Tweet
И такаа, тази сутрин станах с ясната идея, че този прекрасен ден не е за изпускане, обаче нямах представа накъде щеше да се ходи, но докато си миех лицето и зъбите
ми дойде идеята да се поразходя с джипа до Вищерица. За всички от вас дето не са чували за това невероятно място високо в родопите ще поясня. Това е местност в западни родопи или по-точно югозападни родопи, където преди доста време имаше ловно и горско стопанство в което живееха около 20-30човека персонал и се грижеха за гората и дивеча. В момента там няма почти никого, само дървосекачите добиващи дървен матерял. Звъннах не едно приятелче и не след дълго вече стягахме багаза, но не и безпрепятствано беше всичко, понеже предия ден "чепках" 
мигачите и явно акумулаторът бе умрял, но за щастие този дето стои на УПС-а за парното бе наличен.
- (лириеско отклонение ) *Това място е специално за мен, защото доста от детството ми е протекло там, понеже моят дядо беше служител в горското, а аз ходех там за ваканциите. Най-съкровените спомени като дете са ми от там. На това място не съм ходил повече от 10 години
, щото все не оставаше време, но днес бе точният ден. И такаа стига съм Ви отекчавал :
Маршурита е БАНСКО - Места - Осеново - Вищерица - БАНСКО
Зареждам джипа на бензиностаницията, проверка наялгането в гумите и дим да ме няма :
Стигнахме село Места и се отклонихме по стръмния път криволичещ в планината.
Денят бе идеален за разходка - слънце, кристално чисто небе с безкрайна синева !
Не след дълго стигнахме Осенов. Село с около 30 човека постоянно население.
Спираме за почивка по средата на пътя.
Чешмата която си стои тук от край време
Продължаваме.
Не след дълго бяхме приятно изненадани от едно доста приличен див ПрАсЧо, дано го забележите
Мястото на което преди цели 12 години имаше ветролом. Колко бавно се възтановява разрушеното за секунди
Крайната точка м. Вищерица достигната !
Сградата където беше ловното спопансто .
Това е водоем, който стои тук от доста одавна. Най-интерсното е скачащите пъстърви, опитвайки се да хванат трохицата хленец хвърлена преди да падне във водата.
Старият кей.
Малко спомени
Поради предимно иглолистната гора и растителността не бе толко разновида и интересна за снимане, но все пак имаше какво да се види.
Познава1ите да я индентифицират
Мястото където направихме скромен обяд;
Чишмата стояща тук от както всичко е построено, но май някои е подменил пирото
Винивоника да стигнем до тук;
С новите ресьорчета
, да си дсе похваля, щото знам, че само тук ще ме разберете, вкъщи ме гледат като изкопаемо заговоря ли за джипки 
Обратно по пътя към дома.
Ами това е дано ви хареса ПЪРВИЯТ ми пътепис, дано за в бъдеще има още мнООго !
Поздрави ! След вечеря още снимки
ми дойде идеята да се поразходя с джипа до Вищерица. За всички от вас дето не са чували за това невероятно място високо в родопите ще поясня. Това е местност в западни родопи или по-точно югозападни родопи, където преди доста време имаше ловно и горско стопанство в което живееха около 20-30човека персонал и се грижеха за гората и дивеча. В момента там няма почти никого, само дървосекачите добиващи дървен матерял. Звъннах не едно приятелче и не след дълго вече стягахме багаза, но не и безпрепятствано беше всичко, понеже предия ден "чепках" мигачите и явно акумулаторът бе умрял, но за щастие този дето стои на УПС-а за парното бе наличен.- (лириеско отклонение ) *Това място е специално за мен, защото доста от детството ми е протекло там, понеже моят дядо беше служител в горското, а аз ходех там за ваканциите. Най-съкровените спомени като дете са ми от там. На това място не съм ходил повече от 10 години
, щото все не оставаше време, но днес бе точният ден. И такаа стига съм Ви отекчавал :Маршурита е БАНСКО - Места - Осеново - Вищерица - БАНСКО
Зареждам джипа на бензиностаницията, проверка наялгането в гумите и дим да ме няма :
Стигнахме село Места и се отклонихме по стръмния път криволичещ в планината.
Денят бе идеален за разходка - слънце, кристално чисто небе с безкрайна синева !
Не след дълго стигнахме Осенов. Село с около 30 човека постоянно население.
Спираме за почивка по средата на пътя.
Чешмата която си стои тук от край време
Продължаваме.
Не след дълго бяхме приятно изненадани от едно доста приличен див ПрАсЧо
, дано го забележите Мястото на което преди цели 12 години имаше ветролом. Колко бавно се възтановява разрушеното за секунди
Крайната точка м. Вищерица достигната !
Сградата където беше ловното спопансто .
Това е водоем, който стои тук от доста одавна. Най-интерсното е скачащите пъстърви, опитвайки се да хванат трохицата хленец хвърлена преди да падне във водата.
Старият кей.
Малко спомени
Поради предимно иглолистната гора и растителността не бе толко разновида и интересна за снимане, но все пак имаше какво да се види.
Познава1ите да я индентифицират
Мястото където направихме скромен обяд;
Чишмата стояща тук от както всичко е построено, но май някои е подменил пирото
Винивоника да стигнем до тук;
С новите ресьорчета
, да си дсе похваля, щото знам, че само тук ще ме разберете, вкъщи ме гледат като изкопаемо заговоря ли за джипки Обратно по пътя към дома.
Ами това е дано ви хареса ПЪРВИЯТ ми пътепис, дано за в бъдеще има още мнООго !
Поздрави ! След вечеря още снимки
/
, докато истинският боец си чака реда за разходки през уикендите и да ми върши работа.
Коментар