Tweet
Предварително искам да дам линк към галерията със снимките, за тези от вас, които имат по-малко памет на своите компютри и/или имат слаб интернет трафик. Ако не успеят да ви се заредят всички снимки от разказа в тази тема то ето линк към галерията:
http://verter.snimka.bg/mountain/sre...-esenta.710098
От изгрев до залез в Средна гора
Та и нашето пътешествие бе в общи линии такова - Голям панорамен преход през Средна гора преминаващ през Ихтимански дял на Средна гора и Същинска Средна гора с основна цел фотораходка и преход с опознавателен характер.
Маршрут:
София - с./яз.Огняново - с. Голема Раковица -
вр.Ганчова рътлина - х.Йордан Кискинов -
с.Илинден - с.Каменица - с.Петрич -
м.Вран Камък - с.Оборище -
Панагюрище - в.с. Панагюрски колонии -
м. Средният гьол - м.Манзул - вр.Бич -
Копривщица - резерват и вр.Богдан -
х.Чивира - x.Средногорец - вр.Малък Богдан -
с.Каравелово - Карлово -
София
Времетраене: 15 часа
(почивки най много по 5 минути, хапване на крак и т.н.)
Общо разтояние: 200км
(каране по "черно": ~ 130-140км)
Половината от този маршрут ми бе напълно неизвестен и тази част я карахме на карти и записки на препоръки от съфорумци.
Денят за мен започна още от 4:20 часа с кафе, бърза закуска, зареждане с гориво на джипа и взимане на един приятел. В 6:00 часа потеглихме от квартал Света Троица в София посока язовир Огняново, село Голема Раковица, откъдето възнамерявахме да подхванем Средна гора.
Тъй като аз за първи път минавам покрай този язовир, а приятелчето е ходил само веднъж решихме да поверим задачата по стигането до него на навигацията. Тази джаджа колкото полезна може да бъде, също толкова може да ти докара главоболие. Трябваше да минем покрай язовира и да стигнем до село Горна Раковица, но понеже не успях да накарам навито да намери селото му посочих самия язовир. Малко преди 7 часа, още по тъмно стигнахме село Огняново, което е непосредствено до едноименния язовир, а асфалтовия път минава по стената му. Хубаво, обаче в самото село навигацията убедително ни посочи, че трябва да слезнем от основния път и то само 2 км преди стената, прекара ни по крайно съмнителни и запустели улички в селото, накрая ни свали до отточната река на язовира, в едни папури, блата и обрасни и запустели поляни. Почнахме да газим в кал, пътят стана супер тесен и клонист и изведнъж свърши. Навито твърдеше , че има завой надясно, а надясно от нас имаше спускане към блато. Това всичко се случва по тъмно.
Освен всичко това крайната цел - карираното флагче го виждах някъде посредата на язовира, в самата вода. Явно навигацията бе решила да ни дави рано, рано, като дори имаше няколко варианта за тази цел.
Игнорирах я. Обратно на асфалта и по стената
Язовир Огняново преди изгрев
След 10 минути бяхме в село Голема Раковица
Тук започна да се развиделява и имахме два пътя като продължение към планината. И двата се събираха нагоре, така че нямаше значение кой ще изберем. Тръгнах по реката на селото и оттам нагоре в планината. Първата възможна отбивка вдясно и по един съвсем прясно изринат от булдозер път само нагоре. Вече бяхме стигнали билната част , където изчакахме изгрева. Рядко имам шанс да го видя, защото обикновено не тръгвам по тъмно рано сутрин.
Карахме през гората без да губим височина и твърдо посока изток/югоизток. Едновремено следях навигацията какво показва (с едно на ум), а приятелчето следеше разпечатките на принтер от google maps на района.
Планината беше пуста, съвсем очаквано за толкова ранен час, като само птичките бяха полудяли от кеф и летяха и цвърчаха ентусиазирано.
Въздухът, ах този въздух....как да го опиша? Невероятен е ранно сутрин в планината!
Слънцето бавно набираше височина
Стигнахме до една хижа, която предполагам беше х.Йордан Кискинов без да претендирам за коректност. Сега гледам по картата, че веротяно покрай нея сме минали. Засякахме един стар асфалтов път преди нея.
След това близо до хижата имаше няколко маршрута. Тук се чудехме къде да хванем, като вероятно всички слизаха надолу, но....
Избрахме си един път просто ей така и тръгнахме да спускаме по него. На едно място нямаше продължение, защото имаше огромен дънер паднал на пътя. Заобиколих го покрай дърветата и гората и малко по-надолу го засякохме отново.
След 1 час спускане излезнахме на открито, под гората и надолу се виждаше село Илинден
Минахме покрай него и след това през село Каменица, на чийто център рано, рано се бяха събрали хората в очакване на подвижния супермаркет - бусът с храните. Такъв е животът тук високо в планината.
Това е малко под селото, чийто тесен асфалтов път вие през красиво речно ждрело.
Пътят неусетно ни свали точно в село Петрич, откъдето искахме да подхванем планината посока Панагюрище.
Паметникът - огромна камбана близо до центъра на Петрич. На това място през 1876 година се се били с турската армия Георги Бенковски с Хвърковата чета и селяни от околните села
Църквата
Стенописи стоплящи душата на всеки истински българин
През селото преминава река Тополница, която разделя Ихтимаснка от Същинска Средна гора. Пътят на реката е особено интересен за мен, защото тя тръгва от Копривщица, тече след нея посока север към Стара планина, след което тръгва на запад към София и под Пирдоп/Златица тръгва надолу, посока юг, минава през Петрич и в Тракийската низина се влива в Марица. Описва интересн кръг и карайки по дължина на Средна гора на два пъти я пресичаме.
От Петрич нагоре поехме по един стръмен път над последните къщи, който вече ми бе познат от друга моя разходка. Гората се характеризираше основно от габъри поради каменистата си почва и хълмове, но се срещаха и зимни дъбове и кленове. Като цяло предимно ниски дървета.
Утринна роса върху листата на планински клен. Надявам се да не бъркам.
Зимен дъб
Габър
Други красиви есенни кадри
Това би трябвало да е връх Свети Никола (741м) над Петрич.
Червеният цвят на есента не бе широко застъпен в този район, но път това лилаво ми обра точките.
Това е около местността Вран камък, над Оборище.
Оттук насетне трябваше да спуснем до Оборище, откъдето по асфалт да преминем през Панагюрище и оттам нагоре по асфалта към Панагюрски колонии.
Първоначално си бяхме поставили цел да се отбием и до знаменитото историческо място - "Оборищенско събрание", където се е провело първото българско народно събрание 14-16 април 1876г. на което са присъствали близо 300 души и на което е обсъдждано подготвящото се Априлско въстание.
Това е място, което освен исторически заряд ме впечатли и с "златната" си рекичка.
Не зная дали при моето първо и единствено до момента посещение преди повече от 5 години инцидентно или не камъните и водата бяха златисти на цвят. Наблизо е мината Асарел от която се добива злато. Много исках пак да се разходя по красивите мостчета и през есенната гора, но ще го направим друг път.
Този ден на бе изцяло бепроблемен, веднъж защото вървяхме назад с плануваното време, а ми и за капак разбихме каре на задния диференциал на джипа. Не можехме да се движим с повече от 20-30км/ч поради страхотните вибрации. Опитах се да го поправя в Панагюрище, но хванахме обедната почивка на сервизите, беше работен ден и местен човек от форума, който с няколко други телефонни обаждания открихме бе на работа и не можеше да помогне преди 17 часа.
Беше ясно: или се връщаме или продължаваме така. Много ме бе яд, че точно преди най-интересната част от похода ни, точно в последният слънчев и топъл ден ни се случи това, но в крайна сметка освен със загубения един час покрай случката мисля, че с нищо не повлия на предварително замисленото.
Продължихме напред, куцукайки.....
Бавно, бавно се дотътрихме по непрестанния наклон на асфалтовия път към Панагюрски колонии до отбивката към местността "Манзул", през която възнамерявахме да минем към Копривщица.
Хванахме по разбития тесен асфалтов път нагоре в планината.
Тук буковата гора е особено красива през всички сезони.
Скоро стигнахме до местността "Манзул", където вече има и доста обширни поляни и гледки.
След съвсем кратки две почивки за хапване на крак отново се потопихме в гората.
Борова и букова гора разтящи една до друга. Според приятечето наблизо имаше борова култура и вятърът е донесъл семената, които са поникнали в самата букова гора.
Пътят бе като в парк, поддържан и равен
Тук сме на връх Бич (1449м) , а това отсреща вляво е първенецът на Средна гора връх Богдан (1604м.) - нашата следваща цел.
Поглед и към Стара планина, която в тази си билна част е може би най-близко до Средна гора
Връх Вежен (Стара планина) 2198 м
Връх Попа - 1414м. точно след който започва спускането към Копривщица.
И неповторимата Копривщица
Боровата гора обгръща изцяло пътя надолу, като е толкова красива, че забравяш за ерозиралия и каменист терен по който се друсаме с джипа.
Вървяхме със страхотно закъснение и макар, че тръгвайки сутринта се надявах около 13 часа, най-късно 14 часа да сме в Копривщица, то часовника показваше 15:40 часа.....
Нямахме време за Копривщица, като под въпрос бе дори дали ще успеем да стигнем до крайната си цел през планинината или ще трябва да слизаме по-рано.
Затова слизайки на асфалта до града направо продължихме без почивка по пътя за връх Богдан.
Тръгнахме по коритото на Крива река (един от основните приточци на река Тополница) минаваща през Копривщица и извираща от самия връх Богдан.
Слънцето вече беше ниско и ни напомняше дискретно, че скоро ще ни лиши от светлина и топлина
Табела Резерват Богдан.
Лятото се качвах до заслон Богдан, който е непосредствено под върха, но тогава нямах още навигация и просто следвах табелите и видимия път. Оказа се, че тогава съм се качил по "царския" път, който макар и по заобиколен беше равен и поддържан. Да, но сега бяхме притиснати от времето и решихме в движение да потърсим по пряк път нагоре. Навигацията за втори път за този ден убедително ни посочи, че има такъв, който бе маркиран като основен, а "царският" такъв, който ползвах лятото бе маркиран като пътека. Първо едвам намерихме откъде тръгва краткият път нагоре, защото той не се вижда, ако не се загледаш в тази посока или навигацията не ти каже, че е тук някъде.
Видяхме съмнителни съвсем бледи следи утъпкана трева тръгващи нагоре.
Ами този път се оказа някакъв бивш такъв, който не се ползва в момента и е толкова обрасъл и ерозирал, че не знам как изобщо го минахме без никакви щети. Карето на кардана щракаше ужасяващо, но основен проблем бяха траповете от ерозията , които пресичаха пътя ту влязо, ту вдясно, ту посредата и които на места достигаше 1,50 метра!
Клоните биха били проблем на всеки който си държи на боята на джипа, защото има много гадни трънки и драки.
Изобщо този път беше грешка и поехме риск, който в крайна сметка ни спести поне половин час, защото ни изведе малко под заслон Богдан и останките от хижа Богдан.
Не съжалявам и защото гората наоколо около този път беше зашеметяваща.
Околностите от високо, малко под заслон Богдан
На изворите на Крива река (Плачков кладенец) непосредствено до заслона също не спряхме, но този път не само заради липсата на време, а ми и заради 4-те огромни овчарски кучета, които ни лаеха там. Явно пейките около изворите бяха заети от овчари. Минахме направо транзит....
Покрай останките на хижа Богдан има път към хижа Средногорец. Има дори табелка. Лятото стигнах донякъде само, защото беше обрасъл от клони и не бях с подходящата компания и настроен да стигна крайната си цел.
Този път бях решил да мина. Влезнахме във вековната букова гора на Богдан.
Огромните буки с близо 2 метрова обиколка на стъблото, които са честа гледка от северния склон и през които минава царският път, тук от към южния склон не са толкова изявени. Въпреки това има отделни огромни екземпляри.
Гората под ниските и вече оранжевеещи лъчо на слънцето беше като от някоя приказка. Наистина останах силно впечатлен и съжалявам, че нямахме време да поспрем ей така за половин час само.....
Обраслият участък от пътя беше изнендаващо попрочистен и маркиран с червена боя. Нямаше никакви трудности.
След 15 минути изкочихме на голата част под върха, която откри гледки и повече светлина.
Това е качването към самото било на Богдан, което бе поредното, което пропуснахме поради липса на време. Знам, че от самия връх не се вижда нищо, защото е в гора, но вече за втори път минавам около него и не успявам да се кача до пирамидката горе. Ще идвам пак, няма начин.
Стара планина
Долу в гората, посредата на снимката (зелените дървета) е скрита хижа Средногорец, а пътят отляво тръгващ нагоре води до връх малък Богдан (голото било с антената).
А това е връх Фенера
Естествено по време на снимката тези подробности не знаехме, така че не ни бе ясно накъде сме.
Бяхме стигнали точно до разклона и табелата, която ни показваше, че надясно слизаме към хижа Чивира, а наляво поемаме към хижа Средногорец.
По предварителен план целта ни бе хижа Чивира, която ми бе препоръчана от друг форумен ползвател и през която трябваше да поемем към хижа Фенера под едноименния връх. Трябваше да минем през обещаващи места като "Долината на смъртта" и "Тъпънът", трудни терени и наклони, основно за мотористи. Предвид обаче проблемите с джипа и липсата на време просто нямаше как. Честно казано, ако не залязваше слънцето щях да се пробвам да мина, но остава за друг път.
Та, седяхме си тук до табелата и се чудехме накъде? Ако се върнем към цитата в началото на поста наистина ми бе все едно. И в двете посоки щеше да ми е интересно.
Дилемата всъщност беше трилема:
-Да изчакаме тук на билото залеза
-да тръгнем към една от двете хижи с надеждата, че като я намерим ще има време и място от което да снимаме и видим залеза.
Решихме, че след като пътят към Чивира слиза, то шансът да видим добре залеза е по-малък. Решихме и да потърсим хижа Средногорец докато е все още светло, защото все пак трябваше да намерим и пътят за слизане.
Тръгнахме по отклонението към Средногорец, което първоначално ни изкачи още по-високо, а след това дори се наложи да включвам бавни скорости за моторна спирачка, защото ни спусна доста стръмно в гората.
А самата гора вече беше потънала в мрак и леко застудя
Изведнъж изкочихме срещу портите на хижа Средногорец. Там в гората един човек метеше шума.
-Здравейте
-Привет
-Това ли е хижа Средногорец?
-Да.
кратко изяснение откъде идваме, какво целим и накъде сме се запътили....
-Моля, да ни кажете какви са възможните маршрути.
-Спускане към село Богдан, към село Каравелово, път до хижа Чивира, път до връх малък Богдан откъдето може да видите залеза.
-Хижа Чивира!? Колко е далеч оттук?
-Само 3 км
....
До залеза според човека имаше още около 40 минути. Познайте какво направихме за това време. Слезнахме на мръсна газ до хижа Чивира, снимахме се до паметника на изтребителя Миг-15, открихме, че хижата не се стопаснисва и е разграбена и разбита, поляната наоколо е обсадена от цигани дървари/коняри и че преди години това е било много приятно място, пълно с всякакви удобства и дори няколко игрища за различни спортове. Жалко е така всичко да се остава да се руши, но то едно ли е та да се чудиш....
Върнахме се също толкова бързо обратно нагоре и сварихме залеза точно 15 минути преди да се скрие слънцето. Бяхме на връх малък Богдан 1517м. от чийто било се вижда дори връх Ботев (най-вдясно) Отлично се вижда връх Амбарица и Купена между Сопот и Карлово.
Околностите по залез
И самият залез
Вече по тъмно и знаейкки кой е пътят надолу към селата Каравелово и Богдан тръгнахме да спускаме.
Сещайки се за самия път надолу още въздишам с досада. Може би бяхме прекалено изморени, а може би беше скучно, защото освен осветеното от фаровете не виждахме нищо друго, но както и да го въртя май освновният проблем беше продължителността на спускане. Не засичах колко точно е дълго като километраж, но бих предположил над 20км. Едно и също....отвесни скали отляво, дере отдясно, после обратното......без край.....Що песни се извъртяха от CD плеъра а светлините на Каравело все ги нямаше. Към 21 часа пристигнахме в Карлово.
Не знам, наистина беше тежък финалът, но сега като се сетя за проблемите с времето и джипа и ми остава само усмисвката и приятните спомени.
Същинска Средна гора е впечатляваща и запомняща се, а под есенните багри и невероятно красива!!!
http://verter.snimka.bg/mountain/sre...-esenta.710098
От изгрев до залез в Средна гора
- Кой път да поема оттук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, стига да вървиш достатъчно дълго - каза Котаракът.
Луис Карол
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, стига да вървиш достатъчно дълго - каза Котаракът.
Луис Карол
Та и нашето пътешествие бе в общи линии такова - Голям панорамен преход през Средна гора преминаващ през Ихтимански дял на Средна гора и Същинска Средна гора с основна цел фотораходка и преход с опознавателен характер.
Маршрут:
София - с./яз.Огняново - с. Голема Раковица -
вр.Ганчова рътлина - х.Йордан Кискинов -
с.Илинден - с.Каменица - с.Петрич -
м.Вран Камък - с.Оборище -
Панагюрище - в.с. Панагюрски колонии -
м. Средният гьол - м.Манзул - вр.Бич -
Копривщица - резерват и вр.Богдан -
х.Чивира - x.Средногорец - вр.Малък Богдан -
с.Каравелово - Карлово -
София
Времетраене: 15 часа
(почивки най много по 5 минути, хапване на крак и т.н.)
Общо разтояние: 200км
(каране по "черно": ~ 130-140км)
Половината от този маршрут ми бе напълно неизвестен и тази част я карахме на карти и записки на препоръки от съфорумци.
Денят за мен започна още от 4:20 часа с кафе, бърза закуска, зареждане с гориво на джипа и взимане на един приятел. В 6:00 часа потеглихме от квартал Света Троица в София посока язовир Огняново, село Голема Раковица, откъдето възнамерявахме да подхванем Средна гора.
Тъй като аз за първи път минавам покрай този язовир, а приятелчето е ходил само веднъж решихме да поверим задачата по стигането до него на навигацията. Тази джаджа колкото полезна може да бъде, също толкова може да ти докара главоболие. Трябваше да минем покрай язовира и да стигнем до село Горна Раковица, но понеже не успях да накарам навито да намери селото му посочих самия язовир. Малко преди 7 часа, още по тъмно стигнахме село Огняново, което е непосредствено до едноименния язовир, а асфалтовия път минава по стената му. Хубаво, обаче в самото село навигацията убедително ни посочи, че трябва да слезнем от основния път и то само 2 км преди стената, прекара ни по крайно съмнителни и запустели улички в селото, накрая ни свали до отточната река на язовира, в едни папури, блата и обрасни и запустели поляни. Почнахме да газим в кал, пътят стана супер тесен и клонист и изведнъж свърши. Навито твърдеше , че има завой надясно, а надясно от нас имаше спускане към блато. Това всичко се случва по тъмно.
Освен всичко това крайната цел - карираното флагче го виждах някъде посредата на язовира, в самата вода. Явно навигацията бе решила да ни дави рано, рано, като дори имаше няколко варианта за тази цел.
Игнорирах я. Обратно на асфалта и по стената
Язовир Огняново преди изгрев
След 10 минути бяхме в село Голема Раковица
Тук започна да се развиделява и имахме два пътя като продължение към планината. И двата се събираха нагоре, така че нямаше значение кой ще изберем. Тръгнах по реката на селото и оттам нагоре в планината. Първата възможна отбивка вдясно и по един съвсем прясно изринат от булдозер път само нагоре. Вече бяхме стигнали билната част , където изчакахме изгрева. Рядко имам шанс да го видя, защото обикновено не тръгвам по тъмно рано сутрин.
Карахме през гората без да губим височина и твърдо посока изток/югоизток. Едновремено следях навигацията какво показва (с едно на ум), а приятелчето следеше разпечатките на принтер от google maps на района.
Планината беше пуста, съвсем очаквано за толкова ранен час, като само птичките бяха полудяли от кеф и летяха и цвърчаха ентусиазирано.
Въздухът, ах този въздух....как да го опиша? Невероятен е ранно сутрин в планината!
Слънцето бавно набираше височина
Стигнахме до една хижа, която предполагам беше х.Йордан Кискинов без да претендирам за коректност. Сега гледам по картата, че веротяно покрай нея сме минали. Засякахме един стар асфалтов път преди нея.
След това близо до хижата имаше няколко маршрута. Тук се чудехме къде да хванем, като вероятно всички слизаха надолу, но....
Избрахме си един път просто ей така и тръгнахме да спускаме по него. На едно място нямаше продължение, защото имаше огромен дънер паднал на пътя. Заобиколих го покрай дърветата и гората и малко по-надолу го засякохме отново.
След 1 час спускане излезнахме на открито, под гората и надолу се виждаше село Илинден
Минахме покрай него и след това през село Каменица, на чийто център рано, рано се бяха събрали хората в очакване на подвижния супермаркет - бусът с храните. Такъв е животът тук високо в планината.
Това е малко под селото, чийто тесен асфалтов път вие през красиво речно ждрело.
Пътят неусетно ни свали точно в село Петрич, откъдето искахме да подхванем планината посока Панагюрище.
Паметникът - огромна камбана близо до центъра на Петрич. На това място през 1876 година се се били с турската армия Георги Бенковски с Хвърковата чета и селяни от околните села
Църквата
Стенописи стоплящи душата на всеки истински българин
През селото преминава река Тополница, която разделя Ихтимаснка от Същинска Средна гора. Пътят на реката е особено интересен за мен, защото тя тръгва от Копривщица, тече след нея посока север към Стара планина, след което тръгва на запад към София и под Пирдоп/Златица тръгва надолу, посока юг, минава през Петрич и в Тракийската низина се влива в Марица. Описва интересн кръг и карайки по дължина на Средна гора на два пъти я пресичаме.
От Петрич нагоре поехме по един стръмен път над последните къщи, който вече ми бе познат от друга моя разходка. Гората се характеризираше основно от габъри поради каменистата си почва и хълмове, но се срещаха и зимни дъбове и кленове. Като цяло предимно ниски дървета.
Утринна роса върху листата на планински клен. Надявам се да не бъркам.
Зимен дъб
Габър
Други красиви есенни кадри
Това би трябвало да е връх Свети Никола (741м) над Петрич.
Червеният цвят на есента не бе широко застъпен в този район, но път това лилаво ми обра точките.
Това е около местността Вран камък, над Оборище.
Оттук насетне трябваше да спуснем до Оборище, откъдето по асфалт да преминем през Панагюрище и оттам нагоре по асфалта към Панагюрски колонии.
Първоначално си бяхме поставили цел да се отбием и до знаменитото историческо място - "Оборищенско събрание", където се е провело първото българско народно събрание 14-16 април 1876г. на което са присъствали близо 300 души и на което е обсъдждано подготвящото се Априлско въстание.
Това е място, което освен исторически заряд ме впечатли и с "златната" си рекичка.
Не зная дали при моето първо и единствено до момента посещение преди повече от 5 години инцидентно или не камъните и водата бяха златисти на цвят. Наблизо е мината Асарел от която се добива злато. Много исках пак да се разходя по красивите мостчета и през есенната гора, но ще го направим друг път.
Този ден на бе изцяло бепроблемен, веднъж защото вървяхме назад с плануваното време, а ми и за капак разбихме каре на задния диференциал на джипа. Не можехме да се движим с повече от 20-30км/ч поради страхотните вибрации. Опитах се да го поправя в Панагюрище, но хванахме обедната почивка на сервизите, беше работен ден и местен човек от форума, който с няколко други телефонни обаждания открихме бе на работа и не можеше да помогне преди 17 часа.
Беше ясно: или се връщаме или продължаваме така. Много ме бе яд, че точно преди най-интересната част от похода ни, точно в последният слънчев и топъл ден ни се случи това, но в крайна сметка освен със загубения един час покрай случката мисля, че с нищо не повлия на предварително замисленото.
Продължихме напред, куцукайки.....
Бавно, бавно се дотътрихме по непрестанния наклон на асфалтовия път към Панагюрски колонии до отбивката към местността "Манзул", през която възнамерявахме да минем към Копривщица.
Хванахме по разбития тесен асфалтов път нагоре в планината.
Тук буковата гора е особено красива през всички сезони.
Скоро стигнахме до местността "Манзул", където вече има и доста обширни поляни и гледки.
След съвсем кратки две почивки за хапване на крак отново се потопихме в гората.
Борова и букова гора разтящи една до друга. Според приятечето наблизо имаше борова култура и вятърът е донесъл семената, които са поникнали в самата букова гора.
Пътят бе като в парк, поддържан и равен
Тук сме на връх Бич (1449м) , а това отсреща вляво е първенецът на Средна гора връх Богдан (1604м.) - нашата следваща цел.
Поглед и към Стара планина, която в тази си билна част е може би най-близко до Средна гора
Връх Вежен (Стара планина) 2198 м
Връх Попа - 1414м. точно след който започва спускането към Копривщица.
И неповторимата Копривщица
Боровата гора обгръща изцяло пътя надолу, като е толкова красива, че забравяш за ерозиралия и каменист терен по който се друсаме с джипа.
Вървяхме със страхотно закъснение и макар, че тръгвайки сутринта се надявах около 13 часа, най-късно 14 часа да сме в Копривщица, то часовника показваше 15:40 часа.....
Нямахме време за Копривщица, като под въпрос бе дори дали ще успеем да стигнем до крайната си цел през планинината или ще трябва да слизаме по-рано.
Затова слизайки на асфалта до града направо продължихме без почивка по пътя за връх Богдан.
Тръгнахме по коритото на Крива река (един от основните приточци на река Тополница) минаваща през Копривщица и извираща от самия връх Богдан.
Слънцето вече беше ниско и ни напомняше дискретно, че скоро ще ни лиши от светлина и топлина
Табела Резерват Богдан.
Лятото се качвах до заслон Богдан, който е непосредствено под върха, но тогава нямах още навигация и просто следвах табелите и видимия път. Оказа се, че тогава съм се качил по "царския" път, който макар и по заобиколен беше равен и поддържан. Да, но сега бяхме притиснати от времето и решихме в движение да потърсим по пряк път нагоре. Навигацията за втори път за този ден убедително ни посочи, че има такъв, който бе маркиран като основен, а "царският" такъв, който ползвах лятото бе маркиран като пътека. Първо едвам намерихме откъде тръгва краткият път нагоре, защото той не се вижда, ако не се загледаш в тази посока или навигацията не ти каже, че е тук някъде.
Видяхме съмнителни съвсем бледи следи утъпкана трева тръгващи нагоре.
Ами този път се оказа някакъв бивш такъв, който не се ползва в момента и е толкова обрасъл и ерозирал, че не знам как изобщо го минахме без никакви щети. Карето на кардана щракаше ужасяващо, но основен проблем бяха траповете от ерозията , които пресичаха пътя ту влязо, ту вдясно, ту посредата и които на места достигаше 1,50 метра!
Клоните биха били проблем на всеки който си държи на боята на джипа, защото има много гадни трънки и драки.
Изобщо този път беше грешка и поехме риск, който в крайна сметка ни спести поне половин час, защото ни изведе малко под заслон Богдан и останките от хижа Богдан.
Не съжалявам и защото гората наоколо около този път беше зашеметяваща.
Околностите от високо, малко под заслон Богдан
На изворите на Крива река (Плачков кладенец) непосредствено до заслона също не спряхме, но този път не само заради липсата на време, а ми и заради 4-те огромни овчарски кучета, които ни лаеха там. Явно пейките около изворите бяха заети от овчари. Минахме направо транзит....
Покрай останките на хижа Богдан има път към хижа Средногорец. Има дори табелка. Лятото стигнах донякъде само, защото беше обрасъл от клони и не бях с подходящата компания и настроен да стигна крайната си цел.
Този път бях решил да мина. Влезнахме във вековната букова гора на Богдан.
Огромните буки с близо 2 метрова обиколка на стъблото, които са честа гледка от северния склон и през които минава царският път, тук от към южния склон не са толкова изявени. Въпреки това има отделни огромни екземпляри.
Гората под ниските и вече оранжевеещи лъчо на слънцето беше като от някоя приказка. Наистина останах силно впечатлен и съжалявам, че нямахме време да поспрем ей така за половин час само.....
Обраслият участък от пътя беше изнендаващо попрочистен и маркиран с червена боя. Нямаше никакви трудности.
След 15 минути изкочихме на голата част под върха, която откри гледки и повече светлина.
Това е качването към самото било на Богдан, което бе поредното, което пропуснахме поради липса на време. Знам, че от самия връх не се вижда нищо, защото е в гора, но вече за втори път минавам около него и не успявам да се кача до пирамидката горе. Ще идвам пак, няма начин.
Стара планина
Долу в гората, посредата на снимката (зелените дървета) е скрита хижа Средногорец, а пътят отляво тръгващ нагоре води до връх малък Богдан (голото било с антената).
А това е връх Фенера
Естествено по време на снимката тези подробности не знаехме, така че не ни бе ясно накъде сме.
Бяхме стигнали точно до разклона и табелата, която ни показваше, че надясно слизаме към хижа Чивира, а наляво поемаме към хижа Средногорец.
По предварителен план целта ни бе хижа Чивира, която ми бе препоръчана от друг форумен ползвател и през която трябваше да поемем към хижа Фенера под едноименния връх. Трябваше да минем през обещаващи места като "Долината на смъртта" и "Тъпънът", трудни терени и наклони, основно за мотористи. Предвид обаче проблемите с джипа и липсата на време просто нямаше как. Честно казано, ако не залязваше слънцето щях да се пробвам да мина, но остава за друг път.
Та, седяхме си тук до табелата и се чудехме накъде? Ако се върнем към цитата в началото на поста наистина ми бе все едно. И в двете посоки щеше да ми е интересно.
Дилемата всъщност беше трилема:
-Да изчакаме тук на билото залеза
-да тръгнем към една от двете хижи с надеждата, че като я намерим ще има време и място от което да снимаме и видим залеза.
Решихме, че след като пътят към Чивира слиза, то шансът да видим добре залеза е по-малък. Решихме и да потърсим хижа Средногорец докато е все още светло, защото все пак трябваше да намерим и пътят за слизане.
Тръгнахме по отклонението към Средногорец, което първоначално ни изкачи още по-високо, а след това дори се наложи да включвам бавни скорости за моторна спирачка, защото ни спусна доста стръмно в гората.
А самата гора вече беше потънала в мрак и леко застудя
Изведнъж изкочихме срещу портите на хижа Средногорец. Там в гората един човек метеше шума.
-Здравейте
-Привет
-Това ли е хижа Средногорец?
-Да.
кратко изяснение откъде идваме, какво целим и накъде сме се запътили....
-Моля, да ни кажете какви са възможните маршрути.
-Спускане към село Богдан, към село Каравелово, път до хижа Чивира, път до връх малък Богдан откъдето може да видите залеза.
-Хижа Чивира!? Колко е далеч оттук?
-Само 3 км
....
До залеза според човека имаше още около 40 минути. Познайте какво направихме за това време. Слезнахме на мръсна газ до хижа Чивира, снимахме се до паметника на изтребителя Миг-15, открихме, че хижата не се стопаснисва и е разграбена и разбита, поляната наоколо е обсадена от цигани дървари/коняри и че преди години това е било много приятно място, пълно с всякакви удобства и дори няколко игрища за различни спортове. Жалко е така всичко да се остава да се руши, но то едно ли е та да се чудиш....
Върнахме се също толкова бързо обратно нагоре и сварихме залеза точно 15 минути преди да се скрие слънцето. Бяхме на връх малък Богдан 1517м. от чийто било се вижда дори връх Ботев (най-вдясно) Отлично се вижда връх Амбарица и Купена между Сопот и Карлово.
Околностите по залез
И самият залез
Вече по тъмно и знаейкки кой е пътят надолу към селата Каравелово и Богдан тръгнахме да спускаме.
Сещайки се за самия път надолу още въздишам с досада. Може би бяхме прекалено изморени, а може би беше скучно, защото освен осветеното от фаровете не виждахме нищо друго, но както и да го въртя май освновният проблем беше продължителността на спускане. Не засичах колко точно е дълго като километраж, но бих предположил над 20км. Едно и също....отвесни скали отляво, дере отдясно, после обратното......без край.....Що песни се извъртяха от CD плеъра а светлините на Каравело все ги нямаше. Към 21 часа пристигнахме в Карлово.
Не знам, наистина беше тежък финалът, но сега като се сетя за проблемите с времето и джипа и ми остава само усмисвката и приятните спомени.
Същинска Средна гора е впечатляваща и запомняща се, а под есенните багри и невероятно красива!!!
БЛАГОДАРЯ ОтНоВо за споделянето на майсторски направените фотоси и незабравимо изживяване. Възхищавам се на смелостта Ви, че при такава повреда сте продължили !
Черният път покрай язовира върви от долната (южната) му страна и излизането от асфалта е доста след селото, вдясно по пътя преди стената.
Коментар