Tweet
От много време все разработвам - доработвам
и не остава време за някоя красива и приятна разходка. Но за щастие и този момент дойде. Вчера са уговорихме с Иван Алексиев да се поразходи около връх Ком с цел той да си разузнае някакви маршрути, а аз да си поджиткам (с новите гуми), звъннах на Яро, Милен и едни приятели и речено - сторено. Днес около 10ч. потеглихме - не особено приятно кандилкане из не особено добрите ни пътища населени с автобуси който над 20км/ч не вдигат, но най накрай излезнахме от пътя и хванахме историческия път за Петрохан, продължавам да твърдя че той е по-хубавият път до Петрохан ама карай - Раиска красота - гледки, зеленина и мноооого цветя, пък и на време случихме не много топло - чудесно за разходка. Подминахме прохода (по билото) и без проблеми стигнахме старата хижа Ком - заключена, но очевидно в добро състояние и добре потдържана - "нощувка 3лв." пишеше на вратата, до тук хубави черни пътища - направо започнах да се отчаивам че ще "изпуснем" деня от там се опитахме да се качим на върха директно (всъщност намерихме една просека правена за ски писта, но бързо се отказахме - страхливци няколко паднали дървета, голям баир И обратно по същият път където след километър - два, срещнахме група "ендураджии" (дано не съм сбъркал термина) които ни казаха че на върха не можем да се качим, но по един пропуснат от нас път можем да отидем в желаната посока е пак имаха забележки към нашите возила - "няма да минете там е мочурляво..." но аз бях горд че моята машина снисходително я допуснаха "...е може би оня от зад с гумите...". Както и да е благодарихме и зацепихме към върха - той наистина изглежда стръмен и ние "шубелисани"
с извинения че нямаме много време (то пък си беше истина, трябваше да бързаме за което много ме е яд - можехме да се наслаждаваме още много на последвалата красота, ама аз избързвам...) решихме да го "подсечем" през един красив дол - наистина много красиво място където откривахме следи от път "от дъжд на вятър", но форсирахме една рекичка, с каменисти брегове и блатисти подстъпи - е Това беше забавление, ако Яро не беше помагал с навигацията нямаше така добре да се справим, беше готино. Но от там наистина закъсняли се разбързахме да си ходим, намерихме прекрасен черен път който със сигурност водеше към цивилизацията, започнах да се вкисвам че напускаме планината - ама не, Иван намери някакво пътче и екзалтиран ни помъкна по него (напреки на бързането но за добро) - това бяха едни от най-красивите пеизажи които съм виждал, наистина приказно място, където срещнахме и второто предизвикателство за деня - не особено стръмен (но все пак стръмен) път - превърнал се в река изровила в червената глина дупки - улеи - поточета с дълбочина на места по-голяма от 50-60см. Купона започна най-неочаквано като се оказа че след първите трудности, продължава все в този дух с километри, така че след кратко разузнаване (за TreXus-ите се оказа че това не е проблем) се върнахме и по нов, лек черен път започна състезание с времето - и с устоичивостта на пасажерите, които при малко по-високото темпо се превърнаха в пинг-понг-ови топки и весло се разлетяха из колата (нежно цапваики глава в глава от време на време).
Завършихме нашата разходка с леко разочарование от препълнената краипътна кръчма (нямаше места та стискахме до София) и от Неистовите жестове на Иван когато аз потеглях - забелязал беше Елегантно висящ откъснат заден амортесьор (според мен от доста време) та трябваше да лягам под "звяра" за да махам остатъците.
Всичко завърши добре, всички сме живи и здрави и пълни с впечатления, а това е най-важното.
Извиняваите за дългият разказ ама дано ви е харесал
Едва не забравих - ето и малко снимки (не можах да направя много че карах, но другите автори също могат да пуснет по нещо)
http://htftp.offroad-bulgaria.com/al.../19Jun2005Kom/
ето и GPS трак за любители те на разходки с GPS-и:
http://htftp.offroad-bulgaria.com/al.../okolo kom.gdb
и не остава време за някоя красива и приятна разходка. Но за щастие и този момент дойде. Вчера са уговорихме с Иван Алексиев да се поразходи около връх Ком с цел той да си разузнае някакви маршрути, а аз да си поджиткам (с новите гуми), звъннах на Яро, Милен и едни приятели и речено - сторено. Днес около 10ч. потеглихме - не особено приятно кандилкане из не особено добрите ни пътища населени с автобуси който над 20км/ч не вдигат, но най накрай излезнахме от пътя и хванахме историческия път за Петрохан, продължавам да твърдя че той е по-хубавият път до Петрохан ама карай - Раиска красота - гледки, зеленина и мноооого цветя, пък и на време случихме не много топло - чудесно за разходка. Подминахме прохода (по билото) и без проблеми стигнахме старата хижа Ком - заключена, но очевидно в добро състояние и добре потдържана - "нощувка 3лв." пишеше на вратата, до тук хубави черни пътища - направо започнах да се отчаивам че ще "изпуснем" деня от там се опитахме да се качим на върха директно (всъщност намерихме една просека правена за ски писта, но бързо се отказахме - страхливци няколко паднали дървета, голям баир И обратно по същият път където след километър - два, срещнахме група "ендураджии" (дано не съм сбъркал термина) които ни казаха че на върха не можем да се качим, но по един пропуснат от нас път можем да отидем в желаната посока е пак имаха забележки към нашите возила - "няма да минете там е мочурляво..." но аз бях горд че моята машина снисходително я допуснаха "...е може би оня от зад с гумите...". Както и да е благодарихме и зацепихме към върха - той наистина изглежда стръмен и ние "шубелисани" с извинения че нямаме много време (то пък си беше истина, трябваше да бързаме за което много ме е яд - можехме да се наслаждаваме още много на последвалата красота, ама аз избързвам...) решихме да го "подсечем" през един красив дол - наистина много красиво място където откривахме следи от път "от дъжд на вятър", но форсирахме една рекичка, с каменисти брегове и блатисти подстъпи - е Това беше забавление, ако Яро не беше помагал с навигацията нямаше така добре да се справим, беше готино. Но от там наистина закъсняли се разбързахме да си ходим, намерихме прекрасен черен път който със сигурност водеше към цивилизацията, започнах да се вкисвам че напускаме планината - ама не, Иван намери някакво пътче и екзалтиран ни помъкна по него (напреки на бързането но за добро) - това бяха едни от най-красивите пеизажи които съм виждал, наистина приказно място, където срещнахме и второто предизвикателство за деня - не особено стръмен (но все пак стръмен) път - превърнал се в река изровила в червената глина дупки - улеи - поточета с дълбочина на места по-голяма от 50-60см. Купона започна най-неочаквано като се оказа че след първите трудности, продължава все в този дух с километри, така че след кратко разузнаване (за TreXus-ите се оказа че това не е проблем) се върнахме и по нов, лек черен път започна състезание с времето - и с устоичивостта на пасажерите, които при малко по-високото темпо се превърнаха в пинг-понг-ови топки и весло се разлетяха из колата (нежно цапваики глава в глава от време на време).Завършихме нашата разходка с леко разочарование от препълнената краипътна кръчма (нямаше места та стискахме до София) и от Неистовите жестове на Иван когато аз потеглях - забелязал беше Елегантно висящ откъснат заден амортесьор (според мен от доста време
) та трябваше да лягам под "звяра" за да махам остатъците.Всичко завърши добре, всички сме живи и здрави и пълни с впечатления, а това е най-важното.
Извиняваите за дългият разказ ама дано ви е харесал
Едва не забравих - ето и малко снимки (не можах да направя много че карах, но другите автори също могат да пуснет по нещо
)http://htftp.offroad-bulgaria.com/al.../19Jun2005Kom/
ето и GPS трак за любители те на разходки с GPS-и:
http://htftp.offroad-bulgaria.com/al.../okolo kom.gdb
Коментар