Tweet
Не знам дали някога сте обръщали внимание как и къде се образуват облаците.
Ако не знаете то вероятно ще добиете някаква представа в този фотопис.
38 градуса лятна жега те карат да търсиш прохлада и да отидеш примерно на планина.
Едно от местата, където човек може да открие прохладата е връх Ботев.
Великанът на Стара планина винаги е бил един хладен оазис през жаркото лято. Извисяващ се на 2376 метра надморска височина гарантирано ще ви накара да настръхнете не само заради по-ниската температура, но и от величествените гледки които предоставя.
Интересно е, че Стара планина има цели 29 върха по и над 2000 метра, 25 от които са в Централна Стара планина около връх Ботев.
Върхът е и чест дом на облаците.
Не ги чакайде да дойдат отнякъде, просто те тук се раждат.
Лятото в планината е коварен сезон, защото както е топло и слънчево, така само за няколко часа всичко потъва в черни дъждовни и гръмотевични облаци, температурата рязко спада, а видимостта намалява до почти нулева, духат силни ветрове и падат мълнии.
Известно е, че с изкачването на всеки 100 метра надморска височина околният въздух губи по около 1 градус. Като се има предвид, че в низината при 450-500м над.в. температурата гони 40 градуса, то на близо 2400 метра се очаква да е около 20 градуса по-ниска.
Човек привикнал на 35-38 градусови жеги усеща 15-18 градуса придружени с лек вятър като студ. Интересно, но чувството е точно такова. Зимно време бихме казали, че 18 градуса са топли и няма да излъжем.
Това, което съм забелязал от години за връх Ботев и околностите през летния сезон е, че тук сутрешните часове са почти винаги ясни и слънчеви, преди и около обед започват да се образуват облаци, които много често се превръщат в купесто-дъждовни, а в следобедните и вечерни часове често покриват целия връх, вали дъжд и има гръмотевични бури.
Целият този процес се случва много бързо, само за няколко часа и обикновено е локален. Разбирайте, че в низината цял ден може да е слънчево и топло, но тук горе не е гарантирано същото.
Образуването на облаците е сложен процес, за който понякога обичам да чета.
Нагорещената земна повърхност кара въздушните маси да се затоплят и същите започват рязко да се издигат нагоре, носейки със себе си миниатюрни водни частици - водни изпарения. Горещият въздух е силно разширен и може да съдържа голямо количество водни пари. Набирайки височина въздухът губи своята температура и енергия и започва да се свива. Миниатюрните водни пари започват да кондензират и да образуват малки капчици. Така най просто казано се образуват в най-честия случай облаците и така те стават видими.
Така се образува и вятърът, който почти винаги подухва на връх Ботев. Движението на въздушните слоеве се предизвиква от движението на топъл и студен въздух, както и зоните с ниско и високо атмосферно налягане. В България най-честите ветрове са хоризонталните.
При снижаване на облаците следва тяхното затопляне, тогава започва обратният процес и облаците просто изчезват от небето.
Обикновено планините са местата, които предизвикват най-често образуването на облаци. За нагорещените въздушни маси планинските масиви са препятствия, които трябва да бъдат преодолени чрез изкачване. Това изкачване обаче води до бърза кондензация и ако планината е достатъчно висока, а облакът достатъчно влажен то той започва да кондензира и става видим. Така се появяват облаци около билата на планините абсолютно от "нищото".
Сблъсквайки се с високите била на планините изкачващите се въздушни маси правят опит да ги преодолеят образно казано на вълни. Срещат се и с други фронтове с различна температура от противоположната страна на билата. Така настъпват смущения в потока, който се закотвя на едно място, като буксуващ джип.
Облаците съдържат вода и ледени кристали в различно съотношение. Горната зона на облака съдържа кристалите, които са с много малки размери. Долната зона съдържа водните частици от изпаренията. Когато облакът се преохлади кристалите започват да падат надолу и повличат водните капки със себе си.
Водните капки започват да се сливат една в друга до такава степен, че натежават и започват да падат към земята - дъжд.
От не всеки облак, обаче вали дъжд. Необходими са определени условия и размери на ледените кристали и водните изпарения.
Бурята е друг природен феномен, който се образува от резките промени в атмосферното налягане, а срещите на облаци с положителен заряд с такива с отрицателен предизвиква появата на светкавици и гръмотевици.
При гръмотевична буря най-безопасното място по билата е близо до сградите с гръмоотводи или в кола.
Има начин да се изчисли и дали падащите гръмотевици са близо до вас и дали се приближават или отдалечават от вашето местоположение.
След като видим светкавицата минава време докато чуем гръмотевицата. Това време го броим (обиновенно е секунди) и полученият резултат го делим на 3.
Примерно , ако звукът дойде 20 секунди след като сме видели светкавицата, то 20 разделено на 3 е равно на 6,6км разтояние.
При всички положения е хубаво въобще да не сте там при такова време.
Затова до връх Ботев най-добре рано сутринта до около обед и слизане в ранния следобед. След това може да стане неприятно доста бързо.
Написах всичко това, защото ми стана за пореден път интересно как и защо се случват нещата.
Тази разходка бе точен пример и търсейки хладина в планината в горещият и слънчев ден за порен път се натъкнах на буря. Успях да видя отблизо как се образува всичко. Плашещо бързо се случва, особено като не го очакваш.
Попадал съм и пеш в такава ситуация и то точно тук на връх Ботев.
Въобще не е приятно и безопасно.
В низината край Подбалканския път температурата малко след пладне бе 38 градуса.
Връх Ботев в обедните часове вече с образували се купести облаци
Дори в гората температурата бе прекалена
Маранята бе силно изразена. Въдухът потрепваше характерно заглеждайки се в далечината.
Маранята - това е място, където светлината се пречупва по различен начин поради повече влага или разлика във въздушните потоци.
Масово това явление се явява предвестникът на образуването на облаците. Характерен за нея е светлосиният цвят.
Появата й показва мястото, където започва образуването на облаците.
Както ще забележите от снимките по натам макар и съвсем безоблачно наоколо видимостта бе силно ограничена. Дори на самия връх едвам се виждаха съседните върхове.
Прашният и сух път
Прашна завеса
Все така вълнуващ, макар и останал само с една кула.
Козите привлечени от този слабо течащ ручей
Прохладата започва да се чувства над 1000, а над 1500 метра вече е доста приятно.
Съседният великан - връх Голям Кадемлия
Под него се вижда поляната с хижа Триглав
Пътят вие нагоре, а в низите пеща тлее.
Последните дни на юли, все още е свежо и колоритно, макар потоците да са намалели осезаемо.
Нейде там отсреща по чукарите е водопадът Бабско пръскало, в труднопристъпната територия на мечките.
1700 метра надмосрска височина (по високо от връх Мургаш) , а Връх Ботев е на километри дори по права линия.
Масивът Триглав
Откритите участъци, но температурата е много приятна.
Все тъй далеч...
Красиви контури
Голото било от което се излиза до хижа Рай по пешеходния маршрут. Много е далеч оттук.
Непристъпните скали част от резерват "Джандема"
Заслон "Маринка" с поглед към Севлиево. Масичките сложени от ентусиастите от Ленд Ровер клуба са вдигнати и могат да се ползват. Миналата година по това време бяха изпочупени от зимния сезон.
Хапнахме с най-голямо удовоствие на тях, за което благодаря!
Хапвам като малко дете, залък по залък и обикалям да снимам красотите.
Завоите на пътя нямат край...
Най-лудото място от пътя. Страхотна пропаст.
Вижте какво се случва с маранята и образуването на облаците. Видимоста е много ограничена все дно има мъгла.
Абсолютно точна височина - 2376 метра.
Абсолютно точна сметка за градусите 18.
20 по-надолу от тези в низината. Почти 2000 метра разлика във височините , точно по 1 градус надолу за всеки 100 метра нагоре.
Снимам докато може, защото става все по ограничено.
По този улей се събират водите на водопада "Райското пръскало"...
...и последните най-тежки метри на пътеката идваща от хижа Рай.
"Вечната преспа" още устисква
Облаците се образуват с пълна сила.
За половин час температурата спадна с 4 градуса и вече бе само 14.
Започвам да спускам обратно
Ето как се образуват облаците, при това дъждовни и буреносни.
Спрях на това място да видя как се случва всичко.
Много бързо, само така мога да го опиша с две думи.
Част от местната флора
Гърми и светка...
Там горе вдясно е връх Ботев, но потънал в тъмни облаци.
След дъжд....красота!
Ако не знаете то вероятно ще добиете някаква представа в този фотопис.
38 градуса лятна жега те карат да търсиш прохлада и да отидеш примерно на планина.
Едно от местата, където човек може да открие прохладата е връх Ботев.
Великанът на Стара планина винаги е бил един хладен оазис през жаркото лято. Извисяващ се на 2376 метра надморска височина гарантирано ще ви накара да настръхнете не само заради по-ниската температура, но и от величествените гледки които предоставя.
Интересно е, че Стара планина има цели 29 върха по и над 2000 метра, 25 от които са в Централна Стара планина около връх Ботев.
Върхът е и чест дом на облаците.
Не ги чакайде да дойдат отнякъде, просто те тук се раждат.
Лятото в планината е коварен сезон, защото както е топло и слънчево, така само за няколко часа всичко потъва в черни дъждовни и гръмотевични облаци, температурата рязко спада, а видимостта намалява до почти нулева, духат силни ветрове и падат мълнии.
Известно е, че с изкачването на всеки 100 метра надморска височина околният въздух губи по около 1 градус. Като се има предвид, че в низината при 450-500м над.в. температурата гони 40 градуса, то на близо 2400 метра се очаква да е около 20 градуса по-ниска.
Човек привикнал на 35-38 градусови жеги усеща 15-18 градуса придружени с лек вятър като студ. Интересно, но чувството е точно такова. Зимно време бихме казали, че 18 градуса са топли и няма да излъжем.
Това, което съм забелязал от години за връх Ботев и околностите през летния сезон е, че тук сутрешните часове са почти винаги ясни и слънчеви, преди и около обед започват да се образуват облаци, които много често се превръщат в купесто-дъждовни, а в следобедните и вечерни часове често покриват целия връх, вали дъжд и има гръмотевични бури.
Целият този процес се случва много бързо, само за няколко часа и обикновено е локален. Разбирайте, че в низината цял ден може да е слънчево и топло, но тук горе не е гарантирано същото.
Образуването на облаците е сложен процес, за който понякога обичам да чета.
Нагорещената земна повърхност кара въздушните маси да се затоплят и същите започват рязко да се издигат нагоре, носейки със себе си миниатюрни водни частици - водни изпарения. Горещият въздух е силно разширен и може да съдържа голямо количество водни пари. Набирайки височина въздухът губи своята температура и енергия и започва да се свива. Миниатюрните водни пари започват да кондензират и да образуват малки капчици. Така най просто казано се образуват в най-честия случай облаците и така те стават видими.
Така се образува и вятърът, който почти винаги подухва на връх Ботев. Движението на въздушните слоеве се предизвиква от движението на топъл и студен въздух, както и зоните с ниско и високо атмосферно налягане. В България най-честите ветрове са хоризонталните.
При снижаване на облаците следва тяхното затопляне, тогава започва обратният процес и облаците просто изчезват от небето.
Обикновено планините са местата, които предизвикват най-често образуването на облаци. За нагорещените въздушни маси планинските масиви са препятствия, които трябва да бъдат преодолени чрез изкачване. Това изкачване обаче води до бърза кондензация и ако планината е достатъчно висока, а облакът достатъчно влажен то той започва да кондензира и става видим. Така се появяват облаци около билата на планините абсолютно от "нищото".
Сблъсквайки се с високите била на планините изкачващите се въздушни маси правят опит да ги преодолеят образно казано на вълни. Срещат се и с други фронтове с различна температура от противоположната страна на билата. Така настъпват смущения в потока, който се закотвя на едно място, като буксуващ джип.
Облаците съдържат вода и ледени кристали в различно съотношение. Горната зона на облака съдържа кристалите, които са с много малки размери. Долната зона съдържа водните частици от изпаренията. Когато облакът се преохлади кристалите започват да падат надолу и повличат водните капки със себе си.
Водните капки започват да се сливат една в друга до такава степен, че натежават и започват да падат към земята - дъжд.
От не всеки облак, обаче вали дъжд. Необходими са определени условия и размери на ледените кристали и водните изпарения.
Бурята е друг природен феномен, който се образува от резките промени в атмосферното налягане, а срещите на облаци с положителен заряд с такива с отрицателен предизвиква появата на светкавици и гръмотевици.
При гръмотевична буря най-безопасното място по билата е близо до сградите с гръмоотводи или в кола.
Има начин да се изчисли и дали падащите гръмотевици са близо до вас и дали се приближават или отдалечават от вашето местоположение.
След като видим светкавицата минава време докато чуем гръмотевицата. Това време го броим (обиновенно е секунди) и полученият резултат го делим на 3.
Примерно , ако звукът дойде 20 секунди след като сме видели светкавицата, то 20 разделено на 3 е равно на 6,6км разтояние.
При всички положения е хубаво въобще да не сте там при такова време.
Затова до връх Ботев най-добре рано сутринта до около обед и слизане в ранния следобед. След това може да стане неприятно доста бързо.
Написах всичко това, защото ми стана за пореден път интересно как и защо се случват нещата.
Тази разходка бе точен пример и търсейки хладина в планината в горещият и слънчев ден за порен път се натъкнах на буря. Успях да видя отблизо как се образува всичко. Плашещо бързо се случва, особено като не го очакваш.
Попадал съм и пеш в такава ситуация и то точно тук на връх Ботев.
Въобще не е приятно и безопасно.
В низината край Подбалканския път температурата малко след пладне бе 38 градуса.
Връх Ботев в обедните часове вече с образували се купести облаци
Дори в гората температурата бе прекалена
Маранята бе силно изразена. Въдухът потрепваше характерно заглеждайки се в далечината.
Маранята - това е място, където светлината се пречупва по различен начин поради повече влага или разлика във въздушните потоци.
Масово това явление се явява предвестникът на образуването на облаците. Характерен за нея е светлосиният цвят.
Появата й показва мястото, където започва образуването на облаците.
Както ще забележите от снимките по натам макар и съвсем безоблачно наоколо видимостта бе силно ограничена. Дори на самия връх едвам се виждаха съседните върхове.
Прашният и сух път
Прашна завеса
Все така вълнуващ, макар и останал само с една кула.
Козите привлечени от този слабо течащ ручей
Прохладата започва да се чувства над 1000, а над 1500 метра вече е доста приятно.
Съседният великан - връх Голям Кадемлия
Под него се вижда поляната с хижа Триглав
Пътят вие нагоре, а в низите пеща тлее.
Последните дни на юли, все още е свежо и колоритно, макар потоците да са намалели осезаемо.
Нейде там отсреща по чукарите е водопадът Бабско пръскало, в труднопристъпната територия на мечките.
1700 метра надмосрска височина (по високо от връх Мургаш) , а Връх Ботев е на километри дори по права линия.
Масивът Триглав
Откритите участъци, но температурата е много приятна.
Все тъй далеч...
Красиви контури
Голото било от което се излиза до хижа Рай по пешеходния маршрут. Много е далеч оттук.
Непристъпните скали част от резерват "Джандема"
Заслон "Маринка" с поглед към Севлиево. Масичките сложени от ентусиастите от Ленд Ровер клуба са вдигнати и могат да се ползват. Миналата година по това време бяха изпочупени от зимния сезон.
Хапнахме с най-голямо удовоствие на тях, за което благодаря!
Хапвам като малко дете, залък по залък и обикалям да снимам красотите.
Завоите на пътя нямат край...
Най-лудото място от пътя. Страхотна пропаст.
Вижте какво се случва с маранята и образуването на облаците. Видимоста е много ограничена все дно има мъгла.
Абсолютно точна височина - 2376 метра.
Абсолютно точна сметка за градусите 18.
20 по-надолу от тези в низината. Почти 2000 метра разлика във височините , точно по 1 градус надолу за всеки 100 метра нагоре.
Снимам докато може, защото става все по ограничено.
По този улей се събират водите на водопада "Райското пръскало"...
...и последните най-тежки метри на пътеката идваща от хижа Рай.
"Вечната преспа" още устисква
Облаците се образуват с пълна сила.
За половин час температурата спадна с 4 градуса и вече бе само 14.
Започвам да спускам обратно
Ето как се образуват облаците, при това дъждовни и буреносни.
Спрях на това място да видя как се случва всичко.
Много бързо, само така мога да го опиша с две думи.
Част от местната флора
Гърми и светка...
Там горе вдясно е връх Ботев, но потънал в тъмни облаци.
След дъжд....красота!
Коментар