Tweet
Тръгнахме около обед с един приятел с цел опознаване на нови райони около Копривщица. Целта ми беше да се кача на запад по билото от Копривщица и да слеза или в с.Чавдар или в Панагюрски колони.
Хванахме пътя малко след изхода към Панагюрище.
Скоро започнаха да се разкриват красотите на Средна гора.
Тук на този разклон, още в началото на разходката GPS се срина. Всичките ми опити да го пусна останаха безуспешни. Решихме да продължим само по компаса на часовника.
Един от тези хубавци ми наръфа яко пластмасовият разширител на калника. Едно време като моторист ми беше много гадно да срещна такива подивели песове и сега като гледах как ръфаше пластмасата си представих, ако бях с мотор какво щеше да се случи с ботушите ми (в най-добрия случай).
Копривщица остана в ниското.
Продължаваме нагоре,
но на билото ни очакваше неприятна мъгла.
Все пак продължихме да катерим.
Предполагам пейзажа наоколо беше красив, но се виждаха само откъслечни гледки.
Малко преди вр. Бич мъглата леко започна да се разрежда
Наоколо беше разорано от диви прасета.
Продължавайки в гората ми проблесна ламаринен покрив. Отбих се за бърз обед. На табелата беше отбелязано, че това е историческа местност "Хайдушки кладенец"
Мястото беше чисто и поддържано.
Имаше и изградена каменна чешма.
След бърз обяд
се върнах на около стотина метра, където видях път водещ на север. По пътя имаше и пресни следи на автомобил. Имаше и указателна табела. Надявах се този път да ме отведе до с. Чавдар.
Явно се намирах в дивечовъдно стопанство, поради наличието на подхранвани чакала и наличието на много дивечови пътеки.
След това чакало пътя стана доста изяден.
Продължихме надолу, но отсъствието на следи от автомобили ни подсказваше, че по пътя не е минавано скоро. Явно следите бяха само до чакалото.
След 700-800метра разбрахме и причината за не се минава по пътя. Тръбата, върху която беше изграден пътя се беше запушила и водата го е измила тотално.
Огледахме наоколо, но не можах да намеря подходящо място за пресичане на реката. Оставаше само едно - кръгом и обратно.
Взехме решение да се върнем на разклона и да се придържаме към следите, оставени от джиповете на работниците, опъващи оградата. След около километър пътя се раздели на две, като следи от джипове бяха и по двата разклона. Знаех, че Панагюрски колони е някъде на запад от нас. Решихме да хванем този, който тръгваше леко на югозапад.
В мъглата се видя нещо като малки рибарници.
Започнахме да се спускаме и мъглата леко оредя, като откриваше постепенно красотите на района. На снимките не се вижда хубаво, поради обилния дъжд.
На билото на балкана беше построен този малък параклис.
Пътя навлезе в гората
като скоро ни очакваше нова изненада
и тук реката беше скъсала пътя. На снимките не си личи хубаво, но единият бряг беше отсечен около 60-80 см.
Наложи се пак да обърнем. Отреща се виждаха следи от джипове и това ме накара да си мился, че е трябвало да хванем на разклона по северозападния път. Последва 4-5 км връщане и поемане по новия път.
Още в началото се появи в мъглата малка спретната къщурка. Изглеждаше като ловен дом.
След не повече от километър започна вилна зона, с редуващи се бунгала, а между тях
На изхода имаше табела указваща името на комплекса "МАНЗУЛ". Комлекса (поне според часовника ми) се намира на 1390м и е изграден на обширни поляни. Мястото много ни хареса и след оправяне на времето ще дойда пак със семейството.
От тук започна разбит асвалт, но гледките не спираха
новородено конче
Със слизането ни на асвалта за Златица разходката ни приключи, но с надежда пак да мина по тези места, но през по-подходящо време.
Хванахме пътя малко след изхода към Панагюрище.
Скоро започнаха да се разкриват красотите на Средна гора.
Тук на този разклон, още в началото на разходката GPS се срина. Всичките ми опити да го пусна останаха безуспешни. Решихме да продължим само по компаса на часовника.
Един от тези хубавци ми наръфа яко пластмасовият разширител на калника. Едно време като моторист ми беше много гадно да срещна такива подивели песове и сега като гледах как ръфаше пластмасата си представих, ако бях с мотор какво щеше да се случи с ботушите ми (в най-добрия случай).
Копривщица остана в ниското.
Продължаваме нагоре,
но на билото ни очакваше неприятна мъгла.
Все пак продължихме да катерим.
Предполагам пейзажа наоколо беше красив, но се виждаха само откъслечни гледки.
Малко преди вр. Бич мъглата леко започна да се разрежда
Наоколо беше разорано от диви прасета.
Продължавайки в гората ми проблесна ламаринен покрив. Отбих се за бърз обед. На табелата беше отбелязано, че това е историческа местност "Хайдушки кладенец"
Мястото беше чисто и поддържано.
Имаше и изградена каменна чешма.
След бърз обяд
се върнах на около стотина метра, където видях път водещ на север. По пътя имаше и пресни следи на автомобил. Имаше и указателна табела. Надявах се този път да ме отведе до с. Чавдар.
Явно се намирах в дивечовъдно стопанство, поради наличието на подхранвани чакала и наличието на много дивечови пътеки.
След това чакало пътя стана доста изяден.
Продължихме надолу, но отсъствието на следи от автомобили ни подсказваше, че по пътя не е минавано скоро. Явно следите бяха само до чакалото.
След 700-800метра разбрахме и причината за не се минава по пътя. Тръбата, върху която беше изграден пътя се беше запушила и водата го е измила тотално.
Огледахме наоколо, но не можах да намеря подходящо място за пресичане на реката. Оставаше само едно - кръгом и обратно.
Взехме решение да се върнем на разклона и да се придържаме към следите, оставени от джиповете на работниците, опъващи оградата. След около километър пътя се раздели на две, като следи от джипове бяха и по двата разклона. Знаех, че Панагюрски колони е някъде на запад от нас. Решихме да хванем този, който тръгваше леко на югозапад.
В мъглата се видя нещо като малки рибарници.
Започнахме да се спускаме и мъглата леко оредя, като откриваше постепенно красотите на района. На снимките не се вижда хубаво, поради обилния дъжд.
На билото на балкана беше построен този малък параклис.
Пътя навлезе в гората
като скоро ни очакваше нова изненада
и тук реката беше скъсала пътя. На снимките не си личи хубаво, но единият бряг беше отсечен около 60-80 см.
Наложи се пак да обърнем. Отреща се виждаха следи от джипове и това ме накара да си мился, че е трябвало да хванем на разклона по северозападния път. Последва 4-5 км връщане и поемане по новия път.
Още в началото се появи в мъглата малка спретната къщурка. Изглеждаше като ловен дом.
След не повече от километър започна вилна зона, с редуващи се бунгала, а между тях
На изхода имаше табела указваща името на комплекса "МАНЗУЛ". Комлекса (поне според часовника ми) се намира на 1390м и е изграден на обширни поляни. Мястото много ни хареса и след оправяне на времето ще дойда пак със семейството.
От тук започна разбит асвалт, но гледките не спираха
новородено конче
Със слизането ни на асвалта за Златица разходката ни приключи, но с надежда пак да мина по тези места, но през по-подходящо време.
Коментар