Tweet
След провала от средата на февруари да се качим на Звездец (цък), решихме в да опитаме да го превземем в по-благоприятни условия. Тръгнахме от София, силно компактна група от два джипа. rraadd00 - искаме те с нас следващият път 
Предварителният план беше да се качим на Звездец и от там към хижа Рудината, но както ще се види по-натам нито едно от условията не беше изпълнено.
натам сме тръгнали, най-вискокия връх в Звездец, а в дясно от него е Баба
Тук сме едва на 850 м надморска височина, сняг няма, но пък в района имаше засилено ловджийско присъствие.
Продължаваме нагоре, тук вече зимата е дошла
Започва се...
Сняг имаше 25-20 см, а под него земята заледена. Това шорткътче решихме да го заобиколим. И без това джиповете се носеха като шейни и преценихме, че ще е безсмислено да се заиграваме с него.
Горе живота явно ври и кипи, следи от животинки имаше навсякъде.
Ето ги - Влекача и Шейната, познати като тандем и от предни разходки.
Отправна точка - върха който се вижда в далечината
На високо имаше навявания, налагаше се Крачун да ги разбива...
неуспешен опит да продължим. Всичко изглежда безобидно, но колите спираха и не можеха да продължат - лед...
Тези следи вървяха по пътя дълго време, интересно ми е какво ли животно отсатвя такава права диря?
До като все още вярвахме, че имаме шанс да стигнем Звездец се натъкнахме на първо по-сериозно препятствие. Както вече споменах, колите се пързаляха на където си искат и това на пръв поглед незабележимо странично наклонче като нищо можеше да завлече джиповете в дерето. Поизринахме снега, за да стъпят гумите на по-стабилна основа и полека- лека минахме.
Поляната с фургона...
Пързалката беше невероятна, джиповете не можеха да вървят напред, а по-скоро се влачеха настрани, наклона определяше посоката. На тази снимка се вижда следата на Рейнджа, как той се е пързалял странично, а това че Масо се опитваше да го изправи няма никакво значение...
Същото се случваше и с Нисана в това време
не, не са си играли да дрифтят, просто опитите да се превземат едни 100 метра... ма нестава да се опише ситуацията
Пътя до който опитвахме да стигнем се намираше точно зад последните дървета, буквално на 100 м
а рейнджа в някакви свой опити да додрапа се отдалечаваше все повече и повече...
може да се каже, че и това беше донякъде успех, двата джипа бяха близо до дървета и поне можеше с лебедки са се пробват.
в 12 ч бяхме на поляната с фургона, към 14,30 решихме да я напуснем, но за съжаление по обратния път. Звездец си остана недостижим, поне за сега...
Утрешихме се с топло чайче на хижа Чавдар и разходка до връх Баба, това вече сме го играли и при предишния неуспешен опит да стигнем Звездец....
Ей тва са тез дето хич не ги слушат главите...
и... поехме към вкъщи, неуспешна мисия, но не и провален ден. Невероятна разходка, хубави и ценностни емоции предизвикват подобни дни.
Предварителният план беше да се качим на Звездец и от там към хижа Рудината, но както ще се види по-натам нито едно от условията не беше изпълнено.
натам сме тръгнали, най-вискокия връх в Звездец, а в дясно от него е Баба
Тук сме едва на 850 м надморска височина, сняг няма, но пък в района имаше засилено ловджийско присъствие.
Продължаваме нагоре, тук вече зимата е дошла
Започва се...
Сняг имаше 25-20 см, а под него земята заледена. Това шорткътче решихме да го заобиколим. И без това джиповете се носеха като шейни и преценихме, че ще е безсмислено да се заиграваме с него.
Горе живота явно ври и кипи, следи от животинки имаше навсякъде.
Ето ги - Влекача и Шейната, познати като тандем и от предни разходки.
Отправна точка - върха който се вижда в далечината
На високо имаше навявания, налагаше се Крачун да ги разбива...
неуспешен опит да продължим. Всичко изглежда безобидно, но колите спираха и не можеха да продължат - лед...
Тези следи вървяха по пътя дълго време, интересно ми е какво ли животно отсатвя такава права диря?
До като все още вярвахме, че имаме шанс да стигнем Звездец се натъкнахме на първо по-сериозно препятствие. Както вече споменах, колите се пързаляха на където си искат и това на пръв поглед незабележимо странично наклонче като нищо можеше да завлече джиповете в дерето. Поизринахме снега, за да стъпят гумите на по-стабилна основа и полека- лека минахме.
Поляната с фургона...
Пързалката беше невероятна, джиповете не можеха да вървят напред, а по-скоро се влачеха настрани, наклона определяше посоката. На тази снимка се вижда следата на Рейнджа, как той се е пързалял странично, а това че Масо се опитваше да го изправи няма никакво значение...
Същото се случваше и с Нисана в това време
не, не са си играли да дрифтят, просто опитите да се превземат едни 100 метра... ма нестава да се опише ситуацията
Пътя до който опитвахме да стигнем се намираше точно зад последните дървета, буквално на 100 м
а рейнджа в някакви свой опити да додрапа се отдалечаваше все повече и повече...
може да се каже, че и това беше донякъде успех, двата джипа бяха близо до дървета и поне можеше с лебедки са се пробват.
в 12 ч бяхме на поляната с фургона, към 14,30 решихме да я напуснем, но за съжаление по обратния път. Звездец си остана недостижим, поне за сега...
Утрешихме се с топло чайче на хижа Чавдар и разходка до връх Баба, това вече сме го играли и при предишния неуспешен опит да стигнем Звездец....
Ей тва са тез дето хич не ги слушат главите...
и... поехме към вкъщи, неуспешна мисия, но не и провален ден. Невероятна разходка, хубави и ценностни емоции предизвикват подобни дни.
))
, които мисля си щяха да помогнат... 
и искане към модератор, да оправи тази несправедливост 
Коментар