Tweet
Разходката до връх Руен в Осоговска планина. Намира се на 2251 метра надм.вис. и е един от 100-те национални туристически обекта.
Точно на самия връх е границата между България и Македония.
Сутринта в София като палех джипа, термометъра показваше 4,4 градуса....
Беше студенко почти до обяд, след което така напече, че стана жега.
....
Малко над Кюстендил спряхме за първа почивка и снимки. Тогава се разбра, че не съм си погледнал състоянието на батерията на фотоапарата. Предния ден снимах тестово към 60 снимки и батерията беше full. Не я погледнах и това беше голяма грешка. Според характеристиките трябва да може да прави 660 снимки при идеални условия. След 5-6 фотоса забелязах, че вече е с иконка на изпразнена. Нямам опит още с този фотоапарат и съответно никаква представа как се държи батерията.
Боби не си носеше неговия апарат и снимаше с GSM.
За наш късмет изкара снимането цял ден без проблем :-)
Втората ни спирака бе на едни поляни по-нагоре, където реших да се обадя на Гранична полиция с цел да ги уведомя за нашето качване. На заден план се вижда Витоша.
Както и преди месец, човекът с когото говрих беше крайно любезен. Въпреки, че каза че няма нужда да се идентифицираме, аз настоях. Исках да нямаме проблеми.
Имахме предостаъчно време да качим върха, така че не бързахме да напуснем полянката и още се подмотвахме. Неочаквано по асфалтовия път дойде джип на Гранична полиция, който спря до нас.
Поговорихме си, записаха ни лични карти и ни попитаха дали сме идвали друг път и с каква цел ще катерим баирите. Гледайки джиповете ни първо си помислиха, че сме дошли да спукаме по някоя друга гума, както се помайтапиха. Бяха толкова любезни хората, че след 15 минути обяснение за правилния път (предложиха ни няколко маршрута даже) решиха накрая да ни ескортират до началото на пътеката. Така и стана.
Там пак обсъдихме пътя, това коя отбивка накъде води и т.н. Пожелаха ни приятен път и тръгнахме.
Очаквах пътят да е лек, но имаше участък в гората, който си беше екстра за офроуд тръпка. Дупки, камъни, вади, гьолове.
По-нагоре вече се изглади и стана както си го представях.
Тук вече сме до един заслон на близо 1800 метра височина.
Пътят ни продължаваше по тези била напред, като самият връх Руен явно не се виждаше, още, защото щях да забележа пирамидите горе.
В крайна сметка бяхме само два джипа, но това няма значение след като направихме разходката.
Пътят нагоре е доста живописен и приятен
Избрахме първият ден на астрономическата есен, защото макар в низините есента да не е още видна, то тук горе вече топлите багри са започнали да обягрят билата на планината.
Тук сме по обяд някъде и слънцето вече препичаше.
Това било отсреща е вече в Македония. Пътят минаваш под него е самата граница.
Спирахме често за пешеходни разходки, защото исках да останем горе 2-3 часа преди залез слънце, когато снимките ставан наистина страхотни.
Хората от гранична полиция дори ми се обадиха по телефона да ни питат дали сме се оправили с намирането на пътя. Всъщност не е трудно макар, че има много разклонения.
Боби вече "шионираше" чуждата територия с бинокъла
Тук решихме да хванем стръмния път по билото, за да имаме по-добра видимост, но се оказа, че горе продължение на пътя няма.
Въпреки това пък се качихме на едно било до което имаше само пешеходна пътека. Руен се виждаше вече най-отзад, където са пирамидките, но навигацията даваше още 5 километра до там.
Червените цветчета бяха нашарили целия склон
А това е същинския път за върха на който се върнахме.
Цветовете правеха гледките много красиви
Слънцето започна да хвърля под ъгъл светлината си и царството на сянките започна да променя всичко наоколо.
Тези специфични гънки на планинаския, лавинообразен склон заприличаха на покрити с фин кадифен плат
Македонска наблюдателница. Оттан ни хвърляха поглед, както ни казаха едни туристи малко по-късно на върха.
Ето ни на Руен. Пирамидката е самият връх.
Поседяхме час, хапнахме съвсем скромно и решихме да спускаме надолу и да намерим място, където да вечеряме.Часът наближаваше 17.
Меката светлина на залязващото слънце променяше непрестанно обстановката. Светлосенките, цветовете, отблясъците, релефът....бяха съвсем различни от тези на изкачване. Връщахме се по същия път, но все едно карахме някъде другаде. Появиха истински мини градини с толкова много цветове и нюанси, че не знех кое по-напред да снимам.
Тук все едно сребърен прах бе поръсил някой
Страхил с тойотата отпраши напред, заради моите непрестанни спирания.
Тук буквално преливаше от пастелни цветове. Ставаше все по-красиво и се надявах да не ме предаде батерията.
Светещите върхове на Пирин
Тук седнахме са хапнем - хижа Осогово. Тук сме на височината на Мургаш примерно, над 1600 метра. Гледаката е перфектна - Пирин и Рила.
Ето я и Рила
Много приятен маршрут. Ще го посетя и в друг сезон със сигурност.
Точно на самия връх е границата между България и Македония.
Сутринта в София като палех джипа, термометъра показваше 4,4 градуса....
Беше студенко почти до обяд, след което така напече, че стана жега.
....
Малко над Кюстендил спряхме за първа почивка и снимки. Тогава се разбра, че не съм си погледнал състоянието на батерията на фотоапарата. Предния ден снимах тестово към 60 снимки и батерията беше full. Не я погледнах и това беше голяма грешка. Според характеристиките трябва да може да прави 660 снимки при идеални условия. След 5-6 фотоса забелязах, че вече е с иконка на изпразнена. Нямам опит още с този фотоапарат и съответно никаква представа как се държи батерията.
Боби не си носеше неговия апарат и снимаше с GSM.
За наш късмет изкара снимането цял ден без проблем :-)
Втората ни спирака бе на едни поляни по-нагоре, където реших да се обадя на Гранична полиция с цел да ги уведомя за нашето качване. На заден план се вижда Витоша.
Както и преди месец, човекът с когото говрих беше крайно любезен. Въпреки, че каза че няма нужда да се идентифицираме, аз настоях. Исках да нямаме проблеми.
Имахме предостаъчно време да качим върха, така че не бързахме да напуснем полянката и още се подмотвахме. Неочаквано по асфалтовия път дойде джип на Гранична полиция, който спря до нас.
Поговорихме си, записаха ни лични карти и ни попитаха дали сме идвали друг път и с каква цел ще катерим баирите. Гледайки джиповете ни първо си помислиха, че сме дошли да спукаме по някоя друга гума, както се помайтапиха. Бяха толкова любезни хората, че след 15 минути обяснение за правилния път (предложиха ни няколко маршрута даже) решиха накрая да ни ескортират до началото на пътеката. Така и стана.
Там пак обсъдихме пътя, това коя отбивка накъде води и т.н. Пожелаха ни приятен път и тръгнахме.
Очаквах пътят да е лек, но имаше участък в гората, който си беше екстра за офроуд тръпка. Дупки, камъни, вади, гьолове.
По-нагоре вече се изглади и стана както си го представях.
Тук вече сме до един заслон на близо 1800 метра височина.
Пътят ни продължаваше по тези била напред, като самият връх Руен явно не се виждаше, още, защото щях да забележа пирамидите горе.
В крайна сметка бяхме само два джипа, но това няма значение след като направихме разходката.
Пътят нагоре е доста живописен и приятен
Избрахме първият ден на астрономическата есен, защото макар в низините есента да не е още видна, то тук горе вече топлите багри са започнали да обягрят билата на планината.
Тук сме по обяд някъде и слънцето вече препичаше.
Това било отсреща е вече в Македония. Пътят минаваш под него е самата граница.
Спирахме често за пешеходни разходки, защото исках да останем горе 2-3 часа преди залез слънце, когато снимките ставан наистина страхотни.
Хората от гранична полиция дори ми се обадиха по телефона да ни питат дали сме се оправили с намирането на пътя. Всъщност не е трудно макар, че има много разклонения.
Боби вече "шионираше" чуждата територия с бинокъла
Тук решихме да хванем стръмния път по билото, за да имаме по-добра видимост, но се оказа, че горе продължение на пътя няма.
Въпреки това пък се качихме на едно било до което имаше само пешеходна пътека. Руен се виждаше вече най-отзад, където са пирамидките, но навигацията даваше още 5 километра до там.
Червените цветчета бяха нашарили целия склон
А това е същинския път за върха на който се върнахме.
Цветовете правеха гледките много красиви
Слънцето започна да хвърля под ъгъл светлината си и царството на сянките започна да променя всичко наоколо.
Тези специфични гънки на планинаския, лавинообразен склон заприличаха на покрити с фин кадифен плат
Македонска наблюдателница. Оттан ни хвърляха поглед, както ни казаха едни туристи малко по-късно на върха.
Ето ни на Руен. Пирамидката е самият връх.
Поседяхме час, хапнахме съвсем скромно и решихме да спускаме надолу и да намерим място, където да вечеряме.Часът наближаваше 17.
Меката светлина на залязващото слънце променяше непрестанно обстановката. Светлосенките, цветовете, отблясъците, релефът....бяха съвсем различни от тези на изкачване. Връщахме се по същия път, но все едно карахме някъде другаде. Появиха истински мини градини с толкова много цветове и нюанси, че не знех кое по-напред да снимам.
Тук все едно сребърен прах бе поръсил някой
Страхил с тойотата отпраши напред, заради моите непрестанни спирания.
Тук буквално преливаше от пастелни цветове. Ставаше все по-красиво и се надявах да не ме предаде батерията.
Светещите върхове на Пирин
Тук седнахме са хапнем - хижа Осогово. Тук сме на височината на Мургаш примерно, над 1600 метра. Гледаката е перфектна - Пирин и Рила.
Ето я и Рила
Много приятен маршрут. Ще го посетя и в друг сезон със сигурност.
Коментар