На язовир Белмекен

[bgrali]

В края на отминалата седмица бяхме за 3 дни на язовир Белмекен. Много красиво, близко до столицата и незнайно защо до сега пренебрегвано от мене място.
Равносметката: само 240 километра общо отиване и връщане; над 300 снимки; за съжаление много дъжд и протекла китайска палатка; спане в колата втората нощ; невероятно красива природа и доста източен язовир.

Ден първи - пътуване и избиране на място за нощуване.

След дълго товарене на целия катун в колата потеглихме. Решихме, че ще се качим до Белмекен през Сестримо и Чаира. След като стигнахме Сестримо видяхме и първото съоръжение от каскадата Белмекен - Сестримо: ВЕЦ Сестримо.



Пътят нагоре се оказа в идеално състояние - достатъчно широк, без никаква дупка. На места доста стръмен, но лесен за каране.
С красиви гледки на някои места.
Към Средна гора на север



Величествени скали по рилските склонове





Минахме покрай яз. Чаира и продължихме да се катерим на горе с колата. За моя изненада пътят минава над язовир Белмекен, и преди да се стигне до североизточната стена, има паркинг, от който се открива една от най-красивите панорами към язовира.
Върховете на хоризонта от ляво на дясно: Ортачал, Каменити чал, Сиври чал и Белмекен



Ортачал, Сиври чал, Каменити чал и Белмекен



Клекове, цъфнал иван чай и рилски върхове



Пътят минава в основата на високата стена на язовира. В тази отсечка е доста разбит, и след като мине стената, се изкачва нагоре и заобикаля язовира от северозапад. От другата стена на язовира има черен път, на места доста труден за преодоляване от лека кола.
Гледки от асфалтовия път покрай язовира:



Около пътя имаше огромни нацъфтели тръни



За пръв път видяхме отблизо високите рилски върхове. За съжаление на фона на жици. Все пак сме в района на може би най-голямото хидроенергийно съоръжение в България.





От пътя в посока към язовира няма жици, а красиви гледки.



Над пътя има и девствена природа без белези от човешката цивилизация



Обиколихме половината язовир, минахме през югозападната стена и тръгнахме по черния път, за да си търсим място за бивак. На места пътят е доста тежък, и трябва да се кара много внимателно, за да няма проблеми. Но това, което се вижда, е много красиво. Много върхове, много чалове...
Язовирът, Ортачал, Каменити чал, Сиври чар и Равни чал.



Равни чал и Белмекен



Наближава есента, но все още има цъфнали цветя





На едно място спряхме и тръгнахме да се оглеждаме къде да се установим. Наоколо пълно с огнища на всеки няколко метра, а някои от тях изглеждаха по този начин



Докато си търсехме най-доброто място за палатката, моите очи гледаха повече към язовира и върховете над него





След доста обмисляне се спряхме на това място за лагера ни



Мястото беше доста чисто. Това, което отиде в чувала за боклук, беше една пластмасова бутилка от вода, пластмасови чашки и една чиния, доста опаковки от бонбони, дребни боклучета и фасове от поне един стек цигари. И малко полуизгорели останки в огнищата наоколо. При толкова населено място можеше и да е доста по-зле.
За съжаление клековете над пътя си бяха една голяма тоалетна. Друг голям проблем - масово изсечени клекове, за да бъдат изгорени. Няма ли преносими барбекюта за тези хора (ние си носихме подобно, и изобщо не сме палили огън).
Опънахме палатката на сравнително равно място и седнахме да обядваме.

Следва продължение

[suzuki team]

От: На язовир Белмекен

Това е мястото на което като стане време да умиргам,отивам и приключвам всичко.Благодаря ти за хубавите снимки и думи!Съвсем малко и от мене няколко кадъра!


Много кратка история на качването до върха по най стръмната му част и обратно.Иначе имам стотици.Натам тръгвам по всяко време на годината и денонощието!

[bgrali]

От: На язовир Белмекен

Това е мястото на което като стане време да умиргам,отивам и приключвам всичко.Благодаря ти за хубавите снимки и думи!Съвсем малко и от мене няколко кадъра!
[ATTACH=CONFIG]621336[/ATTACH]

Много кратка история на качването до върха по най стръмната му част и обратно.Иначе имам стотици.Натам тръгвам по всяко време на годината и денонощието!

Наистина мястото е уникално. Просто се чудя как чак сега стигам до язовира. На хижата съм била няколко пъти преди време.
А на тази снимка строеж на чешма ли е?
За съжаление единственото лошо нещо е, че на практика течащата навсякъде вода не става за пиене - има животни много на високо и човек не е добре да рискува.

[bgrali]

От: На язовир Белмекен

Ден първи - разходка около язовира

След като разпънахме палатката и обядвахме, беше време да се разходим на някъде. За високите върхове от другата страна на язовира нямаше време. А от нашата страна всичко е обрасло с клек, следователно абсолютно непроходимо за изкачване.
След справка с една туристическа карта видяхме, че има на едно място посочена пътека на горе.
Тръгнахме по пътя към североизточната стена да я търсим.
Гледките към язовира отново са много красиви. Почти навсякъде е нацъфтял иван чая (високото с розови цветчета, което се вижда на доста снимки).



Гледките на изток са добри за снимане. Връх Белмекен се извисява достолепно над язовира. Има и полуострови, които при пълен язовир сигурно са малки островчета.





По едно време зад нас се появи едно симпатично куче. Изглеждаше пастирско, но наоколо не видяхме никакви животни. Беше доста респектирано от щеките ни и като спирахме, то също се спираше на разстояние от нас.



След поредния завой се показа и стената на язовира.



Под пътя имаше полуизкоренени дървета, които все още оцеляват в странно положение.



Растителността на тази височина е иглолистна. Преобладава странен клек, който расте вертикално - за пръв път виждам такъв. Между клека се извисяват отделни борове и смърчове. Това също не е обичайно - обикновено на дадено място има или борове, или смърчове.



Красивите панорами след всеки завой на пътя са различни.





Отново има дървета в странно положение, все едно са пияни.



След поредния завой се показа дълбок залив на язовира. За късмет почти не духаше вятър и имаше отражения на облаците.



От това място черен път тръгваше нагоре. Поехме по него и гледката беше различна, но все така красива.



Покрай пътя бяха нацъфтели неизвестни за мене цветя.







За съжаление много бързо срещнахме непроодолимо препятствие - ограда, която заграждаше не само пътя, но и доста голяма площ.



Можехме да минем отляво на оградата, но времето напредваше и решихме, че е по-добре да се върнем.
На слизане също имаше какво да се снима.



Последен поглед към източната част на язовира.



На връщане небето на запад не беше особено благосклонно към спящите на палатка.



Отново "пияни" смърчове.



Прибрахме се при бивака по ракиено време.
Заседнахме на салата и ракийка, докато се опекат шишовете на барбекюто. Със залеза на слънцето стана много студено, но имаше и малко шарении по небето.





На изток също имаше шарени облаци.



Времето ставаше все по-студено и решихме, че в спалните чували ще ни е по-топло.
Легнахме си, но аз не прецених добре колко студено ще стане през нощта. Реших, че пухения чувал е достатъчно топъл, и се намъкнах в него само с термо бельото. За съжаление първо се наложи да си метна якето от горе, а след това да си облека и дебелия пуловер. Другият проблем беше от така любимото ми самонадуваемо шалте. На избраното от нас място за бивак равно място нямаше и цялата нощ се пързалях постоянно към входа на палатката.

[bgrali]

От: На язовир Белмекен

Ден втори - студ, дъжд и опит за намиране на вода за пиене

Сутринта с нежелание излезнах от палатката - току-що се бях стоплила след мразовитата нощ.
Гледките към язовира бяха много красиви. Изглежда, че само сутрин не духа и има някакви отражения във водата.





За съжаление небето на запад не предвещаваше нищо хубаво... А плановете ни бяха да се качим на Белмекен - за съжаление си останаха само пожелание.







Поне успяхме да закусим навън. Времето се влошаваше с всяка изминала минута и причерня навсякъде.



Малко след това заваля много силно. Имахме късмет, че още сутринта прибрахме всичко от палатката в колата. Защото китайската евтиния протече от всякъде...
Седяхме на сухо в колата и се ядосвахме, че вместо да ходим нагоре, си губим безсмислено времето.
От небето се изливаше потоп цели два часа. След като спря да вали, язовирът изглеждаше страховито.



Нямаше никакъв вятър и въпреки надвисналите облаци, отраженията във водата радваха очите ми.



Малко след като спря дъжда от някъде се появи един много симпатичен риж пес.



Около врата му беше вързана обикновена метална верига, от която на кука висеше дървена пръчка. Не мога да проумея кой може така да измъчва чаровната животинка!







Горкият беше доста кален след потопа, изсипал се от небето. За момента се задоволи само с 2 филии хляб, но на следващата сутрин се появи съвсем чист и успя да изяде половин хляб.
Много толерантен и чаровен пес. Ако живеех в къща с двор, щеше да отпътува заедно с мене. Но нещастникът за сега трябва да се опита да оживява високо в Рила.
Малко след като спря дъжда, околността се оживи. Туристките се разхождаха, а местните се връщаха от лов на боровинки. Като изненадващо ходеха - постоянно минаваха коли или микробуси, пълни със забрадени жени.
Сблъсък на два различни свята. Въпреки еднаквия майчин език сме много различни. И в този момент за пореден път бях щастлива, че съм родена в християнско семейство.



Постепенно облаците намаляха.



Водата за пиене се свършваше и тръгнахме към цивилизацията, за да потърсим чиста вода.
За съжаление скоро отново заваля, но ние продължихме през стената на път за спортната база. Дъждът ставаше все по-силен. Вече се притеснявахме как ще спим през нощта при тези атмосферни условия и течащата палатка. Стигнахме до бунгалата под спортната база. Наляхме вода, но се оказа, че там няма свободни места за спане. Не ни се ходеше до базата в дъжда и тръгнахме надолу.
Бунгалата бяха заети от младежи руснаци. Не знам биатлонисти или ски бегачи бяха, но по бял ден търчаха по шосетата с летни ски, тичаха по черните пътища или караха колела. Явно не е особено приятно да си активен спортист. Не знам дали изобщо успяваха да погледнат на какво красиво място са.
По върховете наоколо трещеше зловещо, но изненадващо дъждът спря и се опита да изгрее слънце. И като приближихме стената на язовира, имаше приятна изненада.







Гледките на дъгата бяха добра компенсация за ходенето ни в дъжда.
Стигнахме до бивака и започнахме да мислим как ще спим през нощта. Защото в този студ нямаше да е приятно да се събудим посред нощ в мокри спални чували и да се чудим как да се стоплим. Решихме да спим в колата. В палатката оставихме масата и столовете, за да освободим място. За съжаление тази вечер нямаше да има печено месо, и трябваше да се задоволим само със сухоежбина, защото пак заваля. А вечерята в тясна кола, подготвена за спане, не е от най-приятните.
Дъждът продължаваше да се излива.
При един поглед през прозореца на колата грабнах чадъра и фотоапарата и излезнах навън, за да снимам. Понякога лошото време си заслужава да бъде изтърпяно.











Слънцето залезна, навън продължаваше да вали и не ни оставаше нищо друго, освен да заспим.

Следва продължение

[miro1972]

От: На язовир Белмекен

Bgrali каква вода за пиене търсите в цивилизацията? Та там е пълно с чешми с най-хубавата вода която съм пил някога! А кучето е с пръчка пред предните крака,за да не може да бяга бързо и да пази стадото!

[bgrali]

От: На язовир Белмекен

Bgrali каква вода за пиене търсите в цивилизацията? Та там е пълно с чешми с най-хубавата вода която съм пил някога! А кучето е с пръчка пред предните крака,за да не може да бяга бързо и да пази стадото!

От страната на черния път няма нито една чешма. Само поточета, а наоколо е една голяма тоалетна, да не говорим за стадата животни! Дългогодишният ми и понякога горчив опит ме е научил, че не се пие течаща вода от места, където пасат животни. На следващият ден видяхме чешма от другата страна на язовира.

[suzuki team]

От: На язовир Белмекен

Наистина мястото е уникално. Просто се чудя как чак сега стигам до язовира. На хижата съм била няколко пъти преди време.
А на тази снимка строеж на чешма ли е?
За съжаление единственото лошо нещо е, че на практика течащата навсякъде вода не става за пиене - има животни много на високо и човек не е добре да рискува.

Не съм спрял да пия вода навсякъде,щото иначе трябваше да си я нося!Това продължава вече също бая години,но го казвам само за Белмекен,защото само там ходя!Дори още от времето когато язовира се строеше!Не само пия колкото мога,но като си тръгна от там си пълня всичко възможно от колата с вода от там,до момента нито една рекламация! Това с чешмата е някъде по средата на язовира,ако караш по асфалта.Точно от там тръгнахме право нагоре,та до връо!Там никога няма да ми омръзне! А тия забрадените и мъжете им не можеш да си представиш колко по хора са от повечето от нас!Те може да нямат какво да ядат,но тебе ще те нахранят с последното което им е останало!А за спането там има още един-два жокера и ще ти ги кажа!И то доста под спането на базата!Успех!

[pepihm]

От: На язовир Белмекен

Да определено мястото е прекрасно,а хубавите снимки увеличават чара му!!! А ти определено имаш усет да снимаш!!!!

[verter]

От: На язовир Белмекен

Поздравления за страхотните снимки и разказ.
Белмекен е запомнящо се място.

[Иво Томов]

От: На язовир Белмекен

Не помня да съм ходил там,но определено си струва ,благодаря за хубавите снимки.

[bgrali]

От: На язовир Белмекен

Радвам се, че ви харесват снимките. За съжаление не си падам много по писането.
Най-после намерих време да оправя някои снимки и да завърша разказа си.

Ден трети - качване над язовира.

Сутринта се измъкнах от колата и с изненада видях, че нямаше нищо, което да напомня за потопа предишния ден и до някъде и през нощта.
Навън нямаше никакво облаче, някъде високо в небето се виждаше незалезналата още луна.









За наша изненада се оказа, че вечерта и през нощта въпреки дъжда в палатката беше сухо... Но и спането в колата не беше толкова зле. А и беше по-топло.

Времето поне за сега ни даваше шанс да походим поне малко на горе.
Но докато сварим чай, закусим и приберем багажа, мина доста време. Трябваше и да изчакаме да изсъхне палатката.
Наближи обяд, когато успяхме да натоварим катуна и да потеглим.
Спряхме на паркинга при едната стена. Там жени от близките села се опитваха да изкарат някой лев от туристите.
Интересно беше, че имаше едно момиче, което беше без кърпа на главата, и обуто с дънки.







За съжаление повечето неща бяха на доста високи цени - една малка чашка с пресни боровинки (набрани с комбайн за около минута - две) - 5 лв., малко бурканче сладко - 5 или 6 лв.
Купихме си сладко, мед и много вкусни картофи и тръгнахме по пътеката нагоре.
От високо язовирът беше все така красив.







Белмекен се извисяваше над нас.



По едно време се чу изненадващ шум на двигател. Оказа се, че един мъж коси трева с моторна косачка на 2000 метра над морето. Вижда се като малка точица в дясната част на снимката.
А около нас растяха същите странни клекове, извисяващи се право нагоре като борове. За пръв път виждам такива. Нормалните си растат почти хоризонтално.



Язовирът остана доста по-ниско от нас.





Близо до нас пасеше голямо стадо овце - основателна причина да не смея да пия вода от поточетата.



За съжаление гледката на юг беше в мараня и далечните планини почти не се виждаха.



Постепенно Белмекен се приближаваше към нас.





Виждаха се и Сиври чал и Равни чал.



Ръба на Сиври чал.



Каменити чал и Сиври чал.



Сиври чал и Равни чал.



Над нас се извисяваше Белмекен.



Ръба на Сиври чал от близо.



Много върхове, много чалове...
Орта чал



Каменити чал



Равни чал



Дали наистина няма глобално затопляне? На 2200 метра над морето бяха поникнали малки смърч и бор. Май не им е мястото толкова на високо, поне на нашите ширини сред алпийските поляни.



Времето вече сериозно се разваляше и сиви плътни облаци се спускаха все по-ниско. Недалеко от нас се чуха и гръмотевици. Рискувахме да връхлети поредния потоп, докато сме високо в планината. За това със съжаление поехме обратния път на долу.

Сбогуване с язовира.



За наш късмет заваля точно като влезнахме в колата. Този ден успяхме да се измъкнем сухи.
С голямо съжаление се сбогувахме с Рила и потеглихме обратно.
Решихме да слезнем по другия път към Сестримо, без да минаваме през Чаира. Беше грешка от наша страна - доста разбит и много неравен и тесен път. Без каквато и да е гледка. Просто не си заслужава да се минава по него. Пътят през язовир Чаира е много по-добър и не е по-дълъг.

Равносметката - три дни на невероятно място. Студа, лошото време и дъжда се забравят бързо, остават само хубавите спомени. Надявам се да мога да го видя отново, в друг сезон - пролетната премяна на планината ще е много красива.

[suzuki team]

От: На язовир Белмекен

Това с глобалното затопляне,оня ден като ходих до върха беше слънчево целия ден.И максималната температура до която стигна беше 18 градуса.А за малките смърчове и борчета,положението беше такова там и преди 35 год докато се строеше язовира още.Общо взето нищо не се е променило от тогава,ама абсолютно нищо.Може да дадеш сигнал при някое от следващите ходения,за там винаги съм готов.А и при тия връзки дето имам там(главния готвач на базата),ще останете доволни!Това за да опознаете местните хора,а и някои други работи.Между другото там пролетта е с 2-3 месеца по късно.Ама там и зимата ще ви хареса.Успех!

[Dimitar.Dimitrov]

От: На язовир Белмекен

Благодаря много, за споделянето! Много красиво местенце.