Tweet
Васильовска планина е разположена в Централна България и отстои северно от Стара планина (Централен Балкан). Това е най-високата част на така наречения Предбалкан.
Най-близкият град е Тетевен, а част от селата в подножието на планината са Рибарица, Шипково, Лесидрен, Галата.
В самата планина са сгушени няколко красиви селца сред които Бабинци и Васильово.
Поречията на четири реки очертават контурите на Васильовска планина: Вит, Бели Вит, Бели Осъм и Калник.
Най-високата точка е Васильов връх - 1490м. под който се намира хижата Васильов.
Не знаех нищо за тази планина до тази си разходка. Не подозирах дори, че е планина, а я смятах за част от полите на Стара планина. Предната вечер разгледах картата и си харесах Васильов връх като цел. Съвсем бегло набелязах маршрут и разчитах на място да намеря път до горе.
В общи линии така и се случи. Лутах се по селата, питах, сменях посоката многократно и напрактика обиколих почти от всички страни Васильовска планина. Единствено откъм Троян не подходих.
Маршрут:
София -
магистрала Хемус - Ябланица -
с. Гложене - Асенова махала - с.Български извор -
с. Лесидрен - Тетевен - с. Васильово - Рибарица -
седловина Богоя - Васильов връх - Ябланица
София
Общо 390км (95% асфалт) с цялото ми лутане и три различни подхода към върха.
Правилният и най-лесен маршрут от София е през Тетевен - Рибарица - сед. Богоя
Така и не разбрах дали има пътища към върха през Лесидрен и отдругата страна на планината през село Васильово. Надявам се, ако някой местен и познавач прочете този фотопис да внесе малко яснота.
Навигацията уверено твърди, че има такива маршрути, но сред разговори с местни хора и горски служители останах с впечатление, че такъв път за джип няма.
Качих се по най-лекият и пряк път и стигнах до самия връх, но оттам не видях други пътища стигащи до него.
На самото било им два вятърни генератора и дори бариера на пътя, която имах късмет да е отворена от ремонтна група по поддръжката на генераторите.
Царевичакът малко преди село Гложене
Известният Гложенски манастир високо в планината
Река Вит
В Гложене бе първото ми умуване и смяна на посоката. Селото е между Стара планина и Васильовска планина. Мислено възнамерявах да премина през Тетевен и да намеря село Васильово откъдето да търся път нагоре, но бях задал на навигацията самия Васильов връх и в Гложене ме накара да обърна посоката и да тръгна към село Български извор, което е от другата страна на Васильовска планина.
Реших да се доверя на електронната джаджа и да видя къде ще ме отведе. Това е част от удоволствието - да намеря някакъв път и да разгледам непознати места.
нейде покрай Асенова махала
Малко преди Български извор има един крайпътен паркинг, който мисля се казва "Роденец". Там е пълно с малки ресторанчета и страхотна скара.
Обикновен , но много вкусен обяд.
Карах по основния път и на Василковска махала отбих вдясно към язовир Сопот и Лесидрен.
Стара къща точно до отбивката за Лесидрен
В Лесидрен минах транзит, уверено воден от навигацията. Оставаха ми 15 км до върха. Притесняваше ме само предупреждението, че след 9км трябва да хвана някаква пътека.
То вярно, че някои пътеки отдавна са пътища, но на една разходка във Врачанския балкан се убедих, че някои пътеки не стават за джипове и не трябва да се има доверие на навито. Не знам защо, след като е автомобилна навигация ми предлага и води по такъв статут пътища.
На центъра на селото бих ляв мигач и хванах един доста разбит асфалтов път. Заминавах някъде в планината, но бе интересно.
Разминах един дядо с една каручка, после ме посипа с прах един дърварски джуган слизащ отгоре и след още няколко минути се натъкнах на препречен път от трупи и камиони. Надясно пътят се отклоняваше и стигаше до някаква ограда и бариера, наляво видях съмнителен черен път.
Слезнах да поразпитам работниците. Видях, че зад тях пътят продължава нагоре.
Попитах ги за Васильов връх и хижата и след като ми посочиха правилния човек, който явно знаеше тези обекти получих нежелания отговор:
- Оттук не можеш да стигнеш! Този път свършва нагоре. Трябва да отидеш отдругата страна на планината до Тетевен и от там да търсиш път.
Не събрах кураж с неподготвен джип да експериментирам и обърнах. Повече от 40км обратен път до Тетевен, които минах бързо, бързо.
Обиколих отново планината, минах отново през Гложене , през Тетевен и стигнах Рибарица.
Видях отбивката наляво към село Васильовци. Още щом завих и тръгнах нагоре към планината по тесния, но хубав асфалтов път видях в далечината билата на планината. Познах ги по вятърните генератори. Пропуснах да ги снимам отдалеч, но ми вдъхнаха увереност , че съм на прав път. Все пак цял ден се оглеждам за тези "вятърни мелници" като ориентир.
Съжалявам, че не снимах село Васильово.Неудобно ми е да снимам хорските къщи. Страшно кокетно, подредено и поддържано селце. Разположено от двете страни на пътя в продължение на няколко километра. Много ми хареса. Планината също е страхотна със своите стръмни и тучни поляни.
През селото тече река Васильовска. Едно вирче близо до селския мост.
Гората започва да се оцветява във всякакви цветове и привлича погледите.
Карах по асфалта и малко след селото видях на навито, че вляво от мен минава някакъв маршрут. Пътят не бе маркиран като автомобилен, а по скоро като пътека - черен пунктир.
Реших да се върна до селото и да разпитам някой дали по него трябва да карам.
Срещнах една жена и я попитах. Отговори ми, че оттук няма път. Само за магарета. Трябвало да се върна до Рибарица и оттам до Богоя, където вече има хубав път до върха и хижата.
Отказах се да се пробвам оттук по същите причини, които имах по-рано откъм Лесидрен.
Навито пак ми оферираше маршрут до върха.
Върнах се на пътя и Рибарица. Попитах още едни хора и този път ме насочиха къде е Богоя и къде е отбивката.
Богоя в една седловина свързваща Васильовска планина с Троянския балкан и Стара планина. Това е малък проход от Рибарица към село Шипково и Троян, който съм минавал и преди с лека кола.
На самото било на прохода трябваше да хвана черен път вляво.
Отбивката лесно я открих. Богоя е на над 1200м надморска височина. Точно на билото с табелки са обозначени два черни пътя. Има черен път и надясно, който е еко маршрут и е забранен за МПС. Видях табелка и пътека до Беклемето.
Хванах левия път. Около 3-4 км поддържан горски път. Води до хижа Васильов и до заветния връх.
След като се излезе от гората се открива просторна гледка към Васильов връх.
Има и едно възвишение което се пада вдясно и леко в гръб. Покатерих се първо на него. Откри се страхотна гледка!
Вижда се целият Централен Балкан. Големият Кадемлия, връх Ботев, Купена...
Беклемето....
Козята стена
Връх Юмрука
Огромните била на Вежен и Тетевенска Баба
Трудно забележимо пътче слизащо в село Шипково. На места се губи или раздвоява по поляните!
В дупката и вляво, под сипеите е скрита хижа Васильов.
Ето и самият връх Васильов
На път към върха...
Хижата....
"Чудовищата" ставаха все по огромни, а върхът все по червен.
Кадър от друга планета
Подминах отворена бариера. Ремонт на единия генератор бе причината бариерата да е вдигната от група по поддръжката.
Възползвах се да се кача с джипа до горе, въпреки че имаше и пряк път малко по надолу.
Пътят назад
Красивата Васильовска планина
Доста отвесна и непристъпна на места.
Забелязах в далечината този огромен паметник. Пада се някъде над селата Старо село, Голяма Желязна и Борима. Има и пък от Лесидрен, най-вероятно същия по който бях тръгнал по-рано през деня. Любопитен съм да науча нещо повече за него. Видно има и някакъв път до него.
"Вятърните мелници" страховито пореха въздуха.
Джипът паркиран под генератора
Ремонта
Още един поглед към Централен балкан в късните следобедни часове. Неповторим!
Следобедните сенки открояват релефа на върховете.
Пътят към Шипково.
Още един поглед към Васильов връх за довиждане
Връх Ботев, Купена и Амбарица
Поляните са осеяни на места от тези цветя. От далеч приличат много на пролетните минзухари.
Карта на Васильовската планина
Багри от Рибарица
Не ми остана време да се разходя до "Кървавото кладенче" в историческата местност "Костина".
Съвсем близо е до Рибарица. Там е убит и обезглавен от турците Георги Бенковски.
Тетевен
Полята близо до Ябланица
Есен, орех, полски път...
Огнен залез над София
Най-близкият град е Тетевен, а част от селата в подножието на планината са Рибарица, Шипково, Лесидрен, Галата.
В самата планина са сгушени няколко красиви селца сред които Бабинци и Васильово.
Поречията на четири реки очертават контурите на Васильовска планина: Вит, Бели Вит, Бели Осъм и Калник.
Най-високата точка е Васильов връх - 1490м. под който се намира хижата Васильов.
Не знаех нищо за тази планина до тази си разходка. Не подозирах дори, че е планина, а я смятах за част от полите на Стара планина. Предната вечер разгледах картата и си харесах Васильов връх като цел. Съвсем бегло набелязах маршрут и разчитах на място да намеря път до горе.
В общи линии така и се случи. Лутах се по селата, питах, сменях посоката многократно и напрактика обиколих почти от всички страни Васильовска планина. Единствено откъм Троян не подходих.
Маршрут:
София -
магистрала Хемус - Ябланица -
с. Гложене - Асенова махала - с.Български извор -
с. Лесидрен - Тетевен - с. Васильово - Рибарица -
седловина Богоя - Васильов връх - Ябланица
София
Общо 390км (95% асфалт) с цялото ми лутане и три различни подхода към върха.
Правилният и най-лесен маршрут от София е през Тетевен - Рибарица - сед. Богоя
Така и не разбрах дали има пътища към върха през Лесидрен и отдругата страна на планината през село Васильово. Надявам се, ако някой местен и познавач прочете този фотопис да внесе малко яснота.
Навигацията уверено твърди, че има такива маршрути, но сред разговори с местни хора и горски служители останах с впечатление, че такъв път за джип няма.
Качих се по най-лекият и пряк път и стигнах до самия връх, но оттам не видях други пътища стигащи до него.
На самото било им два вятърни генератора и дори бариера на пътя, която имах късмет да е отворена от ремонтна група по поддръжката на генераторите.
Царевичакът малко преди село Гложене
Известният Гложенски манастир високо в планината
Река Вит
В Гложене бе първото ми умуване и смяна на посоката. Селото е между Стара планина и Васильовска планина. Мислено възнамерявах да премина през Тетевен и да намеря село Васильово откъдето да търся път нагоре, но бях задал на навигацията самия Васильов връх и в Гложене ме накара да обърна посоката и да тръгна към село Български извор, което е от другата страна на Васильовска планина.
Реших да се доверя на електронната джаджа и да видя къде ще ме отведе. Това е част от удоволствието - да намеря някакъв път и да разгледам непознати места.
нейде покрай Асенова махала
Малко преди Български извор има един крайпътен паркинг, който мисля се казва "Роденец". Там е пълно с малки ресторанчета и страхотна скара.
Обикновен , но много вкусен обяд.
Карах по основния път и на Василковска махала отбих вдясно към язовир Сопот и Лесидрен.
Стара къща точно до отбивката за Лесидрен
В Лесидрен минах транзит, уверено воден от навигацията. Оставаха ми 15 км до върха. Притесняваше ме само предупреждението, че след 9км трябва да хвана някаква пътека.
То вярно, че някои пътеки отдавна са пътища, но на една разходка във Врачанския балкан се убедих, че някои пътеки не стават за джипове и не трябва да се има доверие на навито. Не знам защо, след като е автомобилна навигация ми предлага и води по такъв статут пътища.
На центъра на селото бих ляв мигач и хванах един доста разбит асфалтов път. Заминавах някъде в планината, но бе интересно.
Разминах един дядо с една каручка, после ме посипа с прах един дърварски джуган слизащ отгоре и след още няколко минути се натъкнах на препречен път от трупи и камиони. Надясно пътят се отклоняваше и стигаше до някаква ограда и бариера, наляво видях съмнителен черен път.
Слезнах да поразпитам работниците. Видях, че зад тях пътят продължава нагоре.
Попитах ги за Васильов връх и хижата и след като ми посочиха правилния човек, който явно знаеше тези обекти получих нежелания отговор:
- Оттук не можеш да стигнеш! Този път свършва нагоре. Трябва да отидеш отдругата страна на планината до Тетевен и от там да търсиш път.
Не събрах кураж с неподготвен джип да експериментирам и обърнах. Повече от 40км обратен път до Тетевен, които минах бързо, бързо.
Обиколих отново планината, минах отново през Гложене , през Тетевен и стигнах Рибарица.
Видях отбивката наляво към село Васильовци. Още щом завих и тръгнах нагоре към планината по тесния, но хубав асфалтов път видях в далечината билата на планината. Познах ги по вятърните генератори. Пропуснах да ги снимам отдалеч, но ми вдъхнаха увереност , че съм на прав път. Все пак цял ден се оглеждам за тези "вятърни мелници" като ориентир.
Съжалявам, че не снимах село Васильово.Неудобно ми е да снимам хорските къщи. Страшно кокетно, подредено и поддържано селце. Разположено от двете страни на пътя в продължение на няколко километра. Много ми хареса. Планината също е страхотна със своите стръмни и тучни поляни.
През селото тече река Васильовска. Едно вирче близо до селския мост.
Гората започва да се оцветява във всякакви цветове и привлича погледите.
Карах по асфалта и малко след селото видях на навито, че вляво от мен минава някакъв маршрут. Пътят не бе маркиран като автомобилен, а по скоро като пътека - черен пунктир.
Реших да се върна до селото и да разпитам някой дали по него трябва да карам.
Срещнах една жена и я попитах. Отговори ми, че оттук няма път. Само за магарета. Трябвало да се върна до Рибарица и оттам до Богоя, където вече има хубав път до върха и хижата.
Отказах се да се пробвам оттук по същите причини, които имах по-рано откъм Лесидрен.
Навито пак ми оферираше маршрут до върха.
Върнах се на пътя и Рибарица. Попитах още едни хора и този път ме насочиха къде е Богоя и къде е отбивката.
Богоя в една седловина свързваща Васильовска планина с Троянския балкан и Стара планина. Това е малък проход от Рибарица към село Шипково и Троян, който съм минавал и преди с лека кола.
На самото било на прохода трябваше да хвана черен път вляво.
Отбивката лесно я открих. Богоя е на над 1200м надморска височина. Точно на билото с табелки са обозначени два черни пътя. Има черен път и надясно, който е еко маршрут и е забранен за МПС. Видях табелка и пътека до Беклемето.
Хванах левия път. Около 3-4 км поддържан горски път. Води до хижа Васильов и до заветния връх.
След като се излезе от гората се открива просторна гледка към Васильов връх.
Има и едно възвишение което се пада вдясно и леко в гръб. Покатерих се първо на него. Откри се страхотна гледка!
Вижда се целият Централен Балкан. Големият Кадемлия, връх Ботев, Купена...
Беклемето....
Козята стена
Връх Юмрука
Огромните била на Вежен и Тетевенска Баба
Трудно забележимо пътче слизащо в село Шипково. На места се губи или раздвоява по поляните!
В дупката и вляво, под сипеите е скрита хижа Васильов.
Ето и самият връх Васильов
На път към върха...
Хижата....
"Чудовищата" ставаха все по огромни, а върхът все по червен.
Кадър от друга планета
Подминах отворена бариера. Ремонт на единия генератор бе причината бариерата да е вдигната от група по поддръжката.
Възползвах се да се кача с джипа до горе, въпреки че имаше и пряк път малко по надолу.
Пътят назад
Красивата Васильовска планина
Доста отвесна и непристъпна на места.
Забелязах в далечината този огромен паметник. Пада се някъде над селата Старо село, Голяма Желязна и Борима. Има и пък от Лесидрен, най-вероятно същия по който бях тръгнал по-рано през деня. Любопитен съм да науча нещо повече за него. Видно има и някакъв път до него.
"Вятърните мелници" страховито пореха въздуха.
Джипът паркиран под генератора
Ремонта
Още един поглед към Централен балкан в късните следобедни часове. Неповторим!
Следобедните сенки открояват релефа на върховете.
Пътят към Шипково.
Още един поглед към Васильов връх за довиждане
Връх Ботев, Купена и Амбарица
Поляните са осеяни на места от тези цветя. От далеч приличат много на пролетните минзухари.
Карта на Васильовската планина
Багри от Рибарица
Не ми остана време да се разходя до "Кървавото кладенче" в историческата местност "Костина".
Съвсем близо е до Рибарица. Там е убит и обезглавен от турците Георги Бенковски.
Тетевен
Полята близо до Ябланица
Есен, орех, полски път...
Огнен залез над София
виж снимката с ореха....
Страхотни снимки,благодаря!
Коментар