Tweet
Здравейте, бяхме се насочили към Пирин и отново с кратък еднодневен преход.Целта - Кременските езера, като маршрутът е по идея на наш познат, който ни беше навигатор заедно със своята "Пенка"(така си е кръстил навигацията
), а именно- от Благоевград през Добринище към хижа Гоце Делчев, преди хижата се отклонихме на ляво по черен път(на отклонението има табелка-"Брезница"), по който се движихме около 8.5км, а след това направихме рязък(почти обратен) завой на дясно и започна изкачване по доста отнесен от дъждовете път-около 3,5км и оставихме джипа на една полянка.Първата част от черния път е проходима и за леки автомобили-пътя е на твърда основа и е в добро състояние, но последните 3км, както казах са отнесени от дъждовете, а и са изкачване- не стават за леки коли, но ние дори и с напълно стокова фероза нямахме проблем, просто трябва да се внимава при слалома между камъни и улей направени от водата.
Още в началото ми направи впечатление, че местността е много спокойна- срещнахме само един джип, като изключим няколко спрени около пътя мотори - предполагам на берачи на горски плодове.
Гледката от "паркинга", върхът който се вижда от ляво е Ореляк(2099 м.) :
На където и да погледнеш се разкриват красиви панорами:
Цветя и живот навсякъде:
Ние оставихме джипа и пътя взе, че стана хубав:
Маркировката първо започва с "червено и бяло", след това преминава в "жълто и бяло" или по-точно - "червено и бяло" продължава за Поповото езеро:
Подредени за снимка:
Около пътя беше пълно с горски плодове:
И множество и различни гъби:
Върховете ни се показват:
Поточе:
Природата си знае работата:
Връх Сиврия(2590,5м):
Виещо се поточе, а над него връх Полежан(2851 м):
Върховете на Пирин, от ляво на дясно: вр.Сиврия(2590,5м), вр.Полежан(2851 м) и вр.Безбог(2645 м):
Поглед назад:
Виещото се поточе погледнато от високо:
Гьолче
:
Връх Полежан се подава от ляво , връх Безбог се вижда от дясно:
Отново поглед назад:
Пристигнахме на първото от Кременските езера, в интернет пише, че са седем постоянни и две пресъхващи, но нашия водач и навигатор твърдеше, че са само три.
Групата се умори от двучасовия преход и решихме да не продължаваме, въпреки че аз имах сили и голямо желание да отида до още едно от езерата и да се кача на връх Сиврия, но реших да не продължавам сам.
За целия пешоходен маршрут на път за езерото от два часа и около 5-6 километра не срещнахме нито един човек!
Пристигайки на езерото заварихме един турист, който идваше от Безбог, а на връщане срещнахме група от 4-5 човека-това беше, през останалото време спокойствие! На езерото се бяхме умълчали и когато вятъра спираше настъпваше абсолютна тишина, такава тишина, която не можеш да чуеш на друго място и която мога да слушам с часове.
Ето го и езерото:
Седейки там и по пътя на връщане си мислех, за съседната тема на колегата и за щастието да изкара седем дни в този рай.Стигнах до извода, че трябва да се екипирам по-сериозно и да си намеря другар за подобни експедиции, маршрута и другите подробности вече се зараждат в главата ми!Най-трудно се оказва намирането на някой, който да ми се върже на акъла- тази година се опитах да реализирам тридневен поход в Рила, но около мен няма запалени планинари и не се получи. Така че ако някой от вас колеги си търси дружка за планината или има група и приема нови членове, аз съм на линия!
Причудливо дърво:
Последен поглед от високо:
И още едно чудно огънато дърво:
Неусетно неделната ни разходка приключи.Качихме се в джипа и потеглихме към къщи!
), а именно- от Благоевград през Добринище към хижа Гоце Делчев, преди хижата се отклонихме на ляво по черен път(на отклонението има табелка-"Брезница"), по който се движихме около 8.5км, а след това направихме рязък(почти обратен) завой на дясно и започна изкачване по доста отнесен от дъждовете път-около 3,5км и оставихме джипа на една полянка.Първата част от черния път е проходима и за леки автомобили-пътя е на твърда основа и е в добро състояние, но последните 3км, както казах са отнесени от дъждовете, а и са изкачване- не стават за леки коли, но ние дори и с напълно стокова фероза нямахме проблем, просто трябва да се внимава при слалома между камъни и улей направени от водата.Още в началото ми направи впечатление, че местността е много спокойна- срещнахме само един джип, като изключим няколко спрени около пътя мотори - предполагам на берачи на горски плодове.
Гледката от "паркинга", върхът който се вижда от ляво е Ореляк(2099 м.) :
На където и да погледнеш се разкриват красиви панорами:
Цветя и живот навсякъде:
Ние оставихме джипа и пътя взе, че стана хубав:
Маркировката първо започва с "червено и бяло", след това преминава в "жълто и бяло" или по-точно - "червено и бяло" продължава за Поповото езеро:
Подредени за снимка:
Около пътя беше пълно с горски плодове:
И множество и различни гъби:
Върховете ни се показват:
Поточе:
Природата си знае работата:
Връх Сиврия(2590,5м):
Виещо се поточе, а над него връх Полежан(2851 м):
Върховете на Пирин, от ляво на дясно: вр.Сиврия(2590,5м), вр.Полежан(2851 м) и вр.Безбог(2645 м):
Поглед назад:
Виещото се поточе погледнато от високо:
Гьолче
:Връх Полежан се подава от ляво , връх Безбог се вижда от дясно:
Отново поглед назад:
Пристигнахме на първото от Кременските езера, в интернет пише, че са седем постоянни и две пресъхващи, но нашия водач и навигатор твърдеше, че са само три.
Групата се умори от двучасовия преход и решихме да не продължаваме, въпреки че аз имах сили и голямо желание да отида до още едно от езерата и да се кача на връх Сиврия, но реших да не продължавам сам.За целия пешоходен маршрут на път за езерото от два часа и около 5-6 километра не срещнахме нито един човек!
Пристигайки на езерото заварихме един турист, който идваше от Безбог, а на връщане срещнахме група от 4-5 човека-това беше, през останалото време спокойствие! На езерото се бяхме умълчали и когато вятъра спираше настъпваше абсолютна тишина, такава тишина, която не можеш да чуеш на друго място и която мога да слушам с часове.Ето го и езерото:
Седейки там и по пътя на връщане си мислех, за съседната тема на колегата и за щастието да изкара седем дни в този рай.Стигнах до извода, че трябва да се екипирам по-сериозно и да си намеря другар за подобни експедиции, маршрута и другите подробности вече се зараждат в главата ми!Най-трудно се оказва намирането на някой, който да ми се върже на акъла- тази година се опитах да реализирам тридневен поход в Рила, но около мен няма запалени планинари и не се получи. Така че ако някой от вас колеги си търси дружка за планината или има група и приема нови членове, аз съм на линия!
Причудливо дърво:
Последен поглед от високо:
И още едно чудно огънато дърво:
Неусетно неделната ни разходка приключи.Качихме се в джипа и потеглихме към къщи!
Коментар