Tweet
Отново Централна Стара планина, отново юни месец, отново след обилен дъжд.
Пешеходен маршрут сред невероятна природа. Отне ми 12 часа.
Маршрут:
Карлово -
м-т. Баража - х.Хубавец - х.Балкански рози -
х.Левски - превала - х.Равнец -
Карлово
По синята маркировка до превала, мястото най вдясно, където се пресичат синя, зелена и жълта маркировка.
Спускането обратно осъществих по жълтия трак, като в близост до хижа Равнец се отклоних от него и спуснах през гората до Карлово по черния пунктир.
Тръгнах 7 часа сутринта. Денят вече е много дълъг и пресметнах, че мога да тръгна малко по-късно.
Планираният маршрут прави обиколка около Стара река. Може да се извърви и в обратната посока. Двуумях се известно време, откъде да започна да катеря и откъде да слезна, но прецених, че на изкачване по-добре би било да съм покрай реката, където водата е в изобилие и осигурява хладина, Слизането бе през предимно през незалесени участъци бедни на потоци и чешми.
Утринно Карлово
Цветя изпъстряха всяка полянка край пътеката.
Всичко наоколо е много красиво и ухае страхотно. Чудесен месец за излет в планината.
Табелата за началото на парк Централен Балкан, както и богатството, което опазва.
Макар слънцето вече да е набрало височина, пътеката ми върви все по каньона на реката, така че до обед не достигаха слънчеви лъчи до мен.
Екотът на реката бе мощен. Тази снимка е след водохващането за ВЕЦ "Васил Левски" и обикновено тук водата е доста по оскъдна, но не и сега.
Хладината се усеща. Около 14 градуса, но изкачването в първата част е стръмно и кръвта "кипи"
Влажността бе страховита, близо 90%
Излялият се порой предната вечер бе оставил следи.
По короните на дърветата и по храстите все още имаше капки. На места вятърът образувал се в каньона отръскваше короните на дърветата и върху мен падаше дъжд.
Местността "Баража". Оттук част от водата тръгва по тръбите към водонапорната кула.
Спокойните води на вира.
Пътеката ми вървеше през гората, в тесен участък на каньона под гъста сянка. Хладината е целодневен господар тук.
Стара река преди първата хижа "Хубавец"
Свежата зеленина констрастира страхотно на фона на мокрите черни скали.
Пътеката не се отделя нито за миг от коритото на реката. Десетки мостчета те прекарват ту отляво, ту отдясно.
Улеообразен участък през който водата силно се разпенва и бушува.
В следващия миг се укроятва в спокоен вир.
Красиви гледки - надвесната зеленина над бушуващата река.
Мини водопади се спускат и пресичат пътеката.
Високите обувки са задължителни през такива местности. Всичко е подгизнало и краката потъват дълбоко.
Не тръгвайте с маратонки или други ниски обувки!
Свлачище над пътеката
Някъде между 9 и 10 часа за първи път видях слънцето.
Реката привлича погледа като магнит. Кадър сниман от мост над коритото.
От влагата на моменти ми се запотяваше обектива.
Хлъзгави скали крият опастност от подхлъзване.
Внимавах много и стъпвах внимателно и избирателно.
Подгизнали листа покрай пътеката.
По стволовете на буките все още се стичаше вода. Както разбрах по късно от хижарите, снощният порой наистина е бил много силен.
Мъхове обогатяваха допълнително пейзажа.
Пътеката...
Гората...
Още няколко красиви кадри на Стара река.
Оранжевият цвят на мокрите есенни листа оцеляли през зимата внасят страхотен констраст.
и поредният мост
В близост до втората хижа по маршрута - Балкански рози
Огромни коренища издават възрастта на гората.
Един от множеството притоци, захранващи силата на реката.
Слънцето започва да изпарява влагата.
Огледален вир край коритото на реката.
Чудновати образования
И още констрасни багри
Вирове, през които реката тече спокойно
Капки вода се стичаха отвсякъде
Цветна красота
Миниатюрна гъбка, с големината на глава на карфица.
Подминах и втората хижа - Балкански рози.
Тук хижарите ми се оплакаха от пороя излял се снощи.
В Карлово го регистрирах по светкавиците и гръмотевиците отекващи от Балкана. Едвам пръсна, но явно тук е бил много силен.
Все по често се виждат дърветата столетници.
Сред буковата гора се срещат вече и иглолистни видове
Снощният порой. Личеше по откъснатите свежи листа по пътеката.
Карта на околността край хижата. Има интересни обекти.
Виждат се и символите на горските животни: мечка, вълк, орек и сърна.
Към хижа Левски пътеката леко се отдалечава от реката и настава малко по тихо.
Тук гората е впечатляваща
Местност "Казаните". Дълбоки вирове, които укротяват много вода и създават водовъртеж.
Реката все още има сила, въпреки че, колкото по нагоре се качвам, толкова по-малко притоци се вливат в нея.
Короните на дърветата са толкова плътно една до друга, че почти не достигат земята слънчевите лъчи
Отзад гората вече прозира. Краят на горския пояс и начало на гледките. Нямах търпение, въпреки че и в гората е страшно приятно.
Хижа "Васил Левски" - най-високо разположената в местността - 1356 метра.
Следва продължение.....
Пешеходен маршрут сред невероятна природа. Отне ми 12 часа.
Маршрут:
Карлово -
м-т. Баража - х.Хубавец - х.Балкански рози -
х.Левски - превала - х.Равнец -
Карлово
По синята маркировка до превала, мястото най вдясно, където се пресичат синя, зелена и жълта маркировка.
Спускането обратно осъществих по жълтия трак, като в близост до хижа Равнец се отклоних от него и спуснах през гората до Карлово по черния пунктир.
Тръгнах 7 часа сутринта. Денят вече е много дълъг и пресметнах, че мога да тръгна малко по-късно.
Планираният маршрут прави обиколка около Стара река. Може да се извърви и в обратната посока. Двуумях се известно време, откъде да започна да катеря и откъде да слезна, но прецених, че на изкачване по-добре би било да съм покрай реката, където водата е в изобилие и осигурява хладина, Слизането бе през предимно през незалесени участъци бедни на потоци и чешми.
Утринно Карлово
Цветя изпъстряха всяка полянка край пътеката.
Всичко наоколо е много красиво и ухае страхотно. Чудесен месец за излет в планината.
Табелата за началото на парк Централен Балкан, както и богатството, което опазва.
Макар слънцето вече да е набрало височина, пътеката ми върви все по каньона на реката, така че до обед не достигаха слънчеви лъчи до мен.
Екотът на реката бе мощен. Тази снимка е след водохващането за ВЕЦ "Васил Левски" и обикновено тук водата е доста по оскъдна, но не и сега.
Хладината се усеща. Около 14 градуса, но изкачването в първата част е стръмно и кръвта "кипи"
Влажността бе страховита, близо 90%
Излялият се порой предната вечер бе оставил следи.
По короните на дърветата и по храстите все още имаше капки. На места вятърът образувал се в каньона отръскваше короните на дърветата и върху мен падаше дъжд.
Местността "Баража". Оттук част от водата тръгва по тръбите към водонапорната кула.
Спокойните води на вира.
Пътеката ми вървеше през гората, в тесен участък на каньона под гъста сянка. Хладината е целодневен господар тук.
Стара река преди първата хижа "Хубавец"
Свежата зеленина констрастира страхотно на фона на мокрите черни скали.
Пътеката не се отделя нито за миг от коритото на реката. Десетки мостчета те прекарват ту отляво, ту отдясно.
Улеообразен участък през който водата силно се разпенва и бушува.
В следващия миг се укроятва в спокоен вир.
Красиви гледки - надвесната зеленина над бушуващата река.
Мини водопади се спускат и пресичат пътеката.
Високите обувки са задължителни през такива местности. Всичко е подгизнало и краката потъват дълбоко.
Не тръгвайте с маратонки или други ниски обувки!
Свлачище над пътеката
Някъде между 9 и 10 часа за първи път видях слънцето.
Реката привлича погледа като магнит. Кадър сниман от мост над коритото.
От влагата на моменти ми се запотяваше обектива.
Хлъзгави скали крият опастност от подхлъзване.
Внимавах много и стъпвах внимателно и избирателно.
Подгизнали листа покрай пътеката.
По стволовете на буките все още се стичаше вода. Както разбрах по късно от хижарите, снощният порой наистина е бил много силен.
Мъхове обогатяваха допълнително пейзажа.
Пътеката...
Гората...
Още няколко красиви кадри на Стара река.
Оранжевият цвят на мокрите есенни листа оцеляли през зимата внасят страхотен констраст.
и поредният мост
В близост до втората хижа по маршрута - Балкански рози
Огромни коренища издават възрастта на гората.
Един от множеството притоци, захранващи силата на реката.
Слънцето започва да изпарява влагата.
Огледален вир край коритото на реката.
Чудновати образования
И още констрасни багри
Вирове, през които реката тече спокойно
Капки вода се стичаха отвсякъде
Цветна красота
Миниатюрна гъбка, с големината на глава на карфица.
Подминах и втората хижа - Балкански рози.
Тук хижарите ми се оплакаха от пороя излял се снощи.
В Карлово го регистрирах по светкавиците и гръмотевиците отекващи от Балкана. Едвам пръсна, но явно тук е бил много силен.
Все по често се виждат дърветата столетници.
Сред буковата гора се срещат вече и иглолистни видове
Снощният порой. Личеше по откъснатите свежи листа по пътеката.
Карта на околността край хижата. Има интересни обекти.
Виждат се и символите на горските животни: мечка, вълк, орек и сърна.
Към хижа Левски пътеката леко се отдалечава от реката и настава малко по тихо.
Тук гората е впечатляваща
Местност "Казаните". Дълбоки вирове, които укротяват много вода и създават водовъртеж.
Реката все още има сила, въпреки че, колкото по нагоре се качвам, толкова по-малко притоци се вливат в нея.
Короните на дърветата са толкова плътно една до друга, че почти не достигат земята слънчевите лъчи
Отзад гората вече прозира. Краят на горския пояс и начало на гледките. Нямах търпение, въпреки че и в гората е страшно приятно.
Хижа "Васил Левски" - най-високо разположената в местността - 1356 метра.
Следва продължение.....
'
Благодаря....
Коментар