Tweet
Пътешествие до красивия Земенски пролом и опознаване на част от околностите.
Избързах да го посетя, въпреки че скоро там ще се раззелени и тогава ще е още по-вълнуващо и красиво.
Планът ми за блиц обиколка на забележителностите в района бе оптимистичен.
Исках да посетя известния водопад Полска Скакавица, пещерата на Свети Иван Рилски, някоя от останките на множеството крепости в околността. Възнамерявах да се кача и до най-високия връх в Западния дял на Конявска планина (Риша планина) връх Риш. Да посетя известния Земенски манастир, да мина покрай язовир Пчелина и още няколко дребни цели.
Не успях да посетя всичко, въпреки ранното тръгване, но това само е повод да дойда пак друг път и ще бъде със сигурност , когато всичко е зелено.
Земенският пролом е един дълбок живописен каньон през който тече река Струма. Разпростира се от град Земен до Кюстендил. Проломът разделя Конявска от Земенска планина
Тук, за около 15-16 км реката изписва около 20 красиви завоя. На места шумът на бързеите на реката отеква силно в околностите и заглушава този на влака минаващ по железопътния маршрут през дузина тунели и мостове. В околностите има множество съвкупности на наистина впечатляващи скални форми.
Проломът е толкова висок, че качвайки се до билата заобикалящи го реката вече не се вижда.
Водопадът Полска Скакавица е признат за един от най-красивите български водопади. Висок е около 60 метра, пада стъпаловидно и според твърденията е уникалел с това, че единствен вместо да намалява с времето своята височина както останалите водопади той я увеличава.Това става поради натрупването на варовик.
Сравнително трудно достъпен водопад
Земенският манастир е известен със своя храм-църква, който е на възраст от 1000 години. Построен още през 11 век , изографисан през 14 век храмът е в изумително добро състояние. От манастира потвърдиха, че е напълно в автентичен вид. Стенописите и олтарът вътре са впечатляващи.
Действително уникално историческо наследство на българската култура и религия.
Маршрут:
София -
Перник - Радомир - с.Извор -
Кюстендил - с.Раждавица - с.Полска Скакавица -
водопад Полска Скакавица -
- с.Раждавица - с.Гърбино - връх Еленова глава -
връх Риш - Земен - Земенски манастир -
с.Жабляно - с.Лобош - яз.Пчелина -
с. Ковачевци - с.Косача - с.Черна гора -
с.Батановци - Перник -
София
Това всичко са около 180-190км от които 3/4 са асфалт, останалите черни и горски пътища.
Нетипично подхванах този маршрут отзад напред. Рано сутринта се придвижих до най-далечната си точка (град Кюстендил) и започнах бавно да се връщам обратно, минавайки покрай интертесните места, които си бях набелязал.
Също любопитно е, че този маршрут преминава през или покрай 6-7 планини от тези, които са струпани една до друга в Западна България. За повечето хора са или малко известни или направо безизвестни.
Като се почне още от Люлин планина, минем през Голо Бърдо край Перник, след което пътят минава през Конявска планина, следва Земенска, Риша. Навръщане се минава покрай Рудини планина и накрая и през Черна гора.
Житните полета в близост до село Извор огряни от сутрешните лъчи
И тези в Кюстендилската котловина, известната още като "овощната градина на България".
Климатът тук е мек, но въпреки това в средата на март е рано за пролет.
Църквата в Копиловци или Шишковци - малки села по пътя към с.Раждавица
Река Струма тук вече е голяма и продължава да събира всички притоци от околностите отводнявайки района.
Стигнах до село Ръждавица, където е краят на Земенския пролом.
Добре, че хубаво се запознах предварително със сателитната карта и си създадох мислена карта в главата, защото идвам за първи път, а тук ми направи впечатление, че табелите не стоят на обичайно предполагаемите си места с които съм свикнал, а на места даже липсват.
Случаят със с. Раждавица и отклонението към с.Полска Скакавица бе точно такъв. Табела не видях, но запомних, че трябва да пресека прелеза наляво. Инстиктивно подех пътя качващ се нагоре, защото Полска Скакавица е разположена около връх Голак, което значеше че трябва да се изкачваме. Пътчето бе с хубав асфалт и едно спокойно такова напълно в унисон с околността.
Отбивката към водопада Полска Скакавица бе обаче маркиран с малка табелка - водопада 4км. Отбивката изглежда точно като пътче към крайните къщи на някоя вилна зона. Първоначално тесен и преминавайки между дворовете на хората, но в последтсвие ясен и лесен за следване.Пътят е хубав и изгладен и става дори за леки автомобили.
Под връх Голак се откри първата гледка към Земенския пролом.
Долу в ниското тече Струма, там минава и влакът. Отресреща е Риша планина (Западният дял на Конявска планина), вижда се и пътят към голямата каменна кариера навътре в пролома. Вижда се и село Гърбино някъде пръснато нагоре в планината. Това бе и нашия набелязан път малко по късно.
Тук, върху този влажен насително жълтеникав черен път сме в Земенска планина. След няколко километра той ще ни отведе и до красивия водопад, който незнайно защо е упоменат на места като част от Конявска планина. Всъщност си е в Земенска планина, откъдето снимам в момента.
Едни от най-високо разположените къщурки в село Полска Скакавица имат хубави гледки към снежни върхове в съседна Сърбия.
Още една панорама към сърцето на Земенския пролом. Вижда се каменната кариера, а някъде над нея вдясно е пещерата на Свети Иван Рилски. Там той е живял няколко години като отшелник. Информацията ми от интернет е, че до пещерата води стар, обрасъл римски път. Разбрах впоследствие от местен човек, че се ходи пеш около 1,5 часа. За съжаление не разполагах с такова "излишно" време и оставих това си посещение за друг път.
Спускам се към водопада.
Самият водопад започва от малка махала. Има няколко къщи, които са обитаеми. Буквално на 10-метра от двора на старинната църква започва устремното спускане на водата. Всичко по това време на годината изобилства от вода, така че очаквах водопадът да е пълноводен.
Към долната му страна води пътечка. Спускането е около 20 минути.
Ето снимка отстрани, като самият пад на водата още не влиза в полезрението от този ъгъл.
Пътеката се разклонява. Едната продължава да слиза надолу, а другата води до две последователни импровизирани площадки за наблюдение на водопада.
Поглед от първата
Поглед и от втората
Приятни тръпки ме побиха пред тази гледка, но и от стръмнотата под мен. Почти напълно отвесно място със страхотна гледка не само към водопада. Зеленият силует на река Струма пълзи между дърветата. Наоколо всичко отекваше от шумът от бързеите.
Следващите две снимки ми костваха нещо повече от това да насоча апарата. Реших да търся път до самия водопад в непосредствена близост. Приятелите ми не пожелаха да споделят с мен този риск.
Пътечката, която е такава само в предтавите минаваше през гъсти шубраци и трънаци, каменни стени и накрая завърши с лепкава кал и страхотен наклон в близост до дупката в която пада водата. Първо една каменна стена рухна под опорния ми крак и паднах здраво на коляно. По нагоре, се катерех по една тясна следа, по която вече си личеше , че и други луди глави са я отъпквали. Хващайки се за клоните на храстите около мен с мъка изпълзях до горе. Едвам се качих, защото обувките ми потънаха в кал и се пързалях като на ски.
Въобще не препоръчвам това качване за хората, които не обичат да изпитват адреналин.. Може би, ако почвата е суха...
Наистина много красив водопад. Водата, богата на варовик пада на стъпала и образува чудновати форми. И това, което се вижда от тази снимка е едва половината от неговата височина. Другата е някъде надолу и наляво, но не се вижда оттук.
Долу до реката има голяма поляна и предполагам гледката ще е пълна.
Часът неусетно гонеше 11 и побързах да продължа по маршрута.
По същия път се върнах към село Раждавица, пресякох реката през един мост и хванах другата страна на пролома този на Риша планина.
Църквата в Раждавица
Поех по черния широк път към каменната кариера.
Една останка от стар храм
Пътят бавно катери и следва завоите на реката, като на места е много тесен, а отляво е като пропаст отвесно. Малко невнимание и отиваш в реката, при това от доста високо.
Отдясно се минава покрай една местност - Шегава.
Това е място с много скали в чудновати форми. Колкото повече гледаш, толкова повече се изумяваш забелязвайки малки подробности.
Тук беше толкова завет, че дори някои дървета бяха обилно покрити с есенни листа
Пролетта в целия район никаква я няма. Единствено видях върбите в селата да са пуснали малки листенца, дряновете са напъпили и във високите места измръзнал син минзухар.
Ето един дрян
Обратно по пътя към кариерата. Исках да снимам и тунели и ж.п. мостове. Уви, това е възможно само , ако вървиш по пролома пеш. Пътят минава много високо и единствения тунел , който съзрях беше този.
Ето ни от другата страна на водопада. Оттук по-хубаво се вижда къде точно е разположен и колко дълбоко падат водите му при това от два ръкава.
Тъй.....
пътят към каменната кариера беше супер, но все някъде трябваше да се отклоня към село Гърбино. Част от неговите къщи се виждаха по склоновете над нас, но така или иначе изпуснах някъде пътя към него. Къде беше отбивката, така и не разбрах. Усетих се като се загледах в навигацията и видях, че сме подминали отклонение. Трябваше да се връщам няколко километра назад, за да го търся.
Първо хванах едно невзрачно отклонение, което ме отведе след няколко км в двора на една къща и трябваше да се връщам. После видях забутан горски път, който предполагах, че може да засече някъде изпуснатия път към селото. Не фигурираше на картата, така че го хванах на свой риск. Успях да засека "главния" път към селото и да си спестя голямото връщане. А, самият главен път беше толкова тесен и зашмулен, че нищо чудно, че не съм видял откъде започва карайки по "магистралата" към каменната кариера. Ами така е, тук това село е толкова запустяло, че друго не може да се очаква. Все пак един козар видях....
Ето тук сме над селото. Къщи не снимах, защото повечето бяха страхотни порутени. Имаше дори читалище, но приличаше на купчина строителен отпадък.
Оттук поех по път маркиран на навигацията, който трябваше да ни отведе до билото на Риша планина, високо над целия Земенски пролом. Без навито нямаше да се оправя. Красиво високопланинско пътче, минаващо над страхотни скали.
Предната седмица в Люлин планина срещах само жълт минзухар, тук пък само син.
Вече сме толкова високо, че влакът пълзящ по релските едвам, едвам се забелязва. Над него се вие широкият път към каменната кариера. Накъде под нас трябва да е пещерата на Свети Иван Рилски.
На снимката горе вляво се вижда и мястото на водопада и къщите над него.
Вече сме на билната част. Близо сме до връх Еленова глава. Отсреща е Земенска планина.
Не може да се обхване всичко с една снимка. Огромни пространства.
Отново влакче пълзи нейде в дълбините
Тези скали съм сигурен, че са част от забележителностите на Земенския пролом.
Поглед към това какво се вижда и от другата страна. Витоша планина.
На връх Еленова глава 1270м. Отзад за фон служи все още снежният връх Риш.
Вижда се и язовир Пчелина.
Ето го и Земен, а планината зад него би трябвало да е Рудини, а зад нея в далечината част от силуета на Черна гора планина.
Отбивам се задължително до връх Риш, заради влечението си към върховете.
Вижда се другата част на Конявска планина, телевизионната кула до връх Виден, който е вдясно от кулата. Отзад е снежна Рила.
Връх Риш.
Огромната Осоговска планина и връх Руен. И ние не сме на ниско, но остреща наистина е чувствиетлно по-високо.
Пухчета някакви имаше по целия връх. Любопитен съм да узная как се казват.
Твърд като камък сняг.
Природата е създала дори цветовете металик!
Спускането към Земен осъществих по пътя през една гора.
Гора, толкова гъста, че дори призрачна. Такъв гъсталак от клонаци не съм виждал често. Единственият възможен път е по пътя, но и там е зашмулено. Който си държи на боята на джипа не го съветвам да минава оттук.
В по-ниските части се поотпуши и дори слънцето огряваше земята.
Кукуряк
Вече в подножито на гората преди полетата дойде ред на калта. Няколко километра коловози.
И тук като есен
Земен - пушеше като локомотив
В следобедните часове стигнахме и до манастира.
1000 годишният храм
Аааа, да, време беше да закачим и мартеничките. Доста щъркели видях по пътя, пък нищо че е средата на март.
Нотки от миналото
Отново на път.....
Язовир Пчелина до село Лобош вече е огрян от късните следобедни лъчи на слънцето. Стават хубави снимки на такава светлина.
На тази шир хапнахме по сандвич, един вид импровизирано барбекю, щото за истинско такова време никога няма.
Имах желанието да посетя и този параклис - Свети Йоан Богослов.
Беше на отсрещния бряг на язовира и съм разглеждал снимки на други колеги. Нямаше време и за него.
Пътят само за нас...
Малко преди село Ковачевци - родното на Георги Димитров
Прибрах се през разни селца и съмнителни асфалтови пътища с потънал и лисващ на места асфалт. Ама нали сме с джипка, това не е проблем.
Няколко пъти си казвахме през деня, че ако не е джипката тези места никога няма да ги видим. Реално е така.
Сляхме се с главен път.
Преминахме през Черна гора планина и едноименното село.
Ето я и планина Голо Бърдо край Перник.
Панелните жилища на Радомир
Залез от магистрала Люлин
Албумът е тук: http://verter.snimka.bg/travel/jivop...2.29941348.big
Избързах да го посетя, въпреки че скоро там ще се раззелени и тогава ще е още по-вълнуващо и красиво.
Планът ми за блиц обиколка на забележителностите в района бе оптимистичен.
Исках да посетя известния водопад Полска Скакавица, пещерата на Свети Иван Рилски, някоя от останките на множеството крепости в околността. Възнамерявах да се кача и до най-високия връх в Западния дял на Конявска планина (Риша планина) връх Риш. Да посетя известния Земенски манастир, да мина покрай язовир Пчелина и още няколко дребни цели.
Не успях да посетя всичко, въпреки ранното тръгване, но това само е повод да дойда пак друг път и ще бъде със сигурност , когато всичко е зелено.
Земенският пролом е един дълбок живописен каньон през който тече река Струма. Разпростира се от град Земен до Кюстендил. Проломът разделя Конявска от Земенска планина
Тук, за около 15-16 км реката изписва около 20 красиви завоя. На места шумът на бързеите на реката отеква силно в околностите и заглушава този на влака минаващ по железопътния маршрут през дузина тунели и мостове. В околностите има множество съвкупности на наистина впечатляващи скални форми.
Проломът е толкова висок, че качвайки се до билата заобикалящи го реката вече не се вижда.
Водопадът Полска Скакавица е признат за един от най-красивите български водопади. Висок е около 60 метра, пада стъпаловидно и според твърденията е уникалел с това, че единствен вместо да намалява с времето своята височина както останалите водопади той я увеличава.Това става поради натрупването на варовик.
Сравнително трудно достъпен водопад
Земенският манастир е известен със своя храм-църква, който е на възраст от 1000 години. Построен още през 11 век , изографисан през 14 век храмът е в изумително добро състояние. От манастира потвърдиха, че е напълно в автентичен вид. Стенописите и олтарът вътре са впечатляващи.
Действително уникално историческо наследство на българската култура и религия.
Маршрут:
София -
Перник - Радомир - с.Извор -
Кюстендил - с.Раждавица - с.Полска Скакавица -
водопад Полска Скакавица -
- с.Раждавица - с.Гърбино - връх Еленова глава -
връх Риш - Земен - Земенски манастир -
с.Жабляно - с.Лобош - яз.Пчелина -
с. Ковачевци - с.Косача - с.Черна гора -
с.Батановци - Перник -
София
Това всичко са около 180-190км от които 3/4 са асфалт, останалите черни и горски пътища.
Нетипично подхванах този маршрут отзад напред. Рано сутринта се придвижих до най-далечната си точка (град Кюстендил) и започнах бавно да се връщам обратно, минавайки покрай интертесните места, които си бях набелязал.
Също любопитно е, че този маршрут преминава през или покрай 6-7 планини от тези, които са струпани една до друга в Западна България. За повечето хора са или малко известни или направо безизвестни.
Като се почне още от Люлин планина, минем през Голо Бърдо край Перник, след което пътят минава през Конявска планина, следва Земенска, Риша. Навръщане се минава покрай Рудини планина и накрая и през Черна гора.
Житните полета в близост до село Извор огряни от сутрешните лъчи
И тези в Кюстендилската котловина, известната още като "овощната градина на България".
Климатът тук е мек, но въпреки това в средата на март е рано за пролет.
Църквата в Копиловци или Шишковци - малки села по пътя към с.Раждавица
Река Струма тук вече е голяма и продължава да събира всички притоци от околностите отводнявайки района.
Стигнах до село Ръждавица, където е краят на Земенския пролом.
Добре, че хубаво се запознах предварително със сателитната карта и си създадох мислена карта в главата, защото идвам за първи път, а тук ми направи впечатление, че табелите не стоят на обичайно предполагаемите си места с които съм свикнал, а на места даже липсват.
Случаят със с. Раждавица и отклонението към с.Полска Скакавица бе точно такъв. Табела не видях, но запомних, че трябва да пресека прелеза наляво. Инстиктивно подех пътя качващ се нагоре, защото Полска Скакавица е разположена около връх Голак, което значеше че трябва да се изкачваме. Пътчето бе с хубав асфалт и едно спокойно такова напълно в унисон с околността.
Отбивката към водопада Полска Скакавица бе обаче маркиран с малка табелка - водопада 4км. Отбивката изглежда точно като пътче към крайните къщи на някоя вилна зона. Първоначално тесен и преминавайки между дворовете на хората, но в последтсвие ясен и лесен за следване.Пътят е хубав и изгладен и става дори за леки автомобили.
Под връх Голак се откри първата гледка към Земенския пролом.
Долу в ниското тече Струма, там минава и влакът. Отресреща е Риша планина (Западният дял на Конявска планина), вижда се и пътят към голямата каменна кариера навътре в пролома. Вижда се и село Гърбино някъде пръснато нагоре в планината. Това бе и нашия набелязан път малко по късно.
Тук, върху този влажен насително жълтеникав черен път сме в Земенска планина. След няколко километра той ще ни отведе и до красивия водопад, който незнайно защо е упоменат на места като част от Конявска планина. Всъщност си е в Земенска планина, откъдето снимам в момента.
Едни от най-високо разположените къщурки в село Полска Скакавица имат хубави гледки към снежни върхове в съседна Сърбия.
Още една панорама към сърцето на Земенския пролом. Вижда се каменната кариера, а някъде над нея вдясно е пещерата на Свети Иван Рилски. Там той е живял няколко години като отшелник. Информацията ми от интернет е, че до пещерата води стар, обрасъл римски път. Разбрах впоследствие от местен човек, че се ходи пеш около 1,5 часа. За съжаление не разполагах с такова "излишно" време и оставих това си посещение за друг път.
Спускам се към водопада.
Самият водопад започва от малка махала. Има няколко къщи, които са обитаеми. Буквално на 10-метра от двора на старинната църква започва устремното спускане на водата. Всичко по това време на годината изобилства от вода, така че очаквах водопадът да е пълноводен.
Към долната му страна води пътечка. Спускането е около 20 минути.
Ето снимка отстрани, като самият пад на водата още не влиза в полезрението от този ъгъл.
Пътеката се разклонява. Едната продължава да слиза надолу, а другата води до две последователни импровизирани площадки за наблюдение на водопада.
Поглед от първата
Поглед и от втората
Приятни тръпки ме побиха пред тази гледка, но и от стръмнотата под мен. Почти напълно отвесно място със страхотна гледка не само към водопада. Зеленият силует на река Струма пълзи между дърветата. Наоколо всичко отекваше от шумът от бързеите.
Следващите две снимки ми костваха нещо повече от това да насоча апарата. Реших да търся път до самия водопад в непосредствена близост. Приятелите ми не пожелаха да споделят с мен този риск.
Пътечката, която е такава само в предтавите минаваше през гъсти шубраци и трънаци, каменни стени и накрая завърши с лепкава кал и страхотен наклон в близост до дупката в която пада водата. Първо една каменна стена рухна под опорния ми крак и паднах здраво на коляно. По нагоре, се катерех по една тясна следа, по която вече си личеше , че и други луди глави са я отъпквали. Хващайки се за клоните на храстите около мен с мъка изпълзях до горе. Едвам се качих, защото обувките ми потънаха в кал и се пързалях като на ски.
Въобще не препоръчвам това качване за хората, които не обичат да изпитват адреналин.. Може би, ако почвата е суха...
Наистина много красив водопад. Водата, богата на варовик пада на стъпала и образува чудновати форми. И това, което се вижда от тази снимка е едва половината от неговата височина. Другата е някъде надолу и наляво, но не се вижда оттук.
Долу до реката има голяма поляна и предполагам гледката ще е пълна.
Часът неусетно гонеше 11 и побързах да продължа по маршрута.
По същия път се върнах към село Раждавица, пресякох реката през един мост и хванах другата страна на пролома този на Риша планина.
Църквата в Раждавица
Поех по черния широк път към каменната кариера.
Една останка от стар храм
Пътят бавно катери и следва завоите на реката, като на места е много тесен, а отляво е като пропаст отвесно. Малко невнимание и отиваш в реката, при това от доста високо.
Отдясно се минава покрай една местност - Шегава.
Това е място с много скали в чудновати форми. Колкото повече гледаш, толкова повече се изумяваш забелязвайки малки подробности.
Тук беше толкова завет, че дори някои дървета бяха обилно покрити с есенни листа
Пролетта в целия район никаква я няма. Единствено видях върбите в селата да са пуснали малки листенца, дряновете са напъпили и във високите места измръзнал син минзухар.
Ето един дрян
Обратно по пътя към кариерата. Исках да снимам и тунели и ж.п. мостове. Уви, това е възможно само , ако вървиш по пролома пеш. Пътят минава много високо и единствения тунел , който съзрях беше този.
Ето ни от другата страна на водопада. Оттук по-хубаво се вижда къде точно е разположен и колко дълбоко падат водите му при това от два ръкава.
Тъй.....
пътят към каменната кариера беше супер, но все някъде трябваше да се отклоня към село Гърбино. Част от неговите къщи се виждаха по склоновете над нас, но така или иначе изпуснах някъде пътя към него. Къде беше отбивката, така и не разбрах. Усетих се като се загледах в навигацията и видях, че сме подминали отклонение. Трябваше да се връщам няколко километра назад, за да го търся.
Първо хванах едно невзрачно отклонение, което ме отведе след няколко км в двора на една къща и трябваше да се връщам. После видях забутан горски път, който предполагах, че може да засече някъде изпуснатия път към селото. Не фигурираше на картата, така че го хванах на свой риск. Успях да засека "главния" път към селото и да си спестя голямото връщане. А, самият главен път беше толкова тесен и зашмулен, че нищо чудно, че не съм видял откъде започва карайки по "магистралата" към каменната кариера. Ами така е, тук това село е толкова запустяло, че друго не може да се очаква. Все пак един козар видях....
Ето тук сме над селото. Къщи не снимах, защото повечето бяха страхотни порутени. Имаше дори читалище, но приличаше на купчина строителен отпадък.
Оттук поех по път маркиран на навигацията, който трябваше да ни отведе до билото на Риша планина, високо над целия Земенски пролом. Без навито нямаше да се оправя. Красиво високопланинско пътче, минаващо над страхотни скали.
Предната седмица в Люлин планина срещах само жълт минзухар, тук пък само син.
Вече сме толкова високо, че влакът пълзящ по релските едвам, едвам се забелязва. Над него се вие широкият път към каменната кариера. Накъде под нас трябва да е пещерата на Свети Иван Рилски.
На снимката горе вляво се вижда и мястото на водопада и къщите над него.
Вече сме на билната част. Близо сме до връх Еленова глава. Отсреща е Земенска планина.
Не може да се обхване всичко с една снимка. Огромни пространства.
Отново влакче пълзи нейде в дълбините
Тези скали съм сигурен, че са част от забележителностите на Земенския пролом.
Поглед към това какво се вижда и от другата страна. Витоша планина.
На връх Еленова глава 1270м. Отзад за фон служи все още снежният връх Риш.
Вижда се и язовир Пчелина.
Ето го и Земен, а планината зад него би трябвало да е Рудини, а зад нея в далечината част от силуета на Черна гора планина.
Отбивам се задължително до връх Риш, заради влечението си към върховете.
Вижда се другата част на Конявска планина, телевизионната кула до връх Виден, който е вдясно от кулата. Отзад е снежна Рила.
Връх Риш.
Огромната Осоговска планина и връх Руен. И ние не сме на ниско, но остреща наистина е чувствиетлно по-високо.
Пухчета някакви имаше по целия връх. Любопитен съм да узная как се казват.
Твърд като камък сняг.
Природата е създала дори цветовете металик!
Спускането към Земен осъществих по пътя през една гора.
Гора, толкова гъста, че дори призрачна. Такъв гъсталак от клонаци не съм виждал често. Единственият възможен път е по пътя, но и там е зашмулено. Който си държи на боята на джипа не го съветвам да минава оттук.
В по-ниските части се поотпуши и дори слънцето огряваше земята.
Кукуряк
Вече в подножито на гората преди полетата дойде ред на калта. Няколко километра коловози.
И тук като есен
Земен - пушеше като локомотив
В следобедните часове стигнахме и до манастира.
1000 годишният храм
Аааа, да, време беше да закачим и мартеничките. Доста щъркели видях по пътя, пък нищо че е средата на март.
Нотки от миналото
Отново на път.....
Язовир Пчелина до село Лобош вече е огрян от късните следобедни лъчи на слънцето. Стават хубави снимки на такава светлина.
На тази шир хапнахме по сандвич, един вид импровизирано барбекю, щото за истинско такова време никога няма.
Имах желанието да посетя и този параклис - Свети Йоан Богослов.
Беше на отсрещния бряг на язовира и съм разглеждал снимки на други колеги. Нямаше време и за него.
Пътят само за нас...
Малко преди село Ковачевци - родното на Георги Димитров
Прибрах се през разни селца и съмнителни асфалтови пътища с потънал и лисващ на места асфалт. Ама нали сме с джипка, това не е проблем.
Няколко пъти си казвахме през деня, че ако не е джипката тези места никога няма да ги видим. Реално е така.
Сляхме се с главен път.
Преминахме през Черна гора планина и едноименното село.
Ето я и планина Голо Бърдо край Перник.
Панелните жилища на Радомир
Залез от магистрала Люлин
Албумът е тук: http://verter.snimka.bg/travel/jivop...2.29941348.big
))
Коментар