Tweet
В може би един от последните хубави уикенди тази година решихме да направим една спонтанна разходка от Разлог през манастира в Добърско до парка за танцуващи мечки в Белица. За много от Вас това са познати места, но аз за пръв път минавах натам, а пък някои пътчета си ги набелязах за повторно минаване дори 
Разбира се се опитах да направя прехода предимно по черно, но понеже бяхме сами и с малката в един момент реших че е малко неразумно да се рискува сам в гората по път по-който не беше минавано отдавна и се върнахме за момент към асвалта.
Времето беше идеално за целта.
Млад татко в Разлог
По пътя между Годлево и Долно Драглище - нищо особенно. Все пак от любезност решихме да питахме и един овчар за пътя и отговора му беше "... и горе на билото няма да кръшкате ни у ляво ни у дясно ... само направо"
Абе ние верно сме си кръшкачи, ама как ни разкриха не знам
На билото - спирка за бране на еко шипки.
В ниското се вижда с. Долно Драглище
По асвалта към с.Добърско
Малката и тя се събуди.
Тук разгледахме малката вкопана църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", построена през 1614г., едни от стоте нациоанални туристически обекта. Църквата никога не е била опожарявана по време на турското робство, в селото не е имало и конак. Тъй като в цървата постоянно са горели свещи всички стенописи са били покрити със сажди, което пък ги е консервирало и след реставрация преди 35 години сега те са в много добро състояние. с.Добърско
Имаше много хора и се чакаше за да влезеш и разгледаш.
Интересно за мен бяха няколко стенописа на Исус, които го изобразяваха в нещо като космически кораб или капсула
Всеки може да тълкува това по свой си начин, аз също си имам една теория по въпроса.
(снимките са от интернет, защото вътре беше забранено снимането)
След църквата плана беше да стигнем по черно до Белица, но това се случи само наполовина.
По GPS между с.Горно Драглище и с.Долно Драглище тръгваше черно пътче към Белица. Началото го намерихме, но си личеше, че отдавна не беше минавано по него. Интересно стана.
От тук и по-нататък стана доста тясно, а звукът от стържещи клони по боята постепенно спираше да ми прави впечатление.
Пътят започна да се изкачва доста стръмно нагоре, коловозите бяха доста дълбоки и със страничен наклон, джипа се справяше с лекота и си пъплеше нагоре между дърветата ... просто перфектната разходка, но малката спеше отзад в кошчето и в един момент прецених, че е по-добре да се върна и да продължа по асвалта, а това пътче си го заплювам за друг път и не сам.
Това е на връщане.
Водопади "Казаните" след гр.Белица.
Пътя към парка за танцуващи мечки меко казано е много лош. Като гледах хората как си мъчат колите по него ми беше жал за тях. Около 10-12 км е така.
Беше станало време за хапване и седнахме в единственото "заведение" тук. Под един навес имаше няколко маси и скара, а едно семейство от Белица правеше разни хубави неща за хапване Сещам се, че май Венци-малкия не беше очарован от мястото преди години, ама сега бяхме доволни, може и да са се сменили хората не знам или просто бяхме малко клиентите. Всъщност от тук си купихме и най-вкусното домашно овче кисело мляко, което бяхме опитвали.
Сега за парка за танцуващи мечки с участието на фондацията на Бриджит Бардо и Четири лапи Разделен е на сектори, като общо мечките са 23. Някои са по една в сектор, а някои са по две. Оградени са със специални съоръжения по които тече ток. Всички мечки са изкупувани на времето от мургавите ни съграждани, които са ги използвали за забавление в трамваите и площадите. Най-голямата от тях е мечока Мишо, с тегло около 300 кг. Изкупена е на времето за 17 000 лв от "собственика" си
Между другото тук са наляти наистина много пари и продължават да се дават. Всяка година идват ветеринарни лекари от Европа за преглед на мечките и за оправяне на зъбите им дори.
Първо посетихме старият информационен център в долния край на парка. Тук имаше четири мечки, които можеха да се видят.
Мечока Монти
Тук имаше дървена платформа, от която можеше да гледаш от високо.
След това тръгнахме по 3 км черен път къ новият информационен център в горната част на парка.
Тук също се виждаха няколко мечки, без да е необходимо да се разхождаш много. Разбира се има и пътеки около загражденията и може да си направиш хубава разходка, но ние с малката разгледахме само около входа.
От покрива също може да се разгледа добре, за съжаление слънцето беше слязло доста ниско и не се получиха хубави снимки.
Човека, който се грижеше за мечките ни обърна особенно внимание и ни отключи да видим дори и медицинският център, където се преглеждат и лекуват мечките.
А това е и залата на информационният център със снимки на мечките от предишният им живот, както и някои атрибути от времето на мъчението им.
Гледайки тези тъжни снимки от едно време и гледайки сегашното положение разбираш, че в крайна сметка е направено нещо, което си е заслужавало.
На връщане по един шорт кът, любезно упътени от домакина.
Беше малка импровизирана разходка, измислена сутринта след закуска, малко уморителна за някои, но на нас си ни хареса
Бяха набелязани и някои цели за друг път и така ...
Разбира се се опитах да направя прехода предимно по черно, но понеже бяхме сами и с малката в един момент реших че е малко неразумно да се рискува сам в гората по път по-който не беше минавано отдавна и се върнахме за момент към асвалта.
Времето беше идеално за целта.
Млад татко в Разлог
По пътя между Годлево и Долно Драглище - нищо особенно. Все пак от любезност решихме да питахме и един овчар за пътя и отговора му беше "... и горе на билото няма да кръшкате ни у ляво ни у дясно ... само направо"
Абе ние верно сме си кръшкачи, ама как ни разкриха не знам На билото - спирка за бране на еко шипки.
В ниското се вижда с. Долно Драглище
По асвалта към с.Добърско
Малката и тя се събуди.
Тук разгледахме малката вкопана църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", построена през 1614г., едни от стоте нациоанални туристически обекта. Църквата никога не е била опожарявана по време на турското робство, в селото не е имало и конак. Тъй като в цървата постоянно са горели свещи всички стенописи са били покрити със сажди, което пък ги е консервирало и след реставрация преди 35 години сега те са в много добро състояние. с.Добърско
Имаше много хора и се чакаше за да влезеш и разгледаш.
Интересно за мен бяха няколко стенописа на Исус, които го изобразяваха в нещо като космически кораб или капсула
Всеки може да тълкува това по свой си начин, аз също си имам една теория по въпроса.(снимките са от интернет, защото вътре беше забранено снимането)
След църквата плана беше да стигнем по черно до Белица, но това се случи само наполовина.
По GPS между с.Горно Драглище и с.Долно Драглище тръгваше черно пътче към Белица. Началото го намерихме, но си личеше, че отдавна не беше минавано по него. Интересно стана.
От тук и по-нататък стана доста тясно, а звукът от стържещи клони по боята постепенно спираше да ми прави впечатление.
Пътят започна да се изкачва доста стръмно нагоре, коловозите бяха доста дълбоки и със страничен наклон, джипа се справяше с лекота и си пъплеше нагоре между дърветата ... просто перфектната разходка, но малката спеше отзад в кошчето и в един момент прецених, че е по-добре да се върна и да продължа по асвалта, а това пътче си го заплювам за друг път и не сам.
Това е на връщане.
Водопади "Казаните" след гр.Белица.
Пътя към парка за танцуващи мечки меко казано е много лош. Като гледах хората как си мъчат колите по него ми беше жал за тях. Около 10-12 км е така.
Беше станало време за хапване и седнахме в единственото "заведение" тук. Под един навес имаше няколко маси и скара, а едно семейство от Белица правеше разни хубави неща за хапване
Сещам се, че май Венци-малкия не беше очарован от мястото преди години, ама сега бяхме доволни, може и да са се сменили хората не знам или просто бяхме малко клиентите. Всъщност от тук си купихме и най-вкусното домашно овче кисело мляко, което бяхме опитвали.Сега за парка за танцуващи мечки с участието на фондацията на Бриджит Бардо и Четири лапи Разделен е на сектори, като общо мечките са 23. Някои са по една в сектор, а някои са по две. Оградени са със специални съоръжения по които тече ток. Всички мечки са изкупувани на времето от мургавите ни съграждани, които са ги използвали за забавление в трамваите и площадите. Най-голямата от тях е мечока Мишо, с тегло около 300 кг. Изкупена е на времето за 17 000 лв от "собственика" си
Между другото тук са наляти наистина много пари и продължават да се дават. Всяка година идват ветеринарни лекари от Европа за преглед на мечките и за оправяне на зъбите им дори. Първо посетихме старият информационен център в долния край на парка. Тук имаше четири мечки, които можеха да се видят.
Мечока Монти
Тук имаше дървена платформа, от която можеше да гледаш от високо.
След това тръгнахме по 3 км черен път къ новият информационен център в горната част на парка.
Тук също се виждаха няколко мечки, без да е необходимо да се разхождаш много. Разбира се има и пътеки около загражденията и може да си направиш хубава разходка, но ние с малката разгледахме само около входа.
От покрива също може да се разгледа добре, за съжаление слънцето беше слязло доста ниско и не се получиха хубави снимки.
Човека, който се грижеше за мечките ни обърна особенно внимание и ни отключи да видим дори и медицинският център, където се преглеждат и лекуват мечките.
А това е и залата на информационният център със снимки на мечките от предишният им живот, както и някои атрибути от времето на мъчението им.
Гледайки тези тъжни снимки от едно време и гледайки сегашното положение разбираш, че в крайна сметка е направено нещо, което си е заслужавало.
На връщане по един шорт кът, любезно упътени от домакина.
Беше малка импровизирана разходка, измислена сутринта след закуска, малко уморителна за някои, но на нас си ни хареса
Бяха набелязани и някои цели за друг път и така ...
Коментар