Tweet
От: Атака на връх Звездец - втори опит
Сутринта се събудих твърде късно за да успея да ида на сборното място в Бистрица за организираната разходка и реших, че ще трябва да намеря все пак някъде да махна ръждата от лопатите ми, тъй като тази зима почти не съм копал... то пък все едно имаше зима...
Та къде другаде, ако не Звездец - почти всички паметни закопавания са ми са ми се случвали около Звездец и на Арабаконак, отделно че района го познавам сравнително добре и не се притеснявам да кръстосвам сам самичък. Маршрутът си беше класика - от паметника на Арабаконак до района на хижа Рудината. Като завих от асфалта към паметника бях сигурен, че съвсем скоро ще ми се наложи да се връщам поради прекалено много сняг и затова нямах намерение да правя снимки. От самия паметник в посока хижа Чавдар имаше следи от четириколесно МПС, които ме улесняваха докато не се отделих от тях за да се тръгна към Звездец от запад, но така или иначе нямаше прекалено много сняг и си напредвах без никакви драми.
Съвсем малко преди да изляза на откритите поляни се наложи да спадна гумите (до 0,8 бара), защото една пряспа при изкачване ме спря. Тогава си казах, че ако пак затъна в изкачване и се наложи пак да спадам, по-добре ще е да обърна и да поемам наобратно, но този момент така и не дойде...
Следващото затъване беше в навяванията на откритото било под Звездец и оттам почнах да правя снимки с телефона, понеже ми се стори, че щом стигнах дотам, може би ще успея да мина по цялото трасе, а и пейзажите станаха красиви над гората...
Тук се наложи да хвана лопатата...
...не че имаше твърде много сняг, в който заседнах, но снегът беше твърд с дебела кора отгоре и без особено сцепление, за разлика от по-ниските части, където беше по-скоро мокър и тежък...
Това е разклонението за Звездец, където естествено прецених, че е безсмислено да се опитвам, защото от копане няма да остане време за каране
...
Трябваше да карам извън перманентните коловози, защото в тях затъвах - бяха навяти наравно с терена
Местността Въртежката...
Тъкмо навлизам в гората отново... Докато снимах това едно зайче се показа и с няколко скока се скри. Това беше единственото животно (освен птиците), което видях горе...
Тук попаднах на следи от други колеги, предполагам от Етрополе - това е поляната от горната снимка и оттук тръгва разклонението за панорамната тераса, до която почти всеки минал оттук ходи... не пропуснах и аз
Снимките от терасата...
Ботевградската котловина отново е покрита от дебела облачност, която явно не може да се разсее този ден...
Пускам надолу докато не увисна задния диф... като е покрито със сняг и не навсякъде личи кое е камък и е коловоз...
Като увиснах си помислих "Е браво бе, сега половината багажник трябва да извадя за да стигна до джека!"
Но опитах блокаж, малко лашкане, ритане, псуване и се изсулих надолу след 100 грама нафта...
Черните парченца (ако се виждат) са метални остатъци от моста...
На хълма отсреща вляво е поляната на хижа Рудината...
От дърводобивната поляна тръгвам към Ботевград (който познава района се сеща къде е това) и това е "каменната река" малко по-нагоре. В тази посока нямаше следи от колесни машини...
Тук пътят се разделя - до миналото лято в тази посока беше единственото възможно трасе за Ботевград, но дърводобивните труженици отвориха друг път, който преди беше глух
Ето го другият път (то всъщност е У-образно кръстовише с горната снимка). По този път, който преди време беше просто коритото на рекичка, се стига директно до поляната с пейките на равното преди Рудината.
А оттук идвам до У-образното кръстовище (за който се изгуби в описанията)
Катеря си бавно и безметежно - втора бавна, тук-там първа (чат пат и трета, но мноооого рядко), и заден блокаж естествено, защото да си призная не очаквах, че ще успея да се изкача...
Нашите братя дърварите са ни направили почти магистрала
Ето ме горе на полянката с масичката... Дотук са стигнали колесни с тракторки, може би от Ботевград...
Като пиша "полянката с масичката", става дума за това
И пускайки надолу, на най-стръмните места виждам как колеги от Ботевград са влагали много старания, за да се изкачат... предполагам, че не всички са успели, защото горе на полянката имаше ограничен брой следи...
Плътната облачност над Ботевград... съвсем скоро ще се мушна там и аз...
Вече съм на асфалта малко под комплекс Стубеля
...в облаците... край на слънчевото време, макар и слънцето да залязваше вече...
Последва вечерна проверка, разбор на мероприятието, кафе, помпане на гуми (всичко това на Лукойл-а на изхода за Литаково) и лежерно прибиране през Арабаконак към диванчето, от което пиша в точно този момент
.
Край на предаването...
Сутринта се събудих твърде късно за да успея да ида на сборното място в Бистрица за организираната разходка и реших, че ще трябва да намеря все пак някъде да махна ръждата от лопатите ми, тъй като тази зима почти не съм копал... то пък все едно имаше зима...
Та къде другаде, ако не Звездец - почти всички паметни закопавания са ми са ми се случвали около Звездец и на Арабаконак, отделно че района го познавам сравнително добре и не се притеснявам да кръстосвам сам самичък. Маршрутът си беше класика - от паметника на Арабаконак до района на хижа Рудината. Като завих от асфалта към паметника бях сигурен, че съвсем скоро ще ми се наложи да се връщам поради прекалено много сняг и затова нямах намерение да правя снимки. От самия паметник в посока хижа Чавдар имаше следи от четириколесно МПС, които ме улесняваха докато не се отделих от тях за да се тръгна към Звездец от запад, но така или иначе нямаше прекалено много сняг и си напредвах без никакви драми.
Съвсем малко преди да изляза на откритите поляни се наложи да спадна гумите (до 0,8 бара), защото една пряспа при изкачване ме спря. Тогава си казах, че ако пак затъна в изкачване и се наложи пак да спадам, по-добре ще е да обърна и да поемам наобратно, но този момент така и не дойде...
Следващото затъване беше в навяванията на откритото било под Звездец и оттам почнах да правя снимки с телефона, понеже ми се стори, че щом стигнах дотам, може би ще успея да мина по цялото трасе, а и пейзажите станаха красиви над гората...
Тук се наложи да хвана лопатата...
...не че имаше твърде много сняг, в който заседнах, но снегът беше твърд с дебела кора отгоре и без особено сцепление, за разлика от по-ниските части, където беше по-скоро мокър и тежък...
Това е разклонението за Звездец, където естествено прецених, че е безсмислено да се опитвам, защото от копане няма да остане време за каране
...Трябваше да карам извън перманентните коловози, защото в тях затъвах - бяха навяти наравно с терена
Местността Въртежката...
Тъкмо навлизам в гората отново... Докато снимах това едно зайче се показа и с няколко скока се скри. Това беше единственото животно (освен птиците), което видях горе...
Тук попаднах на следи от други колеги, предполагам от Етрополе - това е поляната от горната снимка и оттук тръгва разклонението за панорамната тераса, до която почти всеки минал оттук ходи... не пропуснах и аз
Снимките от терасата...
Ботевградската котловина отново е покрита от дебела облачност, която явно не може да се разсее този ден...
Пускам надолу докато не увисна задния диф... като е покрито със сняг и не навсякъде личи кое е камък и е коловоз...
Като увиснах си помислих "Е браво бе, сега половината багажник трябва да извадя за да стигна до джека!"
Но опитах блокаж, малко лашкане, ритане, псуване и се изсулих надолу след 100 грама нафта...
Черните парченца (ако се виждат) са метални остатъци от моста...
На хълма отсреща вляво е поляната на хижа Рудината...
От дърводобивната поляна тръгвам към Ботевград (който познава района се сеща къде е това) и това е "каменната река" малко по-нагоре. В тази посока нямаше следи от колесни машини...
Тук пътят се разделя - до миналото лято в тази посока беше единственото възможно трасе за Ботевград, но дърводобивните труженици отвориха друг път, който преди беше глух
Ето го другият път (то всъщност е У-образно кръстовише с горната снимка). По този път, който преди време беше просто коритото на рекичка, се стига директно до поляната с пейките на равното преди Рудината.
А оттук идвам до У-образното кръстовище
(за който се изгуби в описанията)Катеря си бавно и безметежно - втора бавна, тук-там първа (чат пат и трета, но мноооого рядко), и заден блокаж естествено, защото да си призная не очаквах, че ще успея да се изкача...
Нашите братя дърварите са ни направили почти магистрала
Ето ме горе на полянката с масичката... Дотук са стигнали колесни с тракторки, може би от Ботевград...
Като пиша "полянката с масичката", става дума за това
И пускайки надолу, на най-стръмните места виждам как колеги от Ботевград са влагали много старания, за да се изкачат... предполагам, че не всички са успели, защото горе на полянката имаше ограничен брой следи...
Плътната облачност над Ботевград... съвсем скоро ще се мушна там и аз...
Вече съм на асфалта малко под комплекс Стубеля
...в облаците... край на слънчевото време, макар и слънцето да залязваше вече...
Последва вечерна проверка, разбор на мероприятието, кафе, помпане на гуми (всичко това на Лукойл-а на изхода за Литаково) и лежерно прибиране през Арабаконак към диванчето, от което пиша в точно този момент
.Край на предаването...
Коментар