Tweet
За една от най-величествените български планини Пирин се е писало и може да се изпише още много. Сигурен съм, че всеки любител на природата и планините е останал възхитен от неговата красота и обаяние.
Пирин и в частност Северният му дял е много различен от другите български планини.Тук планината има типично алпийски характер. Благодарение на ледниковото си минало (преди 18000 години) формите на върховете са добили остри и красиви каменисти форми. След затоплянето на климата и стопяването на вечния лед много от гранитните върхове са се изпочупили и в резултат на този процес са добили острите си форми. Единствено мраморните върхове като Вихрен, Кутело и други са останали почти непокътнати от този процес и в наше време са най-високите върхове в Пирин (над 2900 метра)
Въпреки, че като площ Пирин е сравнително компактна планина върховете с височина над 2500 метра са цели 40.
Връх Вихрен официално е вторият най-висок връх в България - 2914м. Само 5 метра по-нисък е неговият съсед - връх Кутело.
Страховити зъбери, пропасти и гребени изпълват релефа.
Огромен брой (над 180) високопланински езера с ледников произход допълват красотата на планината.
Друго характерно за Пирин са тесните и малки седловини наречени порти и премки, през които преминават повечето туристически маршрути.
По отношение на флората и фауната, тук те са изключително богати. Растителните видове са над 1300. Тук може да се види и рядкосрещаният и много красив еделвайс. Горският пояс е представен от най-красивите иглолистни видове: бял и черен бор, ела, смърч и бяла и черна мура. Тук е и Байкушевата мура, чиято възраст е определена на над 1200-1300 години. Животиснкият свят също е впечатляващо богат. В Пирин могат да се срещнат всички известни планински обитатели: мечки, вълци, сърни, диви кози, лисици, орел, сокол и др.
Като цяло Пирин планина е истинско богатство във всяко едно отношение.
Всяко посещение тук остава дълбок спомен от преживяното.
С един мой приятел от известно време се каним да посетим връх Вихрен, но улисани в работа и грижи пропускахме месец след месец, възможност след възможност....
Колега тук от форума ме покани да обиколим заедно Пирин за няколко дни, но така и не успях да се организирам.
Улисан в хобито си да обикалям и фотографирам красотата на България отчитам непрестанно липсата на Пирин в моите разходки. Мечтаех да улуча подходящ ден в който да имам възможността да го запечатам на "лентата" подобаващо.
Разбира се, че това не ще ми е първото посещение тук. Идвал съм няколко пъти преди 10-тина годин. Въпреки , че бе отдавна помня абсолютно всеки детайл. Няма как да забравиш Пирин.
Края на миналата седмица пускам един sms на приятелчето - "Изпускаме Пирин!"
Вече е почти средата на есента, времето започва да става нестабилно, застудява, а дори валя и първи сняг по планините.
Крайно време бе.
Отвори ни се възможност за понеделник да организираме това мечтано пътуване. Неделя вечерта се прибирам след работа и отварям синоптичните сайтове, за да видя какви са очакванията. Въвеждам Банско и вр.Вихрен като точки и първоначално оставам разочарован. Очакванията са за разкъсана облачност и превалявания от дъжд. Проверявам детайлно в няколко сайта какво прогнозират синоптиците час по час за целия ден.
И да! Прогнозите са за превалявания в късните следобедни и ранните вечерни часове. Рано сутринта и до обед слънцето се очаква да е единствен господар в небето. Въобще не ме притесни, че късно вечерта и през нощта валя дъжд в София. Не ме притесни и утринната мъгла захлупила града. Мислех си само за Вихрен и трепетно очаквах да дойде времето да тръгваме.
Уговаряме да се тръгнем рано, рано, за да използваме хубавото време до обед.
Събуждам се още в 4:30 часа, половин час преди телефонът да ме събуди.
Качвал съм се веднъж на Вихрен, но времето горе се развали и го качих в мъгла и дъждовни пръски и така и не зърнах гледките от върха.
Надявам се този ден да имам повече късмет.
Имахме шанса да уцелим един перфектен есенен ден - слънчев, топъл и без вятър. Истински подарък от който се възползвахме по-най-добрия начин.
Направихме страхотна обиколка в стил "от тъмно до тъмно". Посетихме Пирин, качихме се до връх Вихрен, хапнахме страхотен обяд и за финал се прибрахме през Рила и язовир Белмекен минавайки покрай течението на река Места и западните Родопи.
По хубаво здраве му кажи.
Невероятна красота е по тия места в момента. Направих много хубави снимки за спомен.
Споделям ги с най-голямо удоволствие.
Маршрут:
София -
Банско - хижа Вихрен, връх Вихрен,
Разлог - с. Краище - с.Дагоново -
Якоруда - Юндола - яз.Белмекен - с. Сестримо -
София
Около 300км изминати с лек автомобил само по асфалт.
5:30 часа тръгнахме от София към Банско.
Рано сутринта София бе мокра, мъглива и покрита с плътни облаци.
Магистралата бе покрита в мъгла.
Въпреки това се надявах, че ще уцелим подходящо време.
Някъде по пътя около Д.Диканя видях във все още нощното небе звезди.
Това значеше, че във високите части няма облаци.
В Банско пристигнахме на зазоряване. Освен тежката мъгла и малки пръски мокреха предното стъкло.
Хванахме пътя към хижа Вихрен.
Тесните асфалтови завои вият във впечатляваща гора. Потънали в лека мъгла иглолистни гиганти примесени с широколистни представители в есенни одежди. Ухаеше на утринна влага.
Истинско удоволствие.
Завой подир завой красота.
Синьото небе вече прозираше през мъглата.
Страховити сипеи изпълваха пролуките в мъглата.
Мъглата ставаше все по рехава. Високо в небето слънцето огряваше дирите на един самолет.
След няколко завоя вече бяхме над мъглата, която плътно покриваше долината.
Виждах дори през гората и бях в очакване да зърна някой скален гигант високо в планината.
Нещо жълтеникаво прозираше през дърветата. Слънцето изгряваше и започваше да осветява високите върхове.
Страхотен момент!
Впечатляваща гледка - изгревът отразен в най-високите върхове в Пирин.
Ски пистата Алберто Томба (ако не бъркам)
Пътят по който караме към хижа Вихрен се затваря успоредно с отриването на ски сезона в Банско. Пистата преминава през него.
Бъндеришка поляна, лифтовата станция и част от пистата по биатлон.
Едно от билата над хижа Бъндерица.
На един завой се отри гледка към Разложка долина. Море от облаци и контурите на Рила.
Мраморните "пирамиди" отразяват слънцето много красиво.
Гранитният гигант Хвойнати връх (2635м.) съсед на връх Вихрен малко по късно попада под слънчевите лъчи.
Спираме за снимки до величествената Байкушева мура. Това 1300 годишно дърво (черна мура) е преживяло много събития включително страховит пожар и поражения от светкавици. Макар и със загубена най-висока част този гигант все още достига височина от 26 метра. Обиколката на ствола е близо 8 метра.
Кръстено е на своя откривател К.Байкушев, който през 1897 година по заръка на цар Фердинанд проучва и описва горите на Пирин.
Официално това е най-старото иглолистно дърво в България и едно от най-старите в целия свят.
Гледка от позицията на Байкушевата мура (1930м.)
Скалистият ръб "Караулите" извисяващ се над Бъндеришки циркус.
Един от лавинните сипеи спускащи се от връх Тодорка.
Тази снимка страшно ми харесва.
Часът наближава 8,30. Съвсем близо сме до хижа Вихрен откъдето започва една от пътеките към връх Вихрен.
Пирински гордости.
На изходна позиция. Връх Вихрен гледан от едноименната хижа. По права линия изглежда близо, но пътят е около 3 часа.
Стръмно изкачване ми е останало като спомен от последното ми посещение.
Времето бе истинска мечта. Никакъв вятър и температура от около 13 градуса.
Толкова бе топло, че първата част от изкачването я изкатерих по тениска.
В низината положението изглеждаше без промяна.
Пред хижата заварихме тази група. Нарекох ги "норди", защото видно са от някоя скандинавска държава, наследници на викингите.
Тези младежи толкова бяха ентусиазирани, че пееха гръмогласно и подскачаха в кръг цели 5 минути някаква тяхна песен.
Това е Пирин! Докарва своите посетители до екстаз.
Изпълних се с гордост, че тази планина е наша, гледайки и слушайки тези ощастливени чужденци.
Напълнихме две шишета с ледената пиринска вода.
Нордите поеха към Бъндеришка порта, ние към Вихрен.
Дълго време катерехме в сянка. Връх Тодорка зад гърба скриваше слънцето.
Гледките напред и нагоре бяха все още утринни. Слънчевата светлина все още жълтеникава.
Набираме височина бързо. Пътеката е стръмна и камениста.
Хижа Вихрен отвисоко.
Банско е нейде там.
Огромният Вихрен изглежда респектиращо. Пътеката минава отляво и катери върха отзад.
"Над Пирина пламеней...."
Слънцето излиза над връх Тодорка.
Миниатюрните красоти край пътя.
Релефните склоновете на Вихрен.
Преминаваме през циркуса "Кабата"
Една голяма вдлъбнатина като от пресъхнало езеро свързваща склоновете на връх Вихрен с тези на Хвойнати връх. Пътеката минава точно през циркуса и за няколко минути е сравнително равно - леко облекчение за краката.
Стадо диви кози. Рядко срещани в Европа животни.
След поредната доза стръмно изкачване достигаме до превала "Кабата" зад който е големият Влахински циркус и петте Влахини езера.
Надниквам бавно...
Първо се вижда отрещният рид "Гредаро"
Пред погледа "изкача" Голямото Влахинско езеро. Това е едно от най-големите и дълбоки пирински езера. Разположено е на висоична 2304 метра.
Връх "Гредаро" 2605м.
Поглед и в другата посока. Контурите на най-високите била в Северен Пирин.
По обширен поглед към Влахински циркус.
Вляво над езерото е Муратов връх. 2669м. Точно зад него минава "Бъндеришка порта" - тесният път между ридовете.
Преди години се качих на Муратов връх и от него въртейки се в кръг видях цели 13 езера!
Няма да забравя тази гледка. И тогава имах фотоапарат и имам снимки, но са на хартиен носител.
Острият връх най-отзад е Синаница (2516м.). Един от най-красивите върхове в България. Наричам е още "Разцепеният връх" е изграден от розово-сив мрамор. Една от стените му е отвесна и 200 метра.
Върхът частично закриващ Синаница е връх Гергийца (2589м.)
Как да изразя с думи какво чувствам гледайки това?
Оранжевите тревисти склонове са ниската част от връх Вихрен. Отзад се виждат едни от най-високите и опасни върхове в Пирин.
Най вдясно на снимката е връх "Баюви дупки". Висок 2820 метра. Изграден е изцяло от мрамор. Гребенът по билото му на места се стеснява до 50см.
Силно недостъпен от североизточната си част. Малко под върха се намира най-високият алпийски заслон в България. Може да го забележите най-вдясно на снимката.
Посредата е връх Разложки суходол - 2715м.
Вляво е връх Албутин - 2668м.
Това мисля е връх Билото, малко над 2000 метра височина. На север от Вихрен.
Кадърът е с максимално увеличение.
Самият Вихрен (2914м.) сниман от премката "Кабата" (2535м.)
Изграден е от мрамори. Трети по височина на Балканският полуостров след Мусала 2925м. и връх Митикас в планината Олипм, Гърция с височина 2917м.
За Вихрен е характерно, че изглежда много различно от всяка от страните си. Гледан от две от страните му прилича на тристенна и четристенна пирамида, а от трета като купол. От обратната на снимката страна е много стръмен (250-300 метра). В тази част се изкачва от алпинисти. В подножието на отвесната си страна има вечен сняг - малък ледник с размери 90 на 40см. От тази му страна еделвайсът расте в изобилие.
Тръгваме да катерим. Последни метри равно, че даже леко спускане към върха.
Синаница се открива още веднъж за снимка.
Успоредно на нашето ниво върви рида Гредаро. От този поглед не си личи, че помежду ни има огромна долина и езера.
Трудно качване. Краката трънят и спираме често за глътка въздух. Поглед назад.
Три от Влахините езера.
Гледка на запад към Кресненското дефиле/ Симитли/ Благоевград. Всичко потънало в ниски облаци и мъгла.
Бъндеришки циркус
Туристи на премката Кабата на фона на Муратов връх
Надписи от камъни. Виждат се само от високо.
Стената пред нас няма край. Очаквах всеки момент да видя пирамидата на върха, но....
Това растение може ли да е еделвайс? Не знам как изглежда неразцъфтял или по скоро прецъфтял.
Синаница в още по хубав аспект.
Като загубиш дирите на пътеката (възможните маршрути са много, кой откъдето е можел е качил) се оглеждаш за маркерите.
Преди години като се качвах и падна мъгла въобще не ги виждах и се качих право нагоре. Озовах се на билото на около 50 метра от пирамидата.
Най после!
Страхотно е горе. Имаш чувството, че си на друга планета.
Гледка към серията била на север.
От дясно на ляво:
Най близо и вдясно е връх Кутело - вторият по височина в Пирин със своите 2908м.
Върхът е с четири възвишения (по малки била), които са с почти еднаква височина.
Билото точно в средата на снимката след сянката е Бански суходол.
Бански суходол е третият по височина връх в Пирин - 2884м. Другата му североизточна страна представлява 300 метрова отвесна стена. Склонът към долината, който се вижда от снимката се нарича "Стенето" и слиза под наклон от 70 градуса!
Гребенът (точно в сянката) свързващ двата върха е така нареченото "Конче". Труднодотъпен скален ръб с дължина около 400 метра. На места ръбът му се стеснява до 50см. Противоположната му страна са отвесни стени от по 400-500 метра, достъпни само от алпинисти.
Ще си позволя да вмъкна чужда снимка от интернет, за да се добие по ясна представа за какъв екстремизъм става въпрос.
Снимката, която ползвам е на адрес: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7b/Koncheto.jpg
Отзад се вижда връх Вихрен.
По надалеч е връх Баюви дупки (след втората сянка) за който стана по рано въпрос.
Снимка за спомен. Аз съм с бялата шапка.
По детайлни снимки.
Бански суходол вляво и единият край и било на Кутело вдясно. В сянката е Кончето. Само като го гледам и ме хваща шубето. Не знам дали някой ден ще се престраша да мина оттам.
Другият ръб завиващ надясно зад Бански суходол е карстовият Котешки рид.
Връх Баюви дупки и алпийският заслон в сянката.
Поглед и надолу от Вихрен, посока Банско.
Дупката долу се нарича Големият казан. Този дълбок циркус събира отчупилите се камъни от Вихрен и Кутело. Той е на височина от 2400 метра. Аз снимам от 2914м. Значи надолу са повече от 500 метра!
Размерът на Големия казан е 1,1 x 1.2 км. Малко по надолу (200м) се намира Малкият казан (обраслия с трева).
Името на тези циркуси идва от факта, че от тях често се издигат гъсти мъгли, които приличат на пушещи казани.
Точно под мен започва стената от 300 метра, която слиза отвесно до над Големия казан. Там е и ледникът (целогодишно задържащият се лед)
Скалният ръб спускащ се отдясно се начина Джамджиеви скали. По него изобилства от еделвайси.
Научих, че запалените планинари го предпочитат дори зимата като маршрут към Вихрен.
Пирин и в частност Северният му дял е много различен от другите български планини.Тук планината има типично алпийски характер. Благодарение на ледниковото си минало (преди 18000 години) формите на върховете са добили остри и красиви каменисти форми. След затоплянето на климата и стопяването на вечния лед много от гранитните върхове са се изпочупили и в резултат на този процес са добили острите си форми. Единствено мраморните върхове като Вихрен, Кутело и други са останали почти непокътнати от този процес и в наше време са най-високите върхове в Пирин (над 2900 метра)
Въпреки, че като площ Пирин е сравнително компактна планина върховете с височина над 2500 метра са цели 40.
Връх Вихрен официално е вторият най-висок връх в България - 2914м. Само 5 метра по-нисък е неговият съсед - връх Кутело.
Страховити зъбери, пропасти и гребени изпълват релефа.
Огромен брой (над 180) високопланински езера с ледников произход допълват красотата на планината.
Друго характерно за Пирин са тесните и малки седловини наречени порти и премки, през които преминават повечето туристически маршрути.
По отношение на флората и фауната, тук те са изключително богати. Растителните видове са над 1300. Тук може да се види и рядкосрещаният и много красив еделвайс. Горският пояс е представен от най-красивите иглолистни видове: бял и черен бор, ела, смърч и бяла и черна мура. Тук е и Байкушевата мура, чиято възраст е определена на над 1200-1300 години. Животиснкият свят също е впечатляващо богат. В Пирин могат да се срещнат всички известни планински обитатели: мечки, вълци, сърни, диви кози, лисици, орел, сокол и др.
Като цяло Пирин планина е истинско богатство във всяко едно отношение.
Всяко посещение тук остава дълбок спомен от преживяното.
С един мой приятел от известно време се каним да посетим връх Вихрен, но улисани в работа и грижи пропускахме месец след месец, възможност след възможност....
Колега тук от форума ме покани да обиколим заедно Пирин за няколко дни, но така и не успях да се организирам.
Улисан в хобито си да обикалям и фотографирам красотата на България отчитам непрестанно липсата на Пирин в моите разходки. Мечтаех да улуча подходящ ден в който да имам възможността да го запечатам на "лентата" подобаващо.
Разбира се, че това не ще ми е първото посещение тук. Идвал съм няколко пъти преди 10-тина годин. Въпреки , че бе отдавна помня абсолютно всеки детайл. Няма как да забравиш Пирин.
Края на миналата седмица пускам един sms на приятелчето - "Изпускаме Пирин!"
Вече е почти средата на есента, времето започва да става нестабилно, застудява, а дори валя и първи сняг по планините.
Крайно време бе.
Отвори ни се възможност за понеделник да организираме това мечтано пътуване. Неделя вечерта се прибирам след работа и отварям синоптичните сайтове, за да видя какви са очакванията. Въвеждам Банско и вр.Вихрен като точки и първоначално оставам разочарован. Очакванията са за разкъсана облачност и превалявания от дъжд. Проверявам детайлно в няколко сайта какво прогнозират синоптиците час по час за целия ден.
И да! Прогнозите са за превалявания в късните следобедни и ранните вечерни часове. Рано сутринта и до обед слънцето се очаква да е единствен господар в небето. Въобще не ме притесни, че късно вечерта и през нощта валя дъжд в София. Не ме притесни и утринната мъгла захлупила града. Мислех си само за Вихрен и трепетно очаквах да дойде времето да тръгваме.
Уговаряме да се тръгнем рано, рано, за да използваме хубавото време до обед.
Събуждам се още в 4:30 часа, половин час преди телефонът да ме събуди.
Качвал съм се веднъж на Вихрен, но времето горе се развали и го качих в мъгла и дъждовни пръски и така и не зърнах гледките от върха.
Надявам се този ден да имам повече късмет.
Имахме шанса да уцелим един перфектен есенен ден - слънчев, топъл и без вятър. Истински подарък от който се възползвахме по-най-добрия начин.
Направихме страхотна обиколка в стил "от тъмно до тъмно". Посетихме Пирин, качихме се до връх Вихрен, хапнахме страхотен обяд и за финал се прибрахме през Рила и язовир Белмекен минавайки покрай течението на река Места и западните Родопи.
По хубаво здраве му кажи.
Невероятна красота е по тия места в момента. Направих много хубави снимки за спомен.
Споделям ги с най-голямо удоволствие.
Маршрут:
София -
Банско - хижа Вихрен, връх Вихрен,
Разлог - с. Краище - с.Дагоново -
Якоруда - Юндола - яз.Белмекен - с. Сестримо -
София
Около 300км изминати с лек автомобил само по асфалт.
5:30 часа тръгнахме от София към Банско.
Рано сутринта София бе мокра, мъглива и покрита с плътни облаци.
Магистралата бе покрита в мъгла.
Въпреки това се надявах, че ще уцелим подходящо време.
Някъде по пътя около Д.Диканя видях във все още нощното небе звезди.
Това значеше, че във високите части няма облаци.
В Банско пристигнахме на зазоряване. Освен тежката мъгла и малки пръски мокреха предното стъкло.
Хванахме пътя към хижа Вихрен.
Тесните асфалтови завои вият във впечатляваща гора. Потънали в лека мъгла иглолистни гиганти примесени с широколистни представители в есенни одежди. Ухаеше на утринна влага.
Истинско удоволствие.
Завой подир завой красота.
Синьото небе вече прозираше през мъглата.
Страховити сипеи изпълваха пролуките в мъглата.
Мъглата ставаше все по рехава. Високо в небето слънцето огряваше дирите на един самолет.
След няколко завоя вече бяхме над мъглата, която плътно покриваше долината.
Виждах дори през гората и бях в очакване да зърна някой скален гигант високо в планината.
Нещо жълтеникаво прозираше през дърветата. Слънцето изгряваше и започваше да осветява високите върхове.
Страхотен момент!
Впечатляваща гледка - изгревът отразен в най-високите върхове в Пирин.
Ски пистата Алберто Томба (ако не бъркам)
Пътят по който караме към хижа Вихрен се затваря успоредно с отриването на ски сезона в Банско. Пистата преминава през него.
Бъндеришка поляна, лифтовата станция и част от пистата по биатлон.
Едно от билата над хижа Бъндерица.
На един завой се отри гледка към Разложка долина. Море от облаци и контурите на Рила.
Мраморните "пирамиди" отразяват слънцето много красиво.
Гранитният гигант Хвойнати връх (2635м.) съсед на връх Вихрен малко по късно попада под слънчевите лъчи.
Спираме за снимки до величествената Байкушева мура. Това 1300 годишно дърво (черна мура) е преживяло много събития включително страховит пожар и поражения от светкавици. Макар и със загубена най-висока част този гигант все още достига височина от 26 метра. Обиколката на ствола е близо 8 метра.
Кръстено е на своя откривател К.Байкушев, който през 1897 година по заръка на цар Фердинанд проучва и описва горите на Пирин.
Официално това е най-старото иглолистно дърво в България и едно от най-старите в целия свят.
Гледка от позицията на Байкушевата мура (1930м.)
Скалистият ръб "Караулите" извисяващ се над Бъндеришки циркус.
Един от лавинните сипеи спускащи се от връх Тодорка.
Тази снимка страшно ми харесва.
Часът наближава 8,30. Съвсем близо сме до хижа Вихрен откъдето започва една от пътеките към връх Вихрен.
Пирински гордости.
На изходна позиция. Връх Вихрен гледан от едноименната хижа. По права линия изглежда близо, но пътят е около 3 часа.
Стръмно изкачване ми е останало като спомен от последното ми посещение.
Времето бе истинска мечта. Никакъв вятър и температура от около 13 градуса.
Толкова бе топло, че първата част от изкачването я изкатерих по тениска.
В низината положението изглеждаше без промяна.
Пред хижата заварихме тази група. Нарекох ги "норди", защото видно са от някоя скандинавска държава, наследници на викингите.
Тези младежи толкова бяха ентусиазирани, че пееха гръмогласно и подскачаха в кръг цели 5 минути някаква тяхна песен.
Това е Пирин! Докарва своите посетители до екстаз.
Изпълних се с гордост, че тази планина е наша, гледайки и слушайки тези ощастливени чужденци.
Напълнихме две шишета с ледената пиринска вода.
Нордите поеха към Бъндеришка порта, ние към Вихрен.
Дълго време катерехме в сянка. Връх Тодорка зад гърба скриваше слънцето.
Гледките напред и нагоре бяха все още утринни. Слънчевата светлина все още жълтеникава.
Набираме височина бързо. Пътеката е стръмна и камениста.
Хижа Вихрен отвисоко.
Банско е нейде там.
Огромният Вихрен изглежда респектиращо. Пътеката минава отляво и катери върха отзад.
"Над Пирина пламеней...."
Слънцето излиза над връх Тодорка.
Миниатюрните красоти край пътя.
Релефните склоновете на Вихрен.
Преминаваме през циркуса "Кабата"
Една голяма вдлъбнатина като от пресъхнало езеро свързваща склоновете на връх Вихрен с тези на Хвойнати връх. Пътеката минава точно през циркуса и за няколко минути е сравнително равно - леко облекчение за краката.
Стадо диви кози. Рядко срещани в Европа животни.
След поредната доза стръмно изкачване достигаме до превала "Кабата" зад който е големият Влахински циркус и петте Влахини езера.
Надниквам бавно...
Първо се вижда отрещният рид "Гредаро"
Пред погледа "изкача" Голямото Влахинско езеро. Това е едно от най-големите и дълбоки пирински езера. Разположено е на висоична 2304 метра.
Връх "Гредаро" 2605м.
Поглед и в другата посока. Контурите на най-високите била в Северен Пирин.
По обширен поглед към Влахински циркус.
Вляво над езерото е Муратов връх. 2669м. Точно зад него минава "Бъндеришка порта" - тесният път между ридовете.
Преди години се качих на Муратов връх и от него въртейки се в кръг видях цели 13 езера!
Няма да забравя тази гледка. И тогава имах фотоапарат и имам снимки, но са на хартиен носител.
Острият връх най-отзад е Синаница (2516м.). Един от най-красивите върхове в България. Наричам е още "Разцепеният връх" е изграден от розово-сив мрамор. Една от стените му е отвесна и 200 метра.
Върхът частично закриващ Синаница е връх Гергийца (2589м.)
Как да изразя с думи какво чувствам гледайки това?
Оранжевите тревисти склонове са ниската част от връх Вихрен. Отзад се виждат едни от най-високите и опасни върхове в Пирин.
Най вдясно на снимката е връх "Баюви дупки". Висок 2820 метра. Изграден е изцяло от мрамор. Гребенът по билото му на места се стеснява до 50см.
Силно недостъпен от североизточната си част. Малко под върха се намира най-високият алпийски заслон в България. Може да го забележите най-вдясно на снимката.
Посредата е връх Разложки суходол - 2715м.
Вляво е връх Албутин - 2668м.
Това мисля е връх Билото, малко над 2000 метра височина. На север от Вихрен.
Кадърът е с максимално увеличение.
Самият Вихрен (2914м.) сниман от премката "Кабата" (2535м.)
Изграден е от мрамори. Трети по височина на Балканският полуостров след Мусала 2925м. и връх Митикас в планината Олипм, Гърция с височина 2917м.
За Вихрен е характерно, че изглежда много различно от всяка от страните си. Гледан от две от страните му прилича на тристенна и четристенна пирамида, а от трета като купол. От обратната на снимката страна е много стръмен (250-300 метра). В тази част се изкачва от алпинисти. В подножието на отвесната си страна има вечен сняг - малък ледник с размери 90 на 40см. От тази му страна еделвайсът расте в изобилие.
Тръгваме да катерим. Последни метри равно, че даже леко спускане към върха.
Синаница се открива още веднъж за снимка.
Успоредно на нашето ниво върви рида Гредаро. От този поглед не си личи, че помежду ни има огромна долина и езера.
Трудно качване. Краката трънят и спираме често за глътка въздух. Поглед назад.
Три от Влахините езера.
Гледка на запад към Кресненското дефиле/ Симитли/ Благоевград. Всичко потънало в ниски облаци и мъгла.
Бъндеришки циркус
Туристи на премката Кабата на фона на Муратов връх
Надписи от камъни. Виждат се само от високо.
Стената пред нас няма край. Очаквах всеки момент да видя пирамидата на върха, но....
Това растение може ли да е еделвайс? Не знам как изглежда неразцъфтял или по скоро прецъфтял.
Синаница в още по хубав аспект.
Като загубиш дирите на пътеката (възможните маршрути са много, кой откъдето е можел е качил) се оглеждаш за маркерите.
Преди години като се качвах и падна мъгла въобще не ги виждах и се качих право нагоре. Озовах се на билото на около 50 метра от пирамидата.
Най после!
Страхотно е горе. Имаш чувството, че си на друга планета.
Гледка към серията била на север.
От дясно на ляво:
Най близо и вдясно е връх Кутело - вторият по височина в Пирин със своите 2908м.
Върхът е с четири възвишения (по малки била), които са с почти еднаква височина.
Билото точно в средата на снимката след сянката е Бански суходол.
Бански суходол е третият по височина връх в Пирин - 2884м. Другата му североизточна страна представлява 300 метрова отвесна стена. Склонът към долината, който се вижда от снимката се нарича "Стенето" и слиза под наклон от 70 градуса!
Гребенът (точно в сянката) свързващ двата върха е така нареченото "Конче". Труднодотъпен скален ръб с дължина около 400 метра. На места ръбът му се стеснява до 50см. Противоположната му страна са отвесни стени от по 400-500 метра, достъпни само от алпинисти.
Ще си позволя да вмъкна чужда снимка от интернет, за да се добие по ясна представа за какъв екстремизъм става въпрос.
Снимката, която ползвам е на адрес: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7b/Koncheto.jpg
Отзад се вижда връх Вихрен.
По надалеч е връх Баюви дупки (след втората сянка) за който стана по рано въпрос.
Снимка за спомен. Аз съм с бялата шапка.
По детайлни снимки.
Бански суходол вляво и единият край и било на Кутело вдясно. В сянката е Кончето. Само като го гледам и ме хваща шубето. Не знам дали някой ден ще се престраша да мина оттам.
Другият ръб завиващ надясно зад Бански суходол е карстовият Котешки рид.
Връх Баюви дупки и алпийският заслон в сянката.
Поглед и надолу от Вихрен, посока Банско.
Дупката долу се нарича Големият казан. Този дълбок циркус събира отчупилите се камъни от Вихрен и Кутело. Той е на височина от 2400 метра. Аз снимам от 2914м. Значи надолу са повече от 500 метра!
Размерът на Големия казан е 1,1 x 1.2 км. Малко по надолу (200м) се намира Малкият казан (обраслия с трева).
Името на тези циркуси идва от факта, че от тях често се издигат гъсти мъгли, които приличат на пушещи казани.
Точно под мен започва стената от 300 метра, която слиза отвесно до над Големия казан. Там е и ледникът (целогодишно задържащият се лед)
Скалният ръб спускащ се отдясно се начина Джамджиеви скали. По него изобилства от еделвайси.
Научих, че запалените планинари го предпочитат дори зимата като маршрут към Вихрен.
.....Отново голямо благодаря!
Красиво
Коментар