Tweet
Зимна разходка през Люлин, Витоша и Верила планина
Маршрут:
София -
м. Бонсови поляни - прекосяване по черно на Люлин планина -
с.Драгичево -яз.Студена - полите на Витоша планина -
по черно до с. Чуйпетлово - по черно до с.Ярлово - качване
по черно до с.Яребковица във Верила планина - вр. Голям дебелец -
с. Ярлово - по черно до Ярема (нощен офроуд) -
София
По моя километраж това са около 150км. По черно от тях са поне 60км, ако не и повече.
Връх Голям Дебелец е най-високият връх във Верила планина. Извисява се
точно между планините гиганти Витоша и Рила и предоставя впечатляващи
гледки към тях от непосредствена близост. Даже си мисля, че вече
предпочитам да посещавам с цел красиви панорами по-ниски върхове гледащи
високи такива, а не обратното.
Нямах търпение да го посетя, тъй като Верила планина не я познавам, както и
половината път до там. Това всичко допълнително увеличава удоволствието,
защото не знаеш какво да очакваш. Всеки завой, всеки хълм или гледка са
интересни и изненадващи
Бяхме цяла група джипки и пътешественици
Времето рано сутринта в този зимен неделен ден, точно преди Бъдни вечер
въобще не изглеждаше обнадеждаващо. Ниска и плътна облачност, леко мъгливо, студено...
Прогнозата да се оправи и специално в планините да е слънчево както
обикновено дълбоко ме съмняваше предвид липсата на каквито и да е изгледи.
Люлин планина ни посрещна снежна и с отрупана със замръзнал сняг гора.
На билото пък ни чакаше мъглата. Погълна ни безжалостно. Не се виждаше на повече от 20 метра нищо.
От Драгичево потеглихме към язовир Студена по асфалт и стигнахме края му, след около 5км. Тук започвахме маршрута си по черно в ниските части на
Витоша, като тръгнахме по пътя към село Чуйпетлово.
Красив и в по-високото дори панорамен път, но ако нямаше мъгла. Многото разклонения малко ме
объркаха в началото, защото не съм карал по него, а както обикновено поразгледах малко карти и получих напътствия от други колеги във форума,
кой път да изберем. Благодаря още веднъж, намерих всичко с минимално объркване и чудене.
Витоша откъм южния си скат и ниските си части, където пътувахме и ние не бе обилно снежна, но напълно достатъчно за зимно настроение.
Карахме в хубава борова гора редуваща се постоянно с широколистна, а там мъглата нямаше достъп.
Бавно, бавно, на почивки за снимки и уплътняване на групата се движехме напред.
Някъде на средата на височината започна леко да синее небето и да пробива слънце.
Много приятно е да видиш това и макар и да беше още мъгливо в далечината имаше шанс да изкочим над нея.
Тук вече на височина от 1200 метра , слънцето разкара мъглата и се
появиха първите панорами. Едни от любимите ми - кристално ясно снежни
върхове над мъглив хоризонт.
Е, да, тук още не бяха напълно кристални, защото бяхме точно на предела на мъглата, но впоследствия станаха просто перфектни.
Това иглолистно с този си цвят изпъкваше страхотно.
Тези върхове са точно над хижа Кумата, която е над местността Офелиите, там където преди две седмици потъвахме до кръста в сняг.
С набирането на височина и снежната покривка растеше, като дори запона да опира по диференциалите, но пък се караше лесно, заради наличните снежни коловози.
Нямах възможност както обикновено да слизам и снимам всичко, заради групата , но такива красоти не мога да пропусна.
Сега вече върховете на Рила се изчистиха напълно.
Две планини една върху друга. Отгоре Рила, отдолу прозира Верила
Снежец...и отново разни живописни силуети
Пътят качва изненадващо високо за такъв водещ в село, но изненадващо, защото не бях ходил в Чуйпетлово. Това селце е толкова високо, че малко над него свършва горският пояс. Ей там отвъд ниския превал на преден план, някъде близо под горната граница на широколистната гора е селцето.
По нагоре се озовахме под Черни връх, който също изглеждаше близо, но само през обектива. Доста далеч е в действителност.
А това са югоизточните била на Витоша
На един завой Рила ни шашна с гледка.
Много ясно и величествено изглеждаща
Тук се снимахме и направихме голяма слънчева почивка на фона на невероятните панорами.
Накъдето и да се завъртиш, накъдето и да погледнеш все е красиво.
Спускаме по едно стръмно и на места заледено спускане към село Чуйпетлово.
След поредното сгъстяване преминаваме за съвсем малко през част от селото и поемаме по отсрещния склон посока село Ярлово.
Всички бяха гладни и искаха сериозна почивка и обяд.
След непрестанно изкачващ и върятщ път излизаме отново на билото
Кръстопът
И пак надолу с прекрасния заден фон на Рила
Отново панорама, но вече от друг ъгъл и различно слънцестоене
Тук се вижда и връх Голям Дебелец със снежното теме точно под Рила
Рила е ослепително красива зимно време!
Тук някъде групата си намери подходящо място за софрите и заседнаха да готвят.
Хубаво място, като освен гледката към Рила наоколо поглед привличаха и други красиви зимни пейзажи
Маршрут:
София -
м. Бонсови поляни - прекосяване по черно на Люлин планина -
с.Драгичево -яз.Студена - полите на Витоша планина -
по черно до с. Чуйпетлово - по черно до с.Ярлово - качване
по черно до с.Яребковица във Верила планина - вр. Голям дебелец -
с. Ярлово - по черно до Ярема (нощен офроуд) -
София
По моя километраж това са около 150км. По черно от тях са поне 60км, ако не и повече.
Връх Голям Дебелец е най-високият връх във Верила планина. Извисява се
точно между планините гиганти Витоша и Рила и предоставя впечатляващи
гледки към тях от непосредствена близост. Даже си мисля, че вече
предпочитам да посещавам с цел красиви панорами по-ниски върхове гледащи
високи такива, а не обратното.
Нямах търпение да го посетя, тъй като Верила планина не я познавам, както и
половината път до там. Това всичко допълнително увеличава удоволствието,
защото не знаеш какво да очакваш. Всеки завой, всеки хълм или гледка са
интересни и изненадващи
Бяхме цяла група джипки и пътешественици
Времето рано сутринта в този зимен неделен ден, точно преди Бъдни вечер
въобще не изглеждаше обнадеждаващо. Ниска и плътна облачност, леко мъгливо, студено...
Прогнозата да се оправи и специално в планините да е слънчево както
обикновено дълбоко ме съмняваше предвид липсата на каквито и да е изгледи.
Люлин планина ни посрещна снежна и с отрупана със замръзнал сняг гора.
На билото пък ни чакаше мъглата. Погълна ни безжалостно. Не се виждаше на повече от 20 метра нищо.
От Драгичево потеглихме към язовир Студена по асфалт и стигнахме края му, след около 5км. Тук започвахме маршрута си по черно в ниските части на
Витоша, като тръгнахме по пътя към село Чуйпетлово.
Красив и в по-високото дори панорамен път, но ако нямаше мъгла. Многото разклонения малко ме
объркаха в началото, защото не съм карал по него, а както обикновено поразгледах малко карти и получих напътствия от други колеги във форума,
кой път да изберем. Благодаря още веднъж, намерих всичко с минимално объркване и чудене.
Витоша откъм южния си скат и ниските си части, където пътувахме и ние не бе обилно снежна, но напълно достатъчно за зимно настроение.
Карахме в хубава борова гора редуваща се постоянно с широколистна, а там мъглата нямаше достъп.
Бавно, бавно, на почивки за снимки и уплътняване на групата се движехме напред.
Някъде на средата на височината започна леко да синее небето и да пробива слънце.
Много приятно е да видиш това и макар и да беше още мъгливо в далечината имаше шанс да изкочим над нея.
Тук вече на височина от 1200 метра , слънцето разкара мъглата и се
появиха първите панорами. Едни от любимите ми - кристално ясно снежни
върхове над мъглив хоризонт.
Е, да, тук още не бяха напълно кристални, защото бяхме точно на предела на мъглата, но впоследствия станаха просто перфектни.
Това иглолистно с този си цвят изпъкваше страхотно.
Тези върхове са точно над хижа Кумата, която е над местността Офелиите, там където преди две седмици потъвахме до кръста в сняг.
С набирането на височина и снежната покривка растеше, като дори запона да опира по диференциалите, но пък се караше лесно, заради наличните снежни коловози.
Нямах възможност както обикновено да слизам и снимам всичко, заради групата , но такива красоти не мога да пропусна.
Сега вече върховете на Рила се изчистиха напълно.
Две планини една върху друга. Отгоре Рила, отдолу прозира Верила
Снежец...и отново разни живописни силуети
Пътят качва изненадващо високо за такъв водещ в село, но изненадващо, защото не бях ходил в Чуйпетлово. Това селце е толкова високо, че малко над него свършва горският пояс. Ей там отвъд ниския превал на преден план, някъде близо под горната граница на широколистната гора е селцето.
По нагоре се озовахме под Черни връх, който също изглеждаше близо, но само през обектива. Доста далеч е в действителност.
А това са югоизточните била на Витоша
На един завой Рила ни шашна с гледка.
Много ясно и величествено изглеждаща
Тук се снимахме и направихме голяма слънчева почивка на фона на невероятните панорами.
Накъдето и да се завъртиш, накъдето и да погледнеш все е красиво.
Спускаме по едно стръмно и на места заледено спускане към село Чуйпетлово.
След поредното сгъстяване преминаваме за съвсем малко през част от селото и поемаме по отсрещния склон посока село Ярлово.
Всички бяха гладни и искаха сериозна почивка и обяд.
След непрестанно изкачващ и върятщ път излизаме отново на билото
Кръстопът
И пак надолу с прекрасния заден фон на Рила
Отново панорама, но вече от друг ъгъл и различно слънцестоене
Тук се вижда и връх Голям Дебелец със снежното теме точно под Рила
Рила е ослепително красива зимно време!
Тук някъде групата си намери подходящо място за софрите и заседнаха да готвят.
Хубаво място, като освен гледката към Рила наоколо поглед привличаха и други красиви зимни пейзажи
Коментар