Tweet
Двудневна пролетна екскурзия в югозападния край на България.
Лично за мен тази разходка ще остане незабравима, защото вече се убедих защо България е наричана от мнозина земен рай. Такова богато природно разнообразие и благоприятен климат на толкова малко късче от нашата планета е наистина рядкост.
Толкова интересни и различни места има в нашата страна, че вече се съмнявам, че един човешки живот може да стигне, за да бъдат обиколени и посетени. Аз, макар да съм човек вече на средна възраст и да съм обиколил много места в България, продължавам да откривам непознати за мен местности. След такива излети в съзнанието ми винаги изниква един и същ въпрос: Защо не съм ги посетил по-рано?!
Не забравяйте, никога не е късно.....
Принципно за себе си имам отговор - защото нямах джип и хубав фотоапарат. Защото не бях открил офроуд форума като място за споделяне на такива разходки. Откакто открих тази комбинация всичко се промени. Джипът ми дава възможност да прекосявам големи разтояние без да се съобразявам с теренът и пътищата. Той ми е подвижната къща без която не мога. Джипът като превозно средство ми отвори очите към света и към разходките. Приличният фотоапарат пък ми промени изцяло погледа. Благодарение на това, че фотоапаратите се развиха доста вече е напълно възможно да запечаташ всеки миг като безценен спомен при това доста красив. Сега, търсейки подходящия ракурс към даден обект откривам много интересни места, които не бих открил без фотоапарат. И не на последно място този форум. Споделеният миг е двойно по сладък и удоволствието ипродължава далеч след края на разходката.
Много ще ми е трудно да опиша емоциите си, но искрено ще кажа, че рядко са ме побивали тръпки. А по време на тази разходка силните моменти бяха наистина много.
Това са величествени места пълни изпълнени с природни феномени, изключително красиви места и много национална история.
Направи ми силно впечатление, че тук животът буквално кипи. Селата са пълни с работливи хора, земите се обработват и почти нищо не пустее. Климатът е изключително благоприятен за всякакви дейности най-приятната от коите е разходката. Пожелавам ви да изпитате същите чувства като моите посещайвайки тези места, ако не сте го направили вече.
Маршрут:
София -
Дупница - Благоевград - Симитли -
Кресна - Сандански - с.Лешница -
Петрич - с.Първомай - с.Струмешница -
Самуилова крепост - с.Боровичене - с. Струмешница -
с.Първомай - с. Кавракирово - с. Михиево - с. Кариалово -
с. Старчево - Възвишението Кожух - м.Рупите - с.Рибник - с.Лебница -
с. Струма - Сандански - с. Лиляново - полите на Пирин планина -
Сандански - с.Ново Делчево - с.Спатово - с. Хотово -
с. Лозеница - Мелник - панорамни еко пътеки -
с. Карланово - с. Рожен -
Роженски манастир -
София
Това всичко са към 550км в двете посоки, изминати основно по шосе.
В това число към 10км офроуд и 7-8км пешком.
Маршрутът преминава покрай множество планини, културни и природни забележителности. Благоевград, Сандански и Петрич са по-големите градове напът. Преспиването го направих в Сандански.
Невъзможно е да се посетят и разгледат в детайли всички места само за два дни. Следващият път бих отделил дори цяла седмица на този впечатляващ район. Останаха непосетени планирани места, които ще искам да зърна.
Както ще се убедите от снимките в Югозападния български край пролетта е разцъфнала с пълна сила. Дневните температури наподобяваха тези на летните месеци, вечерите са прохладни, а утрините студени.
Пейзажите по това време са пролетно-зимни и са наистина впечатляващи. Свежо зелените низини и снежните високи била - страхотно е!
За мое съжаление ще трябва да публикувам снимките в този разказ в по-малка резолюция от обичайната. Едва подбрах снимки за албума от над 600-те , които запечатах. Дори половината от тях са голямо число и нечий компютър няма да може да ги зареди всичките.
Въпреки, че се занимавам аматьорски с фотографията и не търся перфектната снимка, а множество такива описващи дадено пътуване и маршрут все пак се старая да снимам правилно и да влагам мисъл преди да натисна спусъка. Голяма част от фотосите са пейзажни и си залужава да се видят в по-голям размер в албума ето тук:
http://verter.snimka.bg/travel/yugoz...9.30166515.big
Приятно четене и разглеждане!
Витоша планина сутрин, поглед от магистрала Люлин в частта пресичаща планината Голо Бърдо.
Малко параклисче преди Долна Диканя
Поглед от магистралата и към Рила под интересното сутрешно небе.
Цяла зима чакам да дойде пролетта , за да обърна внимание на флората. След цветовете на есента и монотонната зима нямах търпение да напълня обектива с цветове. В този разказ ще се насладите на множество такива. Никога не съм се интересувал от цветове и цветя, но ето че сега ми е трудно да ги подмина.
Утринната роса все още не се бе изпарила
Снежните била на Рила в района около Благоевград
Пътят към Кулата и Гърция, по който слизах на юг е просто образцов. Има само частични неравности, но като цяло и той е част от удоволствието.
Навлизаме в красивия Кресненски пролом на река Струма.
Почти всичката растителност беше се разлистила и цъфнала.
Времето бе много слънчево и топло. Петък преди обед и пътищата бяха ненатоварени. Истинска наслада.
Река Струма бе много пълноводна. Мътните й води огласяваха пролома заедно с обилния мирис на влага.
Тези дървета бяха редовен спътник около пътя след Кресна. Много красиво цъфтят.
Люлякът също е цъфнал
Ето и красивият Сандански, а зад него величественият Пирин. Него момент все още не знаех, че вечерта ще преспим тук. Планирах да е в Мелник, но времето не стигна да стигна до там този ден.
Веднага след изхода на Сандански вляво има отбивка за село Лещница. Прочетох в интернет, че било живописно селце, а и търсех по-високо място да снимам Сандански. От селото се върнах с колекция лалета в двора пред двора на една баба.
Навръщане още един поглед към Сандански. Много ми допадна този град.
Пирински прелести. особена слабост са ми върховете и не пропускам да ги снимам.
Роден съм в град Карлово под Стара планина и явно затова се вълнувам толкова щом зърна върхове.
Зареждат ме сякаш с енергия.
Прекият път от сандански до Петрич бе затворен за ремонт, така че минах по заобиколния. Още по добре! Повече километри, повече снимки, повече удоволствие.
Пътят към Петрич бе наслада за очите!
Лозята бяха сред най-често срещаните полета.
Планина Беласица - граничната ни с Гърция и Македония.
Много красив исполин.
Този връх би трябвало да е първенецът - връх Радомир, който е над 2000 метра.
Напазарувахме си в Петрич малко храна. Влезнахме в една известна хранителна верига, която е популярна и в София. Тук, обаче продуктите са доста по-евтини, а някои са същите. Нямах време да разгледам Петрич, защото бързах да стигна най-далечната си точка - Самуиловата крепост. Не се съмнявам, обаче че Петрич също е много приятен за посещение град.
Някъде след село Първомай трафикът съвсем изчезна. Пътувахме към границата ни с Македония и същевременно най югозападна точка на страната ни. Тук тече река Струмешница, която бе също доста пълноводна и дори бе напуснала корито си.
Топло, цветно и много много красиво.
Стигнахме до останките от Самуиловата крепост.
Това е паркът преди да пресечете по солиден метален мост реката и да стъпите на това историческо място.
Ще копирам една извадка от интернет:
За наше съжаление това е тъжна страница от нашата велика история.
Поклон пред тези славни българи!
Всичко това ще научите от гида, който стои на входа на крепостта, останките на която са твърде малко.
Голяма и запазена Самуилова крепост се намира в Охрид (Македония)
От възвишението се вижда много добре цялата клисура.
Това е посока Петрич
Това е една от землянките в които са живеели войниците. Само тя е отворена, за да се добие представа.
Паметникът на мястото на наблюдателницата, чийто основи още стоят
От терасата на паметникът посока Македония. Последният снежен връх на Беласица е връх Тумба, на чието било се срещат три граници: нашата, гръцката и македонската.
Тръгвам обратно.
Отново поглед към връх Радомир. Отдругата страна е Гърция.
Навръщане минавайки през село Струмешница хванах една отбивка към село Боровичене, което се намира в планината Огражден.
исках да погледна по отвисоко.
Склоновете покрай които бивеше пътят нагоре бяха осеяни с тези странно изглжедащи дървета. Не съм сигурен, но мисля са черници. Предполагам хората им позлват клоните за храна на животните и затова зиглеждат така "космати"
Поглед от планина Огражден към Беласица.
Тук на високото е село Боровичене. Има и по-високо разположени села.
Спускам се обратно, преминаваме първомай и хващам наляво напът за местността Рупите. Пътят минава през доста села. навсякъде кипи неумолим труд и всички са на полето.
Това възвишение се нарича Кожух
Точно, където е бил кратерът на вулкана сега лежи известната местност Рупите. Тук е храм паметника построен с помощта на баба Ванга - Света Петка. Рупите са известни с лечебните си минерални извори с температура 75°C .
освен всичко това тук е един пракрасно устроен и поддържан парк. Бе ми изключително приятно да се разходя из него.
[IMG]лечебните си минерални извори с температура 74°C и с дебит до 35 л/сек[/IMG]
Тук може да видите много екзотични растения, като например тази гора от бамбук
Красиви мостчета, чешми, кладенци и градини
И тази уникална чешма с два чучура. От левия тече топла вода, а от десния студена
Край на 1-ва част
Лично за мен тази разходка ще остане незабравима, защото вече се убедих защо България е наричана от мнозина земен рай. Такова богато природно разнообразие и благоприятен климат на толкова малко късче от нашата планета е наистина рядкост.
Толкова интересни и различни места има в нашата страна, че вече се съмнявам, че един човешки живот може да стигне, за да бъдат обиколени и посетени. Аз, макар да съм човек вече на средна възраст и да съм обиколил много места в България, продължавам да откривам непознати за мен местности. След такива излети в съзнанието ми винаги изниква един и същ въпрос: Защо не съм ги посетил по-рано?!
Не забравяйте, никога не е късно.....
Принципно за себе си имам отговор - защото нямах джип и хубав фотоапарат. Защото не бях открил офроуд форума като място за споделяне на такива разходки. Откакто открих тази комбинация всичко се промени. Джипът ми дава възможност да прекосявам големи разтояние без да се съобразявам с теренът и пътищата. Той ми е подвижната къща без която не мога. Джипът като превозно средство ми отвори очите към света и към разходките. Приличният фотоапарат пък ми промени изцяло погледа. Благодарение на това, че фотоапаратите се развиха доста вече е напълно възможно да запечаташ всеки миг като безценен спомен при това доста красив. Сега, търсейки подходящия ракурс към даден обект откривам много интересни места, които не бих открил без фотоапарат. И не на последно място този форум. Споделеният миг е двойно по сладък и удоволствието ипродължава далеч след края на разходката.
Много ще ми е трудно да опиша емоциите си, но искрено ще кажа, че рядко са ме побивали тръпки. А по време на тази разходка силните моменти бяха наистина много.
Това са величествени места пълни изпълнени с природни феномени, изключително красиви места и много национална история.
Направи ми силно впечатление, че тук животът буквално кипи. Селата са пълни с работливи хора, земите се обработват и почти нищо не пустее. Климатът е изключително благоприятен за всякакви дейности най-приятната от коите е разходката. Пожелавам ви да изпитате същите чувства като моите посещайвайки тези места, ако не сте го направили вече.
Маршрут:
София -
Дупница - Благоевград - Симитли -
Кресна - Сандански - с.Лешница -
Петрич - с.Първомай - с.Струмешница -
Самуилова крепост - с.Боровичене - с. Струмешница -
с.Първомай - с. Кавракирово - с. Михиево - с. Кариалово -
с. Старчево - Възвишението Кожух - м.Рупите - с.Рибник - с.Лебница -
с. Струма - Сандански - с. Лиляново - полите на Пирин планина -
Сандански - с.Ново Делчево - с.Спатово - с. Хотово -
с. Лозеница - Мелник - панорамни еко пътеки -
с. Карланово - с. Рожен -
Роженски манастир -
София
Това всичко са към 550км в двете посоки, изминати основно по шосе.
В това число към 10км офроуд и 7-8км пешком.
Маршрутът преминава покрай множество планини, културни и природни забележителности. Благоевград, Сандански и Петрич са по-големите градове напът. Преспиването го направих в Сандански.
Невъзможно е да се посетят и разгледат в детайли всички места само за два дни. Следващият път бих отделил дори цяла седмица на този впечатляващ район. Останаха непосетени планирани места, които ще искам да зърна.
Както ще се убедите от снимките в Югозападния български край пролетта е разцъфнала с пълна сила. Дневните температури наподобяваха тези на летните месеци, вечерите са прохладни, а утрините студени.
Пейзажите по това време са пролетно-зимни и са наистина впечатляващи. Свежо зелените низини и снежните високи била - страхотно е!
За мое съжаление ще трябва да публикувам снимките в този разказ в по-малка резолюция от обичайната. Едва подбрах снимки за албума от над 600-те , които запечатах. Дори половината от тях са голямо число и нечий компютър няма да може да ги зареди всичките.
Въпреки, че се занимавам аматьорски с фотографията и не търся перфектната снимка, а множество такива описващи дадено пътуване и маршрут все пак се старая да снимам правилно и да влагам мисъл преди да натисна спусъка. Голяма част от фотосите са пейзажни и си залужава да се видят в по-голям размер в албума ето тук:
http://verter.snimka.bg/travel/yugoz...9.30166515.big
Приятно четене и разглеждане!
Витоша планина сутрин, поглед от магистрала Люлин в частта пресичаща планината Голо Бърдо.
Малко параклисче преди Долна Диканя
Поглед от магистралата и към Рила под интересното сутрешно небе.
Цяла зима чакам да дойде пролетта , за да обърна внимание на флората. След цветовете на есента и монотонната зима нямах търпение да напълня обектива с цветове. В този разказ ще се насладите на множество такива. Никога не съм се интересувал от цветове и цветя, но ето че сега ми е трудно да ги подмина.
Утринната роса все още не се бе изпарила
Снежните била на Рила в района около Благоевград
Пътят към Кулата и Гърция, по който слизах на юг е просто образцов. Има само частични неравности, но като цяло и той е част от удоволствието.
Навлизаме в красивия Кресненски пролом на река Струма.
Почти всичката растителност беше се разлистила и цъфнала.
Времето бе много слънчево и топло. Петък преди обед и пътищата бяха ненатоварени. Истинска наслада.
Река Струма бе много пълноводна. Мътните й води огласяваха пролома заедно с обилния мирис на влага.
Тези дървета бяха редовен спътник около пътя след Кресна. Много красиво цъфтят.
Люлякът също е цъфнал
Ето и красивият Сандански, а зад него величественият Пирин. Него момент все още не знаех, че вечерта ще преспим тук. Планирах да е в Мелник, но времето не стигна да стигна до там този ден.
Веднага след изхода на Сандански вляво има отбивка за село Лещница. Прочетох в интернет, че било живописно селце, а и търсех по-високо място да снимам Сандански. От селото се върнах с колекция лалета в двора пред двора на една баба.
Навръщане още един поглед към Сандански. Много ми допадна този град.
Пирински прелести. особена слабост са ми върховете и не пропускам да ги снимам.
Роден съм в град Карлово под Стара планина и явно затова се вълнувам толкова щом зърна върхове.
Зареждат ме сякаш с енергия.
Прекият път от сандански до Петрич бе затворен за ремонт, така че минах по заобиколния. Още по добре! Повече километри, повече снимки, повече удоволствие.
Пътят към Петрич бе наслада за очите!
Лозята бяха сред най-често срещаните полета.
Планина Беласица - граничната ни с Гърция и Македония.
Много красив исполин.
Този връх би трябвало да е първенецът - връх Радомир, който е над 2000 метра.
Напазарувахме си в Петрич малко храна. Влезнахме в една известна хранителна верига, която е популярна и в София. Тук, обаче продуктите са доста по-евтини, а някои са същите. Нямах време да разгледам Петрич, защото бързах да стигна най-далечната си точка - Самуиловата крепост. Не се съмнявам, обаче че Петрич също е много приятен за посещение град.
Някъде след село Първомай трафикът съвсем изчезна. Пътувахме към границата ни с Македония и същевременно най югозападна точка на страната ни. Тук тече река Струмешница, която бе също доста пълноводна и дори бе напуснала корито си.
Топло, цветно и много много красиво.
Стигнахме до останките от Самуиловата крепост.
Това е паркът преди да пресечете по солиден метален мост реката и да стъпите на това историческо място.
Ще копирам една извадка от интернет:
Самуилова крепост e името на средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Ключка клисура. Намира се на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница, на 5 километра северно от село Ключ. Построена е вероятно в периода 1009-1013 година по време на управлението на цар Самуил.
Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост е само част от тази отбранителна система.
Тя е изградена върху основите на тракийско и раннобългарско славянско селище. Върху хълма цар Самуил построява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст и скара от дървени греди. Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, споени с кал. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система.
Крепостта се свързва с ослепяването на българските войни по времето на цар Самуил. В околностите на крепостта през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка битка, в която българските войски са предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий II разгромяват българската армия и пленяват много войници. Цар Самуил и неговото обкръжение успяват да се спасят. След края на битката византийския император ослепява 14-хилядната пленена българска армия, като на всеки сто души оставя по един едноок водач.
Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост е само част от тази отбранителна система.
Тя е изградена върху основите на тракийско и раннобългарско славянско селище. Върху хълма цар Самуил построява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст и скара от дървени греди. Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, споени с кал. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система.
Крепостта се свързва с ослепяването на българските войни по времето на цар Самуил. В околностите на крепостта през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка битка, в която българските войски са предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий II разгромяват българската армия и пленяват много войници. Цар Самуил и неговото обкръжение успяват да се спасят. След края на битката византийския император ослепява 14-хилядната пленена българска армия, като на всеки сто души оставя по един едноок водач.
Поклон пред тези славни българи!
Всичко това ще научите от гида, който стои на входа на крепостта, останките на която са твърде малко.
Голяма и запазена Самуилова крепост се намира в Охрид (Македония)
От възвишението се вижда много добре цялата клисура.
Това е посока Петрич
Това е една от землянките в които са живеели войниците. Само тя е отворена, за да се добие представа.
Паметникът на мястото на наблюдателницата, чийто основи още стоят
От терасата на паметникът посока Македония. Последният снежен връх на Беласица е връх Тумба, на чието било се срещат три граници: нашата, гръцката и македонската.
Тръгвам обратно.
Отново поглед към връх Радомир. Отдругата страна е Гърция.
Навръщане минавайки през село Струмешница хванах една отбивка към село Боровичене, което се намира в планината Огражден.
исках да погледна по отвисоко.
Склоновете покрай които бивеше пътят нагоре бяха осеяни с тези странно изглжедащи дървета. Не съм сигурен, но мисля са черници. Предполагам хората им позлват клоните за храна на животните и затова зиглеждат така "космати"
Поглед от планина Огражден към Беласица.
Тук на високото е село Боровичене. Има и по-високо разположени села.
Спускам се обратно, преминаваме първомай и хващам наляво напът за местността Рупите. Пътят минава през доста села. навсякъде кипи неумолим труд и всички са на полето.
Това възвишение се нарича Кожух
Кожух е възвишение високо 281 метра, което е разположено в Санданско-Петричката котловина. Издига се на близо 200 м. над съвременното корито на река Струма. Възвишението представлява остатък от стар вулканичен конус, който не е активен от близо 1 милион години. Той е прорязан от север на юг от река Струма, като край коритото ѝ има извори на топла минерална вода. Източните му склонове се спускат стръмно към речното легло. Възвишението е изградено от вулканични скали.
освен всичко това тук е един пракрасно устроен и поддържан парк. Бе ми изключително приятно да се разходя из него.
[IMG]лечебните си минерални извори с температура 74°C и с дебит до 35 л/сек[/IMG]
Тук може да видите много екзотични растения, като например тази гора от бамбук
Красиви мостчета, чешми, кладенци и градини
И тази уникална чешма с два чучура. От левия тече топла вода, а от десния студена
Край на 1-ва част
А на Роженския манастир е гроба на Яне Сандански , а лобното му място е по пътя за Попови ливади към Гоце Делчев. За ориентир на тази твоя снимка се намира в дясно
Коментар