Tweet
Здравейте!
За родопското село Гела търсачката тук не даде почти нищо, споменават го само двама-трима ендуристи и то бегло. Затова отварям тема за него.
Самият аз бих го подминал, ако не помнех случая с неговата кметица Калинка Драганова, която почина сравнително млада миналата година.
Не много отдавна англичаните отказаха визи на фолклорния ансамбъл от селото, който се беше класирал да участва в един фестивал на Острова. (Изпълнителите - предимно възрастни хора, щели били да останат там като нелегални работници.
) Тогава Калинка Драганова обяви, че достъпът на англичани в селото е забранен и там действително отпратиха един автобус британски туристи. Лично на мен направи много силно впечатление, че това беше направено без скандал и без бабаитлък - твърдо, но културно. Ако не греша, англичаните оцениха жеста на тази нисичка бойка жена - ансамбълът отиде във Великобритания и, разбира се, всички се върнаха.
А след това, което видях, мисля, че само изключително много сбъркан човек би се преселил от Гела в Манчестър например.
- - -
Та по въпроса. След като Vladi333 и неговите хора направиха обстоен и културен профилактичен преглед на ходовата част на Джимнито, за първи път се реших да го пробвам в лек планински офроуд доста далеч от София, а по-точно из Родопите. (Джимнито, горкото, видя най-много зор по разбит асфалт, но това е към една друга тема. Който не вярва, нека се разходи от гр. Доспат до Сърница, покрай язовир Доспат. Не мога да му пожелая "лек път", защото тежко бих излъгал; пожелавам му само завръщане без повреди и това не е малко. Единственият, с когото се разминах по пътя беше в много як джип, който теглеше колесар с лодка. Човекът ми помаха и се усмихна - стори ми се, че беше със съчувствие.
)
- - -
Гела е на 6-7 км от Широка лъка, разклонът към него е при знаменитото фолклорно училище в това красиво българско градче.
Селото е доста разпиляно, къщите не са кой знае какво и истинското му туристическо съкровище са невероятните гледки. То е много високо и накъдето и да погледнеш са безкрайни гористи хълмове и върхове и високопланински падини, за въздуха да не говорим. Тук просто не ми стигат думи и ще ви кажа накратко: "Абе, трябва да се види".
И аз и навигаторката очаквахме Гела да е нещо като умалена Широка лъка, и като не я видяхме все продължавахме по пътя. Да, ама по едно време асфалтът свърши и премина в чер път, който не след дълго премина в off-път.
Напредвали сме към село Стикъл, но тъй като не знаехме това, се върнахме обратно до Гела. Там, около чешмата построена в памет на Калинка Драганова, решихме да отидем до хижа Ледница.
Имаше причина много да коментираме тази хижа още по пътя от Широка лъка към Гела. Страх ме, че няма да ми стигне времето да го проверя лично, но смятам, че пътят към Ледница е най-добре обозначеният път към хижа на цялото земно кълбо.
Едва ли не на всяко дърво има жълта табелка, включително с разстоянието, отбелязано за пешеходни туристи - в часове, и то на а н г л и й с к и. (Склонен съм да вида и в това ръката на енергичната Калинка, хвърлила много усилия да превърне мястото в трайна туристическа дестинация, нещо което то напълно заслужава.)
Пътят е малко повече от пет километра - около 2/3 е камънак, а останалото мек път, който след 2-3 часа як дъжд би очаровал колегите от HARD-а. Те нали си падат по много кал, пък и аз - като "възпитам" Джимнито, сигурно ще търся такива места.
Този път върви все нагоре и когато стигнахме до голямата хижа Ледница видяхме на нея табела "1720 метра н. м." Там ни казаха, че това е малко преувеличено. Така или иначе, хижата е изходен пункт за пешеходни преходи до върховете Орфей и Перелик и чак до гр. Доспат. Имахме планове за деня, така че охотно повярвахме, че по-нататък не е за гуми, а за кубинки, макар че на насрещния хълм примамливо белеха следи от колела на затревена ивица.
Хижата функционира от началото на май до Нова година. В останалото време, както ни казаха, няма как да е отворена, защото навалява до два метра сняг. (Тук се сещам, че според подписа на един колега дотам все пак може да се стигне с УАЗ. Но това пък е за темата "Дискусии по марки".)
- - -
Както за самото село Гела, така и за лекия off-път до Ледница, най-вълнуващото са фантастичните гледки. (Въобще онези английски туристи са изпуснали страшно много заради онези английски бюрократи.) Та бих препоръчал тази разходка на всеки, който има път към по-известното и по-безинтересно Пампорово. Сигурен съм, че няма да ме псува за препоръката.
- - -
Като се прибрах, получих разочарование от снимките, които съм направил. Отчасти то е защото още не съм овладял новия си Canon, отчасти защото никога личното впечатление не може да се покаже пълноценно със снимка или клипче. Та затова си поиграх с картинките "художествено". Това обяснява например цвета на небето, когато зад гърба ти е хижата, до която се стига само с 4х4. (Иначе на Земята такова небе няма. И дано да няма в близките 2-3 столетия. Пък после ще видим.)
Поздрави!
За родопското село Гела търсачката тук не даде почти нищо, споменават го само двама-трима ендуристи и то бегло. Затова отварям тема за него.
Самият аз бих го подминал, ако не помнех случая с неговата кметица Калинка Драганова, която почина сравнително млада миналата година.
Не много отдавна англичаните отказаха визи на фолклорния ансамбъл от селото, който се беше класирал да участва в един фестивал на Острова. (Изпълнителите - предимно възрастни хора, щели били да останат там като нелегални работници.
) Тогава Калинка Драганова обяви, че достъпът на англичани в селото е забранен и там действително отпратиха един автобус британски туристи. Лично на мен направи много силно впечатление, че това беше направено без скандал и без бабаитлък - твърдо, но културно. Ако не греша, англичаните оцениха жеста на тази нисичка бойка жена - ансамбълът отиде във Великобритания и, разбира се, всички се върнаха.А след това, което видях, мисля, че само изключително много сбъркан човек би се преселил от Гела в Манчестър например.
- - -
Та по въпроса. След като Vladi333 и неговите хора направиха обстоен и културен профилактичен преглед на ходовата част на Джимнито, за първи път се реших да го пробвам в лек планински офроуд доста далеч от София, а по-точно из Родопите. (Джимнито, горкото, видя най-много зор по разбит асфалт, но това е към една друга тема. Който не вярва, нека се разходи от гр. Доспат до Сърница, покрай язовир Доспат. Не мога да му пожелая "лек път", защото тежко бих излъгал; пожелавам му само завръщане без повреди и това не е малко. Единственият, с когото се разминах по пътя беше в много як джип, който теглеше колесар с лодка. Човекът ми помаха и се усмихна - стори ми се, че беше със съчувствие.
)- - -
Гела е на 6-7 км от Широка лъка, разклонът към него е при знаменитото фолклорно училище в това красиво българско градче.
Селото е доста разпиляно, къщите не са кой знае какво и истинското му туристическо съкровище са невероятните гледки. То е много високо и накъдето и да погледнеш са безкрайни гористи хълмове и върхове и високопланински падини, за въздуха да не говорим. Тук просто не ми стигат думи и ще ви кажа накратко: "Абе, трябва да се види".
И аз и навигаторката очаквахме Гела да е нещо като умалена Широка лъка, и като не я видяхме все продължавахме по пътя. Да, ама по едно време асфалтът свърши и премина в чер път, който не след дълго премина в off-път.
Напредвали сме към село Стикъл, но тъй като не знаехме това, се върнахме обратно до Гела. Там, около чешмата построена в памет на Калинка Драганова, решихме да отидем до хижа Ледница.Имаше причина много да коментираме тази хижа още по пътя от Широка лъка към Гела. Страх ме, че няма да ми стигне времето да го проверя лично, но смятам, че пътят към Ледница е най-добре обозначеният път към хижа на цялото земно кълбо.
Едва ли не на всяко дърво има жълта табелка, включително с разстоянието, отбелязано за пешеходни туристи - в часове, и то на а н г л и й с к и. (Склонен съм да вида и в това ръката на енергичната Калинка, хвърлила много усилия да превърне мястото в трайна туристическа дестинация, нещо което то напълно заслужава.)
Пътят е малко повече от пет километра - около 2/3 е камънак, а останалото мек път, който след 2-3 часа як дъжд би очаровал колегите от HARD-а. Те нали си падат по много кал, пък и аз - като "възпитам" Джимнито, сигурно ще търся такива места.
Този път върви все нагоре и когато стигнахме до голямата хижа Ледница видяхме на нея табела "1720 метра н. м." Там ни казаха, че това е малко преувеличено. Така или иначе, хижата е изходен пункт за пешеходни преходи до върховете Орфей и Перелик и чак до гр. Доспат. Имахме планове за деня, така че охотно повярвахме, че по-нататък не е за гуми, а за кубинки, макар че на насрещния хълм примамливо белеха следи от колела на затревена ивица.
Хижата функционира от началото на май до Нова година. В останалото време, както ни казаха, няма как да е отворена, защото навалява до два метра сняг. (Тук се сещам, че според подписа на един колега дотам все пак може да се стигне с УАЗ. Но това пък е за темата "Дискусии по марки".)
- - -
Както за самото село Гела, така и за лекия off-път до Ледница, най-вълнуващото са фантастичните гледки. (Въобще онези английски туристи са изпуснали страшно много заради онези английски бюрократи.) Та бих препоръчал тази разходка на всеки, който има път към по-известното и по-безинтересно Пампорово. Сигурен съм, че няма да ме псува за препоръката.
- - -
Като се прибрах, получих разочарование от снимките, които съм направил. Отчасти то е защото още не съм овладял новия си Canon, отчасти защото никога личното впечатление не може да се покаже пълноценно със снимка или клипче. Та затова си поиграх с картинките "художествено". Това обяснява например цвета на небето, когато зад гърба ти е хижата, до която се стига само с 4х4. (Иначе на Земята такова небе няма. И дано да няма в близките 2-3 столетия. Пък после ще видим.)
Поздрави!
Прикачени файлове
Нямаше навявания от 2 метра ,но пътя както знаете е доста тесен и в един момент на изкачването от горе се зададе един опел "корса",който веднага щом ме видя да се катеря без проблеми в снега ,реши да спре в мен ,че надолу ставаше и по стръмно.
За радост ,без никакви последствия и за двете коли.
Коментар