Tweet
Поредната разходка от типа "Накъдето ми видят очите"
Обичам да се шляя без цел и посока, просто така, отдавайки се изцяло на случайността.
Удоволствието идващо от неизвестността и изненадата е много силно и приятно.
Тази разходка е точен пример за това.
Маршрут:
София -
с.Опицвет - извор Бистрец - с. Безден -
рид Камико - танков полигон Сливница -
с.Големо Малово - Чепънска планина -
с. Мало Малово - с.Васильовци -
с.Цръклевци - Костинброд -
София
Километрите са само 100-тина
Маршрутът е много лек и става за всякакви джипове. Пътищата се следват лесно с просто ориентиране.
Без никаква подготовка, план и дори в ден в който почти до обяд имах работа.
В движение единственото нещо, което успях да избера бе посоката - запад. Оттам нататък къде отивах не ми бе ясно.
Исках да разгледам нови места, да покарам по пътища водещи незнайно къде и в крайна сметка до добавя поредното малко парченце пъзел от местата, които съм посетил от нашата прекрасната природа.
11:30 часа се откопчих от клещите на столицата и бавничко поех по пътя към Калотина.
Покрай мен прелитат коли с над 130км/ч. Бързат за някъде.
Току що съм подминал отбивките за Пролеша и Костиброд и отнемам газта, трескаво оглеждайки се нещо интересно, което да ми грабне погледа.
Снежният връх Ком изпъкващ над рида "Камико" - най-южната част на Комския дял на Стара планина и разцъфващата пролет в низините.
Точно този рид ме заинтригува и го избрах за начало на прехода.
Първата възможна отбивка надясно към Камико бе за село Опицвет.
През селото тече река Блато.
Река Блато е ляв приток на река Искър. Води началото си от извори западно от село Опицвет.В района около селото коритото на реката е блатисто, което вероятно е дало нейното име.
Основният път преминава покрай село Опицвет и води в село Безден, но аз избрах да премина през самото село Опицвет.
Добро решение, както се оказа впоследствие.
Преминах през цялото село и излезнах западно по черен път покрай голяма конна база. След това завих надясно и тръгнах на север към рида Камико. Пътят преминава покрай блатисти места близо до изворите на реката.
Влезнах в нещо като вилна зона и на едно кръстовище завих надясно. Пътят ме отведе до един водоем.
Много красиво и приятно място, което открих за себе си благодарение на чистата случайност.
Изворът Бистрец - място с множество карстови извори.
Научих, че местността е богата на такива извори и техния брой е над 20.
Рида Камико също е с карстов произход. Целият рид е покрит със специфичните скали с множество дупки по тях. Водата от дъждовете пропива през тях и излиза под формата на извори. Затова тези извори са със силно променлив дебит. При силни дъждове водата от изворите помътнява.
Вижте за каква красота става въпрос
Изворите бяха толкова разнообразни сякаш са подбирани умишлено.
Това е един от тях
Този пък бе най мощен
А този бе най-красив, извирайки като в приказките от корените на голямо дърво
Ето и защо изворната местност е кръстена Бистрец.
Околностите около изворите също са интересни. Има много подходящи места за почивка
както и тучни полянки. Лятото трябва да се внимава за змии, защото един човек каза, че често вижда.
Над изворите има хубава смесена гора.
А небето, еххх това небе....страхотно синьо!
Огромна скална плоча се спуска надолу
Носеше се силно ухание на теменужки
и други пролетни цветя
Язовирът до село Безден
След около час отдих край тази прекрасна местност хващам пътя над изворите - черен и водещ нагоре.
Пътчето започва да върви успоредно над последните къщи на село Безден след което подхваща нагоре по скалистите скатове на рида Камико.
Тук, на високо има хубав изглед към село Безден
Растителността е бедна. Почвата е оскъдна. Основно камънаци и очакваното друсане.
Околността отеква под силен гръм. Задава се буря.
Ноздрите се изпъват със силната миризма на озон, стимулирана от електрическите разряди на гръмотевиците.
Красиво, но и доста опасно. Особено на такива голи била, където няма и гора наблизо където да се скриеш.
Погледах малко накъде се запътва бурята, за да преценя какво да правя. За късмет се разнесе сравнително бързо.
От билата на Камико се открива прекрасна гледка към Витоша и Софийска област
В далечината се движи друга буря.
Доста динамично време, типично пролетно.
Спрях да снимам край едни храсти. Сред всичките тези камънаци мястото приличаше на растителен оазис. Изкочи и един зайо, но не успях да го снимам.
Пътят води до под един връх, където пресича един друг вървяш по протежение на планината. На навигацията пътищата са изобразени като моторджийски, а наяве на места трудно се следват, защото почти изчезват. Предполагам сега след зимата следите са най-неясни.
Под върха вариантите са два: надясно и на изток се стига до главния път към прохода Петрохан. Даже в далечината се виждаше съботният трафик. Наляво и на запад пътят води към Драгоман. Избрах да тръгна към Драгоман, защото ми бе интересно.
Влезнах в една планинска котловина - бившия танков полигон. Военна арена изпълнена с окопи, бункери, трапове.
Продължих да се движа на запад и в далечината видях град Сливница.
Напред се виждаха и билата на Чепънска планина. Естествено, че се насочих към нея. Исках да се покатеря до билната част и да я разгледам.
Пътят ми минаваше през множество изоставени полигони и всякакви военни постройки.
Едно езерце до полигона с гледка към най-източните върхове на Чепън планина.
Спуснах се към най-близкото село, което видях - Големо Малово
В селото попитах хора дали има път към билата. Отговориха ми, че тук от селото тръгва един път и води до билата, но оттам продължение няма.
Преди няколко години се качвала машина да прокарва пътя и поне те не знаели докъде е стигнала. Имало път от Драгоман към най-високия връх на Чепънска планина - Петровски кръст 1210 метра, но бил отдругата страна и нямал връзка с този качващ се над селото.
Реших да пробвам пътя и да видя докъде води.
Южните склонове на планината са много стръмни и почти без растителност.
Както рида Камико и тук всичко е осеяно със скали и камъни.
Набирайки височина по тесния каменист път гледките станаха много красиви. Спирах многократно да им се наслаждавам.
От едната страна долината, а от другата стръмнините и синьото небе. Планината е много стръмна и обходът е голям.
Напред пътят ставаше все по тесен и стръмен.
Малко преди превала на билото забелязах и красивото Драгоманско блато,
Това е карстово блато обявено за резерват. Тук много прелетни птици спират да отпочинат преди да полетят отново. Животинското разнообрази е голямо, като само птичите видове наброяват 180
Този резерват се намира до пътя между Драгоман и село Голямо Малово, а благодарение отново на случайността тук от Чепънска планина гледката към него мисля е най-добрата.
Походих и доста пеш, за да разгледам подробно билата. Има потенциал за добри пешеходни разходки, но трябва времето да е стабилно, защото няма къде да се скриеш, ако дойде буря.
С джип е почти невъзможно да се излиза извън пътя. Големи и остри камънаци.
Тези снимки мисля онагледява доста добре.
От билата се вижда отлично Същинска Стара планина - върховете Ком, Тодорини кукли и най-вляво мисля и връх Миджур.
Това мисля е връх Петров кръст - най-високият в Чепън планина. Точно под него е Драгоман. Има маркирана пътека за пешеходен туризъм.
Някоя друга път с удоволствие ще се разходя до него, особено след като се раззелени.
Множеството дъждоносни облаци наоколо продължаваха леко да ме притесняват. Гледах да не се отдалечавам много от джипа.
Пътят водещ първо на запад след преминаване на превала обръща посоката в изцяло източна. Така води по гребена на планина.
Научих, че Чепън планина е известна още и като "Малкия Пирин", защото има форма на продълговат купол точно като него.
Тук по билата се преминава покрай Илиевски, Космати и Калчов връх. Честно казано идея нямам кой кой е.
Движението с джип е възможно само по билната част, защото и двата склона отстрани са много стръмни. Пътят е маркиран с камъни и е лесно се следи.
Връх Ком в цялата си прелест.
Цветните планински градини
Посредата на планината Чепън
Красивите каменисти източни била
и тези на Запад
Продължавам по пътя
Отново поглед към Ком и низината. Вдясно се вижда част от Годеч.
Това в далечината си мисля, че е връх Миджур, точно на границата ни със Сърбия
Гребенът на Чепън
Две бури се опитват да мерят територия
Страховита гледка
Каменно цвете
Това пък в далечината са билата на Понор планина
Не успях да намеря продължение по гребените напред по което да слезна. Не успях да видя и път слизащ в Годеч или селата около него.
Бурите наоколо ме притискаха иначе оставях джипа и ходейки търсех някъде да зърна път по който да слезна. На навигацията се виждаше напред връх Попова капа от който имаше изобразен черен път слизащ до асфалта, но Попова капа беше далеч напред, а до там само камъни и никакъв видим път.
Трябваше да се връщам обратно и да слезна по пътя по който се качихме.
Боровата гора в подножито на планината от страната по която се качих.
Навръщане възнамерявах оттам да мина и да видя къде води този маршрут.
Дааа, домакинът ни подканяше да си ходим.
Навръщане минах през боровата гора, която видях отгоре и се оказа, че слезнах в съседното село Мало Малово. Беше логично,
Тук спрях да се накефя на мириса на гора и дъжд. На места валеше силно на други наблизо въобще не бе капнало.
Хванах си асфалта , който водеше към Бучин проход, където щях да се слея с пътя идващ от Петроханския проход и към София.
Отзад ставаше някакъв фурор между буря и залез
Една хубава разходка благодарение на случайността
Албумът с всички снимки е тук: http://verter.snimka.bg/nature/bezde...3.30101679.big
Обичам да се шляя без цел и посока, просто така, отдавайки се изцяло на случайността.
Удоволствието идващо от неизвестността и изненадата е много силно и приятно.
Тази разходка е точен пример за това.
Маршрут:
София -
с.Опицвет - извор Бистрец - с. Безден -
рид Камико - танков полигон Сливница -
с.Големо Малово - Чепънска планина -
с. Мало Малово - с.Васильовци -
с.Цръклевци - Костинброд -
София
Километрите са само 100-тина
Маршрутът е много лек и става за всякакви джипове. Пътищата се следват лесно с просто ориентиране.
Без никаква подготовка, план и дори в ден в който почти до обяд имах работа.
В движение единственото нещо, което успях да избера бе посоката - запад. Оттам нататък къде отивах не ми бе ясно.
Исках да разгледам нови места, да покарам по пътища водещи незнайно къде и в крайна сметка до добавя поредното малко парченце пъзел от местата, които съм посетил от нашата прекрасната природа.
11:30 часа се откопчих от клещите на столицата и бавничко поех по пътя към Калотина.
Покрай мен прелитат коли с над 130км/ч. Бързат за някъде.
Току що съм подминал отбивките за Пролеша и Костиброд и отнемам газта, трескаво оглеждайки се нещо интересно, което да ми грабне погледа.
Снежният връх Ком изпъкващ над рида "Камико" - най-южната част на Комския дял на Стара планина и разцъфващата пролет в низините.
Точно този рид ме заинтригува и го избрах за начало на прехода.
Първата възможна отбивка надясно към Камико бе за село Опицвет.
През селото тече река Блато.
Река Блато е ляв приток на река Искър. Води началото си от извори западно от село Опицвет.В района около селото коритото на реката е блатисто, което вероятно е дало нейното име.
Основният път преминава покрай село Опицвет и води в село Безден, но аз избрах да премина през самото село Опицвет.
Добро решение, както се оказа впоследствие.
Преминах през цялото село и излезнах западно по черен път покрай голяма конна база. След това завих надясно и тръгнах на север към рида Камико. Пътят преминава покрай блатисти места близо до изворите на реката.
Влезнах в нещо като вилна зона и на едно кръстовище завих надясно. Пътят ме отведе до един водоем.
Много красиво и приятно място, което открих за себе си благодарение на чистата случайност.
Изворът Бистрец - място с множество карстови извори.
Научих, че местността е богата на такива извори и техния брой е над 20.
Рида Камико също е с карстов произход. Целият рид е покрит със специфичните скали с множество дупки по тях. Водата от дъждовете пропива през тях и излиза под формата на извори. Затова тези извори са със силно променлив дебит. При силни дъждове водата от изворите помътнява.
Вижте за каква красота става въпрос
Изворите бяха толкова разнообразни сякаш са подбирани умишлено.
Това е един от тях
Този пък бе най мощен
А този бе най-красив, извирайки като в приказките от корените на голямо дърво
Ето и защо изворната местност е кръстена Бистрец.
Околностите около изворите също са интересни. Има много подходящи места за почивка
както и тучни полянки. Лятото трябва да се внимава за змии, защото един човек каза, че често вижда.
Над изворите има хубава смесена гора.
А небето, еххх това небе....страхотно синьо!
Огромна скална плоча се спуска надолу
Носеше се силно ухание на теменужки
и други пролетни цветя
Язовирът до село Безден
След около час отдих край тази прекрасна местност хващам пътя над изворите - черен и водещ нагоре.
Пътчето започва да върви успоредно над последните къщи на село Безден след което подхваща нагоре по скалистите скатове на рида Камико.
Тук, на високо има хубав изглед към село Безден
Растителността е бедна. Почвата е оскъдна. Основно камънаци и очакваното друсане.
Околността отеква под силен гръм. Задава се буря.
Ноздрите се изпъват със силната миризма на озон, стимулирана от електрическите разряди на гръмотевиците.
Красиво, но и доста опасно. Особено на такива голи била, където няма и гора наблизо където да се скриеш.
Погледах малко накъде се запътва бурята, за да преценя какво да правя. За късмет се разнесе сравнително бързо.
От билата на Камико се открива прекрасна гледка към Витоша и Софийска област
В далечината се движи друга буря.
Доста динамично време, типично пролетно.
Спрях да снимам край едни храсти. Сред всичките тези камънаци мястото приличаше на растителен оазис. Изкочи и един зайо, но не успях да го снимам.
Пътят води до под един връх, където пресича един друг вървяш по протежение на планината. На навигацията пътищата са изобразени като моторджийски, а наяве на места трудно се следват, защото почти изчезват. Предполагам сега след зимата следите са най-неясни.
Под върха вариантите са два: надясно и на изток се стига до главния път към прохода Петрохан. Даже в далечината се виждаше съботният трафик. Наляво и на запад пътят води към Драгоман. Избрах да тръгна към Драгоман, защото ми бе интересно.
Влезнах в една планинска котловина - бившия танков полигон. Военна арена изпълнена с окопи, бункери, трапове.
Продължих да се движа на запад и в далечината видях град Сливница.
Напред се виждаха и билата на Чепънска планина. Естествено, че се насочих към нея. Исках да се покатеря до билната част и да я разгледам.
Пътят ми минаваше през множество изоставени полигони и всякакви военни постройки.
Едно езерце до полигона с гледка към най-източните върхове на Чепън планина.
Спуснах се към най-близкото село, което видях - Големо Малово
В селото попитах хора дали има път към билата. Отговориха ми, че тук от селото тръгва един път и води до билата, но оттам продължение няма.
Преди няколко години се качвала машина да прокарва пътя и поне те не знаели докъде е стигнала. Имало път от Драгоман към най-високия връх на Чепънска планина - Петровски кръст 1210 метра, но бил отдругата страна и нямал връзка с този качващ се над селото.
Реших да пробвам пътя и да видя докъде води.
Южните склонове на планината са много стръмни и почти без растителност.
Както рида Камико и тук всичко е осеяно със скали и камъни.
Набирайки височина по тесния каменист път гледките станаха много красиви. Спирах многократно да им се наслаждавам.
От едната страна долината, а от другата стръмнините и синьото небе. Планината е много стръмна и обходът е голям.
Напред пътят ставаше все по тесен и стръмен.
Малко преди превала на билото забелязах и красивото Драгоманско блато,
Това е карстово блато обявено за резерват. Тук много прелетни птици спират да отпочинат преди да полетят отново. Животинското разнообрази е голямо, като само птичите видове наброяват 180
Този резерват се намира до пътя между Драгоман и село Голямо Малово, а благодарение отново на случайността тук от Чепънска планина гледката към него мисля е най-добрата.
Походих и доста пеш, за да разгледам подробно билата. Има потенциал за добри пешеходни разходки, но трябва времето да е стабилно, защото няма къде да се скриеш, ако дойде буря.
С джип е почти невъзможно да се излиза извън пътя. Големи и остри камънаци.
Тези снимки мисля онагледява доста добре.
От билата се вижда отлично Същинска Стара планина - върховете Ком, Тодорини кукли и най-вляво мисля и връх Миджур.
Това мисля е връх Петров кръст - най-високият в Чепън планина. Точно под него е Драгоман. Има маркирана пътека за пешеходен туризъм.
Някоя друга път с удоволствие ще се разходя до него, особено след като се раззелени.
Множеството дъждоносни облаци наоколо продължаваха леко да ме притесняват. Гледах да не се отдалечавам много от джипа.
Пътят водещ първо на запад след преминаване на превала обръща посоката в изцяло източна. Така води по гребена на планина.
Научих, че Чепън планина е известна още и като "Малкия Пирин", защото има форма на продълговат купол точно като него.
Тук по билата се преминава покрай Илиевски, Космати и Калчов връх. Честно казано идея нямам кой кой е.
Движението с джип е възможно само по билната част, защото и двата склона отстрани са много стръмни. Пътят е маркиран с камъни и е лесно се следи.
Връх Ком в цялата си прелест.
Цветните планински градини
Посредата на планината Чепън
Красивите каменисти източни била
и тези на Запад
Продължавам по пътя
Отново поглед към Ком и низината. Вдясно се вижда част от Годеч.
Това в далечината си мисля, че е връх Миджур, точно на границата ни със Сърбия
Гребенът на Чепън
Две бури се опитват да мерят територия
Страховита гледка
Каменно цвете
Това пък в далечината са билата на Понор планина
Не успях да намеря продължение по гребените напред по което да слезна. Не успях да видя и път слизащ в Годеч или селата около него.
Бурите наоколо ме притискаха иначе оставях джипа и ходейки търсех някъде да зърна път по който да слезна. На навигацията се виждаше напред връх Попова капа от който имаше изобразен черен път слизащ до асфалта, но Попова капа беше далеч напред, а до там само камъни и никакъв видим път.
Трябваше да се връщам обратно и да слезна по пътя по който се качихме.
Боровата гора в подножито на планината от страната по която се качих.
Навръщане възнамерявах оттам да мина и да видя къде води този маршрут.
Дааа, домакинът ни подканяше да си ходим.
Навръщане минах през боровата гора, която видях отгоре и се оказа, че слезнах в съседното село Мало Малово. Беше логично,
Тук спрях да се накефя на мириса на гора и дъжд. На места валеше силно на други наблизо въобще не бе капнало.
Хванах си асфалта , който водеше към Бучин проход, където щях да се слея с пътя идващ от Петроханския проход и към София.
Отзад ставаше някакъв фурор между буря и залез
Една хубава разходка благодарение на случайността
Албумът с всички снимки е тук: http://verter.snimka.bg/nature/bezde...3.30101679.big
Коментар