Tweet
Един есенен ден във Врачанския балкан.
Събрахме се приятна група от 4 джипа и 6 човека.
Лично аз се наснимах наволя. Изтисках и последната капка заряд на батерията на фотоапарата, дори продължих с телефона.
Повторихме мой маршрут от 2013 година, който направих през ранното лято. Врачанският балкан е много приятна планина и с нетърпение исках да я видя и в есенна палитра от цветове.
Успях да видя и водопад Боров камък в целия му блясък. Миналата година не успях да го направя.
Малко поизпуснахме същинската есен, която бе отнесена от силен вятър предните дни, но въпреки това на по закътаните места имаше много приятни гледки.
Като цяло денят бе приятен и топъл. Тръгнахме много рано от София - 7.30 часа. Рано, предвид краткото разтояние от около 200км, което трябваше да изминем, но в крайна сметка се прибрахме в 2.30 часа посред нощ в София след почти 21 часа.
Ако се чудите какво правехме толкова - ами 5 часа бедствахме в една кал и се наложи да идват да ни вадят.
Няма да акцентирам върху премеждията ни, защото целта ми бе да направим поредната красива панорамна фоторазходка, по възможност без излишни офроуд емоции. За късмет проблемите ни дойдоха в последните 5 планински километра и горе долу по залез слънце, така че от красотата на есенния сезон не пропуснахме нищо. Получихме урок (аз лично пореден), че с неподготвени джипове нямаме работа в планината, независимо, че бях минавал същия път и времето беше добро.
След фоторазказа ще направя кратък втори за часовете след залез слънце.
Маршрут:
София - Лакатнишки скали - село Миланово - Кобилени скали -
хижа Пършевица - водопад Боров камък - местност Околчица -
Ботевград - София
220км.
Кървав изгрев с мъгли покрили низините ни посрещна в Нови Искър
И няколко кадъра покрай пътя.
Голяма част от пътя бе покрит с мъгла, така че не спирахме често и стигнахме бързо.
Наближихме Лакатнишките скали и началото на Врачанския балкан.
Бе доста красиво с ниското утрешно слънце и тези разпилени мъгли.
От пътя през дефилето се отклонихме наляво към село Миланово.
Ако бях сам джип щях да спирам доста по-често и да снимам по-подробно, но предвид това, че бяхме група реших да не го правя.
Следващите снимкиу са от паметника навръх Лакатнишките скали. Добре направихме, че се отклонихме, защото гледката примесена с мъглата бе разкошна.
И едно шарено дърво
От село Миланово тръгваше нашият път към планината - каменист, добре поддържан горски път. По радиостанцията няколко часа по-рано ме попитаха цял ден ли ще караме по асфалт и къде е черното.Ето го, но...
....пътят от тази страна на планината бе много добър и става дори за по-високи леки коли.
Качвахме Врачанския балкан по южния склон. Беше сухо, а златната есен сякаш си бе отишла. Короните на повечето дървета бяха обрулени. Надявах се северният склон в края на деня на слизане да е задържал красивата есен.
Имаше красиви места все пак
Понеже знаех колко път ни остава и беше все още сутрин, спряхме за по-дълга почивка. Нямаше смисъл да бързаме.
Походихме малко пеш до близките възвишения.
Голяма слабост са ми есенните листа. Мога с часове да ги гледам и снимам.
Истинска наслада за мен :-)
И точно когато природата заспива цъфтят някои цветя.
По това пътче се качихме пеш. Отгоре се откриха панорамни гледки, а продължението на пътчето ме подмами и предложих леко да кривнем от курса и да видим докъде ще ни отведе.
Карахме по тревист път минаваш през равннини учстъци с леки наклони, които изглеждаха обработваеми.
Отведе ни до тези скали. Самият път върви на метри от пропастта и след това започва да слиза към гората. Тук спряхме.
Виждаше се асфалтов междуселски път
И перфектният черен път, по който малко по-рано минахме
Погледахме, побъбрихме на слънце и тръгнахме обратно, за да продължим по предварителния маршрут.
На път към най-високата част на планината - подножията на върховете Пършевица, Бегличка могила, Соколец...
Поглед на север към "Вратцата" и град Враца. Наистина е толкова красиво тук, не е заради снимките.
По този път дойдохме. Води до хижа Пършевица и едноимената мандра за млечни продукти. Засича и шосеен път (на горната снимка), който мисля че води до пещерата Леденика и слиза във Враца.
Сенчестото възвишение на среден план на долната снимка е това със скалния ръб до което се отбихме по-рано. Отзад се вижда основната верига на Стара планина, както и друг обособен планински дял - Понор планина.
Част от групата
От връх Пършевица се виждат трите еутрофни езера в Балкана. Мини растителни и жовотиснки хабитати, някои от които много редки.
Помолиха бе да снимам кончетата за спомен.
Нямахме си представа каква близка среща ни очакваше с любезни такива малко по-късно.
На път към третото езеро изведнъж се натъкнахме в голяма близост с тези уникални животни - белоглави лешояди.
Бяха около 20 и първите 5 минути всеки от нас гледаше изумен. Излитаха банво и мудно. Приличаха ми на лешояди, но не знаех, че имаме такива в България. Изказа се какви ли не предположения, които бяха доста далеч от истината.
Както по-късно се убедихме от една табела в парка, тук се отглеждат спонсорирани по европейска програма имено лешояди. Тези уникални животни силно ни развълнуваха. Страхотни са!
Панорамна красота. Страхотна планина!
Миналата година се запознах с човек работещ тук във Врачанкия Балкан. От него знам, че този връх се казва "Бук". Много ми харесва и миналата година се качих и до него. Днес , обаче не планирах да го посетим, защото пътят до него е със страничен наклон, а и трябваше да се връщаме обратно.
Тук сме на най-високият връх в планината - Бегличка могила. Висок и почти 1500 метра.
Виждат се част от Кобилените скали - една от забележителностите в Балкана.
Групата се разделихме временно. Основната част решиха да слезнат до хижата и там да хапнат. Аз останах. При такива гледки храна не ми трябва. Целият ден изкарах на 2 ябълки, 3 банана и една леща, която хапнах в хижата.
Знаех, че разполагам с известно време и реших да го използвам по най-добрия за мен начин - да пообиколя набързо ръба на Кобилените скали и да видя каква красота се крие отвъд тях.
Спуснах се по стръмният наклон от върха надолу и вече наближих скалния ръб. Страхотна есен се криеше тук. Независимо от огромния черен облак, който не помръдваше и метър, непозволявайки на слънцето да огрее тази част от планината, мисля пак дава ясна представа за красотата. Явно този склон е на завет и короните на дърветата бяха все още отрупани с есении листа и цветове.
По самия ръб на Кобилени скали.
Обходих го почти целият , като не пропуснах да се кача на всяка стърчаща скала. Уникално чувство. Отвесни 300-400 метрови скали, но наистина отвесни. На места снимах протягайки апарата с ръце.
Група туристи ходят приказвайки на висок глас по примамлива пътека през тази приказна гора. Ако знаете как ми идваше да се обадя на останалите, че близките 2 часа няма да дойда и да я обходя набързо....
Набелязвам си я за следващата есен.
Вижте това цветно дърво. След малко под друг ъгъл ще ви покажа къде расте и откъде съм го снимал.
Ето тук
Вълнуващи гледки. Този кадър го направих легнал по корем и с протегнати над пропастта ръце. Беше ме страх да стоя на ръба.
Впечатляващо място
И каменната река, която събира водите от скалите и голяма част от отксъналите се камъни.
Над мен слънцето така и не огря, но където го правеше.....
Ммммм.... какво пътче
'
Събрахме се приятна група от 4 джипа и 6 човека.
Лично аз се наснимах наволя. Изтисках и последната капка заряд на батерията на фотоапарата, дори продължих с телефона.
Повторихме мой маршрут от 2013 година, който направих през ранното лято. Врачанският балкан е много приятна планина и с нетърпение исках да я видя и в есенна палитра от цветове.
Успях да видя и водопад Боров камък в целия му блясък. Миналата година не успях да го направя.
Малко поизпуснахме същинската есен, която бе отнесена от силен вятър предните дни, но въпреки това на по закътаните места имаше много приятни гледки.
Като цяло денят бе приятен и топъл. Тръгнахме много рано от София - 7.30 часа. Рано, предвид краткото разтояние от около 200км, което трябваше да изминем, но в крайна сметка се прибрахме в 2.30 часа посред нощ в София след почти 21 часа.
Ако се чудите какво правехме толкова - ами 5 часа бедствахме в една кал и се наложи да идват да ни вадят.
Няма да акцентирам върху премеждията ни, защото целта ми бе да направим поредната красива панорамна фоторазходка, по възможност без излишни офроуд емоции. За късмет проблемите ни дойдоха в последните 5 планински километра и горе долу по залез слънце, така че от красотата на есенния сезон не пропуснахме нищо. Получихме урок (аз лично пореден), че с неподготвени джипове нямаме работа в планината, независимо, че бях минавал същия път и времето беше добро.
След фоторазказа ще направя кратък втори за часовете след залез слънце.
Маршрут:
София - Лакатнишки скали - село Миланово - Кобилени скали -
хижа Пършевица - водопад Боров камък - местност Околчица -
Ботевград - София
220км.
Кървав изгрев с мъгли покрили низините ни посрещна в Нови Искър
И няколко кадъра покрай пътя.
Голяма част от пътя бе покрит с мъгла, така че не спирахме често и стигнахме бързо.
Наближихме Лакатнишките скали и началото на Врачанския балкан.
Бе доста красиво с ниското утрешно слънце и тези разпилени мъгли.
От пътя през дефилето се отклонихме наляво към село Миланово.
Ако бях сам джип щях да спирам доста по-често и да снимам по-подробно, но предвид това, че бяхме група реших да не го правя.
Следващите снимкиу са от паметника навръх Лакатнишките скали. Добре направихме, че се отклонихме, защото гледката примесена с мъглата бе разкошна.
И едно шарено дърво
От село Миланово тръгваше нашият път към планината - каменист, добре поддържан горски път. По радиостанцията няколко часа по-рано ме попитаха цял ден ли ще караме по асфалт и къде е черното.Ето го, но...
....пътят от тази страна на планината бе много добър и става дори за по-високи леки коли.
Качвахме Врачанския балкан по южния склон. Беше сухо, а златната есен сякаш си бе отишла. Короните на повечето дървета бяха обрулени. Надявах се северният склон в края на деня на слизане да е задържал красивата есен.
Имаше красиви места все пак
Понеже знаех колко път ни остава и беше все още сутрин, спряхме за по-дълга почивка. Нямаше смисъл да бързаме.
Походихме малко пеш до близките възвишения.
Голяма слабост са ми есенните листа. Мога с часове да ги гледам и снимам.
Истинска наслада за мен :-)
И точно когато природата заспива цъфтят някои цветя.
По това пътче се качихме пеш. Отгоре се откриха панорамни гледки, а продължението на пътчето ме подмами и предложих леко да кривнем от курса и да видим докъде ще ни отведе.
Карахме по тревист път минаваш през равннини учстъци с леки наклони, които изглеждаха обработваеми.
Отведе ни до тези скали. Самият път върви на метри от пропастта и след това започва да слиза към гората. Тук спряхме.
Виждаше се асфалтов междуселски път
И перфектният черен път, по който малко по-рано минахме
Погледахме, побъбрихме на слънце и тръгнахме обратно, за да продължим по предварителния маршрут.
На път към най-високата част на планината - подножията на върховете Пършевица, Бегличка могила, Соколец...
Поглед на север към "Вратцата" и град Враца. Наистина е толкова красиво тук, не е заради снимките.
По този път дойдохме. Води до хижа Пършевица и едноимената мандра за млечни продукти. Засича и шосеен път (на горната снимка), който мисля че води до пещерата Леденика и слиза във Враца.
Сенчестото възвишение на среден план на долната снимка е това със скалния ръб до което се отбихме по-рано. Отзад се вижда основната верига на Стара планина, както и друг обособен планински дял - Понор планина.
Част от групата
От връх Пършевица се виждат трите еутрофни езера в Балкана. Мини растителни и жовотиснки хабитати, някои от които много редки.
Помолиха бе да снимам кончетата за спомен.
Нямахме си представа каква близка среща ни очакваше с любезни такива малко по-късно.
На път към третото езеро изведнъж се натъкнахме в голяма близост с тези уникални животни - белоглави лешояди.
Бяха около 20 и първите 5 минути всеки от нас гледаше изумен. Излитаха банво и мудно. Приличаха ми на лешояди, но не знаех, че имаме такива в България. Изказа се какви ли не предположения, които бяха доста далеч от истината.
Както по-късно се убедихме от една табела в парка, тук се отглеждат спонсорирани по европейска програма имено лешояди. Тези уникални животни силно ни развълнуваха. Страхотни са!
Панорамна красота. Страхотна планина!
Миналата година се запознах с човек работещ тук във Врачанкия Балкан. От него знам, че този връх се казва "Бук". Много ми харесва и миналата година се качих и до него. Днес , обаче не планирах да го посетим, защото пътят до него е със страничен наклон, а и трябваше да се връщаме обратно.
Тук сме на най-високият връх в планината - Бегличка могила. Висок и почти 1500 метра.
Виждат се част от Кобилените скали - една от забележителностите в Балкана.
Групата се разделихме временно. Основната част решиха да слезнат до хижата и там да хапнат. Аз останах. При такива гледки храна не ми трябва. Целият ден изкарах на 2 ябълки, 3 банана и една леща, която хапнах в хижата.
Знаех, че разполагам с известно време и реших да го използвам по най-добрия за мен начин - да пообиколя набързо ръба на Кобилените скали и да видя каква красота се крие отвъд тях.
Спуснах се по стръмният наклон от върха надолу и вече наближих скалния ръб. Страхотна есен се криеше тук. Независимо от огромния черен облак, който не помръдваше и метър, непозволявайки на слънцето да огрее тази част от планината, мисля пак дава ясна представа за красотата. Явно този склон е на завет и короните на дърветата бяха все още отрупани с есении листа и цветове.
По самия ръб на Кобилени скали.
Обходих го почти целият , като не пропуснах да се кача на всяка стърчаща скала. Уникално чувство. Отвесни 300-400 метрови скали, но наистина отвесни. На места снимах протягайки апарата с ръце.
Група туристи ходят приказвайки на висок глас по примамлива пътека през тази приказна гора. Ако знаете как ми идваше да се обадя на останалите, че близките 2 часа няма да дойда и да я обходя набързо....
Набелязвам си я за следващата есен.
Вижте това цветно дърво. След малко под друг ъгъл ще ви покажа къде расте и откъде съм го снимал.
Ето тук
Вълнуващи гледки. Този кадър го направих легнал по корем и с протегнати над пропастта ръце. Беше ме страх да стоя на ръба.
Впечатляващо място
И каменната река, която събира водите от скалите и голяма част от отксъналите се камъни.
Над мен слънцето така и не огря, но където го правеше.....
Ммммм.... какво пътче
'
За пореден път страхотни кадри!
Коментар