Tweet
Конявска планина се намира в Западна България между градовете Радомир и Кюстендил.
Връх Виден е най-високата точка - 1487м.
Името му идва от "виждам" и според мнозина планинари това е най-атрактивната точка в Югозападна България.
Виден предоставя 360 градусова панорама към едни от най-красивите и високи планини в България: Рила, Пирин, Осоговска планина и Витоша.
От върха се виждат също така Западна Стара планина, Малашевска планина, Руй планина, Беласица и Верила планина както и към други по-ниски планини.
Отварят се и чудесни панорами към котловините и градовете Кюстендил, Радомир и Дупница.
Маршрут:
София -
Радомир - с.Извор -
връх Виден -
София
Километражът ще навърти около 160км отиване и връщане.
До върха от София се стига много бързо и лесно. Достъпен е и за леки автомобили, защото няма офроуд участъци. Кара се по тесен планински асфалтов път (около 7-8км), на места поразбит с времето. Зимата ми се струва, че се поддържа в сравнително добро състояние, защото точно до върха има телевизонна кула.
Все пак внимавайте със снега там, защото по билната част има усойни места с доста натрупана снежна покривка.
Пътувайки от Радомир за Кюстендил след село Извор започва "Конявски проход" на чийто билна точка ще видите табела за наляво с надпис "За телевизионната кула". Това, ще стигнете точно до върха.
Днес за пръв път посетих връх Виден и като цяло Конявска планина. Може вече банално да прозвучи, но отново останах очарован и го казвам съвсем искрено. Това е като храната и водата - докато си жив винаги си гладен и жаден. Жаден за красиви гледки, за чист въздух, за безграничния хоризонт, слънцето, небето, формите на живот около теб....
Поредното красиво кътче в нашата Родина.
От София тръгнахме само с моя джип, при това късно за зимен ден - 10:30 часа. Все пак целта бе близо, само на около 80км, а и бях се информирал предварително какво мога да очаквам. Oпределено нямаше изненади.
Унесени в сладки приказки само мернах как преминахме покрай Радомир и започнахме да катерим прохода към Кюстендил.
Свикнал съм вече на доста по-дълги преходи и едни 70-80км ми се струват като миг. Стигайки след няма и 20 минути до билото на прохода дори се стреснах, как толкова бързо бяхме на отбивката към върха.
За разлика от слънчева утринна София тук тежка мъгла висеше над нас. Превалът на прохода е на около 700 метра надморска височина. Сняг нямаше. Тук таме някоя упорита преспичка белееше. Почвата бе замръзнала, а планината малко над нас бе потънала в скреж.
Туй като една страна бяхме подранили, а от друга мъглата нагоре не ме привличаше особено, започнахме с честите почивки от типа "на всеки завой"
Готино, винаги има какво да се снима и в какво да се вгледаш.
Полето и планината
Поглед към 'Чокльово блато"
Един красив заскрежен екзепляр - Келяв габър
Пътят ни продължава някъде нагоре
Оттук не изглежда, че от следващия десен завой пътят ще стана 100% снежен и леко заледен.
Буковата гора в подножието на върха.
Малък участък с млада борова гора - черен бор и бял бор
Научих защо около боровата гора ухае така приятно и някакси сладко. Самите иглички отделят летливи ароматни вещества, които убиват микробите.
Причудливи форми
Малко по-нагоре се излиза на едно открито място с няколко скали. Панорамата към Кюстендил би била добра , ако не беше мъглата, но това пък дава възможност да обърна внимание на по-близки и малки обекти.
Слънцето реши да ни зарадва и започна да пробива. Точно на време, защото бяхме вече на близо 1200 метра надм.вис.
Още малко по-нагоре един от най-приятните ми моменти - да изкочим над мъглата
На един от завоите излизаме на поредното открито място, където има заслон, място за пикник, барбекю и почивка.
Впечатляващи са дървета наоколо потънали в дълбок скреж. Изпъкват страхотно на фона на прокрадващите се лъчи на слънцето и невероятно дълбокото синьо на небето.
Шипкови клонки отрупани със скреж
Близо 100 метровата телевионната кула решава да се покаже след като успешно се криеше досега. Издава и местоположението на връх Виден.
Много красиво
Мъглата за 15 минути бе разнесена от слънцето, а тежкият скреж започна бързо да освобождава от тежеста си короните на дърветата.
Чисто небе...
Красив снежен път
И първите гледки към Витоша, току що изплувала от мъглата
Рила
Много твърд сняг с интересни форми
Западната част на Рила в по-близък план
На север Стара планина също започва да се разбулва
Телевизионната кула и вдясно от нея връх Виден.
А това е Осоговска планина и връх Руен (2251м.).
През върха преминава границата ни с Македония.
Близо до нас се откроява равностойно по височина обло било. След като се прибрах вкъщи разбрах, че това е Западният дял на Конявска планина, който е обособен и се нарича Риша планина. Това е едноименното било - Риш (1442м.)
Имахме много време и се разходихме хубаво в района пеша
Кулата отблизо
Потънала в тази красива гора от ели
Северната страна на елите бяха в скреж, а южните се бяха стопили. Така си останаха и до края на деня.
Близо до кулата се открива страхотна гледка към Рила. Този "поглед" през дърветата много ми хареса
Този към Витоша също
Връх "Виден" е пред нас.
Отгоре както вече споделих гледката е великолепна. Много добра панорама.
Витоша отново
Рила. Точно над най-левия 200 метров комин на Бобов дол по права линия нагоре, в снежната седловина са 7-те Рилски езера, а отвъд зъбери най-вдясно на снимката е язовир Калин
Пирин също изпъква. Вихрен във формата на пирамида - вторият по-височина връх в България и трети на Балканите с впечатляващите си 2914 метра.
За тeзи две планини не съм сигурен коя точно, коя е. Мисля си, че на първата снимка е Беласица с връх Радомир, а на втората Малашевска планина с Ильов връх. И двата върха са около 2000 метра и от нашата гледна точка са горе долу в една посока.
А този красавец е връх Руй (1706м.) в едноимената гранична планина през която минава границата ни със Сърбия.
Стара планина е малко по-далеч, но се вижда както с двата исполина с името Ком, така и с Тодорини кукли. Тук на снимката белите била на изток от тях.
360 градусово клипче на гледките от върха:
Стръмната долина през която тече Рилска река и се вие пътят към Рилския манастир, разделя Рила на две. Лявата част към язовир Калин, а дясната водеща към Царев връх.
Това е снимка отвъд връх Виден и слизането посока юг (Дупница)
Ето от същата гледна точка снимка на връх Виден
Слънцето слиза ниско и околностите на север започват да потъват в черни сенки
Отново сме на Виден да позяпаме и снимаме залезната феерия
Сянката ми паднала върху грейналата иглолистна гора
Още един от любимите ми моменти - залезът
Рила
Пирин най-после се видя по-ясно
Витоша
Долу вляво нейде под мъглата е Кюстендил
Красиво
Тръгваме по обратния път, но бавничко...
Вечерен птичи поглед върху Конявски проход
Нощен Кюстендил и контурът на Осоговска планина изпъкващи на огнения хоризонт
Пак "Чокльово блато"
Джипът ни
Албумът със снимки е тук: http://verter.snimka.bg/mountain/da-...a.722361.0.big
Както обикновено има малко повечко от тези в разказа.
Поздрави!
Връх Виден е най-високата точка - 1487м.
Името му идва от "виждам" и според мнозина планинари това е най-атрактивната точка в Югозападна България.
Виден предоставя 360 градусова панорама към едни от най-красивите и високи планини в България: Рила, Пирин, Осоговска планина и Витоша.
От върха се виждат също така Западна Стара планина, Малашевска планина, Руй планина, Беласица и Верила планина както и към други по-ниски планини.
Отварят се и чудесни панорами към котловините и градовете Кюстендил, Радомир и Дупница.
Маршрут:
София -
Радомир - с.Извор -
връх Виден -
София
Километражът ще навърти около 160км отиване и връщане.
До върха от София се стига много бързо и лесно. Достъпен е и за леки автомобили, защото няма офроуд участъци. Кара се по тесен планински асфалтов път (около 7-8км), на места поразбит с времето. Зимата ми се струва, че се поддържа в сравнително добро състояние, защото точно до върха има телевизонна кула.
Все пак внимавайте със снега там, защото по билната част има усойни места с доста натрупана снежна покривка.
Пътувайки от Радомир за Кюстендил след село Извор започва "Конявски проход" на чийто билна точка ще видите табела за наляво с надпис "За телевизионната кула". Това, ще стигнете точно до върха.
Днес за пръв път посетих връх Виден и като цяло Конявска планина. Може вече банално да прозвучи, но отново останах очарован и го казвам съвсем искрено. Това е като храната и водата - докато си жив винаги си гладен и жаден. Жаден за красиви гледки, за чист въздух, за безграничния хоризонт, слънцето, небето, формите на живот около теб....
Поредното красиво кътче в нашата Родина.
От София тръгнахме само с моя джип, при това късно за зимен ден - 10:30 часа. Все пак целта бе близо, само на около 80км, а и бях се информирал предварително какво мога да очаквам. Oпределено нямаше изненади.
Унесени в сладки приказки само мернах как преминахме покрай Радомир и започнахме да катерим прохода към Кюстендил.
Свикнал съм вече на доста по-дълги преходи и едни 70-80км ми се струват като миг. Стигайки след няма и 20 минути до билото на прохода дори се стреснах, как толкова бързо бяхме на отбивката към върха.
За разлика от слънчева утринна София тук тежка мъгла висеше над нас. Превалът на прохода е на около 700 метра надморска височина. Сняг нямаше. Тук таме някоя упорита преспичка белееше. Почвата бе замръзнала, а планината малко над нас бе потънала в скреж.
Туй като една страна бяхме подранили, а от друга мъглата нагоре не ме привличаше особено, започнахме с честите почивки от типа "на всеки завой"
Готино, винаги има какво да се снима и в какво да се вгледаш.
Полето и планината
Поглед към 'Чокльово блато"
Един красив заскрежен екзепляр - Келяв габър
Пътят ни продължава някъде нагоре
Оттук не изглежда, че от следващия десен завой пътят ще стана 100% снежен и леко заледен.
Буковата гора в подножието на върха.
Малък участък с млада борова гора - черен бор и бял бор
Научих защо около боровата гора ухае така приятно и някакси сладко. Самите иглички отделят летливи ароматни вещества, които убиват микробите.
Причудливи форми
Малко по-нагоре се излиза на едно открито място с няколко скали. Панорамата към Кюстендил би била добра , ако не беше мъглата, но това пък дава възможност да обърна внимание на по-близки и малки обекти.
Слънцето реши да ни зарадва и започна да пробива. Точно на време, защото бяхме вече на близо 1200 метра надм.вис.
Още малко по-нагоре един от най-приятните ми моменти - да изкочим над мъглата
На един от завоите излизаме на поредното открито място, където има заслон, място за пикник, барбекю и почивка.
Впечатляващи са дървета наоколо потънали в дълбок скреж. Изпъкват страхотно на фона на прокрадващите се лъчи на слънцето и невероятно дълбокото синьо на небето.
Шипкови клонки отрупани със скреж
Близо 100 метровата телевионната кула решава да се покаже след като успешно се криеше досега. Издава и местоположението на връх Виден.
Много красиво
Мъглата за 15 минути бе разнесена от слънцето, а тежкият скреж започна бързо да освобождава от тежеста си короните на дърветата.
Чисто небе...
Красив снежен път
И първите гледки към Витоша, току що изплувала от мъглата
Рила
Много твърд сняг с интересни форми
Западната част на Рила в по-близък план
На север Стара планина също започва да се разбулва
Телевизионната кула и вдясно от нея връх Виден.
А това е Осоговска планина и връх Руен (2251м.).
През върха преминава границата ни с Македония.
Близо до нас се откроява равностойно по височина обло било. След като се прибрах вкъщи разбрах, че това е Западният дял на Конявска планина, който е обособен и се нарича Риша планина. Това е едноименното било - Риш (1442м.)
Имахме много време и се разходихме хубаво в района пеша
Кулата отблизо
Потънала в тази красива гора от ели
Северната страна на елите бяха в скреж, а южните се бяха стопили. Така си останаха и до края на деня.
Близо до кулата се открива страхотна гледка към Рила. Този "поглед" през дърветата много ми хареса
Този към Витоша също
Връх "Виден" е пред нас.
Отгоре както вече споделих гледката е великолепна. Много добра панорама.
Витоша отново
Рила. Точно над най-левия 200 метров комин на Бобов дол по права линия нагоре, в снежната седловина са 7-те Рилски езера, а отвъд зъбери най-вдясно на снимката е язовир Калин
Пирин също изпъква. Вихрен във формата на пирамида - вторият по-височина връх в България и трети на Балканите с впечатляващите си 2914 метра.
За тeзи две планини не съм сигурен коя точно, коя е. Мисля си, че на първата снимка е Беласица с връх Радомир, а на втората Малашевска планина с Ильов връх. И двата върха са около 2000 метра и от нашата гледна точка са горе долу в една посока.
А този красавец е връх Руй (1706м.) в едноимената гранична планина през която минава границата ни със Сърбия.
Стара планина е малко по-далеч, но се вижда както с двата исполина с името Ком, така и с Тодорини кукли. Тук на снимката белите била на изток от тях.
360 градусово клипче на гледките от върха:
Стръмната долина през която тече Рилска река и се вие пътят към Рилския манастир, разделя Рила на две. Лявата част към язовир Калин, а дясната водеща към Царев връх.
Това е снимка отвъд връх Виден и слизането посока юг (Дупница)
Ето от същата гледна точка снимка на връх Виден
Слънцето слиза ниско и околностите на север започват да потъват в черни сенки
Отново сме на Виден да позяпаме и снимаме залезната феерия
Сянката ми паднала върху грейналата иглолистна гора
Още един от любимите ми моменти - залезът
Рила
Пирин най-после се видя по-ясно
Витоша
Долу вляво нейде под мъглата е Кюстендил
Красиво
Тръгваме по обратния път, но бавничко...
Вечерен птичи поглед върху Конявски проход
Нощен Кюстендил и контурът на Осоговска планина изпъкващи на огнения хоризонт
Пак "Чокльово блато"
Джипът ни
Албумът със снимки е тук: http://verter.snimka.bg/mountain/da-...a.722361.0.big
Както обикновено има малко повечко от тези в разказа.
Поздрави!
) оправят джипката, че от тия снимки така ме засърбя ...
.
Коментар