Tweet
Мислех да кръстя темата "Загубените с Паджерото" след като днес за пореден път тръгнахме за едно, минахме през второ и след загубване благополучно се прибрахме по живо, по здраво.
Започвам с предистория, един хубав ден на март месец решихме да си направим кратка разходка след работа до ловната хижа на Панчарево (за час, час и половина). Естествено въоръжени с GPS, на който имаме доверие и мъгляви спомени къде точно се намира хижата отпрашихме:
Оказа се, че лесно я намерихме - хижата:
Много интересно, като че извираше вода от ствола на дървото:
Имаше миниатюрна градинка на един от страничните корени:
Подхванахме по пътя за в къщи, но естествено - да е по-интересно, не по този, по който дойдохме, а по друг, който си набелязахме на GPS-a.
Много красиво, но тук някъде пътя трябваше да мине през едно заградено от незнайно кой място. Опитахме се да заобиколим, но джипа се оказа твърде широк за да минава между дърветата. Показахме се над Паметника на трудовака по пътя за Самоков. Явно само пътя наопъки е решението.
Това беше "Загубени в Лозен планина" първа част.
/следва/
Започвам с предистория, един хубав ден на март месец решихме да си направим кратка разходка след работа до ловната хижа на Панчарево (за час, час и половина). Естествено въоръжени с GPS, на който имаме доверие и мъгляви спомени къде точно се намира хижата отпрашихме:
Оказа се, че лесно я намерихме - хижата:
Много интересно, като че извираше вода от ствола на дървото:
Имаше миниатюрна градинка на един от страничните корени:
Подхванахме по пътя за в къщи, но естествено - да е по-интересно, не по този, по който дойдохме, а по друг, който си набелязахме на GPS-a.
Много красиво, но тук някъде пътя трябваше да мине през едно заградено от незнайно кой място. Опитахме се да заобиколим, но джипа се оказа твърде широк за да минава между дърветата. Показахме се над Паметника на трудовака по пътя за Самоков. Явно само пътя наопъки е решението.
Това беше "Загубени в Лозен планина" първа част.
/следва/
Коментар