Tweet
Една разходка до малко известната Язова планина и нейният най-висок връх Горно Язово (1573м).
В този разказ ще видите и един много красив водопад - Чипровският, както и трудно достъпният му съсед - водопад Славовица.
Старинното село Превала и град Чипровци също са привлекателни малки населени места.
Околностите са доста безлюдни, поне що се касае за посещение в делничен ден както нашето. Почти не срещнахме хора.
В районът има още интересни местности и планини, но друг път ще ги доразгледам. От върховете на Широка планина, която е непосредствено до Язова би трябвало да се видят и част от Белоградчишките скали.
Малко информация за Язова планина:
Връх Горно Язово е наричан от местните връх Забръц. От него има страхотни гледки към Широка планина (север) зад която започва Дунавската равнина. На юг гледката би била великолепна. Казвам би била, защото за наше съжаление времето не позволи добри гледки към групата от 2-хилядниците начело с връх Миджур.
Допадна ми много едно определение на един турист-писател:
От Язова планина извира река Огоста. Околностите са богати на притоци, ручеи и чешми и дори в средата на юли водата стичаща се от планините е доста обилна.
Маршрут:
София -
прохода Петрохан - Римския път -
Берковица - Монтана - язовир Огоста - с. Белимел -
с. Митровци - с. Горна Лука - с.Превала -
връх Забръц - с.Мартиново - Чипровци -
водопад Славовица - Гушовски манастир -
Чипровкси водопад - Чипровци -
с. Железна -
София
Мисля около 300 километра кръгло врътнахме.
Като начало си забравих написания ръчно маршрут по който трябваше да се водя, а за капак още рано сутринта навигацията се развали. Разходката я преминахме на усет и ориентиране, но пък се получи супер.
Рано сутринта мъгливите слънчогледови полета преди Костинброд
Подгизналите от росата полянки в подножието на прохода Петрохан.
Минахме напряко по римския път излизащ на билото на Петрохан.
Красивите поляни покрай пътя.
През проходът Петрохан нищо интересно. Дупки както обикновено.
Нейде след Берковица започнахме да виждаме отляво планинската верига, част от която е и Язова планина.
На кръговото на Монтана хванахме през центъра на града посока язовир Огоста.
Язова планина е съвсем близо. Нейде там по върховете бяхме малко по късно.
Подминахме отбивката за Чипровци и продължихме през селата посока Долни Лом.
Пустите шосета.
Вдясно връх Горно Язово (Забръц), вляво връх Остра чука.
Село Превала, малко и кокетно.
Намерихме трудно пътя към върховете. Трябва да се питат местните, защото не е лесен за намиране.
Минава покрай сградата на горското стопанство нейде в планината, след което става обрасъл, но все пак поддържан.
Стигнахме до високопланинските поляни, които бяха толкова тучни и изпъстрени с красиви растения, че забравяш че те чака още много път.
Трудно може да се опише удоволствието, което изпитва човек тук.
Облаците се събираха бързо за явно неизбежния следобеден дъжд.
След доста стръмно финално изкачване излезнахме на премката между двата най-високи върха. Оттук гледките сигурно са страхотни, но облаците скриха голяма част от тях.
Това е връх Горно Язово
Отсреща зад облаците са двухилядниците на Стара планина, а зад тях Сърбия.
Пътят ни слиза през село Мартиново
На билото - 1573 метра
Гледайки бързо движещите се облаци измълвих "Поне не гърми" и нямаше и 10 секунди и се чу як тътен
Дунавската равнина
Не се задържахме много на върха заради приблизаващия дъжд.
Много са красиви поляните тук по това време.
Искам пак да се върна....
може би още тази есен
Заваля, първоначално леко....
....впоследствие доста силно.
И така следващия 1 час, докато слизахме бавно бавно към селото.
Село Мартиново
в Чипровци не бе валяло, а и не мислеше.
Най-после връх Миджур се разбули да го видим.
От Чипровци поех по път зад общината посока Гушовски манастир. По него на една отбивка видяхме табели за водопади, в различен цвят. Не знаехме дали става въпрос за един или два водопада. Първо тръгнахме по дясната табелка, която гласеше 3,5 км до водопада.
Пътят първоначално е много тесен асфалтов, след което изведнъж срещнахме табела "водопада" сочеща наляво.
Наляво имаше едвам видима просека в храсталаците. Някакъв път или пътека, но страшно занемарени.
Който си държи на боята въоще да не влиза тук.
След доста стържене в храсталаците по едвам видим път минахме през обрасни полянки и влезнахме отново в гората. Тук имаше участък с по-големички камънаци, на места с високи прагове.
"пътят" става все по труден след всеки изминал метър. Тесен, страшно каменист и обрасъл. Няма и къде да се обърне даже. Стигнахме до една река, а вляво от нея табелка за водопада. С джипа до тук, не виждах как ще се мине през гората. Едвам отворихме вратите даже. Предполагах, че ни остават не повече от 500 метра пеш, защото джипът ни спести доста път.
Пешеходната част не бе лека. Страшен шубрак.
Върви се покрай реката и все нагоре.
След папратите и трънките дойде ред и на поле с коприва. Еееее, не.
Малко ми дойде множко с късите гащи с които бях. Няколко ужулвания и се отказах.
Отказахме се от тази пътека, но не от желанието да стигнем до водопада.
Преминахме реката от другата й страна и там си намерихме по добър маршрут.
Чувствахме се като в джунгла (не че знам как е там)
Но пък бе доста красиво и някакси първично и диво.
Това е водопадът Славовица. Може и да не е от най-големите красавци, но пътят до него те кара да го оцениш подобаващо.
Тук сме в полите на Стара планина за които самият Иван Вазов е възкликнал:
Върнахме се доволни до отбивката с табелите. Тръгнахме по другия път. Стигнахме запустялия Гушовски манастир.
Тук е и този кръст - оброк.
Оттук се вижда прекрасно Язова планина
И тези красиви старопланинаски зъбери точно над нас .
Поехме по втората табела с наименованието "водопада"
Кой водопад, след колко време и метри никъде не пише. Просто водопадът и точка.
Предполагах, че ако не е един и същ със Славовица, който посетихме по-рано то вероятно става въпрос за Чипросквият водопад.
Караме си ние по един кален и тесен път, който вие посока на Славовица и точно да си помисля, че ще ни отведе до него и пътят изведнъж свърши. Стига до една река. Имало е преди време мост за МПС-та, сега има два пешеходни.
Хубаво де, значи ще ходим, ама колко време щото минава 18 часа???
Стара чешма
Мостът и нагоре по реката по сини табелки без надписи.
Много чаровно място. Особено и загадъчно.
Пътеката по която вървяхме се казва Деяница.
След 30-40 минути ходене зърнахме завесата от падаща и шумяща вода. Предчувствах наистина страхотна гледка.
И култовата табелка гласяща "50м до Чипровкият водопад", което е буквално пред очите ти и ти изпълва тъпънчетата оглушително.
Страхотен - Чипровският водопад.
Водят го само 18 метра, но в действителност водата пада на няколко нива и е много впечатляващо.
И ако ходите до този водопад внимавайте, защото камъните са ужасно хлъзгави. Гледайки една паметна плоча и внимавайки уж тупнах по гръб за миг.
Такава хлъзгавица - не е за подценяване.
Денят пак се изпълни на макс с прекрасни гледки и места.
Обратно по пътя към София
Снимките са тук: http://verter.snimka.bg/mountain/yaz...8.30979687.big
В този разказ ще видите и един много красив водопад - Чипровският, както и трудно достъпният му съсед - водопад Славовица.
Старинното село Превала и град Чипровци също са привлекателни малки населени места.
Околностите са доста безлюдни, поне що се касае за посещение в делничен ден както нашето. Почти не срещнахме хора.
В районът има още интересни местности и планини, но друг път ще ги доразгледам. От върховете на Широка планина, която е непосредствено до Язова би трябвало да се видят и част от Белоградчишките скали.
Малко информация за Язова планина:
Язова планина е мощно северно разклонение на най-високият дял на Западна Стара планина - Чипровската планина, по билото на която минава държавната граница с Република Сърбия. Най - високият и връх е Миджур - 2168м На изток от Миджур следват върховете Мартинова чука - 2026м, Голема чука 1967м, Вража глава 1936м, Трите чуки 1937м и Копрен - 1964м. Разклонението Язова планина започва от връх Мартинова чука. Билото и постепенно се спуска в северна посока достигайки тясната седловина Прокоп ( около 1500 м. н.в.), която разделя землищата на селата Мартиново и Горни Лом.
Допадна ми много едно определение на един турист-писател:
Върхът предлага една от най-впечатляващите гледки към най-високата част на гранична Стара Планина… буквално седиш на първия ред и се кефиш на макс!:-))) За да е усещане пълно то човек трябва да е горе по изгрев когато слънчевите лъчи огряват почти фронтално веригата иначе преди залез слънцето е в контражур.
Маршрут:
София -
прохода Петрохан - Римския път -
Берковица - Монтана - язовир Огоста - с. Белимел -
с. Митровци - с. Горна Лука - с.Превала -
връх Забръц - с.Мартиново - Чипровци -
водопад Славовица - Гушовски манастир -
Чипровкси водопад - Чипровци -
с. Железна -
София
Мисля около 300 километра кръгло врътнахме.
Като начало си забравих написания ръчно маршрут по който трябваше да се водя, а за капак още рано сутринта навигацията се развали. Разходката я преминахме на усет и ориентиране, но пък се получи супер.
Рано сутринта мъгливите слънчогледови полета преди Костинброд
Подгизналите от росата полянки в подножието на прохода Петрохан.
Минахме напряко по римския път излизащ на билото на Петрохан.
Красивите поляни покрай пътя.
През проходът Петрохан нищо интересно. Дупки както обикновено.
Нейде след Берковица започнахме да виждаме отляво планинската верига, част от която е и Язова планина.
На кръговото на Монтана хванахме през центъра на града посока язовир Огоста.
Язова планина е съвсем близо. Нейде там по върховете бяхме малко по късно.
Подминахме отбивката за Чипровци и продължихме през селата посока Долни Лом.
Пустите шосета.
Вдясно връх Горно Язово (Забръц), вляво връх Остра чука.
Село Превала, малко и кокетно.
Намерихме трудно пътя към върховете. Трябва да се питат местните, защото не е лесен за намиране.
Минава покрай сградата на горското стопанство нейде в планината, след което става обрасъл, но все пак поддържан.
Стигнахме до високопланинските поляни, които бяха толкова тучни и изпъстрени с красиви растения, че забравяш че те чака още много път.
Трудно може да се опише удоволствието, което изпитва човек тук.
Облаците се събираха бързо за явно неизбежния следобеден дъжд.
След доста стръмно финално изкачване излезнахме на премката между двата най-високи върха. Оттук гледките сигурно са страхотни, но облаците скриха голяма част от тях.
Това е връх Горно Язово
Отсреща зад облаците са двухилядниците на Стара планина, а зад тях Сърбия.
Пътят ни слиза през село Мартиново
На билото - 1573 метра
Гледайки бързо движещите се облаци измълвих "Поне не гърми" и нямаше и 10 секунди и се чу як тътен
Дунавската равнина
Не се задържахме много на върха заради приблизаващия дъжд.
Много са красиви поляните тук по това време.
Искам пак да се върна....
може би още тази есен
Заваля, първоначално леко....
....впоследствие доста силно.
И така следващия 1 час, докато слизахме бавно бавно към селото.
Село Мартиново
в Чипровци не бе валяло, а и не мислеше.
Най-после връх Миджур се разбули да го видим.
От Чипровци поех по път зад общината посока Гушовски манастир. По него на една отбивка видяхме табели за водопади, в различен цвят. Не знаехме дали става въпрос за един или два водопада. Първо тръгнахме по дясната табелка, която гласеше 3,5 км до водопада.
Пътят първоначално е много тесен асфалтов, след което изведнъж срещнахме табела "водопада" сочеща наляво.
Наляво имаше едвам видима просека в храсталаците. Някакъв път или пътека, но страшно занемарени.
Който си държи на боята въоще да не влиза тук.
След доста стържене в храсталаците по едвам видим път минахме през обрасни полянки и влезнахме отново в гората. Тук имаше участък с по-големички камънаци, на места с високи прагове.
"пътят" става все по труден след всеки изминал метър. Тесен, страшно каменист и обрасъл. Няма и къде да се обърне даже. Стигнахме до една река, а вляво от нея табелка за водопада. С джипа до тук, не виждах как ще се мине през гората. Едвам отворихме вратите даже. Предполагах, че ни остават не повече от 500 метра пеш, защото джипът ни спести доста път.
Пешеходната част не бе лека. Страшен шубрак.
Върви се покрай реката и все нагоре.
След папратите и трънките дойде ред и на поле с коприва. Еееее, не.
Малко ми дойде множко с късите гащи с които бях. Няколко ужулвания и се отказах.
Отказахме се от тази пътека, но не от желанието да стигнем до водопада.
Преминахме реката от другата й страна и там си намерихме по добър маршрут.
Чувствахме се като в джунгла (не че знам как е там)
Но пък бе доста красиво и някакси първично и диво.
Това е водопадът Славовица. Може и да не е от най-големите красавци, но пътят до него те кара да го оцениш подобаващо.
Тук сме в полите на Стара планина за които самият Иван Вазов е възкликнал:
От северозапад се дигаше голият гребен на Стара планина с хълбоци, облечени с букаци, с колосалните пирамиди на гордия Миджур, Бабин зъб, Вража глава…, а отсам тях, в полите им – прекрасната и дива Чипровска покрайнина и райските долини на Огоста.
Тук е и този кръст - оброк.
Всяка година на 6 септември, се празнува Ден на Балкана. На него всички отиват в планината на мястото, където преди столетия се е намирал Гушовския манастир. Според местна легенда преди много години на този ден хората са ходели в планината при манастира, а от балкана слизал бял елен, който носел името Гушовец. Хората го чакали да си почине и да пие вода, и го принасяли в жертва. Един ден обаче еленът закъснял и хората го заклали преди да си е починал, и да пие вода. Оттогава, никога повече не дошъл елен.
И тези красиви старопланинаски зъбери точно над нас .
Поехме по втората табела с наименованието "водопада"
Кой водопад, след колко време и метри никъде не пише. Просто водопадът и точка.
Предполагах, че ако не е един и същ със Славовица, който посетихме по-рано то вероятно става въпрос за Чипросквият водопад.
Караме си ние по един кален и тесен път, който вие посока на Славовица и точно да си помисля, че ще ни отведе до него и пътят изведнъж свърши. Стига до една река. Имало е преди време мост за МПС-та, сега има два пешеходни.
Хубаво де, значи ще ходим, ама колко време щото минава 18 часа???
Стара чешма
Мостът и нагоре по реката по сини табелки без надписи.
Много чаровно място. Особено и загадъчно.
Пътеката по която вървяхме се казва Деяница.
След 30-40 минути ходене зърнахме завесата от падаща и шумяща вода. Предчувствах наистина страхотна гледка.
И култовата табелка гласяща "50м до Чипровкият водопад", което е буквално пред очите ти и ти изпълва тъпънчетата оглушително.
Страхотен - Чипровският водопад.
Водят го само 18 метра, но в действителност водата пада на няколко нива и е много впечатляващо.
И ако ходите до този водопад внимавайте, защото камъните са ужасно хлъзгави. Гледайки една паметна плоча и внимавайки уж тупнах по гръб за миг.
Такава хлъзгавица - не е за подценяване.
Денят пак се изпълни на макс с прекрасни гледки и места.
Обратно по пътя към София
Снимките са тук: http://verter.snimka.bg/mountain/yaz...8.30979687.big
Коментар