Tweet
Голо бърдо е планина разположена между Перник, Радомир, Старо село и язовир Студена. Малка и сравнително ниска планина, но с голи върхове откъдето носи своето име. Част от Верило-Руйската верига , която обхваща още 6 планини: Руй, Ездимирска, Стража, Любаш, Черна гора и Верила.
Най-високият връх е връх Ветрушка - 1158м. Други по-отчетливи върхове са: Барбул (1039м), Голата могила (1024м.), Острица (1147м.), Примочляк (1158м.) Янска могила (1048м.), Братанчица (1138м.), Бурковица (1119м.), Голема Кулоница (1154м.) и др.
В Голо бърдо се намира и резерват Острица. Ботанически резерват богат на много рядко срещани растителни видове, най-вече треви. Могат да се видят тревисти образувания характерни за три континента: Европа, Азия и Африка.
Аз ще запомня Голо бърдо, освен като красива и приятна за разходки планина и като огромна мрежа от моторджийски пътеки и далекопроводи.
Пътеки и жици се набиват в очите накъдето и да погледнеш.
Не остана ненадран панел по джипа след тази разходка. Почти всички пътища са много тесни и обрасли в трънаци и клони.
Макар и малка по площ (20км дължина и 5-6км широчина) тази планина успя да ме оплете и обърка в опитите ми да стигна до върховете й. Представях си, че просто ще открия лесен маршрут до някое било и оттам нататък ще я обиколя по цялата дължина. Да, ама не. Поне не и лесно.
Сдобих се с втора навигация (таблет), на който качих подробна карта на Голо бърдо, редом до актуалната офроуд карта на навигацията Гармин. Въпреки това, такова лутане отдавна не бях правил. Множеството 4x4 маршрути се превръщат в моторджийски пътеки, а плетеницата от пътища обърква и правилният път трудно се намира.
Най-важното от всичко бе, че заснех красотата на Голо бърдо и то през красивия есенен сезон.
Маршрут:
София -
Перник - Радомир - хижа Орлите -
лутане из планината - Перник -
София
Не засякох точно, но някъде около 100км бе преходът.
Избрах хижа Орлите, като начална точка и подход към билата на планината. Хижата се намира над Радомир, откъдето има много подстъпи и пътища нагоре. Идеята ми бе да се кача до билата, да карам по тях и да слезна някъде около Язовир Студена, пресичайки цялата планина.
Въобще не бързах, защото очаквах лесно да се кача и бързо да обиколя планината. Бях планирал повече почивки, за кратки пешеходни разходки с които да запълня деня.
По прогнози трябваше да е слъчево и безоблачно, но въобще не бе така. Едва около обяд слънцето проби, но облачността и мъглите така и не изчезнаха чак до вечерта.
Покрайнините на София сутрин (кв. Суходол)
Радомир и поглед към билата на планината. Антената е на връх Барбул. До него се стига по пътя за хижа Орлите, продължението на който (стар асфалт) е към поделението Ветрушка.
Още с влизането в Радомир, трябва да се направи ляв завой към групата от панелни блокове. Пътят към хижата и поделението минава точно зад блоковете.
Скоро се влиза в красивата есенна гора.
Най-добре е пешком. Забелязват се много детайли, които са обекти на красиви кадри.
Гората бе изключително приятна, на места бе трудно да познаеш сезона. Тук по-скоро летен.
Често спирах...
Голямо разнообразие от широколистни и иглолистни дървета.
Много "цветен" път....
Есенна красота!
Отбивката към хижата първоначално я пропуснах, въпреки табелките. Не бях сигурен коя посока сочат, така че се качих по високо.
Връх Барбул
Напред разбитият асфалт продължаваше към връх Ветрушка, където е и бившето поделение. Антените и разбитите сгради в гората се виждаха отдалеч.
Въртял съм се на една разходка през едно такова поделение в опит да мина през него и да продължа. Беше в горите между Ерулска и Любаш планини.
Не исках да повтарям същото упражнение, затова се върнах към хижа Орлите.
На откритите места имаше гледки към мъгливите полета.
Радомир, откъдето тръгнах
Още цветове
Обратно по пътя към хижата.
Точно пред хижата (видях сградата) пътят ми свърши. Не, че нямаше, но един самосвал и валяк, започваха да асфалтират!
Аз се чудех, защото пътят е така широк и валиран.
Оказа се, че няма ка да стигна с джипа до хижата, а от нея по навигацията имаше продължение към билата.
Въх....
Въведах в навито нова крайна точка - Кобилин връх (ако се не лъжа). Видях го в стационарната карта на планината. По права линия отстоеше на 4км, но навигацията ми изписа 22км. Караше ме да се връщам до Перник и оттам нагоре.
Въведах друг връх, който знаех - Острица. Пак същото разкарване.
Още един връх и пак маршрут през Перник....
Картата гъмжеше от червени тракове (4x4 trail) , но навито не ги избираше. Чудех се защо, но впоследтвие от опит разбрах. Реших, че ще загубя време , за да се върна толкова назад и предпочетох да гадая маршрута от Радомир нагоре. През поделението (ако въобще може да се мине) май ми бе най-близо, но избрах да се върна до града и от неговите покрайнини да подхвана някой червен трак. Така и направих.
Нейде из полетата над Радомир
Слънцето съвсем наскоро се бе показало. Небето през филтъра на шибидаха
"Кървящата" борова гора
Карах през полетата покрай планината и дебнех да засека някой маршрут нагоре
Наоколо бе пълно с тракове, главно зелени (моторджийски), които така и не разпознавах наяве в дълбоката трева. Мернах съвсем бегло две следи и понеже водеха нагоре поех по тях. Нямаше такъв маршрут според навигацията.....
...но, видимо имаше някакъв стар път.
След малко влезнах в гората. Карах към пътека с името "Улеят". Много обрасъл и неподдържан път, който по-нагоре засича друг между хижите Орлите и Славей. Надрах хубаво боята, но бях на път да остана и без огледала и мигачи, което вече е неприятно.
Понеже пътят много загрубя (изпопадали клони, храсталаци) избрах да катеря директно по съседното било, да се кача на него и да огледам накъде да продължа. Тук въобще не личи да са се движили джипове, само мотори и пешаци.
Отляво бе този връх, почти до поделението. Явно тук е харда за за моторджиите. Много стръмно изглежда.
Друго си е на високо и открито. Гледките са страхотни.
Качих се без път на връх "Голата могила" - 1024м. От другата му страна имаше моторджийка пътека. Разходих се пеш да я проследя къде отива и дали ще мога да мина. Преминаваше през разни скали и дупки, където можеше да заседна.
Трябваше пак да се връщам към полетата и да търся друг обход. Слезнах пак по склона, но по друга траектория.
Вижте за каква плетеница от пътища става въпрос. Червените линии са 4x4 тракове, зелените мото, а сините за ATV.
Най-неприятното е, че много от червените маршрути преминават в зелени, затова навито не ми ги и предлага. По зелените мото тракове може да се кара , но до някое време.
За да засека един друг маршрут слезнах чак до преобразувателната подстанция Радомир.
Хващам си нов път. Изглежда обещаващ.
Добавих още една джаджа да помага, но не мога да се оправя с тия пътища тук. Гледам уж, избирам и пак стигам до задъдена улица.
Пътят стигна до кръстопът. Един наляво и един надясно. Проследявам на картата десния - обикаля дълго време ниско покрай планината и чак тогава се слива с друг тръгващ нагоре.
Лявото разклонение катери нагоре и изглежда обещаващо. Тръгвам по него.
Минавам покрай ловджийски заслон.
След него продължавам по един улей ниско долу между два склона. Пътят хубав и си казах, че няма начин да свърши току така.
Хоп и край!
Стигнах до друг заслон с поляна, чеверме, чешма и без продължение. Пътища няма. Моторджийски пътеки може и да има, ама път не.
Хайде пак обратно.
Връщам се до разклона и хващам десния ръкав.
Върхът на който бях по-рано
Прекосявам разни полета и пасища, но карам успоредно на планината.
Попаднах на голямо дърво ябълка насред една поляна. Страхотна!
Набрах си няколко кила.
Засичам разни пътища, ама вече внимавам какво ще подхвана.
Този път в далечнината ми хареса и реших да карам направо през полетата и да го засека. Не успях да разбера откъде мога да го подхвана. Плетеницата от пътища е уникална.
Най после правилният път. Водещ нагоре по билото, с обширни гледки.
Почти на превала. Там има път пресичащ цялата планина надлъж. Видях най сетне Витоша планина.
От високо може да се види истинската красота на планината.
Пътчето бе интересно, на места тясно, стръмно....
Това е главният път по билото. Тръгнах първо посока към Старо село и язовир Студена.
Карах извесно време , докато започнах много да слизам. Внимавах да не сгазя множеството накацали пеперуди по цветята насред пътя.
Беше още рано за прибиране и обърнах. Реших да карам обратно по билото и да слезна някъде в Перник.
Пък и тези гледки как да ги пропуснеш.
Маршрутът ми слизаше в една долина, след което го виждах пак да качва нагоре. В тази гориста част отново се започна дрането. Пак го закъсах в шубраците.
И пак потърсих обходен по-висок път.
Спирка за поредната доза красота.
Снимка към Перник. Поиграх си с фокуса и metering-a. Мисля стана готина снимка.
И пак по шубраците и мото пътеките в опит да стигна до основния път.
Няколко пеперуди и диви пчели.
Перник сниман от връх Голема Кулоница.
Утайникът на мината
Още един кадър на Перник
Време бе да слизам и зададох на навито да ме прибира вкъщи. Аз се движех по билото, отдясно ми бе Перник, а навито постоянно ме караше да завивам наляво и да слизам стръмно от билото. Хубаво, ама път не виждах, а стръмнината бе яка. Подминавам въображаемия ляв завой и ми измисля нов ляв след 200 метра. Стигам до мястото и пак няма път. Слезнах пеш и разгледах по надолу да не би да има нещо, което не виждам откъде започва. Нищо, само стръмнина слизаща в гората.
Навито искаше да ме свали до хижа Славей, чийто покрив виждах ниско долу и от където имаше асфалт чак до Перник. Нямаше как да слезна без път просто ей така. Продължих по единствения маршрут по билото. Той започна да спуска към борова гора надясно и към Перник.
Скоро бях в нея и пак продължих с деругите.
По надолу изведнъж пътят стана доста приветлив. Почистен, окастрен и приятен.
Разклонява се на два ръкава. Десния слиза в мината, а левият в квартал на Перник. След като първо хванах десния ,скоро се върнах и подхванал левия. Той стана като улей и на места доста стръмен.
Много готин път. Искам някой път да го изкача.
Последната част бе изровена от водата и обрасла. Буквално последните 100 метра преди да слезна някъде между пернишките квартали Могиличе и Калкас.
Ако качвам отдолу на горе и видя вида на пътя ще се замисля дали да го хвана. Нагоре обаче е страхотен.
Подкарах надясно към Калкас, където видях този красив Калкаски манастир "Света Петка"
Построен е през 10-12 век, след което през 14-ти разрушен от турците ,а през 19-ти век е издигнат отново.
Магерницата (кухнята) на манастира
На път към София
Албумът със снимки е тук: http://media.snimka.bg/s1/2741/031725517-big.jpg?r=0
Най-високият връх е връх Ветрушка - 1158м. Други по-отчетливи върхове са: Барбул (1039м), Голата могила (1024м.), Острица (1147м.), Примочляк (1158м.) Янска могила (1048м.), Братанчица (1138м.), Бурковица (1119м.), Голема Кулоница (1154м.) и др.
В Голо бърдо се намира и резерват Острица. Ботанически резерват богат на много рядко срещани растителни видове, най-вече треви. Могат да се видят тревисти образувания характерни за три континента: Европа, Азия и Африка.
Аз ще запомня Голо бърдо, освен като красива и приятна за разходки планина и като огромна мрежа от моторджийски пътеки и далекопроводи.
Пътеки и жици се набиват в очите накъдето и да погледнеш.
Не остана ненадран панел по джипа след тази разходка. Почти всички пътища са много тесни и обрасли в трънаци и клони.
Макар и малка по площ (20км дължина и 5-6км широчина) тази планина успя да ме оплете и обърка в опитите ми да стигна до върховете й. Представях си, че просто ще открия лесен маршрут до някое било и оттам нататък ще я обиколя по цялата дължина. Да, ама не. Поне не и лесно.
Сдобих се с втора навигация (таблет), на който качих подробна карта на Голо бърдо, редом до актуалната офроуд карта на навигацията Гармин. Въпреки това, такова лутане отдавна не бях правил. Множеството 4x4 маршрути се превръщат в моторджийски пътеки, а плетеницата от пътища обърква и правилният път трудно се намира.
Най-важното от всичко бе, че заснех красотата на Голо бърдо и то през красивия есенен сезон.
Маршрут:
София -
Перник - Радомир - хижа Орлите -
лутане из планината - Перник -
София
Не засякох точно, но някъде около 100км бе преходът.
Избрах хижа Орлите, като начална точка и подход към билата на планината. Хижата се намира над Радомир, откъдето има много подстъпи и пътища нагоре. Идеята ми бе да се кача до билата, да карам по тях и да слезна някъде около Язовир Студена, пресичайки цялата планина.
Въобще не бързах, защото очаквах лесно да се кача и бързо да обиколя планината. Бях планирал повече почивки, за кратки пешеходни разходки с които да запълня деня.
По прогнози трябваше да е слъчево и безоблачно, но въобще не бе така. Едва около обяд слънцето проби, но облачността и мъглите така и не изчезнаха чак до вечерта.
Покрайнините на София сутрин (кв. Суходол)
Радомир и поглед към билата на планината. Антената е на връх Барбул. До него се стига по пътя за хижа Орлите, продължението на който (стар асфалт) е към поделението Ветрушка.
Още с влизането в Радомир, трябва да се направи ляв завой към групата от панелни блокове. Пътят към хижата и поделението минава точно зад блоковете.
Скоро се влиза в красивата есенна гора.
Най-добре е пешком. Забелязват се много детайли, които са обекти на красиви кадри.
Гората бе изключително приятна, на места бе трудно да познаеш сезона. Тук по-скоро летен.
Често спирах...
Голямо разнообразие от широколистни и иглолистни дървета.
Много "цветен" път....
Есенна красота!
Отбивката към хижата първоначално я пропуснах, въпреки табелките. Не бях сигурен коя посока сочат, така че се качих по високо.
Връх Барбул
Напред разбитият асфалт продължаваше към връх Ветрушка, където е и бившето поделение. Антените и разбитите сгради в гората се виждаха отдалеч.
Въртял съм се на една разходка през едно такова поделение в опит да мина през него и да продължа. Беше в горите между Ерулска и Любаш планини.
Не исках да повтарям същото упражнение, затова се върнах към хижа Орлите.
На откритите места имаше гледки към мъгливите полета.
Радомир, откъдето тръгнах
Още цветове
Обратно по пътя към хижата.
Точно пред хижата (видях сградата) пътят ми свърши. Не, че нямаше, но един самосвал и валяк, започваха да асфалтират!
Аз се чудех, защото пътят е така широк и валиран.
Оказа се, че няма ка да стигна с джипа до хижата, а от нея по навигацията имаше продължение към билата.
Въх....
Въведах в навито нова крайна точка - Кобилин връх (ако се не лъжа). Видях го в стационарната карта на планината. По права линия отстоеше на 4км, но навигацията ми изписа 22км. Караше ме да се връщам до Перник и оттам нагоре.
Въведах друг връх, който знаех - Острица. Пак същото разкарване.
Още един връх и пак маршрут през Перник....
Картата гъмжеше от червени тракове (4x4 trail) , но навито не ги избираше. Чудех се защо, но впоследтвие от опит разбрах. Реших, че ще загубя време , за да се върна толкова назад и предпочетох да гадая маршрута от Радомир нагоре. През поделението (ако въобще може да се мине) май ми бе най-близо, но избрах да се върна до града и от неговите покрайнини да подхвана някой червен трак. Така и направих.
Нейде из полетата над Радомир
Слънцето съвсем наскоро се бе показало. Небето през филтъра на шибидаха
"Кървящата" борова гора
Карах през полетата покрай планината и дебнех да засека някой маршрут нагоре
Наоколо бе пълно с тракове, главно зелени (моторджийски), които така и не разпознавах наяве в дълбоката трева. Мернах съвсем бегло две следи и понеже водеха нагоре поех по тях. Нямаше такъв маршрут според навигацията.....
...но, видимо имаше някакъв стар път.
След малко влезнах в гората. Карах към пътека с името "Улеят". Много обрасъл и неподдържан път, който по-нагоре засича друг между хижите Орлите и Славей. Надрах хубаво боята, но бях на път да остана и без огледала и мигачи, което вече е неприятно.
Понеже пътят много загрубя (изпопадали клони, храсталаци) избрах да катеря директно по съседното било, да се кача на него и да огледам накъде да продължа. Тук въобще не личи да са се движили джипове, само мотори и пешаци.
Отляво бе този връх, почти до поделението. Явно тук е харда за за моторджиите. Много стръмно изглежда.
Друго си е на високо и открито. Гледките са страхотни.
Качих се без път на връх "Голата могила" - 1024м. От другата му страна имаше моторджийка пътека. Разходих се пеш да я проследя къде отива и дали ще мога да мина. Преминаваше през разни скали и дупки, където можеше да заседна.
Трябваше пак да се връщам към полетата и да търся друг обход. Слезнах пак по склона, но по друга траектория.
Вижте за каква плетеница от пътища става въпрос. Червените линии са 4x4 тракове, зелените мото, а сините за ATV.
Най-неприятното е, че много от червените маршрути преминават в зелени, затова навито не ми ги и предлага. По зелените мото тракове може да се кара , но до някое време.
За да засека един друг маршрут слезнах чак до преобразувателната подстанция Радомир.
Хващам си нов път. Изглежда обещаващ.
Добавих още една джаджа да помага, но не мога да се оправя с тия пътища тук. Гледам уж, избирам и пак стигам до задъдена улица.
Пътят стигна до кръстопът. Един наляво и един надясно. Проследявам на картата десния - обикаля дълго време ниско покрай планината и чак тогава се слива с друг тръгващ нагоре.
Лявото разклонение катери нагоре и изглежда обещаващо. Тръгвам по него.
Минавам покрай ловджийски заслон.
След него продължавам по един улей ниско долу между два склона. Пътят хубав и си казах, че няма начин да свърши току така.
Хоп и край!
Стигнах до друг заслон с поляна, чеверме, чешма и без продължение. Пътища няма. Моторджийски пътеки може и да има, ама път не.
Хайде пак обратно.
Връщам се до разклона и хващам десния ръкав.
Върхът на който бях по-рано
Прекосявам разни полета и пасища, но карам успоредно на планината.
Попаднах на голямо дърво ябълка насред една поляна. Страхотна!
Набрах си няколко кила.
Засичам разни пътища, ама вече внимавам какво ще подхвана.
Този път в далечнината ми хареса и реших да карам направо през полетата и да го засека. Не успях да разбера откъде мога да го подхвана. Плетеницата от пътища е уникална.
Най после правилният път. Водещ нагоре по билото, с обширни гледки.
Почти на превала. Там има път пресичащ цялата планина надлъж. Видях най сетне Витоша планина.
От високо може да се види истинската красота на планината.
Пътчето бе интересно, на места тясно, стръмно....
Това е главният път по билото. Тръгнах първо посока към Старо село и язовир Студена.
Карах извесно време , докато започнах много да слизам. Внимавах да не сгазя множеството накацали пеперуди по цветята насред пътя.
Беше още рано за прибиране и обърнах. Реших да карам обратно по билото и да слезна някъде в Перник.
Пък и тези гледки как да ги пропуснеш.
Маршрутът ми слизаше в една долина, след което го виждах пак да качва нагоре. В тази гориста част отново се започна дрането. Пак го закъсах в шубраците.
И пак потърсих обходен по-висок път.
Спирка за поредната доза красота.
Снимка към Перник. Поиграх си с фокуса и metering-a. Мисля стана готина снимка.
И пак по шубраците и мото пътеките в опит да стигна до основния път.
Няколко пеперуди и диви пчели.
Перник сниман от връх Голема Кулоница.
Утайникът на мината
Още един кадър на Перник
Време бе да слизам и зададох на навито да ме прибира вкъщи. Аз се движех по билото, отдясно ми бе Перник, а навито постоянно ме караше да завивам наляво и да слизам стръмно от билото. Хубаво, ама път не виждах, а стръмнината бе яка. Подминавам въображаемия ляв завой и ми измисля нов ляв след 200 метра. Стигам до мястото и пак няма път. Слезнах пеш и разгледах по надолу да не би да има нещо, което не виждам откъде започва. Нищо, само стръмнина слизаща в гората.
Навито искаше да ме свали до хижа Славей, чийто покрив виждах ниско долу и от където имаше асфалт чак до Перник. Нямаше как да слезна без път просто ей така. Продължих по единствения маршрут по билото. Той започна да спуска към борова гора надясно и към Перник.
Скоро бях в нея и пак продължих с деругите.
По надолу изведнъж пътят стана доста приветлив. Почистен, окастрен и приятен.
Разклонява се на два ръкава. Десния слиза в мината, а левият в квартал на Перник. След като първо хванах десния ,скоро се върнах и подхванал левия. Той стана като улей и на места доста стръмен.
Много готин път. Искам някой път да го изкача.
Последната част бе изровена от водата и обрасла. Буквално последните 100 метра преди да слезна някъде между пернишките квартали Могиличе и Калкас.
Ако качвам отдолу на горе и видя вида на пътя ще се замисля дали да го хвана. Нагоре обаче е страхотен.
Подкарах надясно към Калкас, където видях този красив Калкаски манастир "Света Петка"
Построен е през 10-12 век, след което през 14-ти разрушен от турците ,а през 19-ти век е издигнат отново.
Магерницата (кухнята) на манастира
На път към София
Албумът със снимки е тук: http://media.snimka.bg/s1/2741/031725517-big.jpg?r=0
Коментар