Tweet
Лек, неангажиращ и приятен преход само на около 90 км от София в Ржана планина и по-известният манастир сгушен в нея - Седемте престола.
Маршрут:
София -
Искърското дефиле - с.Елисейна -
манастир Седемте престола -
с.Осеновлаг -
вр. Козница - вр.Щадимо -
София
За Ржана планина научих тук във форума от разходка на други пътеписци.
Като заглавие на топик не открих нищо писано и от една седмица разглеждам карти, чета планинарски форуми и събирайки достатъчно откъсечна информация се реших да направя това пътуване.
Питал съм за Ржана доста хора около мен и всички вдигат учудено рамене.
Това е един сравнително малък обособен дял на Стара планина (подобно на Понор) намиращ се между Искърския пролом за запад и подножията на връх Мургаш на изток. Мисля, най-близкият град е Ботевград.
Това бе първото ми посещение изцяло с опознавателен характер. Гледах чужди снимки и нямам търпение да дойда тук напролет, когато всичко е зелено
Козница е най-високият връх в Ржана - 1636 метра, които може и да не впечатлява толкова като метраж, но гледката отгоре със сигурност ще ви впечатли при добра видимост. Вижда се цялата Стара планина от Шипченския проход до Искърския! Всички върхове на Стара планина като се почне от Триглав, Ботев, Купена, Амбарица, Вежен, Тетевенска Баба, Паскал, Етрополска Баба, Звездец, Мургаш. Вижда се връх Ком и Понор планина. Вижда се високата част на Витоша. Цялата Рила. И много други по-малки планински дялове.
Съседният връх Щадимо 1548 метра също предлага много добра видимост, но основно в западна и северна посока.
Манастирът "Седемте престола" е един от най-добре поддържаните малки манастири и е разположен на около 12 км навътре в планината считано от отбивката от основното шосе преминаващо през Искърското дефиле.
Няколко кадъра напът през Искърското дефиле
Типичните отсечени скални скатове на Стара планина около селата Бов, гара Лакатник, Оплетня и Елисейна
На гара Лакатник, ако спрете до капанчето и извиращата пещерна река "Житолюб", то можете:
- да се качите до пещерата "Темната дупка", малко по-нагоре по една стръмна и впечатляващо височинна пътека. Самата пещера е доста интересна. Влизал съм вътре напълно неподготвен, дори веднъж само на светлината на GSM. Интересното е, че като привикнат очите с тъмнината постепенно дори светлината от екрана на телефона е достатъчна да виждате. Влизал съм и с фенер, като вътре може спокойно да се ходи прав, има няколко тунела, които вървят в началото успоредно. Постепенно навлизайки навътре започва да се чува шумът от пещерен водопад, който става толкова силен в един момент, че очаквам всеки момент да го видя, но така и не съм го направил. Стигам до една стаичка от която вече трябва да се пълзи през разни теснотии, но не съм чак толкова луд и любопитен :-)
Все пак ще се радвам някой пещерняк, ако чете тези редове да хвърли малко повече информация.
- да продължите по пътеката нагоре, която минава покрай така наречената "Алпийска поляна" - много приятно местенце, където обикновено има алпинисти и начинаещи групи по скално катерене. По нагоре влизате в гората и накрая се появявате при паметника и кръста най-горе. Тук буквално на скалите е построен алпийският заслон Орлово гнездо - Уникалната червена къщичка, достъпна само от алпинисти. Проичетох в нета,че е построена доста солидно още в далечната 1938 година.
Даже, сега като си загледах снимката видях, че съм хванал и човек точно да слиза, облечен в синьо :-)
Пътеката води до един каменен монумент - паметник от който има впечатляваща гледка надолу към Искърскато дефиле и гара Лакатник.
Тук скалите са отвесни и много високи и тръпката е силна.
- до паметника се стига и с автомобил. Просто подминавате капанчето посока север и първото възможно разклонение наляво и тръгващо нагоре в планината е към село Миланово. Пътят нагоре е много живописен. Малко преди да стигнете селото вляво има самотна автобусна спирка, след която тръгва надолу път. По него ще преминете през една махала и стигнете до паметника.
В общи линии само тук, човек може да отдели цял ден в разглеждане и разходки, особено в топло време.
Река Искър в по-широката и спокойна част на корито си
Някакви непознати за мен бунгалца и комплекс на самата река. Искър там тече много бавно, видях доста патици, а вечерта като се прибирах по-тъмно пак оттук околностите и самата река бяха ефектно осветени от декоративни светлини
Стигайки Елисейна отбивката за манастира е надясно през центъра и през ж.п. линията.
Пътчето започва да вие покрай една река и няколко селца право нагоре и към планината. Тук вече е Ржана планина.
Малко понакиснати в реката листа
Гората до манастира
Реката до манастира
И самият манастир
Няколкото половин вековни гигантски секвои
От манастира пътят продължава нагоре в планината към село Осеновлаг
Вече в самото село вляво и нагоре се вижда връх Козница. От тази страна е доста отвесен, но отдругата е полегат, горист и лесно достъпен.
Пътят нагоре започва през няколко улички в самото село. най-добре да питате някой местен. Черният път качващ до върха е стръмен и набира много бързо височина, но не е тежък и става за всякакви джипове.
Това е една билна междинна част
После се влиза в гората
Тук дърветата са много странни, клонисти и разчупени
Горе се излиза на страхотна билна част с много добри гледки. Отляво е връх Козница , а напред е връх Щадимо (на снимката)
Един от подстъпите към връх Козница, до чийто било трябва да се мине през гората.
Първо се качих пеш, макар да имаше и път за джипове, които поддържат антената горе. Гората е много интересна.
и самото било
Открива се впечатляващата гледка. Високият връх отсреща е връх Мургаш
Това на заден план е Витоша, а в мъглата долу е София
Вижда се цялата Рила
Напът към връх Щадимо
Поглед назад към връх Козница
и красивата гола част на Ржана
Вече на връх Щадимо и гледка към малко Щадимо и скалистите върхове на Стара планина покрай Искърския пролом
Скалите на върха, почти няма равно където да стъпиш. Алпийски тип връх.
Обратно към Козница, този път с джипа до горе, защото исках да изчакам час, два и заснема залеза
Баскервиското куче. Един пън наподобяващ огромно куче. Осоебно навръщане по мрак, точно тук спрях да си метна якето в багажника и бяха позабравил за него, така че ме стресна като му мернах силуета в здрача
Пак сме на върха и продължавам с гледките. Това долу , по-далечното е Ботевград. Вижта се отлично билата по Стара планина (от дясно наляво): Звездец, Етрополската Баба (един от двата зъба) и по-натам високият равнинен рид и начало на парка Централен балкан от върховете Паскал, през Тетевенската Баба, до Вежен. Следват седловината на прохода Беклемето и след това Амбарица, Купена и Ботев връх далеч в облаците
Със малко увеличение се вижда чак до връх Триглав, близо до Шипченския проход. Белият връх е връх Ботев над Калофер (видях му станциите с бинокъла), малко по-близо към нас се вижда и Купена (острият като кучешки зъб) над Карлово и Амбарица (облият) над Сопот. Вдясно на снимката върхът с огрятото "теме" е Вежен близо до Копривщица и Антон
Рила, Мусала и пистите под нея
Стара планина на заден план и връх Щадимо
Това е слънцето и небето 1 час преди залез
и постепенната му промяна до пълен залез
София пална нощното осветление на фона на белите върхове на Рила и силуетът на Витоша
Облаците скриха самото слънце, но червената светлина успя да пробие и озари хоризонта
Спускането обратно
Маршрут:
София -
Искърското дефиле - с.Елисейна -
манастир Седемте престола -
с.Осеновлаг -
вр. Козница - вр.Щадимо -
София
За Ржана планина научих тук във форума от разходка на други пътеписци.
Като заглавие на топик не открих нищо писано и от една седмица разглеждам карти, чета планинарски форуми и събирайки достатъчно откъсечна информация се реших да направя това пътуване.
Питал съм за Ржана доста хора около мен и всички вдигат учудено рамене.
Това е един сравнително малък обособен дял на Стара планина (подобно на Понор) намиращ се между Искърския пролом за запад и подножията на връх Мургаш на изток. Мисля, най-близкият град е Ботевград.
Това бе първото ми посещение изцяло с опознавателен характер. Гледах чужди снимки и нямам търпение да дойда тук напролет, когато всичко е зелено
Козница е най-високият връх в Ржана - 1636 метра, които може и да не впечатлява толкова като метраж, но гледката отгоре със сигурност ще ви впечатли при добра видимост. Вижда се цялата Стара планина от Шипченския проход до Искърския! Всички върхове на Стара планина като се почне от Триглав, Ботев, Купена, Амбарица, Вежен, Тетевенска Баба, Паскал, Етрополска Баба, Звездец, Мургаш. Вижда се връх Ком и Понор планина. Вижда се високата част на Витоша. Цялата Рила. И много други по-малки планински дялове.
Съседният връх Щадимо 1548 метра също предлага много добра видимост, но основно в западна и северна посока.
Манастирът "Седемте престола" е един от най-добре поддържаните малки манастири и е разположен на около 12 км навътре в планината считано от отбивката от основното шосе преминаващо през Искърското дефиле.
Няколко кадъра напът през Искърското дефиле
Типичните отсечени скални скатове на Стара планина около селата Бов, гара Лакатник, Оплетня и Елисейна
На гара Лакатник, ако спрете до капанчето и извиращата пещерна река "Житолюб", то можете:
- да се качите до пещерата "Темната дупка", малко по-нагоре по една стръмна и впечатляващо височинна пътека. Самата пещера е доста интересна. Влизал съм вътре напълно неподготвен, дори веднъж само на светлината на GSM. Интересното е, че като привикнат очите с тъмнината постепенно дори светлината от екрана на телефона е достатъчна да виждате. Влизал съм и с фенер, като вътре може спокойно да се ходи прав, има няколко тунела, които вървят в началото успоредно. Постепенно навлизайки навътре започва да се чува шумът от пещерен водопад, който става толкова силен в един момент, че очаквам всеки момент да го видя, но така и не съм го направил. Стигам до една стаичка от която вече трябва да се пълзи през разни теснотии, но не съм чак толкова луд и любопитен :-)
Все пак ще се радвам някой пещерняк, ако чете тези редове да хвърли малко повече информация.
- да продължите по пътеката нагоре, която минава покрай така наречената "Алпийска поляна" - много приятно местенце, където обикновено има алпинисти и начинаещи групи по скално катерене. По нагоре влизате в гората и накрая се появявате при паметника и кръста най-горе. Тук буквално на скалите е построен алпийският заслон Орлово гнездо - Уникалната червена къщичка, достъпна само от алпинисти. Проичетох в нета,че е построена доста солидно още в далечната 1938 година.
Даже, сега като си загледах снимката видях, че съм хванал и човек точно да слиза, облечен в синьо :-)
Пътеката води до един каменен монумент - паметник от който има впечатляваща гледка надолу към Искърскато дефиле и гара Лакатник.
Тук скалите са отвесни и много високи и тръпката е силна.
- до паметника се стига и с автомобил. Просто подминавате капанчето посока север и първото възможно разклонение наляво и тръгващо нагоре в планината е към село Миланово. Пътят нагоре е много живописен. Малко преди да стигнете селото вляво има самотна автобусна спирка, след която тръгва надолу път. По него ще преминете през една махала и стигнете до паметника.
В общи линии само тук, човек може да отдели цял ден в разглеждане и разходки, особено в топло време.
Река Искър в по-широката и спокойна част на корито си
Някакви непознати за мен бунгалца и комплекс на самата река. Искър там тече много бавно, видях доста патици, а вечерта като се прибирах по-тъмно пак оттук околностите и самата река бяха ефектно осветени от декоративни светлини
Стигайки Елисейна отбивката за манастира е надясно през центъра и през ж.п. линията.
Пътчето започва да вие покрай една река и няколко селца право нагоре и към планината. Тук вече е Ржана планина.
Малко понакиснати в реката листа
Гората до манастира
Реката до манастира
И самият манастир
Няколкото половин вековни гигантски секвои
От манастира пътят продължава нагоре в планината към село Осеновлаг
Вече в самото село вляво и нагоре се вижда връх Козница. От тази страна е доста отвесен, но отдругата е полегат, горист и лесно достъпен.
Пътят нагоре започва през няколко улички в самото село. най-добре да питате някой местен. Черният път качващ до върха е стръмен и набира много бързо височина, но не е тежък и става за всякакви джипове.
Това е една билна междинна част
После се влиза в гората
Тук дърветата са много странни, клонисти и разчупени
Горе се излиза на страхотна билна част с много добри гледки. Отляво е връх Козница , а напред е връх Щадимо (на снимката)
Един от подстъпите към връх Козница, до чийто било трябва да се мине през гората.
Първо се качих пеш, макар да имаше и път за джипове, които поддържат антената горе. Гората е много интересна.
и самото било
Открива се впечатляващата гледка. Високият връх отсреща е връх Мургаш
Това на заден план е Витоша, а в мъглата долу е София
Вижда се цялата Рила
Напът към връх Щадимо
Поглед назад към връх Козница
и красивата гола част на Ржана
Вече на връх Щадимо и гледка към малко Щадимо и скалистите върхове на Стара планина покрай Искърския пролом
Скалите на върха, почти няма равно където да стъпиш. Алпийски тип връх.
Обратно към Козница, този път с джипа до горе, защото исках да изчакам час, два и заснема залеза
Баскервиското куче. Един пън наподобяващ огромно куче. Осоебно навръщане по мрак, точно тук спрях да си метна якето в багажника и бяха позабравил за него, така че ме стресна като му мернах силуета в здрача
Пак сме на върха и продължавам с гледките. Това долу , по-далечното е Ботевград. Вижта се отлично билата по Стара планина (от дясно наляво): Звездец, Етрополската Баба (един от двата зъба) и по-натам високият равнинен рид и начало на парка Централен балкан от върховете Паскал, през Тетевенската Баба, до Вежен. Следват седловината на прохода Беклемето и след това Амбарица, Купена и Ботев връх далеч в облаците
Със малко увеличение се вижда чак до връх Триглав, близо до Шипченския проход. Белият връх е връх Ботев над Калофер (видях му станциите с бинокъла), малко по-близо към нас се вижда и Купена (острият като кучешки зъб) над Карлово и Амбарица (облият) над Сопот. Вдясно на снимката върхът с огрятото "теме" е Вежен близо до Копривщица и Антон
Рила, Мусала и пистите под нея
Стара планина на заден план и връх Щадимо
Това е слънцето и небето 1 час преди залез
и постепенната му промяна до пълен залез
София пална нощното осветление на фона на белите върхове на Рила и силуетът на Витоша
Облаците скриха самото слънце, но червената светлина успя да пробие и озари хоризонта
Спускането обратно
Все пак си трябва и подходяща екипировка: Каска, челник и гумени ботуши. Работен гащеризон (за каляне) също е силно пожелателен.
))
, браво и мерси.
Коментар