Tweet
Още една малка и приятна за разходки българска планина - Ерулска.
Разположена е в Западна България на около 15км южно от град Трън и 20км западно от град Брезник. От София отстои на около 80км по шосе.
В подножието й е едноименното село Ерул и село Душанци.
Гордостта на Ерулска планина е нейният най-висок връх - Големи връх, който се извисява на 1480м.
Билото му е впечатляващо също толкова колкото гледките , които предоставя на посетителите си.
Върхът е терасовиден и гол. Подстъпите от Запад и от Север са страшно стръмни. Успях да го изкача от Запад.
Същия ден посетих още една уединена планина - Любаш планина. Намира се северно от Ерулска планина на около 6-8км. Изкачих се до вторият по височина връх Ребърска могила - 1204м.
Както обикновено правя преди фото-разходка набелязах си маршрут, нахвърлях го на импровизирана пътна карта и зачаках подходящ ден в който да го подхвана.
Споделял съм, че любимото ми време е променливото. Обичам да има разкъсана облачност, защото слънцето не огрява постоянно и можеш един и същ обект да заснемеш буквално в различна светлината и да предадеш с него различно настроение и усещане.
Днешната сутрин започна с дъжд и плътна облачност, която първоначално ме отказа, но след дъжда небето просто засия, изчисти се и грейна страхотно слънце.
Изстрелях се бързо, бързо за джипа, събрах си багажите и потеглихме. Нямах време дори да се облека по-планински и да си взема храна за из път.
Албумът със снимките е тук: http://verter.snimka.bg/mountain/eru...h.726787.0.big
Маршрут:
София -
Перник - Брезник -
с.Бегуновци - с.Кошарево - с.Станьовци -
с.Долна Секирна, махала Бобово - с.Душанци -
с. Ерул - Ерулски манастир Св.Троица -
връх Големи връх -
обратно:
с. Ерул - с. Душанци - с. Станьовци -
бившето ракето-зенитно поделение Кривонос -
с. Кривонос - вр.Ребърска могила -
с.Брезнишки извор - с.Режанци - Брезник -
с. Бабица - с. Делян - с. Златуша -
с.Пожарево - с.Гурмазово - Божурище -
София
Километражът общо отива някъде около 160км
Предварителният план график изпълних успешно и никъде не се забавих и обърках. Не е трудно да стигнете до планината. На няколко пъти спирах край местни жители да ги разпитам за моята желана дестинация и междинни точки. Всичко бе точно, както си го представях.
Трудната част, ако мога така да я нарека беше да следвам множеството малки селца по пътя. Някъде имаше табелки, някъде не, някъде пътищата са толкова лоши, че е трудно да разбереш кой е главният, някъде има просто махали.
Люлинската магистрала след дъжд на преден план, Люлин планина на заден.
Къщи в Иваняне на фона на Стара планина
Специфичните червеникави почви около Перник
По пътя за Брезник винаги спирам да снимам, не мога да подмина такива гледки
В дъното се белее връх Любаш
а назад се вижда Витоша
Поздрави за затъжилите се за пролетта
Подминах Брезник и хванах криволичещите, тесни и неподдържани пътища към многото селца през които трябваше да преминем
Колкото повече наближавах Ерулска планина, толкова по се занемаряваше пътят.
Селата ставаха все по обезлюдени. Тъжна гледка.
Зелената "река"
Това вече е Ерулска планина и Голем връх. Погледнат оттук не се разбира колко е красиво самото било. Това е северното изложение, което е обрасло с гъста гора и в подстъпите към върха е за алпинисти.
Времето бе много приятно, Слънцето препичаше и 10-те градуса, които показваше термометърът се чувстваха направо топли.
Точно преди село Ерул има отбивка за манастира. Това е нашият път.
За съжаление в манастирчето и в храма не видяхме хора.
По нагоре започва черен път посока върха. Слънчевите места бяха почти без сняг
но веднага следваха сенчестите и потънали в 20-25см тежък сняг участъци
Изкачвайки видяхме върхът зад гърба ни. Скоро пътят зави във вярната посока. Горе има един сравнително равен участък, който леко набира височина и води право към върха
Гледките започнаха да приковават погледа
Снегът започна да натежава и продължих пеш.
Големи връх гордо се извисява и позира за снимка. Така гледайки го си мислех, че пътят вие покрай него и няма да го изкачвам от тази страна. Лъжех се.
Този връх не знам кой е. Гледайки картата си мисля, че трябва да е Огорелица или Било.
Вървях по затрупания път нагоре
Когато той изведнъж свърши. Изглеждаше като умишлено затрупан. Вероятно не се ползва отдавна, защото през него бяха поникнали големи трънки, а продължение в гората не видях.
Бях на една голяма поляна, където снегът стигаше до под коленце. Трудно се вървеше, защото горната част бе замръзнала и дава вид, че ще те издържи, но пропадах.
Зад гърба ми усетих силен порив на вятъра, а бе тихо досега. Имаше малка буря наблизо
Кръстосах поляната отляво надясно , за да видя дали ще открия път. Нямаше, а и само се морях излишно.
Реших да качвам директно нагоре през гората. Стръмно е, даже много, но поне знам ,че това е най-краткият и точен път.
Влезнах в гората, където снежната покривка рязко намаля и се ходеше лесно.
По нагоре наклонът рязко се увеличи. Направо си беше мъка.
Кучетата често не потъваха, ама аз стигах чак до разложилата се шума отдолу.
Най-после, видях през дърветата билната част.
Тук снегът беше като лед, твърд и режещ. Точно тук е превалът и вятърът го моделира по свой вкус.
Това е гребенът. Отляво от него е северната част на билото и има сняг да потънеш целият. Стоях далеч от него, колкото е възможно.
Тук слънце не огрява цял ден.
Поглед назад и поредната почивка, защото този подстъп е наистина стръмен
Още малко. Тук беше почти отвесно скално катерене, затънал до кръста в сняг. Кофти, но нямаше друга възможност.
Изкачих се на билото, но се оказа, че до самия връх има още малко ходене. Горе е терасовидно и се ходи по тесен гребен, горе долу с еднаква денивелация.
Ето върха отсреща
В тази ниша има сигурно 3-4метра сняг
Гледката на Север
Връх Виден в Конявска планина на югозапад
Най-близкото било северно от мен - връх Любаш, Любашка планина
Това е връх Руй в едноименната планина
Това е посока Югозапад. Предполагам по границата ни със Сърбия. Върховете Милевец и Острика.
На Юг трябва да е Осоговската планина
Червените почви между селата Душанци и Ерул и пътят по който дойдохме някъде долу.
За Изток е Витоша
Югоизток - Рила
Това ми се губи в коя посока беше
Самият връх - 1480 метра
Гледка посока северозапад около град Трън
Стара планина дълбоко на Север, връх Ком
и отново връх Мургаш се вижда.
Подножието на върха от южната му част
Спукането стана бързо. При такъв наклон по лесно е да тичаш, отколкото да ходиш.
Това е пътят ни на връщане (черен), някъде през калните полета над село Станьовци. Разпитах едни местни и ме упътиха доста точно и любезно.
Минахме и покрай останките на поделението в една борова гора и започнахме да спускаме към село Кривонос.
Това на снимката е вторият по височина връх в Любаш планина - връх Ребърска могила, където мислех да се кача.
Това е връх Любаш
Качихме се точно за залеза
Този надпис си е на място
Слънцето залезе точно до Големи връх, където бях преди няколко часа.
Здрач над Брезник, гледан от село Бабица
Разположена е в Западна България на около 15км южно от град Трън и 20км западно от град Брезник. От София отстои на около 80км по шосе.
В подножието й е едноименното село Ерул и село Душанци.
Гордостта на Ерулска планина е нейният най-висок връх - Големи връх, който се извисява на 1480м.
Билото му е впечатляващо също толкова колкото гледките , които предоставя на посетителите си.
Върхът е терасовиден и гол. Подстъпите от Запад и от Север са страшно стръмни. Успях да го изкача от Запад.
Същия ден посетих още една уединена планина - Любаш планина. Намира се северно от Ерулска планина на около 6-8км. Изкачих се до вторият по височина връх Ребърска могила - 1204м.
Както обикновено правя преди фото-разходка набелязах си маршрут, нахвърлях го на импровизирана пътна карта и зачаках подходящ ден в който да го подхвана.
Споделял съм, че любимото ми време е променливото. Обичам да има разкъсана облачност, защото слънцето не огрява постоянно и можеш един и същ обект да заснемеш буквално в различна светлината и да предадеш с него различно настроение и усещане.
Днешната сутрин започна с дъжд и плътна облачност, която първоначално ме отказа, но след дъжда небето просто засия, изчисти се и грейна страхотно слънце.
Изстрелях се бързо, бързо за джипа, събрах си багажите и потеглихме. Нямах време дори да се облека по-планински и да си взема храна за из път.
Албумът със снимките е тук: http://verter.snimka.bg/mountain/eru...h.726787.0.big
Маршрут:
София -
Перник - Брезник -
с.Бегуновци - с.Кошарево - с.Станьовци -
с.Долна Секирна, махала Бобово - с.Душанци -
с. Ерул - Ерулски манастир Св.Троица -
връх Големи връх -
обратно:
с. Ерул - с. Душанци - с. Станьовци -
бившето ракето-зенитно поделение Кривонос -
с. Кривонос - вр.Ребърска могила -
с.Брезнишки извор - с.Режанци - Брезник -
с. Бабица - с. Делян - с. Златуша -
с.Пожарево - с.Гурмазово - Божурище -
София
Километражът общо отива някъде около 160км
Предварителният план график изпълних успешно и никъде не се забавих и обърках. Не е трудно да стигнете до планината. На няколко пъти спирах край местни жители да ги разпитам за моята желана дестинация и междинни точки. Всичко бе точно, както си го представях.
Трудната част, ако мога така да я нарека беше да следвам множеството малки селца по пътя. Някъде имаше табелки, някъде не, някъде пътищата са толкова лоши, че е трудно да разбереш кой е главният, някъде има просто махали.
Люлинската магистрала след дъжд на преден план, Люлин планина на заден.
Къщи в Иваняне на фона на Стара планина
Специфичните червеникави почви около Перник
По пътя за Брезник винаги спирам да снимам, не мога да подмина такива гледки
В дъното се белее връх Любаш
а назад се вижда Витоша
Поздрави за затъжилите се за пролетта
Подминах Брезник и хванах криволичещите, тесни и неподдържани пътища към многото селца през които трябваше да преминем
Колкото повече наближавах Ерулска планина, толкова по се занемаряваше пътят.
Селата ставаха все по обезлюдени. Тъжна гледка.
Зелената "река"
Това вече е Ерулска планина и Голем връх. Погледнат оттук не се разбира колко е красиво самото било. Това е северното изложение, което е обрасло с гъста гора и в подстъпите към върха е за алпинисти.
Времето бе много приятно, Слънцето препичаше и 10-те градуса, които показваше термометърът се чувстваха направо топли.
Точно преди село Ерул има отбивка за манастира. Това е нашият път.
За съжаление в манастирчето и в храма не видяхме хора.
По нагоре започва черен път посока върха. Слънчевите места бяха почти без сняг
но веднага следваха сенчестите и потънали в 20-25см тежък сняг участъци
Изкачвайки видяхме върхът зад гърба ни. Скоро пътят зави във вярната посока. Горе има един сравнително равен участък, който леко набира височина и води право към върха
Гледките започнаха да приковават погледа
Снегът започна да натежава и продължих пеш.
Големи връх гордо се извисява и позира за снимка. Така гледайки го си мислех, че пътят вие покрай него и няма да го изкачвам от тази страна. Лъжех се.
Този връх не знам кой е. Гледайки картата си мисля, че трябва да е Огорелица или Било.
Вървях по затрупания път нагоре
Когато той изведнъж свърши. Изглеждаше като умишлено затрупан. Вероятно не се ползва отдавна, защото през него бяха поникнали големи трънки, а продължение в гората не видях.
Бях на една голяма поляна, където снегът стигаше до под коленце. Трудно се вървеше, защото горната част бе замръзнала и дава вид, че ще те издържи, но пропадах.
Зад гърба ми усетих силен порив на вятъра, а бе тихо досега. Имаше малка буря наблизо
Кръстосах поляната отляво надясно , за да видя дали ще открия път. Нямаше, а и само се морях излишно.
Реших да качвам директно нагоре през гората. Стръмно е, даже много, но поне знам ,че това е най-краткият и точен път.
Влезнах в гората, където снежната покривка рязко намаля и се ходеше лесно.
По нагоре наклонът рязко се увеличи. Направо си беше мъка.
Кучетата често не потъваха, ама аз стигах чак до разложилата се шума отдолу.
Най-после, видях през дърветата билната част.
Тук снегът беше като лед, твърд и режещ. Точно тук е превалът и вятърът го моделира по свой вкус.
Това е гребенът. Отляво от него е северната част на билото и има сняг да потънеш целият. Стоях далеч от него, колкото е възможно.
Тук слънце не огрява цял ден.
Поглед назад и поредната почивка, защото този подстъп е наистина стръмен
Още малко. Тук беше почти отвесно скално катерене, затънал до кръста в сняг. Кофти, но нямаше друга възможност.
Изкачих се на билото, но се оказа, че до самия връх има още малко ходене. Горе е терасовидно и се ходи по тесен гребен, горе долу с еднаква денивелация.
Ето върха отсреща
В тази ниша има сигурно 3-4метра сняг
Гледката на Север
Връх Виден в Конявска планина на югозапад
Най-близкото било северно от мен - връх Любаш, Любашка планина
Това е връх Руй в едноименната планина
Това е посока Югозапад. Предполагам по границата ни със Сърбия. Върховете Милевец и Острика.
На Юг трябва да е Осоговската планина
Червените почви между селата Душанци и Ерул и пътят по който дойдохме някъде долу.
За Изток е Витоша
Югоизток - Рила
Това ми се губи в коя посока беше
Самият връх - 1480 метра
Гледка посока северозапад около град Трън
Стара планина дълбоко на Север, връх Ком
и отново връх Мургаш се вижда.
Подножието на върха от южната му част
Спукането стана бързо. При такъв наклон по лесно е да тичаш, отколкото да ходиш.
Това е пътят ни на връщане (черен), някъде през калните полета над село Станьовци. Разпитах едни местни и ме упътиха доста точно и любезно.
Минахме и покрай останките на поделението в една борова гора и започнахме да спускаме към село Кривонос.
Това на снимката е вторият по височина връх в Любаш планина - връх Ребърска могила, където мислех да се кача.
Това е връх Любаш
Качихме се точно за залеза
Този надпис си е на място
Слънцето залезе точно до Големи връх, където бях преди няколко часа.
Здрач над Брезник, гледан от село Бабица
Продължавай все така! 
Коментар