. Тунджа и пресевните, с лек привкус на офроуд около самата река.
Пътя по асфалта няма какво да ви го описвам.Скоро достигам и първата пресевна в района на с. Ръжена.Отбивам се смело по пътя и подкарвам по черно.Скоро достигам и до нея, но какво да видя...много рибари, много кал и коловози и...никаква есен
Явно растителността около водата беше окапала твърде рано и сега всичко беше отчайващо голо.Все пак направих малко офроуд около водоема, но освен да се окалях порядъчно, нищо свързано с есента не открих.
Потеглям в посока с. Ягода и с. Шаново.Отново се отбивам от асфалта, но този път прехода по черно е доста по-дълъг.От едното село достигам по черно до другото, но отново...нищо.
Попадам на интересна гледка, но...далеч не есенна...
Отчаян от това, че разходката ми се превръща в пълен провал, трескаво започвам да мисля как да спася останалата част от нея и решавам, че асфалтовата разходка няма да ме отведе до така блянуваната есенна.Затова макар и сам решавам и навлизам в Средна гора.
Много скоро разбирам, че съм на прав път...
Есента не само, че не си беше все още отишла, но дори ме посрещна с феерия от златни краски.Накъдето и де се обърнех...злато...Невероятно и много красиво!
Беше красиво не само горе по дърветата, а и долу където есента беше спретнала невероятен килим.
Намерих и този красавец...сякаш не идваше зима , а пролет...
Като споменах есенния килим...ето го и него...
Продължих през планината в посока с. Змеево.Скоро подкарах по пътчета, по които не бях минавал.Все някъде щяха да ме изведат.GPS-а кротко си стоеше у нас на секцията в хола...
, но не ми пукаше.Не бързах, просто се движех някъде през просото в посока с. Змеево.Скоро изкочих от гората и излязох в полето.Видях, че посоката ми е вярна и се успокоих, че не съм се загубил някъде из гората.Дори и тук имаше красиви местенца...колкото и голо да беше...
Хванах един път напосоки и той ме изведе до познато място.Времето обаче започна да се променя.От ясно и слънчево, сега вече беше облачно.Слънцето се скри, но за сметка на това, имах възможността да снимам невероятното шоу на облаците.
Беше красиво и омагьосващо...
Последни снимки на вярната машина и невероятните облаци...
Скоро достигнах и покрайнините на с. Змеево.Реших да го заобиколя и да продължа по черно към С. Загора.От тук нататък пътя ми беше известен, но...изненади не липсваха...
Спускайки се от южна страна на селото, отново попаднах на страхотна гледка...
Стоях безмълвен и се сливах с природата.Ветреца, който полъхваше нежно галеше кожата ми и някак ме успокояваше.Искаше ми се да остана тук завинаги...Не знам колко време мина в съзерцание.Бях спрял джипа на една поляна, бях седнал на предния капак и просто реех поглед над всичкото това.Замислих се...дали има рай на земята...и дали всъщност той не е на една ръка разстояние от нас, но ние забързани да..."живеем" не успяваме да го зърнем дори...
Насилих се да продължа макар, че не исках.Тръгнах по познатия път/вижда се дори и на горната снимка/само, че...попаднах в някакъв малък ад от изкопани коловози дълбоки на места и до 1 метър...
Наложи се да импровизирам и да заобикалям определени участъци от пътя, които бяха станали вероятно заради силните дъждове меко казано непроходими.До тук се бях справил с импровизираната си офроуд разходка и не ми се искаше точно преди финала да се налага да търся помощ от приятел.Макар и оборудван с лебедка, поемах умерени рискове при преминаване на по-проблематичните зони по трасето където минавах.На няколко пъти нещата бяха под въпрос, но всичко мина с повечко гас и чалъми.Добре, че като цяло беше сухо и калните места не съвпаднаха със силно изкопаните коловози.Все пак на два пъти остъргах гредата под раздатката в камънака под мен, но...все пак без тия емоции по черните пътища не може.
Продължих и започнах да се изкачвам на горе.Скоро достигнах една поляна, от която имам невероятни спомени от барбекюта с приятели и невероятна гледка.Приятелите ги нямаше, но гледката си беше тук..
Искаше ми се да се изкача на отсрещния връх/вр. Бетера или...Вулкана, както го наричаме/, но днес нямаше време за това.Нищо...като изпратя есента, може пък да посрещна зимата горе...знам ли кога ще ме ухапе кучето...
Обърнах се да се връщам към джипа и не се стърпях да не нащракам още няколко снимки.Небето, а и всичко около мен беше прекрасно...
Продължих с изкачването...Скоро пред мен се откри невероятна панорама.На всичкото отгоре, в долината под мен от към ст. Загора започна да се придвижва мъгла, която постепенно както ще видите и по-късно направо ме обгърна.
Беше красиво и просторно.
Изоставих черния път и щурмувах напряко през баира.На доста места се наложи да заобикалям храсти, камъни и дупки, но знаех, че си заслужава, защото гледката отгоре си струва усилието.
Ето и една панорамка от изгледа...
От тук маршрута ми продължи отново през гората, като се насочих към вилната зона над Баритна мина на няколко километра от Ст. Загора.
Излизайки от гората, не можех да не спра , за да се насладя на следващата гледка.
Слизайки долу, минах и през реката, като това изигра и ролята на автомивка за понакаляното Терано.Няколко тигела през реката и повечето кал на бързо се свлече...
Слънчевия ден обаче беше до тук.Мъглата някак рязко ме обгърна.Беше много красиво, защото тя се стелеше и се движеше на талази, което придаваше на пейзажа някак особен...дори тайнствен вид на моменти.
Не бях присъствал на такава рязка промяна на времето в низината.От ясно и слънчево време, за няколко минути ме обгърна мъгла и стана доста студено.
Последен кадър към сгушените на отсрещния баир къщички, които малко след това вече бяха скрити от гъстите пелени на мъглата.
Последваха няколко километра спускане към Ст. Загора...
Този ден направих две неща...
Едното е, че се насладих на невероятна красота, и релаксирах до припадък, а другото е, че отново направих нещо, което не трябва да се прави, а именно...ходих сам в гората
Да...насладих се и на голяма доза адреналин от това, че попаднах на участъци , които бяха под въпрос с преминаването, а бях сам без да разчитам на помощ от приятел до себе си, но...за мен си заслужаваше.
Все пак...в гората не е добре да се правят солови акции, та точно този аспект от разходката си, не го давам за пример.
Така завърши и един ден в който аз лично изпратих есента.Само след няколко дни дъжда и силния вятър събориха де каквото имаше есенно по дърветата...поне на повечето места.
Поздрави и релаксирайте...имаме нужда от това!
То какви планове, иска ти се да лежиш и нищо да не правиш.Защо пък не...
Така идва и въпросната неделна сутрин.Ставам рано/около 7,00 ч.
/, защото не мога да спя до късно...най-вероятно е пренапрежение.Пия кафе и сега какво...Никакви планове...никакво желание за каквото и да било...абе пълна скръб Слънцето пробива облаците и озарява с лъчите си всичко наоколо.Изведнъж от мрачен есенен неделен ден, започва всичко да крещи около мен..."хайде последен влак за изпращане на есента".
Ооо...замислям се аз...ама това чувство е измамно...То есента вече си отиде и всичко е вече почти голо и окапало...
Все пак изведнъж авантюристичния ми дух се пробужда на пук на всичко и решително дозареждам батерията на фотоапарата и решавам да направя една лека солова акция/нашите другари бяха организирали офроуд разходка, но аз бях изтървал вече началото и, а и нещо в последно време започват да ми харесват соловите изпълнения, едно, че никой не ме препира за каквото и да било, и второ...тръпката от адреналина когато си съвсем сам е доста по-голяма
/ по асфалт до пресевните около с. Ръжена, с. Ягода и с. Шаново.Слънцето блестеше наистина красиво и обещаваше един невероятно красив ден от циганското лято.
Скоро съм готов и потеглям на както си мислех първоначално една кратка асфалтова разходка около р. Тунджа и пресевните, с лек привкус на офроуд около самата река.
Пътя по асфалта няма какво да ви го описвам.Скоро достигам и първата пресевна в района на с. Ръжена.Отбивам се смело по пътя и подкарвам по черно.Скоро достигам и до нея, но какво да видя...много рибари, много кал и коловози и...никаква есен
Явно растителността около водата беше окапала твърде рано и сега всичко беше отчайващо голо.Все пак направих малко офроуд около водоема, но освен да се окалях порядъчно, нищо свързано с есента не открих.
Потеглям в посока с. Ягода и с. Шаново.Отново се отбивам от асфалта, но този път прехода по черно е доста по-дълъг.От едното село достигам по черно до другото, но отново...нищо.
Попадам на интересна гледка, но...далеч не есенна...
Отчаян от това, че разходката ми се превръща в пълен провал, трескаво започвам да мисля как да спася останалата част от нея и решавам, че асфалтовата разходка няма да ме отведе до така блянуваната есенна.Затова макар и сам решавам и навлизам в Средна гора.
Много скоро разбирам, че съм на прав път...
Есента не само, че не си беше все още отишла, но дори ме посрещна с феерия от златни краски.Накъдето и де се обърнех...злато...Невероятно и много красиво!
Беше красиво не само горе по дърветата, а и долу където есента беше спретнала невероятен килим.
Намерих и този красавец...сякаш не идваше зима , а пролет...
Като споменах есенния килим...ето го и него...
Продължих през планината в посока с. Змеево.Скоро подкарах по пътчета, по които не бях минавал.Все някъде щяха да ме изведат.GPS-а кротко си стоеше у нас на секцията в хола...
, но не ми пукаше.Не бързах, просто се движех някъде през просото в посока с. Змеево.Скоро изкочих от гората и излязох в полето.Видях, че посоката ми е вярна и се успокоих, че не съм се загубил някъде из гората.Дори и тук имаше красиви местенца...колкото и голо да беше...Хванах един път напосоки и той ме изведе до познато място.Времето обаче започна да се променя.От ясно и слънчево, сега вече беше облачно.Слънцето се скри, но за сметка на това, имах възможността да снимам невероятното шоу на облаците.
Беше красиво и омагьосващо...
Последни снимки на вярната машина и невероятните облаци...
Скоро достигнах и покрайнините на с. Змеево.Реших да го заобиколя и да продължа по черно към С. Загора.От тук нататък пътя ми беше известен, но...изненади не липсваха...
Спускайки се от южна страна на селото, отново попаднах на страхотна гледка...
Стоях безмълвен и се сливах с природата.Ветреца, който полъхваше нежно галеше кожата ми и някак ме успокояваше.Искаше ми се да остана тук завинаги...Не знам колко време мина в съзерцание.Бях спрял джипа на една поляна, бях седнал на предния капак и просто реех поглед над всичкото това.Замислих се...дали има рай на земята...и дали всъщност той не е на една ръка разстояние от нас, но ние забързани да..."живеем" не успяваме да го зърнем дори...
Насилих се да продължа макар, че не исках.Тръгнах по познатия път/вижда се дори и на горната снимка/само, че...попаднах в някакъв малък ад от изкопани коловози дълбоки на места и до 1 метър...
Наложи се да импровизирам и да заобикалям определени участъци от пътя, които бяха станали вероятно заради силните дъждове меко казано непроходими.До тук се бях справил с импровизираната си офроуд разходка и не ми се искаше точно преди финала да се налага да търся помощ от приятел.Макар и оборудван с лебедка, поемах умерени рискове при преминаване на по-проблематичните зони по трасето където минавах.На няколко пъти нещата бяха под въпрос, но всичко мина с повечко гас и чалъми
.Добре, че като цяло беше сухо и калните места не съвпаднаха със силно изкопаните коловози.Все пак на два пъти остъргах гредата под раздатката в камънака под мен, но...все пак без тия емоции по черните пътища не може.Продължих и започнах да се изкачвам на горе.Скоро достигнах една поляна, от която имам невероятни спомени от барбекюта с приятели и невероятна гледка.Приятелите ги нямаше, но гледката си беше тук..
Искаше ми се да се изкача на отсрещния връх/вр. Бетера или...Вулкана, както го наричаме/, но днес нямаше време за това.Нищо...като изпратя есента, може пък да посрещна зимата горе...знам ли кога ще ме ухапе кучето...
Обърнах се да се връщам към джипа и не се стърпях да не нащракам още няколко снимки.Небето, а и всичко около мен беше прекрасно...
Продължих с изкачването...Скоро пред мен се откри невероятна панорама.На всичкото отгоре, в долината под мен от към ст. Загора започна да се придвижва мъгла, която постепенно както ще видите и по-късно направо ме обгърна.
Беше красиво и просторно.
Изоставих черния път и щурмувах напряко през баира.На доста места се наложи да заобикалям храсти, камъни и дупки, но знаех, че си заслужава, защото гледката отгоре си струва усилието.
Ето и една панорамка от изгледа...
От тук маршрута ми продължи отново през гората, като се насочих към вилната зона над Баритна мина на няколко километра от Ст. Загора.
Излизайки от гората, не можех да не спра , за да се насладя на следващата гледка.
Слизайки долу, минах и през реката, като това изигра и ролята на автомивка за понакаляното Терано.Няколко тигела през реката и повечето кал на бързо се свлече...
Слънчевия ден обаче беше до тук.Мъглата някак рязко ме обгърна.Беше много красиво, защото тя се стелеше и се движеше на талази, което придаваше на пейзажа някак особен...дори тайнствен вид на моменти.
Не бях присъствал на такава рязка промяна на времето в низината.От ясно и слънчево време, за няколко минути ме обгърна мъгла и стана доста студено.
Последен кадър към сгушените на отсрещния баир къщички, които малко след това вече бяха скрити от гъстите пелени на мъглата.
Последваха няколко километра спускане към Ст. Загора...
Този ден направих две неща...
Едното е, че се насладих на невероятна красота, и релаксирах до припадък, а другото е, че отново направих нещо, което не трябва да се прави, а именно...ходих сам в гората
Да...насладих се и на голяма доза адреналин от това, че попаднах на участъци , които бяха под въпрос с преминаването, а бях сам без да разчитам на помощ от приятел до себе си, но...за мен си заслужаваше.
Все пак...в гората не е добре да се правят солови акции, та точно този аспект от разходката си, не го давам за пример.
Така завърши и един ден в който аз лично изпратих есента.Само след няколко дни дъжда и силния вятър събориха де каквото имаше есенно по дърветата...поне на повечето места.
Поздрави и релаксирайте...имаме нужда от това!
Коментар