Tweet
Бърз поход до най-високия връх в България - Мусала.
Лятният сезон в планината е странен. Предоставя благоприятни дневни температури и дълъг ден, но пък ти отнема чистите гледки. Топлото време и маранята не ти дават шанс.
През останалите три сезона качването ще ти коства повече, но има шанс да уцелиш момента и той да бъде запомнящ се, като разбира съществува и малшансът да пропуснеш всичко.
Лятото, лифта, тълпите хора.... всичко това прави Мусала лесна за изкачване.
Имаше хора тръгнали по джапанки, боси.
И преди съм се качвал до върха, преди може би 10 години, но помня много добре пътеката.
Предната вечер се замислих дали има друг път догоре, като изключим тези далеч от трасето на лифта. Бях чувал за друга пътека, но наистина нямах информация.
Сряда, 7:00 тръгваме от София към Самоков и Боровец.
Минаваме покрай Щъркелово гнездо.
Наближавайки лифта се чудим дали ще има хора.
Дали пък нямаше? Тълпи.
Уж трябваше 8:30 да хванем първите кабинки на лифта, пък се качихме едва към 9:20.
Стъклата на кабинките са под всякаква критика. Надраскани и мръсни. Но пък се возиш и спестяваш 4 часа и половина път.
След 30 минути стигнахме най-горната станция и още с излизането хапнахме ледения шамар на Рила.
Студ. В резултат 5 дни бях болничен. Изстинах доста добре само заради първите 15-20 минути докато загрея.
Впити в Мусала погледи.
Точно тази група младежи ни направиха разходката вълнуваща. Всъщност техният водач, който разясняваше на глас възможностите за изкачване на върха.
Класическият маршрут всички го знаят:
лифта - хижа Мусала - заслон Леденото езеро - вр.Мусала.
Нещо като 45 минути по равно до хижата и 2,30ч катерене нагоре.
Пътеката прави змейки и върти излишно, а освен това си в дупка през цялото време и нямаш гледки.
Водачът на групата изясни двата възможни маршрута. Аз само като чух за втория и вече го бях избрал, без значение откъде и как.
Предложи на гласуване от младежите кой маршрут да изберат и явно избраха алтернативния "нов" както сам се изрази път. Навръщане каза, че ще слезнат по стария, класически маршрут , за да видят и неговия чар.
И така, младежите отлетяха с бясно темпо напред. Ние поизчакахме, защото трябваше да ги следваме, а не знехме дали ще спират често за почивка.
Така, че започнах да снимам мараня още от сутринта. Вече минаваше 10 и не бе много утринно, но студът и високите върхове хвърлящи сенки оставяха такова впечатление.
Ето я лятна Мусала. Върхът вдясно - 2925 метра скали.
Посредата е връх малка Мусала - 2902м, я вляво е връх Иречек 2852м.
Между двата върха Мусала малко под тях се вижда пирамидалната форма на заслон Ледено езеро. Под него се вижда и хижа Мусала, или по-скоро новата огромна сграда-хотел.
Снимка на възможните пътища слизайки от лифта:
Вляво широкият най-нисък път слиза в долината към разни станции и хижи. Над него тесният виещ се път през клека е пътя към хижа Муслата - класическия маршрут.
А право нагоре се хваща пътеката преминаваща по билата на ски пистите. Нашият нов път.
В началото е широк и равен, но после започва да става доста по интересно. Тук все още минаваме над пистите.
Хубавото на този маршрут е , че непрестанно имаш страхотни гледки. Вляво виждаш всичко, което виждат хората вървящи по класическия маршрут, а вдясно виждаш голяма част от Рила. Долу в ниското минава забранения за преминаване дори пеш път към язовир Бели Искър. Покрай него тече река Бели Искър и слиза в едноименното село.
Този връх отсреща мисля се казва Свети дух - 2122м.
Това е още по-далеч на запад, някъде около Седемте рилски езера
Отляво се вижда долината и стария път, където на групи ходят доста туристи.
Тук горе сме си само ние. Даже за цял ден видях малцина да ходят по този маршрут. Или не го знаят масово или го смятат за опасен.
Той, че е опасен опасен е, но знаейки го вече не бих избрал класическия път.
Още един кадър на гордостта на Рила
Младежите не само, че рядко спираха, но и доста бързо вървяха.
Пътят върви все по гребена. На места се губи, но няма как да се загубиш, избор няма.
Това е гледка надясно към каньона на Бели Искър - доста стръмничко. Тук сме на над 2400 метра вече.
Растителността става оскъдна и започва да отстъпва място изцяло на скалите.
Виждат се вече част от Мусалинските езера, които май са цели 6 на брой, ако не броим Леденото езеро.
Поради начупения релеф изгубихме от поглед групата пред нас. Излезнахме на малка поляна след която път не виждах. Помислихме, че трябва да слизаме към стария път, който виеше нейде под нас.
Потърсихме с поглед младежите и познайте как се учудихме като ги видяхме в ролята на диви кози право нагоре по този зъбер. Ако не бяха те и вървях оттук щях да сметна, че по-напред път няма. То и следи нямаше наоколо.
Страшен кеф. Пътеката си заслужава. Ако се внимава не е толкова страшна, особено лятото.
Но има къде да се изпързаляш доста дълбоко.
Пирин се вижда
Уникална пътека. Страхотни гледки и усещане.
Нямам думи, просто снимам за спомен. Долу се вижда класическия маршрут, който няма нищо общо с чувството да си тук горе.
Накъдето и да гледаш простор. Наляво езерата, надясно Югозападна Рила, напред Мусала, а назад целият път, който си изминал.
Тук вече основно по скали се върви, а нагоре само и единствено.
Скалите стават все по масивни.
По тези се ходи, някои се движат.
Отсреща се виждат други ентусиасти. Това е прекият път по пилоните право нагоре към върха, вариация на класическия виещ маршрут.
На нас не ни остава много
Улей, пързалка, ако искаш....
Скалистите планини?
265 дни в годината тук е снежно, така че тия оскъдни цветенца бързат да живеят. Изглеждат като цветен миниоазис изкуствено аранжиран от човешка ръка на фона на огромните скали и камъни.
Пътят , който сме изминали. Съвсем неусетно, защото постоянно държи височина.
Дори каменното лице на вожда Чероки е тук
Всичко зелено тук е миниатюрно.
Вече изкачваме последното било самия връх. Вижте какъв сипей е.
Сляхме се с пътеката и пътникопотока по нея. Някои хора странно ни гледаха както така идвахме от "никъде"
Гледките са страхотни от толкова високо.
Горе...
Леденото езеро и заслона поглед почти отвесно.
На върха бе навалица, така че до пирамидата не успяхме да се докопаме. Само тези табелки снимах.
А тези красоти са Маричини езера - изворите на река Марица.
Над тях са Маришки връх, връх Манчо и Близнаците. Всичките са около 2770 метра.
Река Марица се влиза в Бяло море минавайки през Гърция и Турция, а зад тези езера-нейни извори, отдругата страна на тези върхове извира река Искър, която хваща на север и се влива в Дунава и Черно море. Странно е като се замисли човек.
Малка Мусала
Нейде там зад билата е язовир Белмекен.
Вижда се част от язовир Бели Искър и огромна част от Рила, както и върховете на Пирин.
Това посредата трябва да е връх Мальовица.
Малко синева
Пътека. Мисля слиза към хижа Марица
Линии
През очилата ми се виждаше по абстрактно
Панорама
Слизаме по класическия маршрут. Голяма грешка. ...
Живата вода. Отгоре изглеждаше като позамръзнала, но всъщност мини вълнички нарушават спокойствието на Леденото езеро.
Пътечка
Лятният сезон в планината е странен. Предоставя благоприятни дневни температури и дълъг ден, но пък ти отнема чистите гледки. Топлото време и маранята не ти дават шанс.
През останалите три сезона качването ще ти коства повече, но има шанс да уцелиш момента и той да бъде запомнящ се, като разбира съществува и малшансът да пропуснеш всичко.
Лятото, лифта, тълпите хора.... всичко това прави Мусала лесна за изкачване.
Имаше хора тръгнали по джапанки, боси.
И преди съм се качвал до върха, преди може би 10 години, но помня много добре пътеката.
Предната вечер се замислих дали има друг път догоре, като изключим тези далеч от трасето на лифта. Бях чувал за друга пътека, но наистина нямах информация.
Сряда, 7:00 тръгваме от София към Самоков и Боровец.
Минаваме покрай Щъркелово гнездо.
Наближавайки лифта се чудим дали ще има хора.
Дали пък нямаше? Тълпи.
Уж трябваше 8:30 да хванем първите кабинки на лифта, пък се качихме едва към 9:20.
Стъклата на кабинките са под всякаква критика. Надраскани и мръсни. Но пък се возиш и спестяваш 4 часа и половина път.
След 30 минути стигнахме най-горната станция и още с излизането хапнахме ледения шамар на Рила.
Студ. В резултат 5 дни бях болничен. Изстинах доста добре само заради първите 15-20 минути докато загрея.
Впити в Мусала погледи.
Точно тази група младежи ни направиха разходката вълнуваща. Всъщност техният водач, който разясняваше на глас възможностите за изкачване на върха.
Класическият маршрут всички го знаят:
лифта - хижа Мусала - заслон Леденото езеро - вр.Мусала.
Нещо като 45 минути по равно до хижата и 2,30ч катерене нагоре.
Пътеката прави змейки и върти излишно, а освен това си в дупка през цялото време и нямаш гледки.
Водачът на групата изясни двата възможни маршрута. Аз само като чух за втория и вече го бях избрал, без значение откъде и как.
Предложи на гласуване от младежите кой маршрут да изберат и явно избраха алтернативния "нов" както сам се изрази път. Навръщане каза, че ще слезнат по стария, класически маршрут , за да видят и неговия чар.
И така, младежите отлетяха с бясно темпо напред. Ние поизчакахме, защото трябваше да ги следваме, а не знехме дали ще спират често за почивка.
Така, че започнах да снимам мараня още от сутринта. Вече минаваше 10 и не бе много утринно, но студът и високите върхове хвърлящи сенки оставяха такова впечатление.
Ето я лятна Мусала. Върхът вдясно - 2925 метра скали.
Посредата е връх малка Мусала - 2902м, я вляво е връх Иречек 2852м.
Между двата върха Мусала малко под тях се вижда пирамидалната форма на заслон Ледено езеро. Под него се вижда и хижа Мусала, или по-скоро новата огромна сграда-хотел.
Снимка на възможните пътища слизайки от лифта:
Вляво широкият най-нисък път слиза в долината към разни станции и хижи. Над него тесният виещ се път през клека е пътя към хижа Муслата - класическия маршрут.
А право нагоре се хваща пътеката преминаваща по билата на ски пистите. Нашият нов път.
В началото е широк и равен, но после започва да става доста по интересно. Тук все още минаваме над пистите.
Хубавото на този маршрут е , че непрестанно имаш страхотни гледки. Вляво виждаш всичко, което виждат хората вървящи по класическия маршрут, а вдясно виждаш голяма част от Рила. Долу в ниското минава забранения за преминаване дори пеш път към язовир Бели Искър. Покрай него тече река Бели Искър и слиза в едноименното село.
Този връх отсреща мисля се казва Свети дух - 2122м.
Това е още по-далеч на запад, някъде около Седемте рилски езера
Отляво се вижда долината и стария път, където на групи ходят доста туристи.
Тук горе сме си само ние. Даже за цял ден видях малцина да ходят по този маршрут. Или не го знаят масово или го смятат за опасен.
Той, че е опасен опасен е, но знаейки го вече не бих избрал класическия път.
Още един кадър на гордостта на Рила
Младежите не само, че рядко спираха, но и доста бързо вървяха.
Пътят върви все по гребена. На места се губи, но няма как да се загубиш, избор няма.
Това е гледка надясно към каньона на Бели Искър - доста стръмничко. Тук сме на над 2400 метра вече.
Растителността става оскъдна и започва да отстъпва място изцяло на скалите.
Виждат се вече част от Мусалинските езера, които май са цели 6 на брой, ако не броим Леденото езеро.
Поради начупения релеф изгубихме от поглед групата пред нас. Излезнахме на малка поляна след която път не виждах. Помислихме, че трябва да слизаме към стария път, който виеше нейде под нас.
Потърсихме с поглед младежите и познайте как се учудихме като ги видяхме в ролята на диви кози право нагоре по този зъбер. Ако не бяха те и вървях оттук щях да сметна, че по-напред път няма. То и следи нямаше наоколо.
Страшен кеф. Пътеката си заслужава. Ако се внимава не е толкова страшна, особено лятото.
Но има къде да се изпързаляш доста дълбоко.
Пирин се вижда
Уникална пътека. Страхотни гледки и усещане.
Нямам думи, просто снимам за спомен. Долу се вижда класическия маршрут, който няма нищо общо с чувството да си тук горе.
Накъдето и да гледаш простор. Наляво езерата, надясно Югозападна Рила, напред Мусала, а назад целият път, който си изминал.
Тук вече основно по скали се върви, а нагоре само и единствено.
Скалите стават все по масивни.
По тези се ходи, някои се движат.
Отсреща се виждат други ентусиасти. Това е прекият път по пилоните право нагоре към върха, вариация на класическия виещ маршрут.
На нас не ни остава много
Улей, пързалка, ако искаш....
Скалистите планини?
265 дни в годината тук е снежно, така че тия оскъдни цветенца бързат да живеят. Изглеждат като цветен миниоазис изкуствено аранжиран от човешка ръка на фона на огромните скали и камъни.
Пътят , който сме изминали. Съвсем неусетно, защото постоянно държи височина.
Дори каменното лице на вожда Чероки е тук
Всичко зелено тук е миниатюрно.
Вече изкачваме последното било самия връх. Вижте какъв сипей е.
Сляхме се с пътеката и пътникопотока по нея. Някои хора странно ни гледаха както така идвахме от "никъде"
Гледките са страхотни от толкова високо.
Горе...
Леденото езеро и заслона поглед почти отвесно.
На върха бе навалица, така че до пирамидата не успяхме да се докопаме. Само тези табелки снимах.
А тези красоти са Маричини езера - изворите на река Марица.
Над тях са Маришки връх, връх Манчо и Близнаците. Всичките са около 2770 метра.
Река Марица се влиза в Бяло море минавайки през Гърция и Турция, а зад тези езера-нейни извори, отдругата страна на тези върхове извира река Искър, която хваща на север и се влива в Дунава и Черно море. Странно е като се замисли човек.
Малка Мусала
Нейде там зад билата е язовир Белмекен.
Вижда се част от язовир Бели Искър и огромна част от Рила, както и върховете на Пирин.
Това посредата трябва да е връх Мальовица.
Малко синева
Пътека. Мисля слиза към хижа Марица
Линии
През очилата ми се виждаше по абстрактно
Панорама
Слизаме по класическия маршрут. Голяма грешка. ...
Живата вода. Отгоре изглеждаше като позамръзнала, но всъщност мини вълнички нарушават спокойствието на Леденото езеро.
Пътечка
Браво за снимките!
/
Коментар