Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

[verter]

Рила и местноста около язовир Калин ме привлече отново. В буквален смисъл ме "дръпна" от пътя за Рилския манастир, към който бяхме тръгнали.
Това ми качване мисля е пето, като освен, че не ми омръзва, непрестанно откривам нови и интересни места и гледки.
Нещо повече, искам още идните месеци пак да дойда тук и да се разходя по билата над Рилските и Урдините езера, да преспя тук и да заснема залеза и изгрева на такива височини.
Би било страхотно изживяване.

Естествено въоръжен с фотоапарата, запечатах и това посещение. В момента там горе е пролет.
Все още се топят големи преспи, множество ручейчета изпълват със свежест и екот околоностите, минзухарите красят полянките, а свежо зелената трева буквално грее под слънчевите лъчи.
Температурата бе около 7-9 градуса и дъхът се виждаше, но когато си подгрял тази темература идва много приятно.
Очакваше се и заоблачаване в следобедните часове, което ни пречеше да спретнем някой по-дълъг пешеходен обход. Тук на 2500 метра надмосрска височина си буквално в сърцето на облаците, но евентуално и на бурята.
Въртяхме се в радиус от няколко километра от джипа и с готовност да се върнем бързо към него при нужда. Ставал съм свидетел на рязко влошаване на времето тук, което беше плашещо, дори в купето на превозното средство.

Маршрут:
Направих дежурните снимки на двата язовира - голям и малък Калин. Черните води на Карагьол също имат отредено място на моята виртуална лента.
Спретнахме един пешеходен тур (само около 3-4 часа), като се качихме първо на билото на връх Малък Калин, след него и на Голям Калин. Поглед към Калинини езера. Откриха ми се прекрасни гледки и към циркусите Голяма и малка Мокрица, които отводянват билата в околностите. Големи преспи захранват няколко водопада тук. В далечен план през облаците се виждаха откъсачно билата на Царев връх и Мальовица. Пирин със снежните си върхове също се забелязваше.
В следобедните часове не само, че времето не се влоши, ами дори се изчисти и ни откри още красиви гледки.
За пореден път - страхотно място, което те изпълва с удоволствие и ти дава сили за работната седмица.

Комично подминах с лекота отбивката за към язовир Калин и карах още 10км нагоре посока Рилския манастир

Каскада водопади - Дяволски води.
Спускат се по коритото на едноимената река. Виждат се от пътя за манастира, но са трудно достъпни, поради стръмнината и липсваща пътека.


Един от рилските исполини. Не се нагърбвам с точно име, защото не съм сигурен.


След като се върнах бързо обратно и подхванах верния път, запонах да обръщам внимания на дребните и цветни детайли.
Бих желал по-подробно да мога да огледам всичко наоколо, но ме притесняваше, че може по билата да паднат облаци и времето да се развали, което щеше да ни лиши от най-красивото.
Времето в планините почти винаги е ясно рано сутрин до към обед и след това се заоблачава и разваля. В момента на снимките беше почти пладне, така че не това е най-добрия час за качване, ако искаш да стигнеш нависоко и надалеч.

Цветната градина















Засега времето предполагаше към обещаваш летен ден в планината. Синьо небе, високостоящи пухкави бели облаци и безконечна зеленина и свеж аромат на иглолистна гора.



Тесният бетонен път е стар. Строен е някъде между 30-те и 50-те години на миналия век.





Високите била (над 2500 м.) разкъсваха облаците.





Неповториямият като изживяване път.





Красива Рила





Поглед назад: град Рила, село Стоб, с.Кочериново....





По това време от годината водата е в изобилие.





Най-красивата част от пътя - 12те обратни завоя, катерещи стръмно едната страна на лавинообразния склон.
На места все още се топят преспи.













На фона на обширните склонове и огромните скални късове, миниатюрна красота скромно изпъква.













Билната част, както винаги е дом на облаците, но така ти напомня, че си вече си на над 2400 метра височина.







Язовир Голям Калин. Разположен на 2394м. над.в. и задържащ 1 млн.куб.м. вода.



Връх Малък Калин - 2664м.



Поглед от близкото възвишение



Съседните била на Рила, отдясно на пътя за Рилския манастир, както и снежните северни била на Пирин на заден план.








Тук на места през зимата снегът достига 6 метра.



Още един поглед към яз. Голям Калин



На заслон Винчето - 2550м. Пътят слизащ до язовир Карагьол, очаквано е потънал в няколко метрови преспи.



Язовир Карагьол (Черното езеро) оправдава името си.
Разположен е на 2364 метра надморска височина. Водният обем е 2 млн.куб.м.





Поглед към обширният циркус "Голяма мокрица", където е разположена и хижа Иван Вазов.



Огромен снежен къс плуващ във водите на черното езеро



В далечината свенливо се прокрадва контурът на връх Мальовица.



Близкият връх - Малък Калин, до който решихме да се разходим.













Вече сме на върха - 2664м. Страхотни гледки във всички посоки дават повод за много хубави снимки.

Поглед към язовир Голям Калин.





И към малкия му събрат - язовир Малък Калин.





Отдругата страна подобният на канал оток от едно от Калинкските езера. Точно покрай него минава и пътеката за хижа Вазов.



Пътят ни продължава по ръба на скалите към съседния връх - Голям Калин.







Тук в момента пролетта е в своя разцвет и очаква лятото, което ще дойде съвсем за кратко, преди всичко отново да изсъхне и потъне за повече от половин година под сняг.
Тези красиви високопланински цветя имат съвсем малко време да изпъкнат и бъдат забелязани.



















Връх Голям Калин - 2667м.





Страхотните зъбери спускащи се отвесно от върха. Под тях целогодишно се крият преспи сняг, които захранват Калинските езера.









На връх Голям Калин, на който за първи път стъпвам се открива панорамна гледка.



Страхотен водопад се спуска полегато стотици метри.



Високите била (връх Варла 2593м. в центъра на кадъра) все още са покрити в пастелни цветове, очаквайки свежият зелен цвят да ги залее и тях.




Общ план на връх Варла и преспите под него даващи сила на този красив "водосток"


Двата върха Калин. Този на който сме е по висок само с 3 метра от по-малкия си брат.



Снимка и към циркуса "Голяма Мокрица", който е наречен така, защото отводнява почти целия район.
хижа Вазов се откроява с ярък червеникъв цвят.




В центъра на снимката е дерето "Малка Мокрица"









Още един водопад озвучава това огромно пространство.



Простор и величие

[verter]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Рилският манастир е точно зад това било







Царев връх - 2376м. отсреща







Спускаме се към язовир Малък Калин. Кадър в който се побират и двата язовира носещи това име.



Огромни скални късове и пукнатини







Извор, който бързо се превръща в рекичка





Много вкусна вода









По бреговете на язовира. Силните слънчеви лъчи предизивкват изпарения



Водата огряна от слънцето на фона на Пирин



Тучните поляни подгизнали във вода







В късните следобни часове гледките се избистриха. Пирин се виждаше много добре.



Водоскок в непосредствена близост до яз.Голям Калин....



...чийто води дремеха следобеден сън в пълно спокойстие, което бе в унисон с нашето.









Време е за прибиране













Албумът е тук: http://verter.snimka.bg/mountain/nes...2.33574948.big

[suzuki team]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Много благодаря,всичко е отново на много голяма висота! В който и да е смисъл на думата! Продължавай се така!

[TEXT]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Благодаря за удоволствието от безкрайната красота и увлекателния разказ!! Пренесох се там!!

[Daniel]

Re: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Страхотно красиво, благодаря.

[Ivan_J]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Красота.
Отдавна се каня да отида, но кога ще стане...
Скоро ще ходя към Рила с лека кола, как е пътят нагоре към язовира, става ли за кола?

[vladstudio]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Чудесни снимки, страхотно място !
И за протокола едно уточнение, такъв връх Варла няма. Върхът местните го наричаме ВрЪла, а по картите обикновено го пишат ВЪрла. Другото е измишльотина предполагам поради недостатъчните правописни свойства на латиницата.

А за въпроса на Иван дали става пътя за кола..........абе по принцип става ако имаш добро охлаждане и яки нерви да караш с километри на първа и тук таме на първа. Но не е за предпочитане, по добре недей.

[zoro-1]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

И аз благодаря за споделеното.

[verter]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Благодаря за поправката.

За лека кола е възможно, но е рисково. Виждал съм Пасат 3 най горе на "Винчето" и няколко други леки автомобили зарязани по завоите. За джиповете не е проблем.
В началната част до Вец-а пътят е доста разбит и на вълни, има много стърчащи камъни, които могат да ударят картера. Нагоре колкото и да е странно пътят е доста добър. Прегряването при изкачване става лесно, ако двигателят или охлаждането са слаби, но това може да се избегне с почивки. Спускането подпалва спирачките и е проблем. На моя джип 1-ва бърза скорост не удържа в ролята на моторна спирачка, затова на бавни скорости без спирачки е най-добре.

Основен проблем е обръщането и разминаването. Малко са местата, където могат да се направят.

Подходящи месеци за качване: след средата на юли, август и до средата на септември. Понякога има и изключения. През останалото време , изключвам зимата разбира се, може да се очакват снежни преспи и лед по завоите, защото много вода се стича през пътя, а температурите рязко падат нощем.

Пътят е 16км, основно бетон, предимно тесен (колкото за един автомобил) необесопасен и много опасен, в последната си част е черен, каменист. Денивелацията е огромна: от около 1100м до 2500м.

[vladstudio]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

За този път бавните помагат изключително много и при изкачването и при слизането. Много по-добре е да качваш на трета бавна и да си гледкаш красотите наоколо, отколкото да се чудиш къде да отбиеш за да се охлади машината. А за спускането на спирачки просто забравете !

[дядо владо]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Както винаги разкошни снимки от красивата ни Родина , питането ми е към някой ако зане, кой кога и защо е строил пътя и бентовете?

[verter]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Ето тук е обяснено доста добре и е интересно четиво.

http://www.bg-tourinfo.com/kalin.htm

Това е извадка от посочения адрес:

Язовир "Калин" е язовирът с най-голямата надморска височина в България и на Балканите - кота на преливника 2394 м. Язовирът захранва с вода високопланинските ВЕЦ от група "Рила" - ВЕЦ "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила". Свързан е с вертикална шахта (височина 75 м.) и напорен тунел (дължина 1800 м.) с язовир "Карагьол". И шахтата, и тунелът разполагат със затворни органи - възможно е да се спира водният поток. Язовир "Калин" и язовир "Карагьол" образуват скачени съдове и захранват високонапорната ВЕЦ "Калин" - пад на водата 740 м, водно количество 650 л/сек. и мощност 4000 киловата. Мощността на централата е достатъчна за едновременното захранване на четири електрически локомотива "Шкода", каквито са повечето в състава на БДЖ.

Водосборната област на язовир "Калин" е с площ 1.8 квадратни километра. През 500 метров безнапорен тунел във водохранилището се изливат водите на езерото "Малък Калин"; с покрит канал в язовира се вливат водите на р. Дебращица под вр. Поличите. По този начин се набира среден годишен обем от 3.5 млн. кубични метра при максимален завирен обем 1 млн. кубични метра (или точно 0.001 кубичен километър). За сравнение: язовир "Студен кладенец" е с обем 0.489 кубични километра (само 489 пъти по-голям от язовир "Калин"), а язовир "Искър" е с обем 0.673 кубични километра. Черно море е с обем 520 000 кубични километра - 520 милиона пъти по-голямо от язовир "Калин". В своята дейност човекът все още не може да достигне мащабите на това, което природата е сътворила...
Част от водите на язовир "Калин" се изравняват в язовир "Карагьол". Освен това в двата скачени язовира се запазва и част от водите на изравнителния дневен обем на ПАВЕЦ "Калин" - когато ТЕЦ произвеждат електроенергия през нощта, тя се използва за връщане на води обратно в язовирите за повторно захранване на ВЕЦ (това са т.нар. помпено - акумулиращи водноелектрически централи или ПАВЕЦ). За тази цел се използва мощна помпа с дебит 500 литра в секунда при напор 860 метра. Така се постига енергоспестяване - в противен случай произведената електроенергия от ТЕЦ-овете ще остане неизползвана. Несъмнено добре замислено техническо решение! Дори и деситилетия преди да стане дума за глобално затопляне и енергоспестяване, е имало хора, които са се замисляли за много неща...

Стената на язовир "Калин" е от гравитачен тип с бетон, с максимална височина от дъното 13.5 метра и дължина на короната 400 м. Нейният строеж е започнат през 1943 година и е завършен през 1946 г. от Гранитоид АД. Една година след това язовирът е национализиран (започва купонът :-))). От 1949 до 1952 година е изградена каменнонасипна стена на язовир "Карагьол", с което обемът му е увеличен с около 1.5 милиона кубични метра.

ВЕЦ Група Рила е първата цялостна хидроенергийна каскада в България. Строителството є е осъществявано през 1925 - 1948 г. от акционерно дружество Гранитоид (собственик, проектант и изпълнител) и през 1949 - 1952 г. познайте от кого: от Народната власт, разбира се, в лицето на Министерството на електрификацията по проекти на Хидроенергопроект. Техническото изпълнение на обекта е осъществено от от ДСО Хидрострой и ДСП Язовир Калин. Изграждането протича в следната последователност: ВЕЦ Пастра е построен през 1925 година, впоследствие са построени ВЕЦ Рила, ВЕЦ Каменица, ПАВЕЦ Калин и язовир Калин (1947г.). Язовир Карагьол е построен през 1952 г. Гранитоид АД започва строежа на язовирната каскада във времена, когато строителната техника е била на светлинни години от днешното си развитие. При това на голяма надморска височина, на каквато дори и днес малко инвеститори решават да започнат строителни работи. Какъв физически и финансов риск са поели собствениците на Гранитоид АД, е трудно да си представим. Заслужават само възхищение за смелостта си да се захванат с такъв рисков проект.


Първоначалният замисъл на Гранитоид АД е каскадата да се изгради по поречието на Рилска река. Впоследствие изпълнението е ориентирано по схемата Рила, Пастра, Каменица, Калин - с комплекс от язовири Калин и Карагьол като скачени съдове с еднакво най-високо водно ниво 2394 m. При специфичната морфология в створа на стената такова изпълнение е налагало изграждане на гравитачна бетонна стена с височина 50 метра, при завирен обем 5 млн. кубични метра с обхващане и на малкото езеро в обсега на циркуса Карагьол. Същевременно през 1947 г. е завършено изграждането на язовир Калин с гравитачна бетонна стена и на стоманен тръбопровод във вертикална шахта - за връзка с напорния тръбопровод към централата Калин. Бетонирането на язовирната стена е проведено чрез система от транспортни ленти с обща дължина 700 метра. През 1949 г. е завършено строителството на бетонен бараж Малък Калин и 500 метра безнапорен тунел за увеличен обхват на водосборната област на хидроенергийната система.
При поемане на работите по каскадата от Министерството на електрификацията въз основа на съответни допълнителни хидроложки проучвания е преценено, че надеждната годишна водна маса за язовирния комплекс е по-малка от прогнозираната от Гранитоид. При това положение основният замисъл на проектното решение за язовир Карагьол е променено, както следва: завирен обем от 2 млн. кубични метра при най-високо водно ниво от 2364 метра и 17 метра височина на язовирната стена от суха каменна зидария с водонепропусклив екран от асфалтирана юта върху подложен бетон и предпазна зидария от каменни блокове с цименто-пясъчен разтвор.
Строителството на язовир Карагьол е осъществено по работни проекти на четири етапа: подготвителен период през 1949 година - продължение на транспортната система, временно строителство, бараки за битово ползване, канцеларии, складове, производствени съоръжения и т.н. Започнати са някои основни строителни работи. През 1950 година започва вторият етап - основни строителни работи по язовирната стена. Прокопали са насрещно напорния тунел от Чала и от Карагьол (през стръмно наклонена галерия от естествения бряг на езерото). Разгърнато строителство по язовирната стена е третият етап от строежа на язовир "Калин" и се е извършило през 1951 г. Построен е бетонен зъб, след това е положена суха каменна зидария, подложен бетон за екрана и е запоната асфалтовата хидроизолация. Изготвени са локални бетонни пломби в напорния тунел, проектирана е на място и е изпълнена плаваща помпена станция. Езерото е изпомпено през наклонената шахта и напорния тунел към ВЕЦ Калин. Направен е пробив в дъното към напорния тунел, а впоследствие и вход на напорния тунел в завършен вид. Последният етап от строежа включва спонтанно частично завиряване от стопяване на снега през пролетта и лятото на 1952 г. Завършена е сухата каменна зидария, бетониран е екранът и е завършена асфалтовата хидроизолация, изграден е преливникът, изпълненена е предпазната каменна зидария по екрана, положена е бетонна настилка по короната. Накрая естествено са монтирали парапет откъм водната страна на стената - без парапет като нищо човек може да падне от стената долу, което би имало много неприятни последици.




При суровата високопланинска обстановка още от започване на строителството на каскадата приоритетно значение е имал транспортът. Транспортната система e изграждана постепенно, като започва от с. Пастра като връзка със съществуващата теснолинейка и пътя към Рилския манастир. След това тя е развивана нагоре в планината в органична връзка с конкретните топографски параметри. Всички елементи на системата са осъществявани според първоначалния замисъл на Гранитоид. Обичайни са пътните връзки в системата с необичайни на места надлъжни наклони и радиуси на криви, както и дековилните линии за ръчно бутани вагонетки. Като специфично пригодени за конкретната теренна и производствена обстановка са следните съоръжения:

1. Воден бремзберг с дължина на релсовия път 1200 метра, който е уникален за времето си у нас. Какво представлява това инженерно - техническо съоръжение? Ами то се състои от два еднакви вагона, оформени като стъпалообразни платформи, които се движат като совалки по общ единичен релсов път с гара за разминаване по средата на дължината. Вагоните са скачени със стоманено въже, преминаващо в горната станция през стоманено колело, кораво свързано с лентова фрикционна спирачка (от немски ез. Bremse - спирачка и Berg - планина). При горната станция единият вагон се напълва с воден баласт в количество, съответстващо на полезния товар, подлежащ на изкачване с другия вагон, влязъл в подходящ канал при долната станция. С отпускане на фрикционната спирачка от машиниста в горната станция горният вагон изтегля долния. От спускания вагон при движението надолу постепенно изтича вода за компенсиране на припадащото се тегло на спускащото се стоманено въже. В гарата за разминаване въжето се насочва ръчно с дървен лост през съответни ролки, за да се предотврати застъпване от изкачвания вагон. При достигане до горната станция полезният товар се претоварва ръчно на платформени вагонетки. След разтоварването изкаченият вагон се пълни с воден баласт за повтаряне на махаловидната операция. Съоръжението е доста добре замислено - използва земното притегляне, за да спестява енергия
2. Електрически хаспел с товароподемност 5 тона и дължина на релсовия път 420 метра, положен директно по стръмния наклон в траншеи през скалите и в долната част върху дървен мост с дължина 50 метра. По релсов път с широчина 1000 mm се движи вагон с хоризонтална платформа върху стоманена скелетна конструкция, оформена съобразно стръмния наклон. Закачен със стоманено въже за хаспелния винч в горната станция, вагонът се придвижва като совалка до долната станция и обратно. През 1951 г. скелетната конструкция е преустроена в бункер със стени от стоманена ламарина за превозване и на пясък. Докарваният до горната станция пясък с товарни коли, претоварен на вагонетки, движени по страничен дървен мост, се изсипва по улей във вагона. Пред долния дървен мост пясъкът се изпразва през клапа в долната част на челната стена на бункера и по улей с воден поток се отлага в съответната пясъчна депония. Това е и последната завършваща промивка на пясъка. С това преустройство дължината за транспорт на пясък се скъсява със 120 метра, а времето за превоз на една партида пясък (натоварване, превоз и разтоварване) се съкращава до 50%.
3. Гравитачни бремзберги. Докарваните до двете крила на язовирната стена каменни блокове за сухата зидария се спускат с платформени вагонетки и се отправят до крановете по съответните нива за зидане. Наклонените релсови пътища на бремзбергите са двойни - за самостоятелно движение на вагонетките нагоре-надолу, контролирано от съответните лентови фрикционни спирачки. Спусканите пълни вагонетки изтеглят нагоре празните.
4. Малки електрически хаспели. Те се използват за преодоляване на денивелации на къси разстояния при конкретната планинска морфология, относително тясното работно пространство около язовирната стена и непосредствено близките кариери за ломен камък.
5. А-кранове с електрически лебедки. Те са двуноги, направени от дървени стълбове с по една стоманена ролка. Каменните блокове се връзват и притеглят над релсовите линии с телени въжета от електрическите лебедки, през стоманените ролки, за да се натоварят върху платформени вагонетки, да се откарат към бремзбергите и да се спуснат до изгражданата язовирна стена.
6. Плаваща помпена станция. Тя представлява сал, върху който са монтирани подходящи помпи с електродвигатели. Салът е създаден върху подходящ стапел на брега на езерото близо до язовирната стена от налични материали, останали от Гранитоид АД. Използвани са стоманени шевни тръби и елементи за шпунтова ограда тип Ларсен за образуване на платформа за помпената станция. Елементите са заварени за стоманените тръби и оставени да стърчат като конзоли за подлагане под тях на ламаринени варели. Превозването на помпите и всичко необходимо за станцията става по вода чрез лодка от стоманена ламарина и прикрепени към нея ламаринени варели. След изпомпване на езерото и частичното му завиряване през 1952 г. помпената станция е демонтирана, а салът се използва за превози по езерото. Движението на сала се осъществява от работници, теглещи конопено въже, разпънато по желаната за придвижване посока - нещо, подобно на картината "Бурлаки на Волге" от Иля Репин :-)
7. Транспортни ленти. С тях се пренасят бетонна смес до язовирната стена и добавъчни материали до сала от помпената станция за превоз по вода и от сала до бетонобъркачка за изпълнение на зъба в дясното крило на язовирната стена (след частичното завиряване през 1952 г.). Използвани са налични гумени ленти, ролки и ролмотори от използваните за бетонирането на язовирната стена Калин, монтирани върху съответни дървени прътови конструкции.
   

Транспортната система явно е била подходяща и ефективна при конкретната обстановка. Чрез нея се превозва всичко необходимо за строителството на обекта * машини, материали, хора. Използването на схемата е свързано (особено в горната част) с естествените трудности, породени от високопланинската обстановка * големи височинни разлики на относително къси разстояния, сурови климатични условия и т.н. Всеки турист, посетил планина от алпийски тип, знае за какво става въпрос. И все пак язовирът е построен с общите усилия на много хора - освен да ограбва частна собственост и да изпраща по лагери, Народната власт е успяла да осъществи и някои градивни неща. Друг е въпросът, че в началото социализмът е сторен от хора, расли и изграждали се като личности по времето на капитализма. Впоследствие капитализмът след 1989 г. се гради от хора, родени по времето на социализма и резултатите са налице в момента.
Към работи на открито се пристъпва нормално през втората половина на май. Това е свързано с ръчно разкриване на пътищата във високата планинска част и на дековилните линии в района на язовирната стена. През 1951 г. общият обем на изгребания сняг е 100 000 кубични метра. На места по пътя около кота 2550 дебелината на снежната покривка достига до 6 метра. При портала на наклонената галерия се наложило преди да се изпомпи езерото да се разчисти снежна маса с височина до 16 метра. Въпросният сняг е натрупан най-вероятно от лавини.

copyright©by everybody

[vladstudio]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Съоръженията на ВЕЦовете още работят безотказно от времето на Томанек и Наудашер. По напорните тръбопроводи всичко е на нитове, няма заварки, няма болтове. Качество и перфекционизъм.

[stoycho_y]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Красота.
Отдавна се каня да отида, но кога ще стане...
Скоро ще ходя към Рила с лека кола, как е пътят нагоре към язовира, става ли за кола?

Миналата година се качвахме до язовира с Бора комби. Малко преди язовира има един праг на пътя където задължително опира отдолу. Инъче успяхме да се качим почти до Винчето, като вече накрая имаше много големи камъни и спряхме . Ето една снимка, на която в далечината се вижда колата и до къде сме стигнали.

[alex_markov]

От: Безграничната красота на Рила, Калинин циркус.

Прекрасен разказ (както винаги )!
Преди доста години се качих до язовира с тойота корола (над 200 удара отдолу, смрад от съединителя, но без щети), а преди 5 години имаше бариера и се върнах от средата, наскоро не съм пробвал, какво е положението с бариерата и пазача?