Tweet
Когато ходихме групово преди около месец там, се оказа че затворът на фотоапарата ми е блокирал и само съм мислел че снимам. Така че вчера повторих разходката в семеен вариант.
Решавам да мина по напряко и следва леко забатачване, добре компенсирано от приятните гледки:
Най после стигам до познатия път
Времето е прекрасно, а нюанса на тревата е значително изместен от жълто към зелено в сравнение с края на март.
Посоката е вярна, но крайната цел е все още невидима.
Старопланинско - Понорски прелести
Време за позиране
Изглеждат доволни
Изоставена къща в средата на нищото
Времето продължава да ни радва
Много добре се виждат двата начина да стигнем целта. Първоначално решавам да минем през гората в ляво, както минахме предишния път с групата.
Познатото трасе
В поледния момент, обаче, виждам че има начин и решавам да видя как е по десния път, защото не съм минавал от там
Поглед назад
Тази гледка ме убеждава, че съм взел правилно решение и напълно компенсира досадното спускане по едър камънак, което предстои.
Стигаме до целта - реката която изчезва в нищото.
Софи е впечатлена и опитва да хвърли всички камъни, които може да докопа и вдигне в реката. Не знам как да и обясня, че ако е решила да премести корито, ще трябва да летуваме тук
Поглед от високо
Поемам без път, сляпо вярвайки на спомените си и навигациата. Би трябвало да излезна на пътя. Така и стана.
Долината на изоставените мравуняци.
Следва технично спускане през хвойната.
Времето започва да се разваля
Пос;еден поглед от високо
Финално спускане към Брезе
Решавам да мина по напряко и следва леко забатачване, добре компенсирано от приятните гледки:
Най после стигам до познатия път
Времето е прекрасно, а нюанса на тревата е значително изместен от жълто към зелено в сравнение с края на март.
Посоката е вярна, но крайната цел е все още невидима.
Старопланинско - Понорски прелести
Време за позиране
Изглеждат доволни
Изоставена къща в средата на нищото
Времето продължава да ни радва
Много добре се виждат двата начина да стигнем целта. Първоначално решавам да минем през гората в ляво, както минахме предишния път с групата.
Познатото трасе
В поледния момент, обаче, виждам че има начин и решавам да видя как е по десния път, защото не съм минавал от там
Поглед назад
Тази гледка ме убеждава, че съм взел правилно решение и напълно компенсира досадното спускане по едър камънак, което предстои.
Стигаме до целта - реката която изчезва в нищото.
Софи е впечатлена и опитва да хвърли всички камъни, които може да докопа и вдигне в реката. Не знам как да и обясня, че ако е решила да премести корито, ще трябва да летуваме тук
Поглед от високо
Поемам без път, сляпо вярвайки на спомените си и навигациата. Би трябвало да излезна на пътя. Така и стана.
Долината на изоставените мравуняци.
Следва технично спускане през хвойната.
Времето започва да се разваля
Пос;еден поглед от високо
Финално спускане към Брезе
Коментар