Tweet
Всичко се разви през 26,27 и 28-ми септември. Като цяло прогнозата за времето не вещаеше нищо добро. 11 души през последните дни се нагодихме някакси да си уредим почивните дни. Именно затова промяна на датата в последния момент нямаше как да се случи. Това означаваше да се провали разходката на поне половината от нас. Трудно се организира преход с повече хора. В крайна сметка целта ни беше вр. Ботев. Хубаво или лошо време на кого му пука - нали щяхме да се откъснем от ежедневието. И така дълго очаквания 26-ти дойде и аз рано-рано се запътих към работното си място. Идеята беше, когато свърша работа в 19:00 да отпътуваме за Паниците и там да преспим. Така и стана. Минахме по Рижки проход, което според мен беше лека грешка, защото имаше доста завои и някой не издържаха 
. В 23:30 вече пристигнахме до комплекс Калоферски Войводи разположен на източния бряг на Тунджа. Всеки може да го провери в нета. Ето и една моя снимка на комплекса на връщане.
След кратка почивка всички бяхме единодушни, че е време за сън. Утрешния ден, щеше да ни изцеди. Навих аларма на телефона но за мое учудване не можах да заспя дълго време. Естествено по някое време съм дремнал и последва алармата. Бърз подбор на нещата кафенце, WC, закуска на крак и потеглихме в 07:30. Времето беше студено и дъждовно. Не валя порой но валя през целия ден ситно и напоително. Някой сложиха дъждобрани някой като мен разчиташе на дрехите. През прехода Паниците - х. Рай нямам нито една снимка. Причината беше, че фотото беше прибрано в раницата в чувал за да не се мокри. Прехода беше буквално като "кон с капаци". Абсолютно нищо не видяхме даже и на едно място подминахме пътека отбиваща се в ляво с ясна табела на нея. По очилата ми имаше само капки, които имах чувството, че всеки момент, ще замръзнат. Вятъра беше убиствен. На няколко пъти се случваше да ни издуха от пътеката. Първоначално прехода започва в горичка после преминава по голо отворено пасище наречено Параджика и после пак гора до хижата. На Параджика не знаех на кой свят съм от силата на вятъра. На места се подпирах с ръце за земята че да не ме свлече в дерето. Като цяло нищо не видяхме от този преход. Не спирахме никъде под никакъв повод. Не пихме не ядохме, искахме само по скоро да стигнем хижата. Ясно беше, че в този ден нямаше как да предприемем качване до Ботев и идеята ни беше поне да сме на сухо. След Параджика вече не си усещах ръцете. Решихме всеки да си сложи ръкавиците. Лошото беше, че ръцете ми бяха мокри и не влизаха в ръкавиците. Едвам нахлузих двете ръце по малко и продължих да вървя и периодично правих опити да ги надяна. След около километър успях и взе да ми става по-приятно. Облечени не дебело сложили шапките, ръкавиците и качулките упорито крачихме за да се топлим. След точно три часа в 10:30 бяхме на х. Рай. Бяхме прекалено рано тук. Уж трябваше да продължим на горе по тарзановата пътека но на тоя етап беше убийство. Горе по скалите дъжда си беше сняг. Разтоварихме раниците поогледахме се и поседнахме да починем. Един приятел изкара един лимон. Ех, че вкусен ми дойде него ден. Дъжда беше спрял за около половин час, което беше достатъчно за снимане наоколо. Ясно беше, че Ботев го оставяме за следващия ден. Излязох и поснимах малко наоколо.
През този ден общо взето всичко живо сушеше дрехи и обувки. На обяд хапнахме вкусен боб със салата и кебапчета, а за вечеря за разнообразие и леща. Цял ден релакс. Имаше Wi-Fi и всеки убиваше времето, както намеи за добре. На вън валеше и беше немислимо да се излиза. Даже и поспахме малко следобед. След дрямката решихме да убием малко по-приятно времето си като си наляхме по няколко коняка
.
Неусетно пак дойде вечерта и на вечеря правихме планове относно колко часа, ще се става и колко хоря, ще потегляме на горе.
Утрото и температурите на вън си казаха своето и плановете от бурната нощ бързо се изпариха. Само моя милост опитна планинарка и един приятел решихме да опитаме. Прогнозата за върха в сайта на ПСС се очаква в 09:00 часа и беше твърде късно за да я чакаме, а и чесно казано никой не се сети за нея. Само да кажа, че за деня имаше писано в сайта "лоши условия за туризъм 15 см сняг на преспи -2 гр. не предприемайте качване до върха" в комбинация с вятър, който аз не познавам(макар, че съм от Варна). В 07:30 кой пил кафе кой не тръгнахме посока тарзановата пътека као раниците ги оставихме в хижата.
Следващата снимка ясно показва, че влизаме в зимния сезон. След тарзановата пътека имам само 3 снимки, които физически успях да направя. Ураганен вятър, лед, мъгла, лек сняг и минусови температури такива бяха условията горе.
Вървейки по нагоре положението не изглеждаше розово. Бързо лекия сняг започна да става по дълбок. По едно време реших да си погледна Гпс-са и с оказа, че сме тръгнали по друга пътека по която вече имаше стъпки. Кратка дезориентация и решихме да се върнем няколко метра по назад за да хванем пътеката по Гпс-а. Едвам долувима с дълбок сняг тази пътека беше истинско изпитание за мен. Погледнаг машинката - показва, че имаме още 1.2 км. до горе. Замислих се в тези ословия заслужава ли си. Трябваше да се качим до горе после да слезем до Паниците и да се приберем до Варна. Май нещо не се получаваше както го планирахме. Поне аз не бях готов психически за този сняг. Физически се чувствах добре. Имах лека болка в дясното коляно но нищо особенно. Споделих с моите хора притесненията си и решихме да прекратим качването и да го оставим за по-добъро време. В крайна сметка и да се качим нищо нямаше да видим. Виждаже се едва на 20-тина метра. По пътя на доло срещнахме и други тръгнали след нас, които в последствие видяхме да се връщат. Явно и те се бяха отказали. На мен и това ми стигаше. Видях, че физически няма проблем само времето да ти позвли да се качиш. За два дена минахме през 4 сезона. Страхотна разходка си направихме.
. В 23:30 вече пристигнахме до комплекс Калоферски Войводи разположен на източния бряг на Тунджа. Всеки може да го провери в нета. Ето и една моя снимка на комплекса на връщане.След кратка почивка всички бяхме единодушни, че е време за сън. Утрешния ден, щеше да ни изцеди. Навих аларма на телефона но за мое учудване не можах да заспя дълго време. Естествено по някое време съм дремнал и последва алармата. Бърз подбор на нещата кафенце, WC, закуска на крак и потеглихме в 07:30. Времето беше студено и дъждовно. Не валя порой но валя през целия ден ситно и напоително. Някой сложиха дъждобрани някой като мен разчиташе на дрехите. През прехода Паниците - х. Рай нямам нито една снимка. Причината беше, че фотото беше прибрано в раницата в чувал за да не се мокри. Прехода беше буквално като "кон с капаци". Абсолютно нищо не видяхме даже и на едно място подминахме пътека отбиваща се в ляво с ясна табела на нея. По очилата ми имаше само капки, които имах чувството, че всеки момент, ще замръзнат. Вятъра беше убиствен. На няколко пъти се случваше да ни издуха от пътеката. Първоначално прехода започва в горичка после преминава по голо отворено пасище наречено Параджика и после пак гора до хижата. На Параджика не знаех на кой свят съм от силата на вятъра. На места се подпирах с ръце за земята че да не ме свлече в дерето. Като цяло нищо не видяхме от този преход. Не спирахме никъде под никакъв повод. Не пихме не ядохме, искахме само по скоро да стигнем хижата. Ясно беше, че в този ден нямаше как да предприемем качване до Ботев и идеята ни беше поне да сме на сухо. След Параджика вече не си усещах ръцете. Решихме всеки да си сложи ръкавиците. Лошото беше, че ръцете ми бяха мокри и не влизаха в ръкавиците. Едвам нахлузих двете ръце по малко и продължих да вървя и периодично правих опити да ги надяна. След около километър успях и взе да ми става по-приятно. Облечени не дебело сложили шапките, ръкавиците и качулките упорито крачихме за да се топлим. След точно три часа в 10:30 бяхме на х. Рай. Бяхме прекалено рано тук. Уж трябваше да продължим на горе по тарзановата пътека но на тоя етап беше убийство. Горе по скалите дъжда си беше сняг. Разтоварихме раниците поогледахме се и поседнахме да починем. Един приятел изкара един лимон. Ех, че вкусен ми дойде него ден. Дъжда беше спрял за около половин час, което беше достатъчно за снимане наоколо. Ясно беше, че Ботев го оставяме за следващия ден. Излязох и поснимах малко наоколо.
През този ден общо взето всичко живо сушеше дрехи и обувки. На обяд хапнахме вкусен боб със салата и кебапчета, а за вечеря за разнообразие и леща. Цял ден релакс. Имаше Wi-Fi и всеки убиваше времето, както намеи за добре. На вън валеше и беше немислимо да се излиза. Даже и поспахме малко следобед. След дрямката решихме да убием малко по-приятно времето си като си наляхме по няколко коняка
.Неусетно пак дойде вечерта и на вечеря правихме планове относно колко часа, ще се става и колко хоря, ще потегляме на горе.
Утрото и температурите на вън си казаха своето и плановете от бурната нощ бързо се изпариха. Само моя милост опитна планинарка и един приятел решихме да опитаме. Прогнозата за върха в сайта на ПСС се очаква в 09:00 часа и беше твърде късно за да я чакаме, а и чесно казано никой не се сети за нея. Само да кажа, че за деня имаше писано в сайта "лоши условия за туризъм 15 см сняг на преспи -2 гр. не предприемайте качване до върха" в комбинация с вятър, който аз не познавам(макар, че съм от Варна). В 07:30 кой пил кафе кой не тръгнахме посока тарзановата пътека као раниците ги оставихме в хижата.
Следващата снимка ясно показва, че влизаме в зимния сезон. След тарзановата пътека имам само 3 снимки, които физически успях да направя. Ураганен вятър, лед, мъгла, лек сняг и минусови температури такива бяха условията горе.
Вървейки по нагоре положението не изглеждаше розово. Бързо лекия сняг започна да става по дълбок. По едно време реших да си погледна Гпс-са и с оказа, че сме тръгнали по друга пътека по която вече имаше стъпки. Кратка дезориентация и решихме да се върнем няколко метра по назад за да хванем пътеката по Гпс-а. Едвам долувима с дълбок сняг тази пътека беше истинско изпитание за мен. Погледнаг машинката - показва, че имаме още 1.2 км. до горе. Замислих се в тези ословия заслужава ли си. Трябваше да се качим до горе после да слезем до Паниците и да се приберем до Варна. Май нещо не се получаваше както го планирахме. Поне аз не бях готов психически за този сняг. Физически се чувствах добре. Имах лека болка в дясното коляно но нищо особенно. Споделих с моите хора притесненията си и решихме да прекратим качването и да го оставим за по-добъро време. В крайна сметка и да се качим нищо нямаше да видим. Виждаже се едва на 20-тина метра. По пътя на доло срещнахме и други тръгнали след нас, които в последствие видяхме да се връщат. Явно и те се бяха отказали. На мен и това ми стигаше. Видях, че физически няма проблем само времето да ти позвли да се качиш. За два дена минахме през 4 сезона. Страхотна разходка си направихме.
, благодаря за споделеното 
Коментар