Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

[verter]

550км преход, 19 часова разходка, 14 часа зад волана, 450 фотоса.....
Всичко това в рамките на едно денонощие.

Централен Пирин, уникалното село Ковачевица и необятните Западни Родопите бяха основните цели на тази разходка.
Към тях добавяме страхотната златна есен, много слънце и приятна компания.
Това е рецептата за есенно вълшебство и още един незабравим ден прекаран на път през красива България.

Този ден преминахме през напълно непознати за мен места. (през познатите карахме по тъмно)

Видяното по време всяка една моя разходка дава наченките и ориентирите на следваща такава.
Рано тази пролет посетих Мелник и Мелнишките пирамиди. Тогава видях за пръв път на живо връх Ореляк в Централен Пирин.
Оттогава се каня да го посетя.
Миналата седмица прибирайки се от Западен Пирин и връх Вихрен, преминахме покрай Западните Родопи и разцъфналата там есен не ми изкочи от главата цяла седмица.

Маршрутът на разходката за която сега искам да ви разкажа лесно се оформи.
София -
Благоевград - Банско -
Добринище - Гоце Делчев - с.Добротино -
проход Попови Ливади - връх Ореляк - Гоце Делчев -
Гърмен - с.Лещен - с.Г.Дряново - с.Ковачевица - г.с.Беслет -
Сърница - яз.Доспат - с.Побит камък -Велинград -
с.Варвара - Септември -с.Бошуля -
с.Виноградец - магистр. Тракия -
София

Този ден станах много рано сутринта 3:40 часа. Каква ти сутрин, беше си направо посред нощ. Сутринта вече снимахме Пирин.
в 5 часа тръгнахме с един приятел на тази дълга и изпълнена с емоции разходка. Прибрахме се чак след 23 часа вечерта.

Нощна Рила покрита с искрящ сняг


Новият участък на магистралата към Дупница


По тъмно прекосихме и Благоевград. Заревото на изгрева едвам се долавя.


Изгревът го посрещнахме при 5 градуса температура, скреж по обувките и кристално чист въздух на един от ниските склонове на Рила - местност Шипоко.
Гледката бе към Западен Пирин и огряните му от изгрева върхове . Страхотно удоволствие.







Самият Изгрев примесен с ниска мъгла и заскрежени треви.


[IMG]http://media.snimka.bg/s1/2791/031825722-big.jpg?r=0[/IMG



Луната също бе свидетел на гледката


Качихме се на джипа и бавно продължихме напред, оглеждайки се за гледки като тази:


Мраморните красавци които миналата седмица снимах успоредно с Вихрен вече са в бяла премяна.


Покрай Разлог...


Разложка котловина както и миналата седмица отново ни посрещна в мъгла.
Мъглата ми е слабост що се отнася до фотография. Мистиката , която внася в кадрите ме изпълва с удоволствие.
Мога да търся и снимам с часове такива моменти.










Уникалният Пирин. Възхитен съм от него.


Връх Вихрен е най вляво


Продължаваме на юг към Добринище. Спирам отново и отново...





Поречието на река Места и снежните върхове на Рила над мъглата





Изглед от село Места и склоновете на Среден Пирин (надявам се да не бъркам)


От другата страна започват Западни Родопи.








Вече сме в Гоце Делчев. Това е връх Ореляк - най-високата точка на Среден Пирин 2099м.


Преминаваме през града и поемаме през прохода Попови ливади, който дели Среден от Южен Пирин и слиза от другата страна близо до Мелник.


Много приятен проход със страхотен асфалт.




Мъглата в полетата все още удържа силата на слънцето


Гледките започват да изплуват. Част от Рила, Пирин и Родопите в един кадър.


Много е красиво тук!






На билото на прохода, точно след паметника на Гоце Делчев, вдясно тръгва пътят към връх Ореляк. На табелата пише "Към ретранслатора" или нещо подобно.

Еххх тази есен....














Гледка към Родопите. Нейде в тази посока възнамерявахме да караме по късно.


Част от прохода Попови ливади




Слоновете на Южен Пирин


Връх Ореляк


Паркирах джипа малко под кулата и слезнахме да огледаме околностите.

Тук видяхме сърцето на Централен Пирин. Като истинско богатство то е скрито дълбоко в него. Тази неподозирана красота може да зърнеш само оттук.

Този съседен на Ореляк безименен връх бе нашето импровизирано кресло. От неговото било се полюбувахме отвисоко на гледките.


Тази пропаст респектира. Западните склонове на върха са почти отвесни, нищо общо с източните.


Склоновете са истински пропасти


Гората е толкова цветна и пухкава сякаш е ръчно тъкан килим.
















Внушителна панорама


Поглед и на югоизток. Тук красотата е различна.






Връх Ореляк...






Село Корница




Най южните била на Северен Пирин. Зад тях започват множеството езера с които е известен Северен Пирин.


Кадър и от друго съседно било на склон част от резервата Ореляк. Тук се опазват букови гори, които са със средна възраст от 150 години и известният Пирински чай.




Това бе Среден Пирин.






Следва втората част от разходката - Западни Родопи

[lubo56]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Браво Владо! Снимките са невероятни. Всичките..., но особено тези с леката мъгла изглеждат уникално.

Аз не знам даваш ли си сметка с какво богатство ни даряваш, публикувайки тези пътеписи и снимки.

Благодаря ти! Прекрасно е, че те има във форума!

Поздрави!

[verter]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Спускаме се отново до Гоце Делчев, допълваме резервоара, запасяваме се с храна и поемаме към необятните Родопи.
Целта ни бе да посетим село Ковачевица, което е архитектурен резерват и едно от най-красивите български села. след което да прекосим по някой планински път планината и да слезнем при язовир Доспат. Първоначално включвах връх Беслет (над 1900м.) към една от целите си, но впоследствие го изключих въпреки, че минахме съвсем близо до него.

Минахме през община Гърмен и започнахме да катерим планината по тесен асфалтов път.

Първата спирка бе старинното село Лещен. Помислих го за Ковачевица, въпреки че не бяхме стигнали до нея.
Не съм подозирал, че на път към Ковачевица ще видя още едно красиво село като Лещен.
Направихме кратка разходка край няколко къщи в подножието.

























Пътят ни минава през село Горно Дряново. Това село ще го запомня с огромния брой Уазки и Газки.
Тук се върнах 20 години назад.


Пътят катери все по високо. Отляво ни е каньонът на река Канина. На места е страшно високо.








Родопите са огромни. Винаги съм бил с чувството, че ако има планина в която да се загубя това ще са Родопите.

Ето го!!!
Село Ковачевица.
Не съм виждал по красиво село. Щастлив съм, че бях тук.


Ще копирам извадка от интернет:

Село Ковачевица е запазило автентичния си вид от 18-19 век и е едно от най-известните и красиви български села. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Ковачевица е архитектурен резерват, подобно на Копривщица и Стария Пловдив, и е запазила живописната си възрожденска архитектура.

Намира в планински район, в Западните Родопи. На около 24 километра е град Гоце Делчев.

Селото е разположено на река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и единственият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.

Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от Велико Търново и по-късно от Костурско, които донесли строителния занаят. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през 15 - 16 в.

В селото се заселват българи от Рибново и вероятно от Банско. През 18 век в селото пристигат и българи от западна Македония. За това днес свидетелстват двете части на селото, горната Банева и долната Арнаутска махала.

През 19 век Ковачевица е голямо чисто българско село.

Разхождайки се по тесните кълдъръми, гледайки каменните къщи, четейки табелите и надписите по къщите мислено си представях как са живели хората тук преди векове. Тези красиви старинни къщи на фона на зашеметяващо цветната есенна гора...истинско вълшебстово.



Черквата Свети Никола














По тихите, сенчести и хладни улички.










Красота!
























Пътят по който се стига до селото (просеката в гората)




Разделяме се в Ковачевица. Мисля някой път да дойда да пренощувам тук. Магнетично място.

Нашият път става на места черен и продължава да катери. Запърваме се към горско стопанство Беслет. Целта ни е да прекосим планината и да слезнем на язовир Доспат. Навигацията показва над 30км път през планината!




Няколко часа по-рано бяхме там горе. Сега сме тук.


Есенен венец от цветове




Тук пътят вие доста високо над реката. Виждам табела "Синият вир".
Явно има пътека някъде оттук и слиза надолу. Този вир е кръстен така заради дълбоко синия цвят на водата си, но мисля е далеч от пътя, така че някой друг път.


Катерихме, а сега спускаме.




Слезнах долу до един разклон. ТРъгваме надясно по течението на река Канина и нагоре в планината.
Качваме съвсем бавно метраж. Доста усойно бе тук. Изобщо следващите близо 20 км навсякъде бе влажно и множесто локвибяха осеяли пътя, който стана доста разбит.


Стигнахме до една местност на име Чифте чарк. Тук пак имаше разклон и няколко притока се събираха в река Канина.


Гранда спокоен като водата


Набирахме бавно, но постоянно височина. Вече бяхме над 1400 метра и горите станаха предимно иглолистни. Посоката ни бе към връх Беслет - най-високият в рида Дъбраш - 1968м.
Горите около Беслет са вековни борове и смърчове.

Тук есенна трудно се долавя, но свежестта и ароматът на гората са друг мехлем за душата.


Пътят ставаше все по изровен. Множестово камиони от горското стопанстов минават оттук.




Най-високата част на пътя преди да тръгне да спуска бе над 1600 метра. Тук бяхме много близо до връх Беслет, но решихме да не търсим път към него, защото имахме още доста път, а минаваше 17 часа.

Преминахме в сенчестата част на планината и започна дългото спускане по камионджийския път.








Стигнахме до Сърница и язовир Доспат.



Тук в опит да стигна близо до водата на язовира подцених терена и затънахме в блатната почва на оттеглилата се вода. Окаляхме се страшно, а джипа по едно време бе затънал до броните в мазната кал. Положението бе отчайващо и за всеки случай звъннах на Злати от форума, ей така за морална подкрепа. Точно бяхме стигнали до идеята да търсим трактор от Сърница и решихме да се пробваме до край да го извадим. Успяхме. След над 1 час копаене и мазане в калта. Благодаря и на няколко работници от близките къщи, които явно забелязали ни как се потиме и мъчиме се притекоха на помощ и помогнаха във финалната част.
Припомних си офроуд моментите, които напоследък бях позабравил.
Все пак се радвам, че от отчайващо положение намерихме начин да извадим джипа без помоща на трактор.
Малко по-късно ще пусна малко снимки.


Язовирът на свечеряване.






Образува се пак мъгла.










От Сърница вече поехме към дългия път към София. Въобще не бързахме. Спирахме си за по кафе, за по някой нощен фотос, нямаше значение колко късно ще се приберем.
Минахме през Велиград и поснимах и Клептуза.








Тук сме на поредната кафе пауза, някъде след варвара и към Септемри.
Стоя си край пътя, пия си кафе уморен и се кефя на изминалия ден. Не ми се прибираше.


Малко по надолу пътят стана много запустял. Не мина една кола цели 20 минути.
Слезнах пак да поснимам.


Тук, клекнал до апарата чувах всяко едно листо падащо от дърветата около мен. Чуваха се и стъпките и шумовете на някакви животни в полето до мен.
Имаше тръпка някаква.


Магистрала Тракия от един мост.

[Еделвайс]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Страхотна есенна разходка сте си направили, Ковачевица и Лещен са страхотно място, наистина все е едно времето е спряло, евала за споделянето изкефих се много, благодаря

[gorskia79]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Невероятна красота. Благодаря!

[bochkata]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Завладяващ пътепис и прекрасни снимки!

[edoors]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Владо, много си продуктивен! За толкова кратко време ни засипа с толкова хубави снимки и завладяващи разкази! Кефя се на ентусиазма ти и се радвам, че имам възможността да "пътувам " безплатно с тебе! Благодаря за споделянето!

[chrichri]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Браво за снимките!

[TEXT]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Наистина, неподозирана красота!
Вълшебни и магични пейзажи!
Благодаря ти, за цветната и топла разходка!

[verter]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Ето и как се затъва и вади Гранд с шосейни гуми от подгизналата почва на язовир Доспат.

Още докато слизахме по слоновете на Родопите към язовира край основния път имаше един успоредно вървящ ръкав с повечко лепкава кал. Реших да тестваме гранда и минах по него. Точно в най-гъстата част на калта дадох повече газ очаквайки да забуксувам и да излезна трудно. Вместо това гранда се изтреля впечатляващо и ни залепи за седалките. Останахме учудени как така се получи с тия шосейни гуми. Почти не пребоксува.

Вече на язовир Доспат, реших да влезна с джипа по едни следи точно до водата на язовира, за да снимаме. Видях, че става кално и подгизнало и реших да обърна джипа и да го оставя тук, но щом излезнах от следите и влезнах в "блатото" с набола свежа тревичка веднага затънах.
В началото не изглеждаше толкова зле, но джипът започна да потъва все по-дълбоко. Тук твърдо няма, колкото по-надолу, толкова по зле.

Още по лошо, че започна да се накланя на една страна.







Носех само една малка сгъваема лопата. Без нея нямаше никакъв шанс.
Започнахме да копаем през и зад гумите с цел да успее джипът да се раздвижи напред назад.





Ефект нямаше, дори джипът затъваше все по дълбоко. Подлагахме камъни и летви, всякакви боклуци по крайбрежието.



Отпред легна на мост и носачи, отзад почти същото.


Поне малко от малко го развижихме. Щом започна да се лашка бях сигурен, че щяхме да го извадим. Иначе по едно време се бях притеснил, че ще си останем тук и трябва да търсим трактор.

Кофти, че всеки последвал опит водеше до още по дълбоко потъване.




Накрая легна дори на прагове, та копаехме и под тях.




Нямам идея как въобще се движеше в следите.
Почти го бяхме извадили и дойде и малко помощ от едни работници, които от известно време ни гледаха от крайните къщи.
Излезна гадта.

[suzuki team]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Човече,добре че те има и дано това да е така още колкото се може по дълго!Просто не знам какво друго да кажа!
Продължавай в същия дух!

[Rabin]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Блокажи ли имаш, доста гладко буксуване има на видеото.
Появата на всяка твоя тема от тоя тип е приятно събитие, оставям я настрана и като приключа с четенето на простотиите в нета се наслаждавам на снимките. Създават специално усещане, и искат специално внимание.

[Десислав Добрев]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Просто страхотно! Нямам думи отново!
Хареса ми и финалния ти пост!

[lubashki777]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Страхотно преживяване гарнирано с черешка отгоре/затъването/.
Благодаря за есенното настроение,че май аз се точа ,но поради ангажименти ще изтърва момента на златната есен и циганското лято!
Още веднъж благодаря!

[Vani4a]

От: Есенно вълшебство в Централен Пирин, Западни Родопи и с.Ковачевица

Вчера вечерта видях темата, но си оставих за днес удоволствието да я прочета, за да имам повече време да се любувам на снимките, а тези в мъгла които си направил са прекрасни!Благодаря, че сподели приказната си разходка с нас.

Всяка седмица очаквам с нетърпение твоя пътепис, продължавай все така.