Tweet
Началото на декември - все още официално е есен, но в Стара планина зимата е пленила всичко.
Маршрут:
София -
с.Горно Камарци - прохода Арабаконак -
връх Звездец (1655м.) - панорамната тераса -
с. Бойковец (Етрополско) - връх Маняков камик (1439м.) - бившият пионерския лагер - местност Зелин (Ботевградско) - магистрала Хемус -
София
Като пробег тази разходка излезна към 150-170км, а като времетраене близо 9 часа.
Снегът не бе много, така че прекосихме планината успешно. Съботният ден бе облачен, ветровит и с обещания за валежи в следобедните часове, така че трябваше да побързаме. Слънцето преди обед се опитваше да пробие облаците, но успяваше само за броени минути да огрее, след което потъваше зад плътните облаци.
Малкото останали есенни листа в ниското бяха покрити със снежни шапки
На борчетата повече им отиват
Стигнахме до високата част на прохода "Арабаконак", откъдето тръгнахме към билото на планината посока връх "Звездец".
Потънахме по един тесен планински път в красивата снежна гора .
В по-високата част на планината вятърът се усети осезаемо. Поглед към билата около които минава проходът "Арабаконак"
връх Козница и цялата Ржана планина се виждат много добре оттук
Малко по-далеч белеят билата на Врачанския балкан.
Панорама към връх Мургаш, потънал в плътни облаци
Изкачваме се неусетно....
връх Маняков камик близо до Ботевград се белее нейде отзад.
Това бе едно от леките препятствия и спънки по пътя ни. С триона го нарязахме за 10 минути и продължихме напрд
Гората както винаги впечатляваща
Това бяхме групата: моят черок, една Витара 2.5 V6 и гранда 4.7 V8 на danvan. Сузукито и гранда бяха обути с All-Terrain гуми, съответно BF Goodrich и Toyo. Според отзиви от водачите им се гумите са представиха отлично на такъв терен и условия. Като страничен наблюдател това наистина изглеждаше така, дори колегата с Витарката се забавляваше на няколко пъти само на задно предаване.
Аз както обикновено снимах всичко което ме впечатли и успях да видя. Не бях сигурен, че ще успеем да се качим до билата, защото очаквах навяти преспи и хлъзгави стръмни наклони, затова не бързахме и не планувахме маршрута напред.
Тук сме на една силно ветровите поляна малко под самия връх "Звездец" . Виждайки билото на върха над нас само можехме да си представим силата на вятъра там. Планината започна да издава своя свиреп зимен характер.
Тук позагубихме и пътя за малко, защото навятият сняг бе заличил всичко.
на една силно ветровите поляна
Един камък покрит със зелен мъх и посипан със сняг
Силен вятър, същинска буря.....
Вътре в гората обаче се чувствахме защитени.
Тук някъде е пътят ни....
Излизахме на голите била над горския пояс. Тук вятърът ни удари с така сила, че джиповете се клатеха под силата на поривите му. Дори спрях за кратък размисъл и преценка на ситуацията.
Слезнах да поснимам зловещата снежна буря. Вътърът вдигаше снега и го забиваше в лицето ми със силата на песъкострух. Ходех напред само с гръб, не бе възможно да се изправя лице в лице с тази стихия.
Отпуснах се назад няколко пъти с разперени ръце.....няма как да паднеш!
Това късче синьо небе единствено сгряваше душата в тази ситуация
Това бе пътят ни нагоре, а после на самото било надясно към върха.
Не бях сигурен, че исках да стигна до самия връх. Все пак потеглихме нагоре.
От студът всички стъкла на джипа ми се изпотиха и замръзнаха отвън. Видимостта се ограничаваше само в частта на предното стъкло изчистена от чистачките. Натъкнах се на първите навяти преспи. След няколко неуспешни опита да пробия една такава, danvan с гранда откри по-лесен път отстрани и стигна до билото. Последвахме следите му.
Тук сме вече на самия превал на билото.
Предполагам снимките показват за какво ставаше въпрос. Страхотен вятър!
Пак слизам да снимам. Изпитвам удоволствие от директния сблъсък с такава стихия, но знам, че след 10 минути (толкова отнема студът да стане нетърпим) мога да се скрия в моята метална подвижна къщичка.
Това вляво, потъналото в облаците е връх Звездец
Е, заслужаваше си да се качим до тук, дори само заради снимка като тази.
Или като тази
Тук всички решихме, че нямаме работа на самия връх и избрахме ново продължение на разходката - тръгвахме да прекосяваме планината и планирахме слизане в Ботевград.
Натъкнах се на страхотни преспи от другата страна на билото. Явно тук навяваше голяма част от снега. Пътят липсваше и се караше на предположения. На няколко пъти се окопавах с джипа здраво, но след кратка борба успявах да излезна. Само при мисълта, че трябва да слизаме с лопати в тази буря ме караше да не жаля техниката.
Преминахме билото и започнахме да спукаме от другата страна. Събитията се нормализираха бързо и всичко потъна в дежурното госрко спокойствие.
По нищо не личеше, че само няколко километрра оттук бушува буря.
Спряхме на една поляна да похапнем. Аз хапвам докато снимам
От студа и разликата в температурата обективите ни се потяха. Това бе основният проблем и непрекъснато се налагаше да ги подсушаваме.
След кратката пауза продължихме.
Пътят ни пресичаше един, който водеше до панорамната поляна. Това е едно място от което се открива голяма панорама над магистрала Хемус и връх Мургаш.
Едно замръзнало езерце
До поляната води път през самата гора
Същият свършва на поляната. Поляната се извисява над скална пропаст и гледката наистина си заслужава отклонението.
Искам някой ден оттук да направя някоя друга нощна снимка на магистралата. Мисля, че ще станат страхотни фотоси и определено ще го направя.
Връх Звездец.....вече се бе изчистил от облаците и изглеждаше по-благосклонен да приема гости, но вече бе късно да се връщаме към него.
Мургаш също се откри
Вижте какъв впечатляващ контур има това било
Красотите на тази поляна не свършват...
Тук си заслужва да се дойде и лятото. Има няколко пейки и огнище и е иделано за пикници.
Нас обаче ни чакаше още доста път и трябваше да тръгваме. Ботевград по права линия бе съвсем близо зад две била, но пътят ни дотам е доста по дълъг, а и не знаехме на какви изненанди можеше да се натъкнем.
Спускахме към коритото на река "Равна", което е сгушено дълбоко между две възвишения на планината.
Пътят ни надолу е целогодишно много красив и пъстър. Освен богата разтителност могат да се видят дори морени, но не вафли както каза един приятел.
Уж трябваше в следобедните часове да започне да превалява, но за сметка на това слънцето ни огря. Едва ли някой можеше да се разсърди на синоптиците при това положение
Вече бяхме до реката. Време за поредната кратка почивка и снимки
Един от притоците на реката
Обилно покритата с плодове корона на този глог изпъква със своя наситен червен цвят сред всичко наоколо.
Тук пътят, който познавам като продължение , знаех че е труден. Не бях сигурен, че другите джипове ще се справят с него, защото се кара малко около коритото на реката, където има огромни дупки и камъни. След този участък започваше стръмно катерене по воднист склон, което значеше и лед. Накрая трябваше да засечем един път на по-високо ниво водещ към Ботевград, но нещото което ме притесняваше бе точно връзката ни с този път. Финалната част на нашия път бе стръммен гол склон, който бе загадка дали ще успеем да преодолеем изобщо предвид, че не се знаеше колко сняг има там.
Покарах малко напред, за да огледам пътят по корито и преценихме, че не е подходящ за по-ниски и непрежалени джипове. Целта на разходката не е да се трошат и тестват максимално джипките. Затова набелязах един обходен маршрут, за чийто начало трябваше да се спуснем по течението на реката до село Бойковец близо до Етрополе.
Над селото намерихме началото на пътя след кратко лутане, защото някои от отклоненията видни на навигацията ги нямаше. Озовахме се във вилна зона, където всеки си бе заградил двора и вероятно преди време оттук е минавало някое отклонение, но....
Както и да е, път винаги се намира. Джиповете катерят на фона на Етрополския балкан и мината Елаците-Мед
Антените на военното поделение издават бяло маскираният връх Баба
Мината
Етрополския балкан
Панорама
От тази страна на склона снегът бе по-малко, бе по-топло и дори тези брези греят още в есенни цветове на короните си
Катерехме поредният склон. Пътят бе много приятен.
Поглед назад по пътя ни от връх Звездец
Последна спирка. Едни пиеме топло кафе, други биричка.....
Тук сме до връх Маняков камик
Последна панорама. Мисля се получи много добра снимка.
Спускането към Ботевград бе леко, защото пътят към хижа Рудината бе заравнен от булдозер, а и липсваше почти сняг в ниските части близо до пионерския лагер.
Благодаря за компанията на участвалите и за хубавата разходка.
Маршрут:
София -
с.Горно Камарци - прохода Арабаконак -
връх Звездец (1655м.) - панорамната тераса -
с. Бойковец (Етрополско) - връх Маняков камик (1439м.) - бившият пионерския лагер - местност Зелин (Ботевградско) - магистрала Хемус -
София
Като пробег тази разходка излезна към 150-170км, а като времетраене близо 9 часа.
Снегът не бе много, така че прекосихме планината успешно. Съботният ден бе облачен, ветровит и с обещания за валежи в следобедните часове, така че трябваше да побързаме. Слънцето преди обед се опитваше да пробие облаците, но успяваше само за броени минути да огрее, след което потъваше зад плътните облаци.
Малкото останали есенни листа в ниското бяха покрити със снежни шапки
На борчетата повече им отиват
Стигнахме до високата част на прохода "Арабаконак", откъдето тръгнахме към билото на планината посока връх "Звездец".
Потънахме по един тесен планински път в красивата снежна гора .
В по-високата част на планината вятърът се усети осезаемо. Поглед към билата около които минава проходът "Арабаконак"
връх Козница и цялата Ржана планина се виждат много добре оттук
Малко по-далеч белеят билата на Врачанския балкан.
Панорама към връх Мургаш, потънал в плътни облаци
Изкачваме се неусетно....
връх Маняков камик близо до Ботевград се белее нейде отзад.
Това бе едно от леките препятствия и спънки по пътя ни. С триона го нарязахме за 10 минути и продължихме напрд
Гората както винаги впечатляваща
Това бяхме групата: моят черок, една Витара 2.5 V6 и гранда 4.7 V8 на danvan. Сузукито и гранда бяха обути с All-Terrain гуми, съответно BF Goodrich и Toyo. Според отзиви от водачите им се гумите са представиха отлично на такъв терен и условия. Като страничен наблюдател това наистина изглеждаше така, дори колегата с Витарката се забавляваше на няколко пъти само на задно предаване.
Аз както обикновено снимах всичко което ме впечатли и успях да видя. Не бях сигурен, че ще успеем да се качим до билата, защото очаквах навяти преспи и хлъзгави стръмни наклони, затова не бързахме и не планувахме маршрута напред.
Тук сме на една силно ветровите поляна малко под самия връх "Звездец" . Виждайки билото на върха над нас само можехме да си представим силата на вятъра там. Планината започна да издава своя свиреп зимен характер.
Тук позагубихме и пътя за малко, защото навятият сняг бе заличил всичко.
на една силно ветровите поляна
Един камък покрит със зелен мъх и посипан със сняг
Силен вятър, същинска буря.....
Вътре в гората обаче се чувствахме защитени.
Тук някъде е пътят ни....
Излизахме на голите била над горския пояс. Тук вятърът ни удари с така сила, че джиповете се клатеха под силата на поривите му. Дори спрях за кратък размисъл и преценка на ситуацията.
Слезнах да поснимам зловещата снежна буря. Вътърът вдигаше снега и го забиваше в лицето ми със силата на песъкострух. Ходех напред само с гръб, не бе възможно да се изправя лице в лице с тази стихия.
Отпуснах се назад няколко пъти с разперени ръце.....няма как да паднеш!
Това късче синьо небе единствено сгряваше душата в тази ситуация
Това бе пътят ни нагоре, а после на самото било надясно към върха.
Не бях сигурен, че исках да стигна до самия връх. Все пак потеглихме нагоре.
От студът всички стъкла на джипа ми се изпотиха и замръзнаха отвън. Видимостта се ограничаваше само в частта на предното стъкло изчистена от чистачките. Натъкнах се на първите навяти преспи. След няколко неуспешни опита да пробия една такава, danvan с гранда откри по-лесен път отстрани и стигна до билото. Последвахме следите му.
Тук сме вече на самия превал на билото.
Предполагам снимките показват за какво ставаше въпрос. Страхотен вятър!
Пак слизам да снимам. Изпитвам удоволствие от директния сблъсък с такава стихия, но знам, че след 10 минути (толкова отнема студът да стане нетърпим) мога да се скрия в моята метална подвижна къщичка.
Това вляво, потъналото в облаците е връх Звездец
Е, заслужаваше си да се качим до тук, дори само заради снимка като тази.
Или като тази
Тук всички решихме, че нямаме работа на самия връх и избрахме ново продължение на разходката - тръгвахме да прекосяваме планината и планирахме слизане в Ботевград.
Натъкнах се на страхотни преспи от другата страна на билото. Явно тук навяваше голяма част от снега. Пътят липсваше и се караше на предположения. На няколко пъти се окопавах с джипа здраво, но след кратка борба успявах да излезна. Само при мисълта, че трябва да слизаме с лопати в тази буря ме караше да не жаля техниката.
Преминахме билото и започнахме да спукаме от другата страна. Събитията се нормализираха бързо и всичко потъна в дежурното госрко спокойствие.
По нищо не личеше, че само няколко километрра оттук бушува буря.
Спряхме на една поляна да похапнем. Аз хапвам докато снимам
От студа и разликата в температурата обективите ни се потяха. Това бе основният проблем и непрекъснато се налагаше да ги подсушаваме.
След кратката пауза продължихме.
Пътят ни пресичаше един, който водеше до панорамната поляна. Това е едно място от което се открива голяма панорама над магистрала Хемус и връх Мургаш.
Едно замръзнало езерце
До поляната води път през самата гора
Същият свършва на поляната. Поляната се извисява над скална пропаст и гледката наистина си заслужава отклонението.
Искам някой ден оттук да направя някоя друга нощна снимка на магистралата. Мисля, че ще станат страхотни фотоси и определено ще го направя.
Връх Звездец.....вече се бе изчистил от облаците и изглеждаше по-благосклонен да приема гости, но вече бе късно да се връщаме към него.
Мургаш също се откри
Вижте какъв впечатляващ контур има това било
Красотите на тази поляна не свършват...
Тук си заслужва да се дойде и лятото. Има няколко пейки и огнище и е иделано за пикници.
Нас обаче ни чакаше още доста път и трябваше да тръгваме. Ботевград по права линия бе съвсем близо зад две била, но пътят ни дотам е доста по дълъг, а и не знаехме на какви изненанди можеше да се натъкнем.
Спускахме към коритото на река "Равна", което е сгушено дълбоко между две възвишения на планината.
Пътят ни надолу е целогодишно много красив и пъстър. Освен богата разтителност могат да се видят дори морени, но не вафли както каза един приятел.
Уж трябваше в следобедните часове да започне да превалява, но за сметка на това слънцето ни огря. Едва ли някой можеше да се разсърди на синоптиците при това положение
Вече бяхме до реката. Време за поредната кратка почивка и снимки
Един от притоците на реката
Обилно покритата с плодове корона на този глог изпъква със своя наситен червен цвят сред всичко наоколо.
Тук пътят, който познавам като продължение , знаех че е труден. Не бях сигурен, че другите джипове ще се справят с него, защото се кара малко около коритото на реката, където има огромни дупки и камъни. След този участък започваше стръмно катерене по воднист склон, което значеше и лед. Накрая трябваше да засечем един път на по-високо ниво водещ към Ботевград, но нещото което ме притесняваше бе точно връзката ни с този път. Финалната част на нашия път бе стръммен гол склон, който бе загадка дали ще успеем да преодолеем изобщо предвид, че не се знаеше колко сняг има там.
Покарах малко напред, за да огледам пътят по корито и преценихме, че не е подходящ за по-ниски и непрежалени джипове. Целта на разходката не е да се трошат и тестват максимално джипките. Затова набелязах един обходен маршрут, за чийто начало трябваше да се спуснем по течението на реката до село Бойковец близо до Етрополе.
Над селото намерихме началото на пътя след кратко лутане, защото някои от отклоненията видни на навигацията ги нямаше. Озовахме се във вилна зона, където всеки си бе заградил двора и вероятно преди време оттук е минавало някое отклонение, но....
Както и да е, път винаги се намира. Джиповете катерят на фона на Етрополския балкан и мината Елаците-Мед
Антените на военното поделение издават бяло маскираният връх Баба
Мината
Етрополския балкан
Панорама
От тази страна на склона снегът бе по-малко, бе по-топло и дори тези брези греят още в есенни цветове на короните си
Катерехме поредният склон. Пътят бе много приятен.
Поглед назад по пътя ни от връх Звездец
Последна спирка. Едни пиеме топло кафе, други биричка.....
Тук сме до връх Маняков камик
Последна панорама. Мисля се получи много добра снимка.
Спускането към Ботевград бе леко, защото пътят към хижа Рудината бе заравнен от булдозер, а и липсваше почти сняг в ниските части близо до пионерския лагер.
Благодаря за компанията на участвалите и за хубавата разходка.
,не ми стана ясно
.Как ми се прави един такъв преход.........
Коментар