Tweet
Разбирането ми за почивка се свързва с това да не стоя в града, а особена слабост ми е планината.Обичайно обаче все за да се навият и други ентусиасти пада голямо убеждаване, НО тази неделя успяхме да направим една семейна разходка само с една уговорка
-да е кратка и колкото се може по-близка до разходка в парка
.Веднага се сетих за подходящото място-село Скрино и по специално Руенския манастир "Свети Йоан Рилски" , били сме там няколко пъти, но мястото си заслужава(а и не бяхме ходили от 2-3 години).
До манастира се стига като като от главния път Е79 се отбиете към Бобошево, после село Скрино и точно преди селото си има табела към манастира и започвате да катерите стръмния последен участък от 2,5 километра.
Ето ги и портите на двора:
Оказа се че сме забравили някои забележителности, но си припомнихме:
Ето го и самият манастир:
Мястото е много поддържано и в течение на годините се дострояват допълнителни помещения за нуждите на манастира.
Откриват се и хубави гледки:
Ето какво имах предвид под кратка разходка-под "пещерата" се има предвид тази в която е живял Иван Рилски преди да отиде в тази която се намира над Рилския манастир:
Пътеките над манастира са осеяни с пейки и можеш да седнеш да се полюбуваш на природата:
Това е гледката откриваща се от "кръста" - скалата на която се намира той се нарича "Косова скала".Името идва от това че по времето, когато османците са принуждавали българското население да сменява вярата си една девойка с красива дълга коса е била преследвана, чак до тази скала и изправена пред избора да приеме исляма или да умре тя се хвърлила от скалата.-това е легендата и я разказвам по спомен от предишните ни посещения, моля да ме извините ако има неточности.
Село Скрино погледнато от високо:
Кръста:
Панорама на която се вижда остър завой от пътя, манастира и "пламналата" гора:
Пътеката минава между тези дървета:
Поглед назад:
Влизаме отново в гората:
Есенния килим:
Огрени от слънцето:
Пролука между дърветата:
Ето я и пещерата на Иван Рилски:
Я да надникнем:
И като влязохме да погледнем навън:
Тук слънцето още не беше достигнало:
Есенна красота:
И отново килим:
И изведнъж манастира се показа пред нас:
Последна снимка на пътя за довиждане:
-да е кратка и колкото се може по-близка до разходка в парка.Веднага се сетих за подходящото място-село Скрино и по специално Руенския манастир "Свети Йоан Рилски" , били сме там няколко пъти, но мястото си заслужава(а и не бяхме ходили от 2-3 години).До манастира се стига като като от главния път Е79 се отбиете към Бобошево, после село Скрино и точно преди селото си има табела към манастира и започвате да катерите стръмния последен участък от 2,5 километра.
Ето ги и портите на двора:
Оказа се че сме забравили някои забележителности, но си припомнихме:
Ето го и самият манастир:
Мястото е много поддържано и в течение на годините се дострояват допълнителни помещения за нуждите на манастира.
Откриват се и хубави гледки:
Ето какво имах предвид под кратка разходка-под "пещерата" се има предвид тази в която е живял Иван Рилски преди да отиде в тази която се намира над Рилския манастир:
Пътеките над манастира са осеяни с пейки и можеш да седнеш да се полюбуваш на природата:
Това е гледката откриваща се от "кръста" - скалата на която се намира той се нарича "Косова скала".Името идва от това че по времето, когато османците са принуждавали българското население да сменява вярата си една девойка с красива дълга коса е била преследвана, чак до тази скала и изправена пред избора да приеме исляма или да умре тя се хвърлила от скалата.-това е легендата и я разказвам по спомен от предишните ни посещения, моля да ме извините ако има неточности.
Село Скрино погледнато от високо:
Кръста:
Панорама на която се вижда остър завой от пътя, манастира и "пламналата" гора:
Пътеката минава между тези дървета:
Поглед назад:
Влизаме отново в гората:
Есенния килим:
Огрени от слънцето:
Пролука между дърветата:
Ето я и пещерата на Иван Рилски:
Я да надникнем:
И като влязохме да погледнем навън:
Тук слънцето още не беше достигнало:
Есенна красота:
И отново килим:
И изведнъж манастира се показа пред нас:
Последна снимка на пътя за довиждане:
Благодаря !
Коментар