Tweet
В края на март, с малка надежда за каране на ски и с по-голямо желание за офф-роуд из Родопите се отправихме за Чепеларе. Много повече го харесвам от пренаселеното Пампорово. С пристигането стана ясно, че със ските е свършено, за това се отдадохме на комбинирани с джип и туризъм, разходки. Първия ден решихме да се качим с джипа до вр. Мечи чал и горе да се разходим. Стигнахме моторизирано, със сериозни усилия до тук:
После пеша по пистата. Вече сме на върха.
По пътя обратно.
Следват известни затруднения, но всичко преминава успешно.
Чепеларе от високо.
На следващия ден посоката беше с. Зорница - х. Изгрев.
По картата трябваше да има път до там, но отново стигнахме до непреодолими преспи след с. Изгрев.
Всички родопски села са уникални, но с. Зорница е един от бисерите. Дано снимките дадат някаква представа.
И както казва снимката, с джипа беше до тук. На там, до хижата - туризъм.
Това не е хижата, както от начало се зарадвахме.
Но това вече е тя. 
За съжаление през зимата не работи. Така че починахме отвън.
Поехме обратно и тъй като имаше още време се отправихме към с. Лилеково.
С впечатлението от тези красоти завърши и този ден.
Следва продължение.
После пеша по пистата. Вече сме на върха.
По пътя обратно.
Следват известни затруднения, но всичко преминава успешно.
На следващия ден посоката беше с. Зорница - х. Изгрев.
По картата трябваше да има път до там, но отново стигнахме до непреодолими преспи след с. Изгрев.
Всички родопски села са уникални, но с. Зорница е един от бисерите. Дано снимките дадат някаква представа.
И както казва снимката, с джипа беше до тук. На там, до хижата - туризъм.
Това не е хижата, както от начало се зарадвахме.
За съжаление през зимата не работи. Така че починахме отвън.
С впечатлението от тези красоти завърши и този ден.
Следва продължение.
Прикачени файлове
Коментар