Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Очарователна есен във Врачанския Балкан

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Очарователна есен във Врачанския Балкан

    Един есенен ден във Врачанския балкан.

    Събрахме се приятна група от 4 джипа и 6 човека.
    Лично аз се наснимах наволя. Изтисках и последната капка заряд на батерията на фотоапарата, дори продължих с телефона.
    Повторихме мой маршрут от 2013 година, който направих през ранното лято. Врачанският балкан е много приятна планина и с нетърпение исках да я видя и в есенна палитра от цветове.
    Успях да видя и водопад Боров камък в целия му блясък. Миналата година не успях да го направя.

    Малко поизпуснахме същинската есен, която бе отнесена от силен вятър предните дни, но въпреки това на по закътаните места имаше много приятни гледки.
    Като цяло денят бе приятен и топъл. Тръгнахме много рано от София - 7.30 часа. Рано, предвид краткото разтояние от около 200км, което трябваше да изминем, но в крайна сметка се прибрахме в 2.30 часа посред нощ в София след почти 21 часа.
    Ако се чудите какво правехме толкова - ами 5 часа бедствахме в една кал и се наложи да идват да ни вадят.

    Няма да акцентирам върху премеждията ни, защото целта ми бе да направим поредната красива панорамна фоторазходка, по възможност без излишни офроуд емоции. За късмет проблемите ни дойдоха в последните 5 планински километра и горе долу по залез слънце, така че от красотата на есенния сезон не пропуснахме нищо. Получихме урок (аз лично пореден), че с неподготвени джипове нямаме работа в планината, независимо, че бях минавал същия път и времето беше добро.
    След фоторазказа ще направя кратък втори за часовете след залез слънце.

    Маршрут:
    София - Лакатнишки скали - село Миланово - Кобилени скали -
    хижа Пършевица - водопад Боров камък - местност Околчица -
    Ботевград - София


    220км.



    Кървав изгрев с мъгли покрили низините ни посрещна в Нови Искър



    И няколко кадъра покрай пътя.







    Голяма част от пътя бе покрит с мъгла, така че не спирахме често и стигнахме бързо.

    Наближихме Лакатнишките скали и началото на Врачанския балкан.
    Бе доста красиво с ниското утрешно слънце и тези разпилени мъгли.





    От пътя през дефилето се отклонихме наляво към село Миланово.
    Ако бях сам джип щях да спирам доста по-често и да снимам по-подробно, но предвид това, че бяхме група реших да не го правя.
    Следващите снимкиу са от паметника навръх Лакатнишките скали. Добре направихме, че се отклонихме, защото гледката примесена с мъглата бе разкошна.













    И едно шарено дърво





    От село Миланово тръгваше нашият път към планината - каменист, добре поддържан горски път. По радиостанцията няколко часа по-рано ме попитаха цял ден ли ще караме по асфалт и къде е черното.Ето го, но...
    ....пътят от тази страна на планината бе много добър и става дори за по-високи леки коли.

    Качвахме Врачанския балкан по южния склон. Беше сухо, а златната есен сякаш си бе отишла. Короните на повечето дървета бяха обрулени. Надявах се северният склон в края на деня на слизане да е задържал красивата есен.





    Имаше красиви места все пак



    Понеже знаех колко път ни остава и беше все още сутрин, спряхме за по-дълга почивка. Нямаше смисъл да бързаме.
    Походихме малко пеш до близките възвишения.





    Голяма слабост са ми есенните листа. Мога с часове да ги гледам и снимам.







    Истинска наслада за мен :-)











    И точно когато природата заспива цъфтят някои цветя.





    По това пътче се качихме пеш. Отгоре се откриха панорамни гледки, а продължението на пътчето ме подмами и предложих леко да кривнем от курса и да видим докъде ще ни отведе.



    Карахме по тревист път минаваш през равннини учстъци с леки наклони, които изглеждаха обработваеми.



    Отведе ни до тези скали. Самият път върви на метри от пропастта и след това започва да слиза към гората. Тук спряхме.





    Виждаше се асфалтов междуселски път



    И перфектният черен път, по който малко по-рано минахме



    Погледахме, побъбрихме на слънце и тръгнахме обратно, за да продължим по предварителния маршрут.
    На път към най-високата част на планината - подножията на върховете Пършевица, Бегличка могила, Соколец...



    Поглед на север към "Вратцата" и град Враца. Наистина е толкова красиво тук, не е заради снимките.



    По този път дойдохме. Води до хижа Пършевица и едноимената мандра за млечни продукти. Засича и шосеен път (на горната снимка), който мисля че води до пещерата Леденика и слиза във Враца.
    Сенчестото възвишение на среден план на долната снимка е това със скалния ръб до което се отбихме по-рано. Отзад се вижда основната верига на Стара планина, както и друг обособен планински дял - Понор планина.



    Част от групата



    От връх Пършевица се виждат трите еутрофни езера в Балкана. Мини растителни и жовотиснки хабитати, някои от които много редки.





    Помолиха бе да снимам кончетата за спомен.
    Нямахме си представа каква близка среща ни очакваше с любезни такива малко по-късно.





    На път към третото езеро изведнъж се натъкнахме в голяма близост с тези уникални животни - белоглави лешояди.



    Бяха около 20 и първите 5 минути всеки от нас гледаше изумен. Излитаха банво и мудно. Приличаха ми на лешояди, но не знаех, че имаме такива в България. Изказа се какви ли не предположения, които бяха доста далеч от истината.
    Както по-късно се убедихме от една табела в парка, тук се отглеждат спонсорирани по европейска програма имено лешояди. Тези уникални животни силно ни развълнуваха. Страхотни са!





    Панорамна красота. Страхотна планина!



    Миналата година се запознах с човек работещ тук във Врачанкия Балкан. От него знам, че този връх се казва "Бук". Много ми харесва и миналата година се качих и до него. Днес , обаче не планирах да го посетим, защото пътят до него е със страничен наклон, а и трябваше да се връщаме обратно.



    Тук сме на най-високият връх в планината - Бегличка могила. Висок и почти 1500 метра.
    Виждат се част от Кобилените скали - една от забележителностите в Балкана.
    Групата се разделихме временно. Основната част решиха да слезнат до хижата и там да хапнат. Аз останах. При такива гледки храна не ми трябва. Целият ден изкарах на 2 ябълки, 3 банана и една леща, която хапнах в хижата.
    Знаех, че разполагам с известно време и реших да го използвам по най-добрия за мен начин - да пообиколя набързо ръба на Кобилените скали и да видя каква красота се крие отвъд тях.



    Спуснах се по стръмният наклон от върха надолу и вече наближих скалния ръб. Страхотна есен се криеше тук. Независимо от огромния черен облак, който не помръдваше и метър, непозволявайки на слънцето да огрее тази част от планината, мисля пак дава ясна представа за красотата. Явно този склон е на завет и короните на дърветата бяха все още отрупани с есении листа и цветове.







    По самия ръб на Кобилени скали.
    Обходих го почти целият , като не пропуснах да се кача на всяка стърчаща скала. Уникално чувство. Отвесни 300-400 метрови скали, но наистина отвесни. На места снимах протягайки апарата с ръце.







    Група туристи ходят приказвайки на висок глас по примамлива пътека през тази приказна гора. Ако знаете как ми идваше да се обадя на останалите, че близките 2 часа няма да дойда и да я обходя набързо....
    Набелязвам си я за следващата есен.





    Вижте това цветно дърво. След малко под друг ъгъл ще ви покажа къде расте и откъде съм го снимал.



    Ето тук





    Вълнуващи гледки. Този кадър го направих легнал по корем и с протегнати над пропастта ръце. Беше ме страх да стоя на ръба.



    Впечатляващо място





    И каменната река, която събира водите от скалите и голяма част от отксъналите се камъни.







    Над мен слънцето така и не огря, но където го правеше.....







    Ммммм.... какво пътче







    '
    Последно редактирано от verter; 31-10-14, 21:15.
    Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
    0888/00-55-37

  • #2
    От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

    Браво
    Toyota Land Cruiser 80, 1FZ-FE
    BMW F650CS
    Радо о885 5о 59 5о

    Коментар


    • #3
      От: Очарователна есен във Врачанския Балкан






      Върнах се при джипа и тръгнахме и ние към останалите и хижа Пършевица.
      Спирам снимам и пак и пак...









      Асфалт





      След като се присъединихме и ние към другите в хижата, хапнахме по една супа набързо и подхванахме северната част на планината.



      Първо по един асфалтов път до изоставената мина




      Тук есента бе съвсем пълноцветна и обаятелна. Северният склон бе я запазил.



      Поехме към водопад Боров камък, който е на около 10-15 мин. пеш по течението на една рекичка.



      Водата бе малко, защото я хващат за град Враца.





      Любимият ми килим от есенни леста




      Мечтаната златна есен се откри пред нас. Удоволствието бе пълно.















      Реката свършва на една скала с декоративен мост и ни изправя пред тази гледка към село Згориград





      Оттук отвесно и от около 60 метра се спуска водопад "Боров камък"



      Упс...без да искам натиснах спусъка



      Миналата година, при предишното ми посещение по тези места не си направих труда да слезна по еко-пътеката надолу. Сега пак не смятах да го направя, защото не знаех колко време отнема и дали въобще се вижда отнякъде водопада.
      Обаче изведнъж нещо ми щукна и реших набързо да слезна по стръмната пътека надолу.

      Пътека и то каква. Не се сещам за подобна. Направена е да спуска по отвесна скала. Има парапети и множество стълби, някои от които високи по около 5-6 метра и почти отвесни.
      Ненормална пътека, ненормална!











      Зърнах странично водопада, а пътеката продължаваше стремглаво да спуска почти отвесно.





      Съвсем скоро се озовах до самия водопад.
      Хора, страхотен е!!!!!
      Един от най-красивите, които съм виждал на живо, особено с тази прекрасна есен наоколо.





      Пътеката може да ви преведе зад водния пад или пред него. Страхотно!













      Боби маха отгоре от моста





      Батерията ми мигаше вече.









      Другите ме чакаха, само ardmin слезе след мен и затова бързичко изкачихме обратно стръмната пътека.



      Върнахме се до разрушената мина и оттам по вече по каменист и ронлив черен път подхванахме пак гората. Северният склон няма нищо общо с южния.
      Малко по-рано се мейтапехме, че с Дачията на един приятел ще мине навсякъде, то тук нещата не стояха така. Доста камъни, като особено на един участък, мостовете на джиповете ни отнесоха бая удари.
      Миналата година преминах участъка с подготвен джип и нищо не разбрах от трудността на пътя, но сега беше съвсем друго.

      От тази поляна натам има участък от няколко километра с големи вкопани камъни. Целият район е каменист и почти няма спасение и заобикаляне.

      Тези кончета от снимката ни спретнаха една изненада.



      Ако забелязвате пътят пред тях се разделя на две. Един вляво и един вдясно. Нашият път е този на ляво.

      Миналата година не знаех по кой път да поема и първо подхванах десния, но след малко видях, че хваща друга посока за която не бях сигурен. Тогава звъннах на човека с който се запознах тук в планината и с който си разменихме малко по-рано телефоните. Той ми каза да хвана левия. Аз видях на навигацията, че мога да не се връщам и да премина напряко през полето и да засека левия и така и направих.
      Днес, наближавайки табуна от тези прекрасно изглеждащи коне реших да не ги смущавам (трябваше точно през тях да преминем по левия път). Поведох групата по десния път с идеята да направим същото както аз миналата година.

      Ето ги въпросните камъни с които е буквално есеян този район. Някои са високи по половин метър.



      Миналата година тези кафеникавите храсти ги нямаше, все пак минах оттук началото на юни и все още беше само трева. Камъните се виждаха лесно, дори видях следи от други джипове, които следвах и засякох по тях левия път.
      Сега, обаче шорткътът не успях да забеляжа от изсъхналите храсталаци. Левият път трябваше да е близо и реших през поляната да го засечем. Поударихме малко железата на джипките.

      Приятната изненада бяха кончетата. Събраха се два табуна и се затичаха към джиповете ни. Три кончета буквално летяха странично на джипа ми и спрях втренчил поглед в тях, неследейки вече пътя . На метри от джипа спряха и ни гледаха. След минути целият табун ни обгради и продължи да се движи през цялата поляна с нас.



      Много красиви коне!













      Порадвахме им се и продължихме
      Зеленият път, който трябваше да хванем.





      Последен кадър на кончетата



      Продължихме по каменистия и кален вече горски път.



      Снимка за спомен на един кръстопът.



      Камъните станаха още по гъсторазположени, но знаех, че след малко свършват и излизаме на обширни поляни.

      Горски човек ни махаше



      Поляните



      Пътят минава и през двора на една самотна къща на баба и дядо, които живеят откъснати от света съвсем самички. Бачкат по цял ден.
      Пътят води към хижа Околчица, която така и не знам къде се намира, но знам че излиза на паметника Околчица и оттам на асфалта.

      Оттук насетне ни започнаха проблемите и 5-6 часовото бедстване, за които ще разкажа малко по-късно.

      Разходката извън този случай за мен бе прекрасна!
      Есента и този красив район са незабравими.
      Последно редактирано от verter; 31-10-14, 22:36.
      Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
      0888/00-55-37

      Коментар


      • #4
        От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

        Колега стига с тия красоти...Като гледам как снимаш и как подбираш снимките и как перфектно описваш всичко придобих комплекс за малоценност. Една снимка не смея да постна или да напиша един ред.... Продължавай все така ! Благодаря за красотата с която ни запознаваш.

        Коментар


        • #5
          От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

          Както винаги - разкошни пейзажи
          Разкошно време сте хванали...

          Ама чакаме и онези снимки от предишната разходка
          Вече съм неактивен в този форум и не го следя.
          Но съм насреща през алтернативни средства за комуникация (други форуми, телефон), ако има въпроси по обсъжданите тук теми.

          Коментар


          • #6
            От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

            Най-после! От няколко дни проверявам раздела "Разходки" да видя дали си пуснал снимките от този преход За пореден път страхотни кадри!

            Тъкмо си планирах утрешната разходка някъде високо над Враца и сега се надъхах още повече

            Коментар


            • #7
              От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

              Както винаги уникални снимки,чудесен разказ.Благодаря за споделените красоти!
              Hyundai TERRACAN J3 2,9 CRDI 163HP

              Коментар


              • #8
                От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

                Както винаги,чудесен пътепис и прекрасни снимки!
                Благодаря за споделянето!
                0осем9осем7шест0осем7едно
                Миро

                Коментар


                • #9
                  От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

                  Беше удоволствие. Както обикновено.

                  Коментар


                  • #10
                    От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

                    ...красиво...тази прелест ни прави по-добри...Благодаря
                    HUSGVARNA 630 SMR
                    PEUGEOT PARTNER 2,0 HDI

                    Коментар


                    • #11
                      От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

                      Благодаря.Много красиво ....Шарена приказка...
                      I am just a simple man.

                      Коментар


                      • #12
                        От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

                        Страхтно!
                        Май си хванал съвсем успешно последния есенен влак...
                        П.П.Врачанския балкан ми е набелязана дестинация но явно май ще е добре да я реализирам есенно време.Лошото е, че ми е доста далеко, но...мерак щом има и надеждата е жива...
                        Поздрави!
                        NISSAN FOREVER
                        -----------------------------------------------------------------------------
                        Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!

                        Коментар


                        • #13
                          От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

                          Да, Любо, обезателно отиди. На мен ми е много присърце тази планина, а и има много места в нея, които искам да посетя.
                          Ще чакам снимките ти.
                          Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
                          0888/00-55-37

                          Коментар


                          • #14
                            От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

                            Уникални снимки!

                            Коментар


                            • #15
                              От: Очарователна есен във Врачанския Балкан

                              Благодаря за споделеното.
                              LZ1AID

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X