Tweet
Отмина средата на ноември. Есента е към своя край, но все още изумително добре пълни с цветове обектива на фотоапарата.
Едно пътешествие, чийто второстепенни актьори бяха мъглата, влагата и тъмните облаци. Типична късно есенна картинка.
Синоптиците - хората, които често грешат в своята професия, защото единствената точна прогноза на времето всички я знаем: утре за днес.
В голяма степен те са причината да излезна и да се разходя в такова време.
Уикенда наближаваше и трепетно градях планове и маршрут. Есента ми е любимият годишен сезон и не искам да изпускам дори миг от тази красота, докато все още я има.
На много места листата на дърветата са опадали вече, а с тях и красивите цветове, затова потенциално подходящите места за красива разходка и снимки намаляват ежедневно.
Приятел ми подсказа, че в Тетевенския Балкан есента все още е наситена. Погледнах още в сряда на първо четене каква е прогнозата за уикенда: около Тетевен и Златица го даваха почти идеално слънчево. В четвъртък пак проверих и освен възможното леко заоблачаване "предимно слънчево" ми звучеше отлично. Петък обикновено запоследно правя проверка и решавам кой ден от уикенда, къде и дали да пътувам и макар на места да даваха заоблачаване и мъгли слънцето все още бе водещ фактор.
Решено, ще се прави обиколка около Централна Стара планина: Проходът Арабаконак, Етрополе, Тетевен, Тетевенските водопади, кратка отбивка до едно красиво село в местността - Бабинци, после отскачам до Гложенския манастир, а оттам поемем през затворения и изоставен Златишки проход, на чийто било планувах да се кача малко по гребена на Стара планина до границите на национален парк "Централен Балкан". Хубави планове, но въобще не подозирах финта на синоптиците и това, че в крайна сметка се наложи да импровизирам.
Събуждам се събота сутринта, както обикновено преди път още в 6 часа. Поглеждам в интернетт за последен път прогнозите и виждам при това от няколко източника, че сега пък неделята я дават по-слънчева от събота. Кратко колебания, дали да не отложим за утре пътуването...
Няма какво, събирам си багажериите и към 7 и малко сме готови за път. Навън се развиделява, но бавно, защото има тежки и тъмни облаци. Не им обръщам внимание на този етап, защото вярвам на синоптиците и разчитам, че следобяд ще се наслаждаваме на слънце. Паля джипа и отпътуваме от мрачна София. На отбивката към Подбалканския път вече започвам да се замислям.....
Не е ли прекалено мрачно и облачно. Да, доста при това. Отнемам неубедително газта, защото не знам, къде съм тръгнал по планините в такова време. Отдясно, някъде далеч в полетата лъч светлина ми дава надежда, че синоптиците ще познаят.
Стигаме до отбивката към прохода "Арабаконак" и там виждам или по точно не виждам почти нищо от мъгла и плътни облаци. Вече се съмнявам крайно в прогнозата и се оповавам на вътрешното си чувство и преценка за времето. А, то ми казва: Няма начин тази облачна маса да се изнесе до края на деня Слънце мога да видя само при силно въображение. Есенните цветове са подтиснати, прикрити и почти незабележими, не става и за много снимки.
Все пак си намирам какво да снимам, но не си е работа така.
Вече сме на 50+ километра от столицата. Решавам на мига да не си губя деня и да се връщам обратно и продължаваме към Карлово, където ще се преспи и на другата сутрин се надявах облаците да се изнесат, мъглата да се разсее и слънцето да "подгрее" отиващата си есен. Речено - сторено.
Подбалканския път е красив и спираме многократно за снимки. (тази се размаза, защото си спестих статива и не дублирах поне кадъра)
Над Буново....
Картинката изглеждаше отчайваща. Днес, шанс за слънце, едва ли. Имах резервни планове и оттук: да тръгна да катеря към връх Баба, обаче......
Стигаме Пирдоп, а тук е царство на брезовите гори и правя няколко кратки забежки извън пътя. Време за "губене" - цял ден.
Смесена гора
Млада брезова
Многоцветната дъбова
Стигаме до по-високите части на подбалканския път малко преди отбивката за Антон. Една паркирана встрани кола и тръгващ път в гората ми грабва погледа. Спирачки, задна и хайде в гората. Добро попадение. Тук беше приказно красиво. Основно брезова гора - красива гледка, а на места примесена с червеникаво-кафявите листа на млади дъбове и фина подправка за цвят от няколко борчета.
Колоритният и неповторим Червен дъб.
Да се разходиш в брезова гора.
Въпреки, че брезата е повсеместно разпространена в България, то сравнително рядко съм я виждал като цяла гора.
Чевеникаво-кафявите листа на дъба констрастират впечатляващо на фона на бялата кора на стволовете на брезата и тъмно зеления фон на боровете.
Страхотно място!
Продължихме към Карлово. Най-високата част на пътя е около отбивката за Копривщица - около 1000 метра. Тук, някъде над главите ни са билата на върховете Паскал, Тетевенска Баба и исполинът Вежен. Само си ги представях в тази мъгла....
На това място есента е невероятно красива. Дървесните видове са така балансирани и се заместват, така че склонът да е изпълнен постоянно в цветове. Вероятно е и завет, защото тук скатовете на Стара планина и тези на Средна гора почти се допират. Повече от месец и половина минавайки оттук снимам тези места и все е многоцветно.
Трепетликата изпъква с плътен оранжев отенък
В царството на мъглата
Лозя в долините около прохода Троян-Кърнаре
Тополи
Орехови дървета край пътя.
Не валеше, но мъглата бе намокрила всичко
В Сопот и атракция с балон изпъстри пътуването.
Друга оригинална есенна премяна
Красивият дъбов вид - Цер
Величествено дърво с много красива корона, стъбло и листа. Подобно на червения дъб и листата на цера преминават през червена фаза, но доста за по-кратко преди да станат кафяви. Листната маса сменя няколко пъти цвета си от зелено, през жълто, оранжево, червено до кафяво и заедно с буковите листа са ми любими есенни обекти за фотографиране.
Събота вечер е.
Един от синоптиците по телевизията дори се извини за неточната прогноза, като "обеща" за неделния ден, цитирам: По-ранно вдигане на мъглата, повече слънчеви места в низините и трайно слънце в планините над 2000 метра.
Аз слънце в събота не видях, пък прекосих район 200км. Надявах се в неделя да познаят.
Неделя сутрин. Планината в мъгла, която е слязла почти до къщите, тъмно, влажно.....никаква промяна.
Към обед тръгнахме обратно към София. Планирах стигайки до Златишкия проход да се кача по него и да потърся слънце във високите части, въпреки че синоптиците казаха над 2000 метра, а билото на прохода е само около 1300м, като най-високите върхове тук в Стара планина едвам надхвърлят 2000 метра. Вече не им вярвах и отново заложих на вътрешното си чувство.
Поне се нагледах на мъгливи и загадъчни пейзажи, които по свой начин са красиви и обичам да снимам.
Малко преди Пирдоп вляво от нас, във вискоите части на Средна гора видях тази гледка.
Слънцето явно се опитваше да пробие плътната облачна маса. Имаше шанс, моят план или по-скоро надежди да се осъществят!
Поех по разбития и тесен път на Златишкия проход...
И тук има огромни буки, които сигурно са вековни.
В по-високите части гората се бе "отръскала" вече от листата
А мъглата и влагата правят нещата още по сиви и загадъчни. Природата е невероятно нещо - красива е във всеки един момент, просто трябва да го потърсиш и да му обърнеш внимание.
Може да пътуваш и да мрънкаш, че времето те подтиска и за нищо не става, а може и напълно преднамерено да му се наслаждваш - зависи от нагласата на човек.
Още по-нависоко останаха само влагата, мъглата и мокрите стволове на дърветета.
Едно пътешествие, чийто второстепенни актьори бяха мъглата, влагата и тъмните облаци. Типична късно есенна картинка.
Синоптиците - хората, които често грешат в своята професия, защото единствената точна прогноза на времето всички я знаем: утре за днес.
В голяма степен те са причината да излезна и да се разходя в такова време.
Уикенда наближаваше и трепетно градях планове и маршрут. Есента ми е любимият годишен сезон и не искам да изпускам дори миг от тази красота, докато все още я има.
На много места листата на дърветата са опадали вече, а с тях и красивите цветове, затова потенциално подходящите места за красива разходка и снимки намаляват ежедневно.
Приятел ми подсказа, че в Тетевенския Балкан есента все още е наситена. Погледнах още в сряда на първо четене каква е прогнозата за уикенда: около Тетевен и Златица го даваха почти идеално слънчево. В четвъртък пак проверих и освен възможното леко заоблачаване "предимно слънчево" ми звучеше отлично. Петък обикновено запоследно правя проверка и решавам кой ден от уикенда, къде и дали да пътувам и макар на места да даваха заоблачаване и мъгли слънцето все още бе водещ фактор.
Решено, ще се прави обиколка около Централна Стара планина: Проходът Арабаконак, Етрополе, Тетевен, Тетевенските водопади, кратка отбивка до едно красиво село в местността - Бабинци, после отскачам до Гложенския манастир, а оттам поемем през затворения и изоставен Златишки проход, на чийто било планувах да се кача малко по гребена на Стара планина до границите на национален парк "Централен Балкан". Хубави планове, но въобще не подозирах финта на синоптиците и това, че в крайна сметка се наложи да импровизирам.
Събуждам се събота сутринта, както обикновено преди път още в 6 часа. Поглеждам в интернетт за последен път прогнозите и виждам при това от няколко източника, че сега пък неделята я дават по-слънчева от събота. Кратко колебания, дали да не отложим за утре пътуването...
Няма какво, събирам си багажериите и към 7 и малко сме готови за път. Навън се развиделява, но бавно, защото има тежки и тъмни облаци. Не им обръщам внимание на този етап, защото вярвам на синоптиците и разчитам, че следобяд ще се наслаждаваме на слънце. Паля джипа и отпътуваме от мрачна София. На отбивката към Подбалканския път вече започвам да се замислям.....
Не е ли прекалено мрачно и облачно. Да, доста при това. Отнемам неубедително газта, защото не знам, къде съм тръгнал по планините в такова време. Отдясно, някъде далеч в полетата лъч светлина ми дава надежда, че синоптиците ще познаят.
Стигаме до отбивката към прохода "Арабаконак" и там виждам или по точно не виждам почти нищо от мъгла и плътни облаци. Вече се съмнявам крайно в прогнозата и се оповавам на вътрешното си чувство и преценка за времето. А, то ми казва: Няма начин тази облачна маса да се изнесе до края на деня Слънце мога да видя само при силно въображение. Есенните цветове са подтиснати, прикрити и почти незабележими, не става и за много снимки.
Все пак си намирам какво да снимам, но не си е работа така.
Вече сме на 50+ километра от столицата. Решавам на мига да не си губя деня и да се връщам обратно и продължаваме към Карлово, където ще се преспи и на другата сутрин се надявах облаците да се изнесат, мъглата да се разсее и слънцето да "подгрее" отиващата си есен. Речено - сторено.
Подбалканския път е красив и спираме многократно за снимки. (тази се размаза, защото си спестих статива и не дублирах поне кадъра)
Над Буново....
Картинката изглеждаше отчайваща. Днес, шанс за слънце, едва ли. Имах резервни планове и оттук: да тръгна да катеря към връх Баба, обаче......
Стигаме Пирдоп, а тук е царство на брезовите гори и правя няколко кратки забежки извън пътя. Време за "губене" - цял ден.
Смесена гора
Млада брезова
Многоцветната дъбова
Стигаме до по-високите части на подбалканския път малко преди отбивката за Антон. Една паркирана встрани кола и тръгващ път в гората ми грабва погледа. Спирачки, задна и хайде в гората. Добро попадение. Тук беше приказно красиво. Основно брезова гора - красива гледка, а на места примесена с червеникаво-кафявите листа на млади дъбове и фина подправка за цвят от няколко борчета.
Колоритният и неповторим Червен дъб.
Да се разходиш в брезова гора.
Въпреки, че брезата е повсеместно разпространена в България, то сравнително рядко съм я виждал като цяла гора.
Чевеникаво-кафявите листа на дъба констрастират впечатляващо на фона на бялата кора на стволовете на брезата и тъмно зеления фон на боровете.
Страхотно място!
Продължихме към Карлово. Най-високата част на пътя е около отбивката за Копривщица - около 1000 метра. Тук, някъде над главите ни са билата на върховете Паскал, Тетевенска Баба и исполинът Вежен. Само си ги представях в тази мъгла....
На това място есента е невероятно красива. Дървесните видове са така балансирани и се заместват, така че склонът да е изпълнен постоянно в цветове. Вероятно е и завет, защото тук скатовете на Стара планина и тези на Средна гора почти се допират. Повече от месец и половина минавайки оттук снимам тези места и все е многоцветно.
Трепетликата изпъква с плътен оранжев отенък
В царството на мъглата
Лозя в долините около прохода Троян-Кърнаре
Тополи
Орехови дървета край пътя.
Не валеше, но мъглата бе намокрила всичко
В Сопот и атракция с балон изпъстри пътуването.
Друга оригинална есенна премяна
Красивият дъбов вид - Цер
Величествено дърво с много красива корона, стъбло и листа. Подобно на червения дъб и листата на цера преминават през червена фаза, но доста за по-кратко преди да станат кафяви. Листната маса сменя няколко пъти цвета си от зелено, през жълто, оранжево, червено до кафяво и заедно с буковите листа са ми любими есенни обекти за фотографиране.
Събота вечер е.
Един от синоптиците по телевизията дори се извини за неточната прогноза, като "обеща" за неделния ден, цитирам: По-ранно вдигане на мъглата, повече слънчеви места в низините и трайно слънце в планините над 2000 метра.
Аз слънце в събота не видях, пък прекосих район 200км. Надявах се в неделя да познаят.
Неделя сутрин. Планината в мъгла, която е слязла почти до къщите, тъмно, влажно.....никаква промяна.
Към обед тръгнахме обратно към София. Планирах стигайки до Златишкия проход да се кача по него и да потърся слънце във високите части, въпреки че синоптиците казаха над 2000 метра, а билото на прохода е само около 1300м, като най-високите върхове тук в Стара планина едвам надхвърлят 2000 метра. Вече не им вярвах и отново заложих на вътрешното си чувство.
Поне се нагледах на мъгливи и загадъчни пейзажи, които по свой начин са красиви и обичам да снимам.
Малко преди Пирдоп вляво от нас, във вискоите части на Средна гора видях тази гледка.
Слънцето явно се опитваше да пробие плътната облачна маса. Имаше шанс, моят план или по-скоро надежди да се осъществят!
Поех по разбития и тесен път на Златишкия проход...
И тук има огромни буки, които сигурно са вековни.
В по-високите части гората се бе "отръскала" вече от листата
А мъглата и влагата правят нещата още по сиви и загадъчни. Природата е невероятно нещо - красива е във всеки един момент, просто трябва да го потърсиш и да му обърнеш внимание.
Може да пътуваш и да мрънкаш, че времето те подтиска и за нищо не става, а може и напълно преднамерено да му се наслаждваш - зависи от нагласата на човек.
Още по-нависоко останаха само влагата, мъглата и мокрите стволове на дърветета.
Браво
нямам думи
,язък.
Коментар