Tweet
Една планина, един манастир и два язовира
Къде е Черна гора?
Всички знаят за балкано-адриатическата страна, която последна се отдели от бившата Югославия.
Но за съжаление не са много българите, които са чували, че у нас има планина със същото име. Наричана от местните Църна гора.
Наистина планината е малка и не е висока - първенецът й връх Тумба е само 1129 м.
Но има екстричка - близо е до София и е добро място за разходка в горещите летни дни.
За съжаление доста се забавихме и тръгнахме чак към 11 от София. Вече напичаше, но тръгнахме с надеждата, че на по-високо и около водата на язовирите ще можем да дишаме без проблеми.
Язовир Ярджиловци (Осломе)
Първото набелязано място по маршрута ни беше по-големият и по-нов язовир до с. Ярджиловци в подножието на Черна гора.
От Батановци се отклонихме от главния път и тръгнахме към Брезник.
До язовирът се стига от махала Осломе, която е след с. Ярджиловци, като отклонението е в ляво. На десен завой на пътя, без видимост за кола в насрещното. Рисково място за катастрофи.
След питане в махалата стигнахме до язовирчето. Малко е, зарибено, и ловящите риба плащат някаква такса. Но такива като нас, които просто искат да гледат, нямат проблеми.
Оставихме колата на сянка под няколко бора и тръгнахме да разгледаме язовира.
Има някакво заведение, без музика, която да смущава рибите. Чисто е, има и кофи за боклук.
Някъде зад хоризонта трябва да е планината, към която сме се отправили.
Слънцето все още не е прекалено високо, има синьо небе и стават прилични снимки.
На изток за съжаление не стават хубави снимки. Но там е стената на язовира, виждат се Голо Бърдо и Витоша на хоризонта.
Около язовира има и цъфнали цветя.
Нямаше какво повече да гледаме и продължихме.
Черна гора - към Църногорски (Гигински) манастир
Искахме да видим Църногорския манастир, станал известен у нас с един от монасите си - бивш финансов брокер, а сега йеромонах.
Отново притеснение при излизане на главния път да не излети някоя кола - сега нямаше видимост нито отляво, нито отдясно. Имахме късмет, и без проблеми завихме наляво.
Продължихме към Брезник до Палилула, след което се отклонихме наляво по пътя, обикалящ Черна гора. От с. Гигинци има черен път, който стига до манастира. Проходим за всички коли, но след това посещението в автомивка е почти задължително.
Манастирът е на около 1000 метра над морето и пътят е доста стръмен.
Започват да се показват красиви гледки на север и на запад. Спираме да гледаме и снимаме. За съжаление вече е обяд, слънцето пече неумолимо и всичко е в мараня - най-лошото време за снимане. Но се виждат селца, хълмове и планини. Повечето от които не мога да разпозная кои са.
Снимките са от изток на запад.
Планините от дясно на ляво: Вискяр (може би), високата пирамида е Любаш, вляво от нея отзад по-ниската пирамида - Парамун (Стража).
Отново Любаш и Парамун, ридът вляво от тях не знам дори дали има име, вляво на хоризонта трябва да е част от Руй.
Тези планини вече не знам кои са
. Селото трябва да е Кошарево.
Още хълмове или планини на запад. Знеполе и Краище са май на първо място в света по брой планини на единица площ
!
Качихме се на побелялата от прахоляка кола и продължихме към манастира. Малко преди него има селскостопански постройки - монасите имат голямо стадо животни, повечето биволи. Две мургавички деца ги пасяха над пътя. Само не знам къде има толкова вода, колкото трябва на биволите. Планината изглежда доста суха, а езеро или река определено няма.
Следва продължение.
Къде е Черна гора?
Всички знаят за балкано-адриатическата страна, която последна се отдели от бившата Югославия.
Но за съжаление не са много българите, които са чували, че у нас има планина със същото име. Наричана от местните Църна гора.
Наистина планината е малка и не е висока - първенецът й връх Тумба е само 1129 м.
Но има екстричка - близо е до София и е добро място за разходка в горещите летни дни.
За съжаление доста се забавихме и тръгнахме чак към 11 от София. Вече напичаше, но тръгнахме с надеждата, че на по-високо и около водата на язовирите ще можем да дишаме без проблеми.
Язовир Ярджиловци (Осломе)
Първото набелязано място по маршрута ни беше по-големият и по-нов язовир до с. Ярджиловци в подножието на Черна гора.
От Батановци се отклонихме от главния път и тръгнахме към Брезник.
До язовирът се стига от махала Осломе, която е след с. Ярджиловци, като отклонението е в ляво. На десен завой на пътя, без видимост за кола в насрещното. Рисково място за катастрофи.
След питане в махалата стигнахме до язовирчето. Малко е, зарибено, и ловящите риба плащат някаква такса. Но такива като нас, които просто искат да гледат, нямат проблеми.
Оставихме колата на сянка под няколко бора и тръгнахме да разгледаме язовира.
Има някакво заведение, без музика, която да смущава рибите. Чисто е, има и кофи за боклук.
Някъде зад хоризонта трябва да е планината, към която сме се отправили.
Слънцето все още не е прекалено високо, има синьо небе и стават прилични снимки.
На изток за съжаление не стават хубави снимки. Но там е стената на язовира, виждат се Голо Бърдо и Витоша на хоризонта.
Около язовира има и цъфнали цветя.
Нямаше какво повече да гледаме и продължихме.
Черна гора - към Църногорски (Гигински) манастир
Искахме да видим Църногорския манастир, станал известен у нас с един от монасите си - бивш финансов брокер, а сега йеромонах.
Отново притеснение при излизане на главния път да не излети някоя кола - сега нямаше видимост нито отляво, нито отдясно. Имахме късмет, и без проблеми завихме наляво.
Продължихме към Брезник до Палилула, след което се отклонихме наляво по пътя, обикалящ Черна гора. От с. Гигинци има черен път, който стига до манастира. Проходим за всички коли, но след това посещението в автомивка е почти задължително.
Манастирът е на около 1000 метра над морето и пътят е доста стръмен.
Започват да се показват красиви гледки на север и на запад. Спираме да гледаме и снимаме. За съжаление вече е обяд, слънцето пече неумолимо и всичко е в мараня - най-лошото време за снимане. Но се виждат селца, хълмове и планини. Повечето от които не мога да разпозная кои са.
Снимките са от изток на запад.
Планините от дясно на ляво: Вискяр (може би), високата пирамида е Любаш, вляво от нея отзад по-ниската пирамида - Парамун (Стража).
Отново Любаш и Парамун, ридът вляво от тях не знам дори дали има име, вляво на хоризонта трябва да е част от Руй.
Тези планини вече не знам кои са
. Селото трябва да е Кошарево.Още хълмове или планини на запад. Знеполе и Краище са май на първо място в света по брой планини на единица площ
!Качихме се на побелялата от прахоляка кола и продължихме към манастира. Малко преди него има селскостопански постройки - монасите имат голямо стадо животни, повечето биволи. Две мургавички деца ги пасяха над пътя. Само не знам къде има толкова вода, колкото трябва на биволите. Планината изглежда доста суха, а езеро или река определено няма.
Следва продължение.
даже НЛО си хванал 
Коментар