Tweet
Здравейте,миналата неделя по план трябваше да направим с моя приятел Мариан едно пътуване до Крушунските водопади.Казвам трябваше,ама...то трябваше и предната и по-предната и... 
Нещо тази дестинация макар и желана все отпадаше по една или друга причина.Така и този път...
Да ама...аз неделята си я бях определил за ходене някъде,а и времето беше супер хубаво и хич не ми се изтърваше един такъв ден от подареното ни циганско лято.Предната вечер мислих какво можем да предприемем,да е кратко,но съдържателно.В крайна сметка и решението ми се оформи-да отскочим до х. Българка.
Основната ни идея беше да се поразтъпчем,да направим някоя снимка и да се порадваме на есенния пейзаж.
И така в неделя се натоварихме на Тераното и гас към определената дестинация.Тук трябва да вметна,че не взех нищо по-специално със себе си.Тоест нито GPS,нито радиостанция и т.н.,каквото си имаше в джипа това беше.Това в по-късен етап щеше да ни изиграе за малко лоша шега,но в началото на разходката ние не предполагахме,а и как ли да се сетим...отивахме до х. Българка,а до там и със затворени очи става
Старта беше даден и потеглихме.Асфалтовия преход не е интересен и затова първите снимки са малко след Селце.
За наше най-огромно съжаление,тук есента си беше отишла
Скоро достигнахме и х. Българка и естествено отидохме и до Виканата скала.
Ето и една панорамка от скалата към северна България.Снимката не е с добро качество,но я слагам ,за да илюстрирам този момент!
До тук добре,ама...нищо интересно нямаше какво да видим .Есента също я нямаше,очакваните оранжево/червени пейзажи бяха история за този сезон,и във въздуха увисна въпроса..."какво ще правим сега?"
Поогледах се, и без много да се замислям отсякох...
-Ами давай да отидем към Бузлуджа.
Тръгнахме и вече извън плана се понесохме по черните пътища на Ст. Планина.От х. Българка съм минавал преди години многократно и до Бузлуджа,и до Габрово и дори в обратната посока до гара Кръстец.
За съжаление обаче пътищата в гората се променят,а в района имаше буквално плетеница от такива водещи в различни посоки,някои съединявайки се с други и т.н.
Карайки достигнахме и точката в която трябваше да се отбием наляво към Бузлуджа/имаше дори и табела-в гората съм се научил като съм с джип и нямам ГПС да не гледам много табелите,защото...в една голяма част от случаите те указваха пешеходни маршрути и беше непроходимо за 4х4/
В случая обаче аз знаех,че това е разклона и смело поех по него.Смело,смело...колко да е смело...?
След 100м. пътя се раздвои и...отново табелка за Бузлуджа ни сочеше десния път.Само,че...този път вече не помнех накъде беше правилния избор.На всичкото отгоре и указания от табелата път ни изглеждаше доста обрасъл и заушен.
Брей...как сега не беше GPS-са с мен...
Стартирах навигацията на телефона,тя ни позиционира в планината къде сме,но до там...нямаше на картата черните пътища.За Гогле и сателитен изглед първо нямаше достатъчно обхват,от там и съответно интернет...баси в каква ситуация попаднахме
Най-лесно беше разбира се да се върнем назад,ама...пусто като това не е в природата ни...
Решението не закъсня.Времето беше хубаво,терена беше като цяло сух/с леки изключения де под дърветата,но не и нещо ,което да ни притесни/,та...тръгваме по обраслия път където сочи табелата и ако нещо ни опре отзад...връщаме се!
До тук карах на заден мост и машината дори и на по-трудните места се справяше.Сега обаче предстоеше стръмно изкачване,а и не знаехме какво ни очаква и затова предвидливо закопчах хъбовете да ми е мирна главата.
Потеглихме...в началото доста обрасъл и сякаш непосещаем след 200м. пътя горе-долу си стана нормален.Имаше на доста места изровени участъци гарнирани с камънак и стръмни изкачвания,но Тераното си се справяше без проблем.За съжаление...от отбивката нататък пътя дори и за миг не ми се стори познат и макар за момента да се придвижвахме безпроблемно ,аз си имах едно на ум ,че най-вероятно не се движим по "царския" път,а нещо сме кривнали ...
В крайна сметка пътя ни изведе до едно дере,чешма,пейка със скара на нея и...телевизор ,а да не забравя и...стръмно и гарнирано с много камъни изкачване,което докъде щеше да ни изкара не знаехме.
На всичкото отгоре...пътя беше и леко свлечен в ниската си част ,а от ляво имаше страничен наклон.За момент си помислих,че тъкмо ей тук да я късаме и не знам как щяха да ни намерят приятелите.Успокоих се обаче,че всъщност бяхме в гората и дървета за лебедката имаше бол.Ето и една бърза снимка на този момент.Кадъра въобще не може да илюстрира реално пътната ситуация
Поне се вижда как още от спрелия джип започва от ляво страничен наклон,а долу на пропадналото беше и мокро и кално,та се надявах искрено най-малкото LSD-то да не ми направи някакъв въртел и да ме изнесе в неправилната посока.Мариан гледаше ,защото от дясно откъм дерето аз не виждах реално нищо.
Джипа мина разбира се без ексцесии и остана въпросителната...какво ни чака нагоре и всъщност докъде ще ни изведе пътя.
Един далечен кадър и на...телевизора...
Продължих нагоре на първа бавна драскайки по камъните и борейки се с наклона.В крайна сметка изскочих на кръстопът и...
тогава вече бях сигурен,че именно горния път е бил правилния,ама някъде сме го изтървали.В последствие като се прибрах,разгледах картата и разбрах къде сме сбъркали и сме хванали път маркиран като такъв за АТВ-та!
Продължихме и вече дори се появиха познати за мен места
По трасето се появи и участък с мазна кал/дори в дясно беше установен алтернативен път.Първо се зачудих тъй като сме сами в гората/нещо което не е правилно да се прави/,дали да си утолим хардаджийската страст напираща у нас или да сме си кротки и да минем по алтернативката,но...предвид,че дървета наоколо бол и имам лебедка много не разсъждавахме върху дилемата.Гас през калта...
Скоро след това пътя се заискачва доста стръмно/в смисъл наложи се дори и първа бавна на места/и познатите ми завойчета станаха все повече и повече.Вече знаех и къде съм и колко ни остава.
Последното изкачване беше през скален праг и скоро бяхме горе...
Пътя ни изведе само след 200м. до билото и видяхме дори и първите перки на ветрогенераторите.Изгледа беше готин дори и въпреки маранята разстилаща се над северна България.
Избръмчаха и момчета на еднуро,също доколкото разбрах объркали пътя/търсеха отбивката за слизане към Габрово,но докато им кажа,че са я подминали с 200-300м./уф колко съм ербап като знам къде се намирам /,те взеха някакво решение/май правилното/,обърнаха и гас по пътя.
След тях потеглихме и ние,а следващата ни дестинация беше вр. малък Бедек.
Ето и една панорамка/едва от два кадъра е,но мисля,че повече и не трябваше/.
Скоро качихме върха и спряхме за задължителна почивка,снимки и...както обикновено става нови запознанства/почти винаги като съм се качвал на вр.малък Бедек ,съм имал срещи с група ендуристи и този път отново стана така-уж бяхме сами и изведнъж от нищото избръмчаха и върха се насели/
Изглед към северна България.Това трябва да е Габрово... :hmm:
Изглед и към нашата цел-Бузлуджа.Изглеждаше толкова далечна,а на нас ни се струваше,че вече сме стигнали.
От там дойдохме...
Гледайки следващата снимка първата ми мисъл е...какъв ли вятър ни довя тук...
Перките на ветрогенераторите,които в един друг излет бях почувствал като новото-старо време и за мен бяха тогава символ на думата мафия...сега просто ги разгледах като помпозно техническо съоръжение.Гледката от основата на някой ветрогенератор нагоре към перките му е направа колосална!
Плах опит за B&W...
В основата на ветрогенератор...За съжаление снимката не може да илюстрира гледката и чувството,защото ,за да се хване всичко в кадър обектива просто намалява размера на обектите.Имайте предвид,че перките гледани с невъоръжено око изглеждат доста по-големи и внушителни!
На следващия кадър имах чувството,че витлото сочещо надолу едва ли не ще ме удари по главата...уви снимката не дава това чувство...
Продължихме и за да наваксаме забавянето дадох всичката гас по новопостроените макаданови пътища около ветрогенераторите/принципно си има черни пътища от миналите времена и дори си стояха,но бързахме и затова/.Там спокойно си се кара с 80-90км/ч. на места...
И така стигнахме и Бузлуджа.
Не се качихме до горе,защото плана беше друг и...продължихме към Шипка.
Шипка подминахме с пълна гас и заслизахме към южна България през прохода.След като излезнахме от него се насочихме и към с. Скобелево и въпросната река в дебрите на Ст. Планина.
Движехме се по макаданов насипан с чакъл път,който беше прав като конец и то с 100км/ч.,което направо ме изуми.Зад нас на поне 50м. беше все едно си в пясъчна буря в пустинята...т.е. оцеляването ако се намираш там щеше да е доста трудно...
В крайна сметка ето ни и на реката в търсене на хубави местенца за снимки.
Първата дестинация не беше нещо особено,но втората беше прекрасна.За съжаление времето доста напредна и слънцето започна да се скрива зад билата на Ст. Планина.Дано да съм успял да ви предам красотата и чувствата които изпитахме и видяхме ние!
С това разходката ни приключи.Последва и измиване на калта от джипа с преминаване на няколко пъти през Тунджа...
Малко извън планираното,но...изживяхме доста емоции и видяхме много красота.
Допира с природата е нещо уникално и заразително,а ние си мислехме,че ей тъй...само до х. Българка...
Поздрави на всички!
Нещо тази дестинация макар и желана все отпадаше по една или друга причина.Така и този път...
Да ама...аз неделята си я бях определил за ходене някъде,а и времето беше супер хубаво и хич не ми се изтърваше един такъв ден от подареното ни циганско лято.Предната вечер мислих какво можем да предприемем,да е кратко,но съдържателно.В крайна сметка и решението ми се оформи-да отскочим до х. Българка.
Основната ни идея беше да се поразтъпчем,да направим някоя снимка и да се порадваме на есенния пейзаж.
И така в неделя се натоварихме на Тераното и гас към определената дестинация.Тук трябва да вметна,че не взех нищо по-специално със себе си.Тоест нито GPS,нито радиостанция и т.н.,каквото си имаше в джипа това беше.Това в по-късен етап щеше да ни изиграе за малко лоша шега,но в началото на разходката ние не предполагахме,а и как ли да се сетим...отивахме до х. Българка,а до там и със затворени очи става
Старта беше даден и потеглихме.Асфалтовия преход не е интересен и затова първите снимки са малко след Селце.
За наше най-огромно съжаление,тук есента си беше отишла
Скоро достигнахме и х. Българка и естествено отидохме и до Виканата скала.
Ето и една панорамка от скалата към северна България.Снимката не е с добро качество,но я слагам ,за да илюстрирам този момент!
До тук добре,ама...нищо интересно нямаше какво да видим .Есента също я нямаше,очакваните оранжево/червени пейзажи бяха история за този сезон,и във въздуха увисна въпроса..."какво ще правим сега?"
Поогледах се, и без много да се замислям отсякох...
-Ами давай да отидем към Бузлуджа.
Тръгнахме и вече извън плана се понесохме по черните пътища на Ст. Планина.От х. Българка съм минавал преди години многократно и до Бузлуджа,и до Габрово и дори в обратната посока до гара Кръстец.
За съжаление обаче пътищата в гората се променят,а в района имаше буквално плетеница от такива водещи в различни посоки,някои съединявайки се с други и т.н.
Карайки достигнахме и точката в която трябваше да се отбием наляво към Бузлуджа/имаше дори и табела-в гората съм се научил като съм с джип и нямам ГПС да не гледам много табелите,защото...в една голяма част от случаите те указваха пешеходни маршрути и беше непроходимо за 4х4/
В случая обаче аз знаех,че това е разклона и смело поех по него.Смело,смело...колко да е смело...?
След 100м. пътя се раздвои и...отново табелка за Бузлуджа ни сочеше десния път.Само,че...този път вече не помнех накъде беше правилния избор.На всичкото отгоре и указания от табелата път ни изглеждаше доста обрасъл и заушен.
Брей...как сега не беше GPS-са с мен...
Стартирах навигацията на телефона,тя ни позиционира в планината къде сме,но до там...нямаше на картата черните пътища.За Гогле и сателитен изглед първо нямаше достатъчно обхват,от там и съответно интернет...баси в каква ситуация попаднахме
Най-лесно беше разбира се да се върнем назад,ама...пусто като това не е в природата ни...
Решението не закъсня.Времето беше хубаво,терена беше като цяло сух/с леки изключения де под дърветата,но не и нещо ,което да ни притесни/,та...тръгваме по обраслия път където сочи табелата и ако нещо ни опре отзад...връщаме се!
До тук карах на заден мост и машината дори и на по-трудните места се справяше.Сега обаче предстоеше стръмно изкачване,а и не знаехме какво ни очаква и затова предвидливо закопчах хъбовете да ми е мирна главата.
Потеглихме...в началото доста обрасъл и сякаш непосещаем след 200м. пътя горе-долу си стана нормален.Имаше на доста места изровени участъци гарнирани с камънак и стръмни изкачвания,но Тераното си се справяше без проблем.За съжаление...от отбивката нататък пътя дори и за миг не ми се стори познат и макар за момента да се придвижвахме безпроблемно ,аз си имах едно на ум ,че най-вероятно не се движим по "царския" път,а нещо сме кривнали ...
В крайна сметка пътя ни изведе до едно дере,чешма,пейка със скара на нея и...телевизор
,а да не забравя и...стръмно и гарнирано с много камъни изкачване,което докъде щеше да ни изкара не знаехме.На всичкото отгоре...пътя беше и леко свлечен в ниската си част ,а от ляво имаше страничен наклон.За момент си помислих,че тъкмо ей тук да я късаме и не знам как щяха да ни намерят приятелите.Успокоих се обаче,че всъщност бяхме в гората и дървета за лебедката имаше бол.Ето и една бърза снимка на този момент.Кадъра въобще не може да илюстрира реално пътната ситуация
Поне се вижда как още от спрелия джип започва от ляво страничен наклон,а долу на пропадналото беше и мокро и кално,та се надявах искрено най-малкото LSD-то да не ми направи някакъв въртел и да ме изнесе в неправилната посока.Мариан гледаше ,защото от дясно откъм дерето аз не виждах реално нищо.
Джипа мина разбира се без ексцесии и остана въпросителната...какво ни чака нагоре и всъщност докъде ще ни изведе пътя.
Един далечен кадър и на...телевизора...
Продължих нагоре на първа бавна драскайки по камъните и борейки се с наклона.В крайна сметка изскочих на кръстопът и...
тогава вече бях сигурен,че именно горния път е бил правилния,ама някъде сме го изтървали.В последствие като се прибрах,разгледах картата и разбрах къде сме сбъркали и сме хванали път маркиран като такъв за АТВ-та!
Продължихме и вече дори се появиха познати за мен места
По трасето се появи и участък с мазна кал/дори в дясно беше установен алтернативен път.Първо се зачудих тъй като сме сами в гората/нещо което не е правилно да се прави/,дали да си утолим хардаджийската страст напираща у нас или да сме си кротки и да минем по алтернативката,но...предвид,че дървета наоколо бол и имам лебедка много не разсъждавахме върху дилемата.Гас през калта...
Скоро след това пътя се заискачва доста стръмно/в смисъл наложи се дори и първа бавна на места/и познатите ми завойчета станаха все повече и повече.Вече знаех и къде съм и колко ни остава.
Последното изкачване беше през скален праг и скоро бяхме горе...
Пътя ни изведе само след 200м. до билото и видяхме дори и първите перки на ветрогенераторите.Изгледа беше готин дори и въпреки маранята разстилаща се над северна България.
Избръмчаха и момчета на еднуро,също доколкото разбрах объркали пътя/търсеха отбивката за слизане към Габрово,но докато им кажа,че са я подминали с 200-300м./уф колко съм ербап като знам къде се намирам
/,те взеха някакво решение/май правилното/,обърнаха и гас по пътя.След тях потеглихме и ние,а следващата ни дестинация беше вр. малък Бедек.
Ето и една панорамка/едва от два кадъра е,но мисля,че повече и не трябваше/.
Скоро качихме върха и спряхме за задължителна почивка,снимки и...както обикновено става нови запознанства/почти винаги като съм се качвал на вр.малък Бедек ,съм имал срещи с група ендуристи и този път отново стана така-уж бяхме сами и изведнъж от нищото избръмчаха и върха се насели/
Изглед към северна България.Това трябва да е Габрово... :hmm:
Изглед и към нашата цел-Бузлуджа.Изглеждаше толкова далечна,а на нас ни се струваше,че вече сме стигнали.
От там дойдохме...
Гледайки следващата снимка първата ми мисъл е...какъв ли вятър ни довя тук...
Перките на ветрогенераторите,които в един друг излет бях почувствал като новото-старо време и за мен бяха тогава символ на думата мафия...сега просто ги разгледах като помпозно техническо съоръжение.Гледката от основата на някой ветрогенератор нагоре към перките му е направа колосална!
Плах опит за B&W...
В основата на ветрогенератор...За съжаление снимката не може да илюстрира гледката и чувството,защото ,за да се хване всичко в кадър обектива просто намалява размера на обектите.Имайте предвид,че перките гледани с невъоръжено око изглеждат доста по-големи и внушителни!
На следващия кадър имах чувството,че витлото сочещо надолу едва ли не ще ме удари по главата...уви снимката не дава това чувство...
Продължихме и за да наваксаме забавянето дадох всичката гас по новопостроените макаданови пътища около ветрогенераторите/принципно си има черни пътища от миналите времена и дори си стояха,но бързахме и затова/.Там спокойно си се кара с 80-90км/ч. на места...
И така стигнахме и Бузлуджа.
Не се качихме до горе,защото плана беше друг и...продължихме към Шипка.
Шипка подминахме с пълна гас и заслизахме към южна България през прохода.След като излезнахме от него се насочихме и към с. Скобелево и въпросната река в дебрите на Ст. Планина.
Движехме се по макаданов насипан с чакъл път,който беше прав като конец и то с 100км/ч.,което направо ме изуми.Зад нас на поне 50м. беше все едно си в пясъчна буря в пустинята...т.е. оцеляването ако се намираш там щеше да е доста трудно...
В крайна сметка ето ни и на реката в търсене на хубави местенца за снимки.
Първата дестинация не беше нещо особено,но втората беше прекрасна.За съжаление времето доста напредна и слънцето започна да се скрива зад билата на Ст. Планина.Дано да съм успял да ви предам красотата и чувствата които изпитахме и видяхме ние!
С това разходката ни приключи.Последва и измиване на калта от джипа с преминаване на няколко пъти през Тунджа...
Малко извън планираното,но...изживяхме доста емоции и видяхме много красота.
Допира с природата е нещо уникално и заразително,а ние си мислехме,че ей тъй...само до х. Българка...
Поздрави на всички!
И въобще сте хванали туристическата пътека, която във вашата посока ни стопи лагерите от изкачвания. Ама и ние сме кашкавали.
/
Коментар